Поход По стъпките на Рачо Ковача
Поход По стъпките на Рачо Ковача / Дарик Габрово

 

Поход възстановка „По пътя на Рачо Ковача" ще се проведе днес. От село Боженци, „младият ковач", възседнал кон ще поведе всички организирани участници в своя преход. Възстановката се организира от сдружение „Планета Габрово". Инициативата е по случай 150 години от обявяването на Габрово за град, а партньори са Община Габрово, Регионален исторически музей, АИР „Боженци" и Народно читалище „Габрово". 

Участниците в похода ще тръгнат по стария римски път до село Източник, а оттам през селата Малини и Борики ще достигнат до местността Градище, където ще починат и ще представят фолклорна програма. По-късно „Рачо Ковача" ще бъде посрещнат тържествено от дервентджии пред Дечковата къща в центъра на Габрово.

Осигурен е превоз в 8.45 часа на  паркинга на Общината, за да се присъединят всички габровци, които желаят.  

Ще бъде изградена ковачница, където в продължение на седмица, ковачът ще показва своя занят пред габровци и гостие на града.

По време на Второто Българско царство Габрово е било едно от 40-те селища в  страната, където е имало дервенджии - свободни хора, пазители на проходите. Те са били със специален статут - първите 3 години от заселването си не плащали данъци, а след това плащали наполовина. В задълженията им влизало охрана на прохода и на пътници през него, обясни директорът на Регионален исторически музей Петър Тоцев.

Когато е било необходимо, дервенджиите са помагали на керваните и при лоши метеорологични условия. Носели са колективна отговорност - ако бъде извършено убийство, те трябвало да открият виновника и да го предадат на властите.

Проходът Шипка е известен още от трети век, тъй като е най-краткият път между Северна и Южна България. Бил е обаче и много опасен, което е налагало и охраната му. Според летописите, по времето на Рачо Ковача - в началото на 16 век, тук вече е имало 120 семейства дервенджии, укрепени на 4 поста. Освен с охрана, те са се занимавали със земеделие и търговия. Част от приходите им идвали от продажба на храна, съдове и вода на керванджиите. Тъй като парите е нямало къде да се изразходват, от тях са се правели украшения. В Регионалния исторически музей се съхраняват полски, немски, австрийски и руски монети от XIV до XIX век, намерени в района на Габрово.

Пътят към новото селище ще бъде извървян отново заедно с жители от околните села. А самото тържествено  посрещане с хляб и сол ще бъде пред Дечковата къща, където Дервентджии, мъже, жени и деца от съседните махали  ще пеят и танцуват в чест на баш майстора Рачо Ковача, който се е  решил да се засели  на кръстопътя под големия габър до пълноводната Янтра.

Според легендата Божана, която се заселила в Боженци, изпратила своя син Рачо и му казала: "Сине мой, с радостни сълзи на очи те изпровождам на туй Габровско място до моята  река Янтра, с която се разделих в Търнова града. Нека златният ти занаят на майстор ковач да те прослави. Да се задомиш, челяд да отгледаш и тук при майка си да дохождаш на туй райско място. Да не посрамиш името на знатния Божанкалийски род, да се слави и пребъде  името ни. Амин Дай боже!