Министърът на външните работи Николай Младенов в предаването "Седмицата" на Дарик.
Какви са последните новини от Сомалия?
Очакваме в най-скоро време освободеният кораб да пристигне в пристанището в Оман.
Говорим за британския. . .
Говорим за британския кораб. . .
. . . "Сейнт Джеймс парк".
. . . "Сейнт Джеймс парк", на който има пет български моряка. Свързали сме се с нашия консул в Дубай, който трябва да отиде на място, да го посрещне там, за да види има ли нужда от някаква помощ да се окаже на нашите моряци, документи и т.н. . .
Къде ще пристигне, в Маскат или в друго пристанище?
Не, в друго пристанище. По процедура те там трябва да минат медицински преглед, това се осигурява от компанията, след което, доколкото разбрах, през Истанбул да стигнат до София.
Какво е всичко необходимо, което е направила България за освобождаването на "Сейнт Джеймс парк"? Вчера премиерът говори за направено от нашето разузнаване, нашите служби за сигурност заедно с доста партньори в света.
Ами, доста е направено. Не мога, не е коректно да го коментирам по радиото, защото. . .
Знаете ли. . .
Знаете ли защо? Защото едно от нещата, които преди време установихме, когато, и аз мисля, че още бях в отбраната, се запознавахме подробно с операция "Аталанта" и ситуацията с пиратите, това, което виждаме по телевизията, тези малки лодки, които стигат до един танкер незабелязано, качват се и го превземат, всъщност е доста добре организирана мрежа. И в много случаи тя следи и всякакви информационни канали, интернет, радиа, телевизии, вестници и т.н., по цял свят.
Това означава, че някой, който знае български, да не кажем, българин, трябва да е в схемата, за да може да преведе какво ще кажете вие сега по "Дарик" радио.
Ами, няма да му трябва чак някой, който да е българин, при положение, че ще влезе в "Гугъл-транслейт" и ще го преде от български на английски и на какъвто език иска. Не е това. . . Въпросът е, че всяко коментиране на роля на държави, на институции, откупи, нали, всички тези неща в крайна сметка затрудняват всеки един процес, защото, така, колкото и грубо да звучи, вдига цената на. . .
Добре, но последно. Участват ли държавите, да не говорим само за България, в преговори с пиратите или не? Защото, ако е последователна позицията, че преговорите се водят единствено от бизнеса, от бизнес компаниите, тогава няма логика в казаното вчера от премиера, че е направено нещо. . .
Преговори се водят. . .
. . необходимо от разузнаване, от служби за сигурност.
Преговорите се водят от компанията корабособственик, обикновено това е практиката във всички страни. А ролята на държавата, на нейните служби и на нейните контакти е да подкрепи тези преговори и да създаде такива условия, че те да са успешни. Как по друг начин искате да ви го кажа без да ви кажа нищо?
А новини от "Панега", петнайсетимата българи?
Не, на този етап нямаме какво да съобщим.
Нещо ново от "Ейшън Глори", с осмината българи?
Не. На този етап няма какво да съобщим.
Кой вариант при освобождаването според вас трябва да прилага светът - на преговорите или на военната сила? Руснаци и американци използват военна сила много успешно.
Ами, то е малко въпрос, така, за собствените ти ценности и за начина, по който разбираш света. Европейският съюз, операцията, които има там, "Аталанта", към нея има, сега се изгражда съпътстваща операция в Кения. Така че тези пирати, които бъдат хванати, фактически да бъдат осъдени в съд в Кения и там да излежават присъдите си, една благородна задача. Но разбирате, че ситуацията там е доста хаотична. Все пак от, не знам, мисля вече двайсетина години ще стане, в Сомалия няма държава. Говорим за фамилии и градове, които се издържат от подобен тип пиратски действия. А дали точно можем да размахаме пръст и да им кажем - ще бъдете в затвора за десет години, предполагам, че за много от тях условията в затвора ще са доста по-луксозни от условията, при които те живеят.
България ще участва ли по някакъв начин в това, което се прави в Кения?
Не. България участва в операцията "Аталанта". Имаме офицери в командването, което се намира в Англия. На различни етапи са обсъждани и възможности за изпращане на български кораб в операцията и т.н. Но на този етап преценката е, че това не е, първо, няма да доведе до допълнителна подкрепа за операцията, второ, бюджетно в ситуацията, в която се намираме, ще бъде изключително трудно оправдано.
Това. . .
Това е изключително скъпо упражнение.
Това означава, че не мислите и за дипломати, които да бъдат изпратени постоянно например в Кения, която на всичко отгоре е една от най-развитите държави в Африка.
Какво да правят тези дипломати там?
Това няма ли да улеснява комуникацията и правенето на всичко необходимо?
Не, Кения е просто мястото, в което се осъществява. . .
Това е центърът, да. . .
. . . координацията на международните дейности там за региона.
Няма ли да бъде улеснение за България да има човек там?
Не. Нашият въпрос. . . Това, което ще бъде най-голямо улеснение за България, е ако всички корабособственици - и български, и чуждестранни, спазват в най-висока степен изискванията и препоръките на операциите "Аталанта" и, нали, системите за сигурност в региона, които въпреки всичко не могат сто процента гаранция да дадат. Защото когато, тук по вестниците се пише - коридор, по който минават корабите в конвой и т.н. Ами, не знам дали си го представяте, но това е един коридор, който е някъде около 700 километра дълъг и 200 километра широк. Когато конвоираш танкери, това е едно доста продължително упражнение, нали. Много, не е толкова лесно да се предпазиш в сто процента. Последните препоръки например на операцията са на новите кораби, които минават сега, мисля, че от няколко месеца през Аденския залив, е да имат паник-стая вътре. Тоест когато разберат, че на кораба има качени пирати, всички. . .
