Капитанът Димитър Бербатов потвърди, че се отказва от националния отбор на България. Той посочи като една от причините за оттеглянето си умората, но като цяло не назова конкретна причина, и обясни много пъти, че просто така е решил, и животът продължава.
Бербатов призна, че иска повече спокойствие, и обяви, че според него е стигнал тавана с Манчестър Юнайтед, тъй като няма по-голям клуб, в който да отиде. Нападателят помоли най-после някой да му пожелае успех догодина при „червените дяволи”, а не да го пита дали ще напуска отбора.
Накрая той завърши с много категорично изказване – обещание, че след няколко години, когато вече не е активен футболист, ще оправи българския футбол. Ето и най-важното от думите на Димитър Бербатов: „Оттеглям се от националния отбор на България. Решението бе трудно, но го взех. Трябва да се вземат и трудни решения. Взех го съвестно, мислих го доста. Всяко нещо има начало, има и край, и той е днес,” заяви нападателят на пресконференция. „Каквото и да кажа, едни ще го приемат сериозно, други не. Не се чувствам длъжен да кажа защо, но ще го направя. Бях си обещал, че ако до 30-та ми годишнина нещата не се получат както искам, да дам път на младите момчета. Чувствам се и изморен понякога, малко изчерпан. Знам, че има момчета, които чакат този момент, и той дойде, и съм сигурен, че ще покажат качествата си за България. Вече 11 години сме заедно, доста хора се отказват и по-рано, аз го правя чак на 30-та си годишнина.” „Три пъти мисля, не успяхме да се класираме на Световно първенство, опитахме и не успяхме, и това е,” продължи Бербатов. „Видяхме се със Станимир Стоилов, поговорихме, пожелах му успех. Той е много добър треньор, с него националният отбор има добър шанс.” „Различно е при всички, нормално е и аз да имам болежки, да имам своите проблеми. Всички сте запознати със здравословните проблеми, които имах. Това също е фактор. Затова прецених, че стига толкова,” даде още обяснения той. „Ще гледам отстрани, но ще помагам, с каквото мога.” „Аз съм го взел еднолично това решение, никой не може да ми казва какво да правя. Нещата се промениха много от времето, когато бях на 22 години. Вече имам дъщеря, имам семейство, нещата са различни,” добави Бербо. Той бе категоричен, че критиките и нападките на медиите нямат общо с решението му:„Няма да съм нито първият, нито последният, който се отказва. Аз не съм стигнал на нивото, на което съм, със сърдене. Това, че някой е казал това или онова… Хора, които нямат никакво значение за мен, могат ли да ме откажат от нещо?!” Относно писанията в личния блог на футболиста, където той бе доста остър, и причините за написаното там, Бербатов заяви: „Трябва ли да има причина?! Решил съм го, така съм го казал. Защитил съм се по някакъв начин, себе си, и хората около мен. Това, което съм написал е, че понякога човек трябва да обуе футболните обувки, за да почувства това, което аз чувствам, да види това, което аз виждам. Аз съм си изразил мнението, всеки има право на мнение. Не мога да пиша на английски, но бих го написал и на английски същото.” „Аз се отказвам преди квалификациите, затова не бягам от отговорност. Ако играя в тези квалификации, и се откажа след това, пак ще се намери кой да го каже. Има момчета, които се притесняват от присъствието ми там, и сега може да се отпуснат и да покажат още, като ме няма.” „Решението се зароди в главата ми преди един-два месеца. Разсъждавах за кариерата ми като цяло, и стигнах до извода, че сега е най-добрият момент за мен. Говорих с Мъри Стоилов много преди тази пресконференция, той ми каза, че решението си е само мое. Не правя изключение от никой друг, и аз премислям нещата, претеглям плюсове, минуси. Аз ако мисля, че е грешка, няма да го взема това решение. Взел съм го според това как се чувствам аз и как се чувстват най-близките ми хора.” Запитан дали се чувства длъжник на националния отбор, Бербатов каза: „Ако някой мисли, че съм длъжник, ОК. Всеки може да си мисли каквото иска.” „Радвам се, че успях да стана голмайстор номер 1 преди да взема това решение. Някой ден ще дойде друго момче, което ще ме остави втори, но това е нормално.” „Аз съм доволен от това, което съм постигнал, не мога да бъда недоволен от нищо. Бяхме на Европейско, опитахме се за Световно, не стана. В последно време наистина имаше напрежение, но аз се опитах да бягам от интригите.” „Странно ми е да се търсят негативите, още преди нещо да се е случило. Нито съм мислил кой какво ще говори за мен, след като обявя решението си, нито нищо. Аз не мога за играя футбол до 100 години. Не може защото някой иска да играя в националния отбор цял живот, да го правя.” „Нещата се случват така, както съм ги планирал. Радвам се, че нещата си продължават. Човек трябва да знае кога да каже стоп. Има много обещаващи момчета. Знам, че ще се справят и без мен, оптимист съм.” „Аз не мога да задължавам някой да ме обича или мрази. Не може всички да ме харесват и уважават. С преследване и т.н. доникъде не може да се стигне, това не е детска градина. Но наистина, когато човек е недооценен, това го кара да се замисли. Това минава през главата на всеки човек, аз не съм по-различен. Нормални човешки неща.” „Не съм казал на Боби Михайлов, казах на Станимир Стоилов, той ми е треньор и той трябва да знае, това е.” „В националния отбор има добър колектив, но критерият е твърде висок. Не трябва да има толкова големи очаквания. Времената се менят, футболистите гледат по друг начин на живота и футбола. Не е хубаво непрекъснато да ти натякват, че си некадърен и т.н. Моят съвет е – подкрепяйте отбора повече, футболистите. Ясно е, че всеки иска да се класира.” „Стилиян или Мартин – напълно ще е нормално един от двамата да носи капитанската лента, но това ще се решава между хората в националния отбор.” „Стилиян до последно мислеше, че си правя майтап. Но го приеха нормално момчетата. Решението си е мое.” „Все още съм активен състезател. Човек никога не знае. Ще поживеем, ще видим,” каза Бербатов за вероятността да заеме пост в националния отбор. „Прави ми впечатление играта на Манолев, който се представя много добре и може само да ме радва. Домовчийски също, той е като мен. Те ме радват и с поведението си извън терена. Пожелавам на всички успех, само от тях си зависи дали ще се реализират.” „Завистта не води до никъде. Амбицията трябва да е движеща сила за човек.” „Ако съм оставил усмивка по лицата на хората с играта си, значи съм изпълнил целта си. Когато не правиш нещата вече за удоволствие, става лошо.” „Аз се оттеглям от националния отбор, не от България. Аз си оставам българин, и се надявам хората да уважат решението ми.” „Когато някой ден не съм активен футболист, можете да ме потърсите, за да ви оправя футбола. Сега пазя дистанция, но след няколко години ме потърсете, и ще ви кажа нещата.”
