Цвета Маркова: Засекретяването на дела се превръща в мода
Цвета Маркова: Засекретяването на дела се превръща в мода / cнимкa: Sofia Photo Agency
Цвета Маркова: Засекретяването на дела се превръща в мода
27870
Цвета Маркова: Засекретяването на дела се превръща в мода
  • Цвета Маркова: Засекретяването на дела се превръща в мода

Каква е тенденцията - към все по-голямо засекретяване или към откриване на информацията, към по-голяма сигурност или към по-голям брой нерегламентиран достъп до секретна информация и няма ли да ни доведе тази секретност до нова лавина дела в Страсбург? Гост в „Седмицата” на Дарик Цвета Маркова, председател на Държавната комисия по сигурността на информацията.

Действително ли доста по-често се губят секретни документи в България? В годишния доклад на комисията вие посочихте, че четири пъти е нараснал нерегламентираният достъп. Какво още казва вашият годишен доклад?

Формално погледнато, това е наистина една тревожна тенденция. Бих казала обаче, че по същество нямаме основания за сериозни притеснения не само поради естеството на констатираните случаи, а така също и поради характера на самата информация, която се намира в тях. Бих искала обаче да подчертая, че пропорцията е обратно пропорционална между броя, обема на класифицираната информация, и потенциалната опасност от нейното компрометиране, независимо дали под формата на унищожаване, изгубване, предоставяне, оповестяване или някаква. . . другите изпълнителни деяния, които предвижда законът за нерегламентиран достъп.

Дали документите, намерени в офисите и в дома на Алексей Петров, въпрос, който често ви задавахме в последните седмици откакто се разви акцията "Октопод" и задържането на Алексей Петров, дали тези документи съдържат класифицирана информация? И дали вие можете да допринесете към изясняването на въпроса възможно ли е това да оневини бившия премиер Сергей Станишев, който за същите тези документи е подследствен?

Бих искала да направя едно много сериозно уточнение, че експертизите, които в качеството си на вещи лица изготвят служителите от Държавната комисия по сигурността на информацията, не съдържат каквато и да било информация нито за лицата, евентуалните обвиняеми, нито за местонахождението на документите. Констатирам това след неколкократни проверки, за да съм абсолютно сигурна в това, което в момента ви говоря, с огромно удовлетворение и, бих казала, с професионално задоволство. Защо? Защото документите, които пристигат при нас за изготвяне на експертизи, съдържат единствено и само номера на делото и никаква повече информация нито къде са намерени, нито за кого се отнасят. Което е много добре, защото дават възможност на експерта наистина абсолютно безпристрастно да даде заключение, без да изпитва каквото и да било притеснение или някакво, да кажем, чувство на ангажираност, на отговорност, на пристрастност, нали, всички форми на, да кажем, на някакво отношение по конкретния казус, ако би знаел за кого се отнася.

Т.е. дори и да сте питани, вие не знаете дали сте питани за тези документи.

Факт, точно така. И бих казала, че това дава възможност на моите служители наистина спокойно и професионално да си свършат работата и абсолютно изключва дори теоретичната възможност по отношение на тях да бъде оказван какъвто и да било натиск нито от мен, нито още по-малко от външни фактори, нали, независимо
какви.

Тази седмица се оказа, че и Висшият съдебен съвет изпадна в невъзможност да чете материалите от разработката и делото срещу групата "Октопод", тъй като магистратите от съвета нямат достъп до съответните нива класифицирана информация. Всъщност Висшият съдебен съвет сам се постави в такава нелепа ситуация, коментираха колегите в медиите. Кадровиците поискаха подслушваните разговори в килиите на задържаните при операция "Октопод", които си говорят за близост с висш магистрат, държал три-четири гласа във Висшия съдебен съвет, и друг член на съвета, който бил спасяван от ситуации. Сега, прокуратурата предостави данните, главният прокурор ги внесе във Висшия съдебен съвет и там се оказа, че съветът не може да ги прочете. Е, как да вземе решение тогава? Как да се излезе от този топик?

Има начин да се излезе от тази ситуация. След уточнения и разговор, проведен от мен и председателстващата Висшия съдебен съвет министър Маргарита Попова и коментар относно детайлите и в закона за защита на класифицираната информация, и този, който регламентира работата на Висшия съдебен съвет, стигнахме единодушно до извода, че лимитативното, т.е. изчерпателно изброяване в чл.39, ал.3, т.3, а именно съдии, прокурори и следователи само за конкретно дело, няма как да бъде разширително тълкувано и да бъде възприето като родовото понятие магистрати. Така че няма смисъл тук да коментираме дали те имат или нямат качеството на магистрат. Със сигурност нито един от тях, т.е., пардон, с изключение на председателите на...

Тримата по право.

... точно така, нямат качеството в момента на съдии, прокурори и следователи.

Т.е., така или иначе, дали са или не са магистрати, членовете на съвета, те нямат достъп до този конкретен казус, защото не участват в разследването и в решаването му.

Точно така. В предния Висш съдебен съвет, когато всеки един от тях имаше и такова служебно качество, можеше да се направи тълкуване в полза на хипотезата, че те имат по право в качеството си на прокурори, съдии и следователи... т.е. не е необходимо да бъдат проучвани в другото си, второто си качество на членове на Висшия съдебен съвет...

Сега обаче как да вземат това решение? Какво да правят с казуса?