Се затварят и подават сигнал.
. . . се затварят вътре, подават сигнал. . .
Както руснаците в този, последния. . .
Да, и по-скоро големите танкери вече го имат това, но това е от скоро, за да може тогава военните да дойдат и да обезвредят пиратите. Защото проблемът с обезвреждането на пиратите е, че когато те хванат екипажа, и много трудно можеш да направиш операция, в която да не рискуваш живота на екипажа.
Защо не се тръгне към спешна промяна на правилата за носене на оръжие на корабите?
Ами, ако си представите как изглежда един танкер, това е 200-300 метра. . .
Да вземат едни шмайзери и автомати и да могат да отблъснат едно нападение, а не да бъдат с голи ръце.
Ами 200 метра танкер, 60 метра висок, натоварен с втечнен газ например или петрол, вие ще искате ли да дадете на непрофесионални военни оръжие да се разхождат на борда му?
Тоест вие виждате в това проблема, че може да се предизвикат пожари с този вид оръжие, така ли?
Ами проблемът е многопластов. Значи, не може с оръжие да боравят хора, които не са професионалисти. Затова е тази препоръка. Значи, системата работи по следния начин - когато минаваш през въпросния коридор, който се препоръчва, значи, ако искаш да си рискуваш да си караш самостоятелно, жив и здрав, но, ако искаш да имаш някаква степен на сигурност, осигурена от операция "Аталанта", се регистрираш - кораба, там, определени данни, он-лайн.
"Панега" е бил така регистриран.
Да.
А "Ейшън Глори" и "Сейнт Джеймс парк"?
Сега, ще ви излъжа за кой от двамата, но единият не е бил регистриран. Мисля, че той не е бил и в зоната, в която е този коридор, той е бил от другата страна на Сомалия, по-скоро откъм Индийския океан е подхождал. Ако се регистрираш, така, че вече операцията има информация, че такъв кораб по еди какъв си маршрут, еди кога си плава в коридора и там се правят вече съответните сметки за конвоиране. Но пак проблемът е, че, ако ти няма как при нападение на кораба да изолираш моряците от пиратите, фактически пиратите веднага ги взимат за заложници и всяка операция по спасяването става много сложна. Затова са и толкова малко операциите, които успешно са проведени, без да се стигне до това да се водят преговори с пиратите и т.н.
Спазил ли е всички правила българският кораб "Панега" според информацията, която вие имате до момента? Защо все пак, въпреки че е бил регистриран, бил е в коридора, е отвлечен?
На този етап с информацията, с която разполагам, е по-скоро да, но приоритетът ни в момента е да осигурим връщането на нашите съграждани, след което ще си задаваме въпроси, ще гледаме кое как е било свършено, кое може да се направи по-добре и т.н.
Това означава ли, че трябва да се търси, дискутира ли се в Европейския съюз засилване например на военното присъствие, да се изпращат още кораби. . .
Има такива дискусии, те не са нови, но общата оценка. . . Сега, винаги, както ви казах, тя не е сто процента гаранцията, винаги ще има, за съжаление, такива случаи. Но общата оценка е, че след операцията "Аталанта", започването й, драстично е намалял броят на кораби. . . Сега, ние виждаме в медиите, нали, едновременно излизат данни, мисля, че вчера имаше един гръцки кораб, ако не се лъжа, вчера или онзи ден, който също беше похитен. Но говорим за едно от най-натоварените места за корабоплаване в света. Значи, там има стотици кораби на ден, които преминават. И мерките, които се слагат, фактически водят до това да се намали този риск допълнително, но те няма как никога да го избегнат изцяло, докато в Сомалия няма правителство, контрол, държавна власт и тези хора, които се издържат от това пиратство, колкото и цинично да звучи, трябва да имат някаква друга работа и някаква друга перспектива.
Добре, а защо. . .
Все пак говорим за едно от най-размирните места на света.
Защо демократичните държави - Европейският съюз, Съединените щати, други дестинации от света, не се ангажират с мисия в самата Сомалия така, както са го правили например с резолюции на ООН в други точки?
О, има и резолюции на ООН, има и операции. . .
Защо не бъдат изпратени военни контингенти там, които да въдворяват ред?
. . . в Сомалия, но мисля, че си спомняте 1990 и коя година беше, 1993-1994-та, какво се случи с едни американци в Могадишу, нали, което доведе до изтеглянето на контингента на ООН от там. Просто това е едно изключително размирно място, което вече 20 години няма правителство, разделено е на владения. . .
То е размирно колкото Афганистан, а причинява. . .
Не, не, не, не е колкото Афганистан.
Според вас е по-размирно.
Не може да се сравнява Сомалия с нищо. Доста по-. . . доста по-Е Там 20 години няма никаква централна власт, никъде, и всеки е сам за себе си. Няма никаква икономика, няма. . . има една част, която. . . Сомалиленд на север е обявила независимост, която не е призната от никого, но там е сравнително спокойно. Другата част еразделена на племена и на враждуващи групировки, които. . . и има операции, и хуманитарни операции, има и опити неведнъж за водене на преговори, но там успехът на правителството се измерва в колко квартала от столицата контролира, нали. И ако вземе цялата столица, всички се радват.
