Резолюция на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) от 30 април критикува българския парламент за приемането на поправките в НК и НПК без консултации с Венецианската комисия. Това съобщи председателят на Върховния касационен съд проф. Лазар Груев. В резолюцията си ПАСЕ отбелязва редица поводи за безпокойство и тревожни тенденции, свързани с функционирането на съдебната власт, борбата с корупцията, независимостта на медиите и проблемите с малцинствата. ПАСЕ призовава българския парламент да проведе дебат по тази резолюция и да вземе предвид заключенията й в своята работа.
Проф. Лазар Груев припомни, че през 2000 г. ПАСЕ прекрати мониторинговата процедура спрямо България и взе решение да започне постмониторингов диалог с българските власти, тъй като има доста още нерешени проблеми. Докладчик за България от нейна страна в последните години е украинският депутат в ПАСЕ Холовати. Той провежда непрекъснати срещи с българските власти, следейки за констатираните проблеми. На 30 април в пленарна зала е проведен дебат по неговия доклад като член на комисията по и спазване на ангажиментите от страна на България. По доклада е приета Резолюция 1730 от 2010 на ПАСЕ от 30.04.2010, която председателят на ВКС оповести. В резолюцията има следните констатации:
- ПАСЕ отбелязва със задоволство, че управляващото мнозинство на дясноцентристкото движение ГЕРБ си е поставило амбициозни цели и се е ангажирало да продължи демократичните реформи с акцент върху доброто функциониране на съдебната власт и организираната престъпност.
-ПАСЕ изразява съжаление, че в края на март 2010 г. българското Народно събрание е приело поправки в НК и НПК, без консултации с Венецианската комисия.
Отбелязват се положително промените в Конституцията, в НПК от 2008 г., в НК от 2009 г., ГПК, Закона за омбудсмана от 2005 г.
По-нататък в резолюцията ПАСЕ отбелязва редица поводи за безпокойство и тревожни тенденции. Включително свързани с функционирането на съдебната власт, борбата с корупцията, независимостта на медиите и проблемите с малцинствата. С оглед подобряване на ситуацията ПАСЕ призовава българските власти да предприемат в близко бъдеще следните стъпки, които асамблеята ще следи отблизо:
- да се консултират систематично с Европейската комисия за демокрация чрез право /Венецианската комисия/ по важни законопроекти, включително промените в НК, НПК, както и в новия изборен закон, за да могат те да бъдат съобразени напълно с европейските стандарти
-да разгледат от гледна точка на разделението на властите и в съответствие с препоръките на Венецианската комисия структурата на Висшия съдебен съвет с цел осигуряване независимост на съдебната власт от структурите на изпълнителната власт, включително:
1. Да се преразгледа ролята на министъра на правосъдието като председателстващ заседанията на Висшия съдебен съвет с право на инициатива
2. Да се осигури невъзможност в рамките на съвета съдиите, прокурорите и следователите да осъществяват взаимна намеса в работата си
3. Парламентарната квота на ВСС да се избира чрез квалифицирано мнозинство, за да се осигури представителство на опозицията
ПАСЕ призовава българските власти:
- Да осигурят сътрудничество със Съвета на Европа, начално обучение на съдиите преди назначаването им и да установят прозрачна система за оценяване на тяхната компетентност, за да се опровергае широко разпространената представа за корупция и да се преодолее липсата на доверие в съдебната власт.
- Да разширят усилията за борба с корупцията с помощта на Съвета на Европа и да предприемат мерки за осигуряване на достатъчно гаранции за независимо разследване на престъпления, по отношение на които главният прокурор и други високопоставени лица от неговия кръг биха могли да бъдат обект на разпити и разследване.
- Да продължат да се борят с нарушенията на правата на човека от страна на правоприлагащите органи чрез системно обучение в областта на правата на човека, особено в полицейската академия и различните школи и предприемане на конкретни мерки за преодоляване безнаказаността и липсата на отговорност за такива нарушения.
- Да гарантират по-голямо разнообразие на мнения по националната телевизия, да осигурят независимост на медиите и по-специално да обсъдят създаването на медиен закон, който ще уреди въпроса с концентрацията на медийни групи и ще създаде стандарти за независимост на медиите от политическо и финансово влияние с помощта на експерти от Съвета на Европа.
- Да подпишат и ратифицират Европейската харта за регионалните малцинствени езици.
- Да въведат в рамките на Народното събрание специфични механизми и процедури за ефективен парламентарен контрол за прилагане решенията на Европейския съд по правата на човека въз основа на редовни доклади на съответните отговорни министерства.
- Да подпомагат действията на Комисията за защита от дискриминация, като същевременно осигурят мониторинг на начина, по който тя използва публични средства.
- Да подпомагат Националния съвет за сътрудничество по етнически и демографски въпроси.
- Да се осъдят публично словото на омразата, използвано от някои политически лидери спрямо малцинствата, и да се предприемат конкретни действия за поощряване на толерантността и взаимното уважение и примерното поведение на политическите лидери в това отношение.
- Да въведат прозрачни процедури за избора и прекратяване правомощията на омбудсмана чрез квалифицирано мнозинство.
В края на резолюцията ПАСЕ призовава българското Народно събрание да проведе дебат по съдържанието на тази резолюция и да вземе предвид заключенията й в своята работа.