Тоест не се мисли в по-широк план за мисия.
Не, и това, което ви казвам, е, че се мисли, още когато България е била председател на Съвета за сигурност...
2005 година. . .
Е 2003-2004-та. . .
И 2003-та беше, да.
Още тогава има усилия да се съберат всички тези вождове, да се направи някакво помирение и т.н. Тези усилия продължават и сега, но са изключително, изключително трудни, защото, когато говорите за Афганистан, в Афганистан имаш все пак някаква централна. . . някаква власт, на която можеш да стъпиш, имаш подкрепата на населението в голямата степен, защото това, което всички казват - хората обичали талибаните, не е вярно. Никой не иска да се връщат. Ама много са малко, да кажем, тези, които искат да се връща режимът на талибаните. Имаш международни усилия и т.н., но там все пак имаш някаква територия, която по-можеш да обхванеш. Тук говорим за едно пространство, което е значително и по-голямо. Извинявайте, Судан, съседната държава на Сомалия, е голяма колкото. . . ако не е по-голям, са като територия по-голяма от Западна Европа.
Четох коментар. . .
Аз не знам Сомалия в този смисъл колко квадратни километра е, но говорим за огромни пространства, в които никога не е имало държава, или много кратко.
Четох коментари, че в първите години след падането на диктатурата е било изгодно за Запада тази територия да изглежда по този неорганизиран начин и че първите пирати са се появили всъщност като брегова охрана срещу кораби, които са изхвърляли всякакви боклуци, химически отпадъци, които иначе нямало къде да сложат. Дали това не продължава да е изгодно за такъв бизнес - светът да си хвърля боклука там?
И аз съм го чувал това. Не мога да ви кажа дали. . . нямам някакво категорично мнение по въпроса. Със сигурност във всяко място, в което няма контрол и няма държавност, се случват какви ли не безумия, но дали е изгодно или не, преди няколко дена коментирахме, че някъде между 3 и 6 хиляди евро на контейнер се повишава цената на транспорта от Сингапур до Европа, ако не мине корабът през. . .
Аденския залив, а обикаля Африка.
. . . Аденския залив и Червено море, а трябва да обиколи Африка, нали, така че си представяте, че икономическият ефект от това е доста, доста значителен. Нека да не се залъгваме, че има и компании, които калкулират този риск в цената си, затова си правят и застраховки, и пак казвам, може би много цинично ще прозвучи, но когато на кораба ти има натоварена стока за 50-60 милиона и ти си застрахован, но ти имаш 200 такива кораба, които пътуват оттам, си правиш преценка на риска - кое е възможно, кое не е възможно. Но проблемът в Сомалия. . . проблемът в Сомалийския залив ще продължи докато няма някакъв контрол на земята и не става въпрос за международни сили да отидат и да патрулират улиците на Могадишу и още 5-6 града, но става въпрос за това да се изгради някаква държавна структура, която да подпомага този регион. Все пак говорим за регион, който от едната страна има Сомалия, от другата страна е Йемен, нали, имаш проблема с ислямските терористи в региона и т.н., много сериозно, много сериозен проблем.
За да приключим тази тема, връзка, как България всъщност, през къде получава информация, през Лондон? Това ли ни е центърът, от който вие. . .
През Лондон, през други източници. Това, което сме направили тук, е, че имаме група, която включва външно министерство, отбраната, транспорта и други институции, и която има максималната информация по случая, говорим за "Панега", по случая в момента, защото "Панега" е първият кораб под български флаг, който попада в тази ситуация. Досега говорим за кораби, на които има български моряци, но те са под чужд флаг, както е в единия случай 5, 8 и т.н. Морска администрация е включена, всички засегнати институции, но, така, това го правим, за да може държавата да е наясно със ситуацията, да анализира всичката информация, която ние получаваме, която координираме с щаба на "Аталанта" в Англия и т.н., и с която можем да подпомогнем корабособственика в действията, които корабособственикът трябва да предприеме, за да се стигне до освобождаването на пилотите, извинявайте, на моряците.
За "Аталанта" специално аз разбрах, че България няма, няма пари, за да се включи, от това, което казахте, поне с военни, които да изпратим.
С военни, с кораб нямаме, да. . .
А с отделни военни?
Не, то няма смисъл отделни военни. То има смисъл или. . .
Да се качат на друг кораб.
И какво ще направят?
Все пак да участват.
Ама, какво искате - просто да развеем знаменцето или да имаме някакъв смисъл от участието ни? Значи, или изпращаш кораб, което значи изцяло попълнен. . .
Изцяло попълнен с контингент военни.
. . . в региона, или участваш в щаба на операцията в Англия. Това са разумните опции.
Това са възможностите. Ние участваме в щаба.
Ние участваме в щаба на операцията, което между другото е и много полезно за нашите хора там, защото те придобиват и опит, и научават и процедурите, и ни дава на нас реална информация. . .
Колко души, казахте, са?
Мисля, че са двама в момента. Дава ни реална информация, а и те са на ключови позиции в щаба и по този начин подпомагаме операцията. Сега, признавам, че докато бях министър на отбраната, съм разглеждал опции за кораб в залива, колко би струвал, колко би било продължително, но не смятам, че на този етап, предвид финансовите ограничения, които имаме, и реалната оценка на риска е разумно да го направим това. Нали, не си представяйте, че там ще има един български кораб, който, когато мине друг български кораб наоколо. . .
Тоест ще го варди.
. . . ще казва: елате, аз ще ви пазя, после ще се върне да вземе другия, нали, доста по-сложно е.
Да, въпросът е ако тази логика обаче следват и останалите европейски страни например, защото и те са в криза, то тогава няма да се пратят, никой няма да прати кораб.
Не е така, защото. . .
То това е част от проблема, на никой не му се харчат пари.
Не, не е така, там има достатъчно, нали, военноморски средства. Не е така, защото всеки дава оценка на начина, по който може да подкрепи операцията. Сега, нали, ще ме извинявате, ама не може да сравняваме както риска за британските корабособственици, броя на кораби, които под британски флаг минават оттам, съответно и възможностите на британския флот, военноморски флот да участва в операцията, с България. Не искам да се подценяваме, но, нали, нека да бъдем реалисти, защото от до голяма степен свръхграндиозни амбиции и неразумни решения малко сме го докарали до този момент.
Балканите и вашата балканска обиколка.
Да, е там ни е, там ни е силата.
Поставя ли условия България на своите съседи, за да ги подкрепи за членство в Европейския съюз? Впрочем има такава теза, че България трябва да има условия към Турция, към Македония, към Сърбия и тази теза идва или от български малцинства в част от тези страни, или от българските националисти тук.
Вижте сега, това е теза, която ако имаше министър на пропагандата, можеше да я формулира, да я напише на един плакат и да я извади на улицата. Аз обаче съм министър на външните работи, не на пропагандата. Работа ми е да си защитим интересите, да защитим перспективата на нашите съседи по най-добрия начин. Какво значи да поставяш условия за страни, които са доста далеч от започването на преговори с Европейския съюз? Както е случаят със Сърбия, която още няма статута на кандидат. Или Македония, която има статута на кандидат, но все още не е започнала преговори, заради, нали, неразборията с името.
Да, но българите в Сърбия казаха, как може изобщо да казвате, че ще подкрепите тази страна, която нас ни тъпче. . .
Ами да, ще го казвам, защото, ако българите в Сърбия или някой в България смята, че нещо в живота на тези хора ще се промени, ако ние сме вътре в Европейския съюз, а Сърбия е извън Европейския съюз, дълбоко греши. Значи, стратегически наш интерес, в някаква перспектива, в която всичките ни съседи изпълнят критериите за членство, е те да бъдат част от Европейския съюз. Това няма да стане утре, няма да стане и в други ден. Но ще стане постепенно, но няма друга алтернатива. Каква е другата алтернатива. Представете си, че всички около Сърбия например станат част от Европейския съюз, само Сърбия остане извън Европейския съюз, представете си такава хипотетична ситуация. Какви икономически възможности ще има в тази страна? Какви възможности за развитие, каква промяна в манталитета ще се случи и т.н. Затова нашата теза трябва да бъде, че именно ние, защото знаем най-добре какви са предимствата, трудностите, успехите, болките, всичко това, дето сме го преживели тук, докато станахме част от Европейския съюз, точно защото ние го знаем на Балканите, наше задължение е да помогнем на нашите съседи да го извървят същия този път. И пак казвам, това няма да стане толкова лесно, защото ситуацията, в която те се намират, е много различна. Имаме много, ако искате чисто обективно, има много пречки пред този процес буквално във всяка една страна. Има много неразрешени въпроси. Било то и спора за името, Македония - Гърция, било то Косово - Сърбия, било то сложните отношения между Босна и Сърбия, било то самата структура на Босна, отделно Косово, отделно Албания и т.н. Имам много пречки по пътя, които трябва да се решат, и ако ние искаме да бъдем полезни в този процес, да имаме някаква дума, тогава ние трябва да помагаме тези пречки една по една да се премахват. Там, където може, там, където не може, или където нямаме интерес...
И накрая обаче ще се появили ли вече пречка, която да е свързана с българския интерес, т.е. българско условие като . . . например отношение към малцинство в Сърбия, например отношение към историята в Македония?
Значи, нашата теза за историята е абсолютно ясна. Това е обща история, това е наша история. Това е история, която, нали, даже ако щете е и по-голяма и от нас самите. Защото Гоце Делчев, който е... фигурата на Гоце Делчев ако вземем, тя за нас има огромно национално значение, разбира се, но тя символизира нещо много по-голямо за целия регион на Балканите. Така че това е наша история, споделена история, която не трябва да ни дели, а трябва да ни обединява. И това е нещо, което, така, ми направи особено впечатление в Македония, че хората като че ли трудно разбират.
А направи ли ви впечатление, че колегата ви, външният министър Антонио Милошоски, ако вярно, разбира се, както пишат по сайтове, ви бил посрещнал с добре дошъл на английски.
Не.
Какъв език е признала България през 1999 година - конституционен или като филологично научно понятие? Има ли в момента, защото пак, доколкото се ориентирам, има някакъв разговор. . .
Ще мога ли да ви върна въпроса? Кога България призна френския език, или сръбския?
Случаят с македонския обаче имаше големи дебати дали България да подпише един договор тогава с Македония. . .
Ами, имаше, защото тогава тезата на признаването на държавата Македония е била направена по този начин, България признава, държава признава държава. Когато една територия обяви независимост, ти или я признаваш, или не я признаваш, като държава. Но държава не признава език или не определя народност и т.н. Аз не си спомням ние да сме, когато признахме независимостта на Косово, да сме казали признаваме независимо Косово, в което говорят еди какъв си език и живеят еди какви си хора. Тези понятия не са в инструментариума на държавата. И затова в този момент, до този момент винаги отношенията, откакто така нареченият езиков спор 1999 година е решен, за да могат да се успокоят духовете и всичко това, ние винаги сме казвали, че всички документи, които се подписват между двете страни, се подписват на конституционните ни езици - на езика на България и на езика на Македония. В нашата конституция пише: официален език в България е. . .
Сега Македония повдига ли този въпрос, така, очаква ли от България да отиде по-далече от този израз, конституционен език.
Не, не мисля, в смисъл, официално мисля, че не е повдиган в разговорите ни там. Това, което аз доста ясно казах на нашите приятели в Македония, са две неща. Първо, въобще тезата за македонско малцинство в България няма как да присъства. Значи, ако искаме да спрем да си говорим, да почнем да си говорим за македонско малцинство. Нашата конституция няма тази категория, малцинства. Вие сте юрист и много добре го знаете това, няма нужда да го обяснявам на вас. Има граждани, които имат индивидуални човешки права, и т.н. Не може да има етнически партии, не може да има религиозни партии и т.н. Това са нашите правила, които в нашата страна ние си уважаваме, който иска тук да прави нещо, трябва да ги уважава също. И второто е, че този договор за, който сме им предложили, който цели, така, да потвърди ангажимента от 1999-та, да разшири, да успокои отношенията между двете държави, да даде по-голяма перспектива на тях, това не е някакво условие - ако не подпишете договора, няма да влезете в Европейския съюз. Нали, те са доста далече от момента, в който въобще на дневен ред е влизане или невлизане в Европейския съюз. Но това е един договор, който ще ви помогне, защото, ако искате Брюксел да има по-висока оценка за усилията, които страната ви прави, е много по-добре, когато можеш да отидеш и кажеш, ето, добре две страни има наши. . .
Те не щат да го подписват, така ли, какво ги спира?
Не, не, просто сега текат...
Защо се убеждава все така, защо не го подписахте като бяхте?
Е, защото е преговори, нали, сега, ние сме им дали нещо, те ни връщат нещо, трябва малко да преговаряме, да стигнем до някакъв текст, който е приемлив и за двете страни.
Но няма...
За мен не е даже толкова важно дали ще го подпишем или не този текст, въпросът е, ако ние стигнем до това да го подпишем, наистина да има едно по-спокойно отношение между нас. Защото аз това, което видях, имах там много интересна среща, поканиха ме всички главни редактори на вестниците на закуска, после и пресконференция, и срещи със студенти и какво ли не направих. Навсякъде има едно такова грешно впечатление от България, едно впечатление, което до голяма степен е трупано 50 години. Нали, сега все пак на тези хора 50 години им е натяквано, че ние сме врагове. Аз имам една приятелка в Скопие, която преди много години ми беше казала "извинявай, ама ти си първият българин, който познавам, защото всички други ги смятах, като ги видя, че идвате тук да ни окупирате".
Как според вас трябва да се казва тази държава, чието съкратено име БЮРМ не харесвате? Казвате в едно интервю, преди да се върнете.
Е, вие да не би да го харесвате, само го произнесете още няколко пъти и ще видите колко хубаво звучи.
Бивша югославска република Македония.
България признава тази държава под конституционното име Република Македония. А суверенно право на всяка държава е да реши как да се нарича. Това си е наистина право, което не може някой да оспори. Но също и суверенно задължение е да направиш компромис тогава, когато става въпрос за бъдещето на твоята страна. И затова за мен е крайно време да се стигне до някакъв компромис, някакво решение на този езиков спор с Гърция, който да позволи на нашите съседи постепенно, поетапно, на базата на това, което направят, да извървят пътя си към НАТО и към Европейския съюз, защото...
Чувал съм, че...
...защото иначе, колкото повече продължи тази изолация, колкото повече съседите вървят напред, защото вижте какво става - Албания вече е член на НАТО, живот и здраве, скоро ще дискутираме и визовата либерализация. Босна получи статут на страна, която има план за членство в НАТО, т.е. тя направи една стъпка напред, ще дискутираме визовата либерализация. Сърбия в скоро време може би ще има и оценка на Европейската комисия дали може да започне преговори или не, т.е. по някакъв начин и тя върви напред. Косово има... е изпълнено с един младежки ентусиазъм от независимостта, още върви напред. България е в НАТО и Европейския съюз, Румъния е в НАТО и Европейския съюз. Македония седи блокирана и тази изолация не е... нито за нас е добре, нито за тях е добре, нито за целия регион.
Има имена обаче, които за България също са неприемливи, доколкото знам. Например с географски оттенък посоки на света, България няма да приеме име Западна Македония.
Нека да стигнем до нещо, което да се гледа на масата и това... в спор, който е двустранен между Гърция и Македония. Защото там... това е, знаете, много сериозен дебат. Мисля, че министър-председателят Папандреу направи няколко много сериозни жеста и стъпки още веднага след изборите, премахвайки Министерството на Македония и Тракия, което беше в Солун, поемайки много сериозно отношение към процеса, който се води в момента между двете страни под... така, с мандат на Обединените нации. Да видим какво ще стане.
На 18 македонски граждани връчихте отличия за спасяването на български туристи при трагичното потъване на кораба "Илинден".
Да.
Освен наградени ще има ли и осъдени? Докъде са там разследванията, обвиненията?
Не мога да ви кажа...
Нямате информация.
Не, не мога да ви кажа, признавам, че не мога да ви кажа на какъв етап е това.
Гърция. Коя от двете позиции в Европейския съюз подкрепя България - че европейците трябва солидарно да платят за гръцката криза или напротив, гърците да се оправят сами, както, ако позволите да цитирам и премиера, той каза... тия, дето седят до един часа по кафенетата и кръчмите, ами, очевидно е че ще са и зле, и не работят. Та ние за кое сме - за немците, дето си лягат в девет, за да могат рано да ходят на работа, и затова не щат да плащат на тези, дето играят сиртаки до нощите.
Ами, сега, замислете се и вие, ако имате един съсед, който се е разпищолил и...
И си живее живота.
...той дойде при вас и каже - ами, защото живеем в един блок, трябва да ми платиш наема и т.н. за години напред или назад, може би, ако сте приятели, ще кажеш "да, ще го платя, ама искам да знам какво ще направиш, че да не се стигне пак до тази ситуация". И това е в положението, в което в момента се намираме. Защото натрупаният дефицит в Гърция е огромен. Факт е, че правителството прави всичко възможно в момента да намали разходите, да ги овладее, да ги съкрати, нали, сега 14-а и 15-а заплата за държавната администрация като традиция 14-а и 15-а, значи, има 13-а, 14-а, 15-а след края на 12-ия месец.
В смисъл сега ще отпаднат...
Забравих с колко броя добавки. Добавка за идване, за това, че идваш на време на работа, добавка за това, че си вършиш добре работата. Това не са добри практики, нали. И когато те доведат до такава ситуация и ти виждаш, че все пак сега правителството се опитва да я реши, ти трябва да му помогнеш на това правителство да я реши, първо. Второ, ефектът, ако не му помогнеш, не е само за тях, а е за всички в еврозоната. И, трето, ей това е най-голямото доказателство, което в момента се случва и по отношение на Гърция, и въобще по отношение на еврото и последното решение на финансовите министри за фонда за подкрепа на еврото. Ето това е смисълът да бъдеш в Европейския съюз, че имаш онази солидарност, всички тези 27 страни, която, когато стане положението много зле, те ще се притекат и ще ти помогнат. Това е твоето семейство. Това не значи, че сега утре трябва да се разхвърляме и ние, нали, да харчим и да си викаме "ей, тези, ще дойдат утре и ще ни спасят и нас", нали. Не става така. Но фактът, този малко пропуснат от медиите, но исторически факт, в който се събраха всички и казаха заедно "ето, обявяваме 740 ли, колко, мисля, че бяха 740 милиарда евро в това, за да гарантираме стабилността на валутата". Това... никога в историята на човечеството такова нещо не се е случвало.
Какво отговаряте на въпроса на "Икономист" тази седмица - ще съществува ли еврото след 10 години?
Ще... да, ще съществува, ще изисква няколко неща, според мен ще иска много по-сериозна координация на икономическите ни политики в Европейския съюз...
Това включва...
...със сигурност на тези страни, които са в еврозоната. Защото ясно е, че ти не можеш да, така, да прехвърлиш, да създадеш Европейската централна банка и да прехвърлиш на нея всички правила по монетарната политика, да създадеш обща валута, но да имаш некоординирани европейски политики, икономически, това е едното. И другото, ще трябва да се затегне финансовата дисциплина.
Подкрепя ли България искането на Европейската комисия, предложено в документа за засилване на бюджетната дисциплина, засега само в 16-те от еврозоната, за контрол върху националните бюджети? Преди приемането от националния парламент да минава под формата на някакъв вид съгласуване или одобрение и през комисията.
За България това не е проблем, защото ние доста години свикнахме подобен тип контрол - официално или неофициално, да се прави от Международния валутен фонд, когато имахме споразумение с фонда. Впоследствие фактически ограниченията на борда ни налагат правила, които са близки до това, и това е част от тази логика на координиране на политиките. Защото факт е, че, така, договорката, пактът за стабилност на еврото се основава върху ясния ангажимент от страна на всички за ограничаване на бюджетните дефицити в определени рамки, но виждаме, че при голям икономически натиск, при голям, нали, това, което се случи, нали, финансовата криза, икономическата, стагнация в Европа, натискът да се надскочи този бюджетен дефицит е много голям, за да се запази социалната стабилност. Но това изисква оптимизация и реформа. А според мен дългосрочно, не искам да звуча наивно или смешно, но ние сме в една много добра ситуация. Не искам, пак казвам, че сигурно хората ще се смеят, като го чуят това. Но когато съседът ти е с над 10 процента ли, колко бяха, дефицит, в тежко финансово положение, когато северният ти съсед също не е в цветущо положение, когато на запад имаш няколко страни, които не са в Европейския съюз, и имат доста, доста проблеми и цялата европейска икономика едва-едва започва да се раздвижва, за нас основното е да запазим, да запазим финансовата стабилност, но и вътрешно да реформираме системите, така че дабъдат по-добро...
Аз не можах много да разбера какво е добро на ситуацията, ако всички наоколо не плащат парно, очевидно и на теб ще ти се отрази или "Топлофикация" ще дойде да го спре централно на всички ви, или със сигурност ще трябва да...
О, не, не. Не го сравнявайте, нищо не може да се сравнява с "Топлофикация". Не може да сравнявате Европейския съюз с "Топлофикация".
Не, защото казахте - този е зле, този е зле, всички наоколо зле и ние от това да сме добре...
Да, защото ефектът... не, това, добре е ние да запазим стабилността на нашата финансова система, левът - евро... да седи стабилен, валутата да има резерви. Бюджетният дефицит да бъде овладян. Защото когато това движение в икономиката започне обратно нагоре, тогава ние ще сме в по-добра позиция да излезем по-напред. Нещо, което не направихме в последните години, защото последните години се отдадохме на това да инвестираме всичко в недвижими имоти, в хотели и т.н., а не в реална икономика. Сега е моментът, в който трябва най-накрая тази реална икономика да се появи и администрацията да се опрости, процедурите да се канализират, да се автоматизират, ако искате, за да бъдем по-конкурентноспособни.
Част от плана за борба с кризата е събиране на дълговете от чужбина.
Да.
Правили ли сте сметка колко общо има да взима България, че е давала на някой някога?
Има такава сметка, не мога сега да. . .
Порядъците какви са. . .
Не мога да ви кажа, защото те са много различни. . .
Милиарди?
То е. . .
Различни валути, различно време.
Различни валути. .. има валути, които са изчезнали, преводни рубли например нещо говори ли ви, а освен преводни рубли има и конвертируеми... това са някакви от времето още на СИВ и на Съветския съюз.
Пак - за какви порядъци става дума? Четох в някакъв вестник справки и дългове: Иран - 822 милиона долара, Либия - 216, Никарагуа - 126, Нигерия - 78, Алжир - 73, Йемен - 54, Ангола - 45. Това е било към някакъв момент.
Към някакъв момент.
Какво е върнато, какво не е?
Какво е върнато, какво е опростено не мога в момента да ви кажа, но имаме такава справка.
Какъв е планът?
Планът е това, което започнахме да правим със Сирия, постепенно да го направим с всички останали.
Сирия връща 17 милиона, които представляват четвърт от. . .
Да, максималното, което е реално да върнем, защото за нас ефектът не е само това, тези пари, които връщаме, а и тези пари, които отписваме, нали, които вече няма да ни седят в счетоводните книги, най-грубо казано. Но това изисква подход, който е индивидуален с всяка държава.
Коя е следващата след Сирия, с коя страна е напреднало като разговори?
Е, сега, като му дойде времето. Има сега. . . нали трябва да имаме и ние някаква работа да вършим, колегите от финансовото министерство. Ако всичко си го разкажем по радиото, какво ще правим.
Какви съкращения на разходите правите във Външно? Ще има ли 20-процентно съкращение на администрацията, респективно една пета от посолствата например да бъдат закрити?
Много тежък въпрос. Аз затова и може би малко закъснях сутринта да дойда, защото това е нещо, което обсъждаме за пореден път от сутринта. Ще имаме нужда от съкращаване. Много е. . . много въпроси трябва да се зададат защо по такъв начин са структурирали много от посолствата ни.
А ще има ли закриване изобщо на посолства?
Ще има закриване. Закриването за съжаление не води до това да има някакви резки и изведнъж спестявания, от които нещо, някакво голямо чудо да се купи.
Тя сградата остава, което е най-скъпото и трябва да се поддържа.
Не, дори и да продадеш сградата, да прибереш хората и т.н., и цялото имущество, това изисква някакво време, това не става за една седмица. Така че ефектът ще бъде много. . . ефектът идва по-късно. Второ, не само Външно трябва да седи и да решава къде има и къде няма посолство, защото има. . . не само ние можем да направим тази преценка. Икономическите ни интереси, предстоящи проекти и т.н., и т.н., това е интересно, това е решение, което трябва да се вземе на базата на доста фактори. Но не мога да си представя, например едно от нещата, което ми направи впечатление сега на балканската обиколка, беше, че на всички срещи с 1-2 изключения, може би Косово и Албания бяха единствените изключения, навсякъде стигнахме до изводите - много добри политически отношения имаме със съответната страна, еди-какъв си диалог, еди-какви си срещи, икономическите ни са слаби. Оборотът ни с Черна гора е има-няма 7-8 милиона евро годишно. Държим търговско аташе там. Какво работи? Има много въпроси, на които трябва да си дадем отговор, за да може да оправдаем присъствие. Защото, ако започнем просто да съкращаваме така, ще стигнем до ситуацията, в която в момента се намираме например в Атина, където нямаме консул, пък имаме посолство с 20 и кусур човека, нали, това не са разумни решения. Не знам дали ще стигнем, да се върна на въпроса, не знам дали ще стигнем до 20 процента съкращаване и как ще ги стигнем . . .
Колко мисии има България в момента?
Стотина.
Тоест още не е решено дали 20 от тях ще отпаднат.
Ще има, които ще отпаднат със сигурност. Сега, това, което. . .
Кое е сигурно например, нещо, което за вас е безспорно?
Е. . .
За да се ориентираме за начина ви на мислене.
Начинът ми на мислене е следният. Правим една матрица, с която правим категоризация на всичките ни посолства, в която гледаме страни, в които имаме. . . които са ни стратегически партньори, например европейски такива - Англия, Америка, Франция, Русия, дето не можем да ги закрием. Страни, в които имаме икономически интереси, страни, в които имаме потенциални интереси, които можем да развием, страни, в които можем да си спестим посолствата там, прехвърляйки акредитацията към други места. Правим една категоризация, която. .. това, което аз искам, е да имаме матрица, която като наложим на цялата система и да виждаме защо в държавата "Х" имаме посолство.
А в "У" нямаме.
Защото тя е голям икономически фактор, нали, например Индия тепърва там излиза напред, най-образно казано Индия давам като пример, и например защото има българска общност, защото имаме сериозни икономически интереси, защото е важно политически да го имаме там, и така. И по този начин слагаме матрицата и виждаме накрая какво отпада. Това е едното. Другото е - взимаме втората матрица, която сега разработваме, и гледаме какъв е моделът на едно посолство, за да може ние да наречем група хора в сграда в държавата "Х" посолство на Република България, какво е минималното, което трябва да има в това посолство, какво е оптималното и какво максималното. Значи, трябва да има посланик, трябва да има един консул, трябва да има един . . . . и т.н. И вече налагайки този модел върху сегашната ситуация, преценяваме: тази страна е от стратегически интерес, важни икономически отношения и политически имаме с нея, с нея посолството няма да бъде на минималното, а ще бъде. . . няма да оптималното дори, а ще отиде на максималното.
Това ще се обсъжда ли с президента?
Когато имаме възможност, ще го обсъждаме с всички, но . . .
Имате ли. .. тези остри реплики между президент и премиер отразяват ли се на външната политика, има ли търкания при взимане на тактически решения, при обсъждане на посланически назначения.
Не, мисля, че имаме сравнително добър диалог с президента, не намирам някакъв конкретен външнополитически въпрос, по който да се противопоставяме категорично един на друг в момента. Няма такава причина. Както съм казвал и преди, вероятно част от начина ни да се справим с бюджета за тази година ще бъде да оставим някои посолства на временно управляващ по-продължително време, т.е. да не назначаваме веднага посланик.
Гледахте ли "Мисия Лондон"?
Не.
А чел ли сте книгата?
Ами, преди много години. . .
Така ли е в българските посолства?
Зависи, зависи какви хора работят. Преди много години се опитах да я чета книгата. Прочетох първите пет-шест страници и се ядосах, ако трябва да бъда честен, и си казах: хайде друг път ще я чета. .. но мисля тези дни да отида да гледам филма. Дали е така в българските посолства? Не, мисля, че има много свестни хора, които работят, и поне сега тук по обиколката си на Балканите видях посланици, които с хъс работят, млади хора, които искат да се развиват. И знаете ли, малко ми е неудобно пред тях, защото всеки идва и всеки си идва с проблемите. Например ние нямаме еди-какво си, трябва ни еди-какво си и т.н. И като знам какви заплати получават тези хора, ми става още по-неудобно. Външно министерство е на 17-то място в класацията по заплащане на българската администрация. Хората започват работа с 300 лева, а ние искаме от тях да знае два езика, да се развива в кариерата и т.н., и т.н.
Не остана много време да говорим за американската ви обиколка. Вие бяхте в Ню Йорк на конференцията за преглед на договора за неразпространението на ядреното оръжие.
Да.
Там, където иранският президент Ахмадинеджад изгони, така да се каже, много от американските и европейските дипломати. Станали и си тръгнали, като започнал да говори. . .
Не, имахме преди това обсъждане, че . . .
Обаче в "Труд" чета, че вие също не сте бил на речта му.
Да.
Това заради несъгласие ли е, или случайно, ви задавам въпрос.
Обяснявам ви веднага, защото имаше обсъждане в Европейския съюз и се взе общо решение, че министрите няма да присъстват вътре по време на речта. Тя тъй или иначе се раздава предварително написана. Ако в рамките на речта се направят някои изказвания, които са още по-остри от очакваното, тогава ще напуснат и вторите хора, което се и случи. Това е един. .. Сега, аз речта на Ахмадинеджад, признавам, че я прочетох много внимателно след това. Седнах си вечерта и си я прочетох от край до край, но това е един жест на несъгласие с един начин на говорене, който според много от нас по никакъв начин не допринася на това да се намери решение на ситуацията си иранската ядрена програма. Решението е в това да се спазят ангажиментите към международната агенция, да се направи пълен преглед, да се гарантират мирните цели, защото всичките тези съмнения за военна употреба трябва да отпаднат, и не на последно място да се, така, малко по-внимателно да се изказваме, когато говорим по международни форуми.
Нещо ново за визите?
Кои визи?
Американските за българи. От обтекаемите изречения в официалните съобщения промяна няма, няма да ги свалят по-скоро.
Значи, това същото, което го казах и тогава, ще ви го повторя още веднъж. Пропуснали сме шанса, когато критериите на Конгреса са били намалени, т.е. са били снижени, защото не сме имали биометрични паспорти тогава, не е било направено това. . .
Сега кога ще. . .
. .. Сега вече като имаме биометрични паспорти трябва да, за да отговорим на критериите за визовата либерализация, трябва броят на откази на визи да падне под определен процент. Мисля, че беше 10 процента, ако не се лъжа.
Десет.
Мисля, че ние сме сега на 13-14 процента на . ..може и да бъркам с точните. ..
И като падне под 10, след колко време ще. . .
И като падне под 10, след като имаме вече биометричните данни, тогава аргументът ни за влизането в програмата става много силен и направо неоспорим. Но това трябва да го постигнем ние. Мисля, че много помогна сега и решението на американското посолство да започне да издава само десетгодишни визи за български граждани, Така че постепенно това ще се случи, но кога ще стане точно ми е много трудно да ви кажа. Първо, най-важната задача сега е всички тук да си извадим постепенно новите документи идентификационни, защото те са ни важни из а Шенген.