След като преминат съответната проверка, за което, надявам се, ще им бъде оказано пълно съдействие и от органите на ДАНС.

Т.е. целият състав на Висшия съдебен съвет трябва да кандидатства за допуск до секретна информация?

Или вероятно поне тези или тази комисия, която е ангажирана с разглеждането, но така или иначе...

Целият състав, защото след това се внася за заседание на съвета.

Внася на заседание на съвета, да.

Е, колко време ще трябва да отложат разглеждането на казуса? За колко време смятате, че ще мине процедурата по разглеждане на допуска?

Няма как да се ангажирам от името на колегите от Държавна агенция "Национална сигурност". Мога само да цитирам и да дам примери, че при достатъчно бързо и акуратно попълване на въпросниците и приложенията по чл.147 от правилника за приложение на закона, а това са именно свидетелства за съдимост, медицински свидетелства и другите документи, които представляват приложения на въпросника, има възможност, т.е. виждали сме случаи, констатирали сме случаи, в които това се извършва в рамките на седмица, две, три. Понякога даже и по-бързо, нали, в случаи, в които се е налагало някой политик от висш ранг да пътува в командировка в чужбина. Така или иначе, това е нещо, което трябва да бъде свършено. По-добре по-рано, отколкото по-късно.

Тук възниква и друг въпрос. Засягаме и въпроса, за който всъщност и с г-н Гроздан Илиев разговаряхме преди вас, дали трябва да се засекретяват масово всички томове от дадено дело и въобще толкова масово делата и мерките за неотклонение заради използвани специални разузнавателни средства в тях? Припомням ваши думи, нееднократно казвани през годините, че в България ненужно много се засекретява, при това по субективна преценка на служителя в съответното ведомство, и след това липсва достатъчно категоричен механизъм за разсекретяването на такива материали. И може да се окаже, че нещо например ненужно е засекретено за 30 години напред. Няма ли да ни доведе тази секретност пак до лавина дела в Страсбург, да плащаме? И да дадем пример и с практиката на САЩ, там секретни дела няма. Когато дадено дело стигне до съд, то дори и най-секретно, се разсекретява, става явно, всеки може да влезе в съдебната зала, да чуе какво е престъплението и какви са доказателствата. Тук всъщност казвам нещо, което... възможно е да не сте следила разговора ни с г-н Гроздан Илиев, заместник-председател на Върховния съд и ръководител на наказателна колегия. Той изрази категоричното мнение, че не трябва, не е нужно и е вредно
толкова масово засекретяване на над 90% на мерките за неотклонение и на делата. Вие какво мислите като ръководител на Държавната комисия по сигурността на нформацията?


Горещо се присъединявам и адмирирам изказаното от колегата Илиев. Това е един въпрос, с който от години се опитваме да се справим. Наясно сме, че той няма да бъде разрешен еднократно и разсечен като гордиев възел от веднъж. Но тревожното напоследък е, че засекретяването, така, се превръща в нещо като мода, модна тенденция. И ако през годините имаше знаци и за това, че малко по малко напрежението, така, над класифицирането, което е функция на престараване, да го кажем направо, или може би на професионална неувереност, или може би на някакви други, не дай си Боже, още по-субективни фактори, така, се привежда в едни оптимални размери, създава се впечатление, че засекретяването напоследък се повишава като обем. Това крие невероятна, огромна и много тежко преодолима опасност. Ако веднъж наложено като практика това се установи в съдилищата, ще минат години, даже бих казала - десетилетия, преди да успеем да се преборим.

Да променим практиката, да.

Да променим практиката. Така че сега е моментът, в който трябва да окуражим колегите съдии, още повече аз като бивш съдия, че това не само не е необходимо, но това не е в полза нито на процеса, нито в тяхна полза. Защо? Защото съществува добре работила в миналото и възможна за приложение понастоящем
практика. Това, което е... документите, които съдържат класифицирана информация, да бъдат отделяни в един отделен том. Има два принципа на класифициране. Това е принципът на сбор от документи, което дава възможност на съдията, получил примерно от МВР един документ с гриф, да засекрети целите, да кажем, 15 тома и да гледа делото по съответния ред. Има обаче и друг принцип, и друга възможност - класифицираната информация да се изведе в едно отделно томче и да не се налага заради една хартийка понякога да се засекретява целият процес.

И делото би могло да върви при открити врати и да се закрива...

Това са изключения...

... само за времето, когато се обсъждат тези тези конкретни материали...

Защо нямат нужда и нямат необходимост колегите от подобно засекретяване? Първо, защото разпоредбата на раздел първи, който е приложение към чл.25... пардон, раздел втори, т.8 има предвид данните, получени в резултат на използване на специални разузнавателни средства. Най-общо под данни разбираме не само съдържанието на водените разговори, а методите и средствата, с които са събрани тези разговори. Единственият елемент, сегмент, който се нуждае от защита в случая, са методите, средствата, лицата, служителите на съответните служби, които са участвали в събирането на тази информация. Трудно обаче някой ще ме убеди, че самите разговори са класифицирана информация. Самите разговори, да кажем, на...

Записани, подслушвани.

... записаните, да, в килията в случая. За да бъдат самите разговори класифицирана информация, това означава...

Те трябва да си говорят за държавна тайна примерно.

Точно така. Самото им съдържание трябва да застрашава националната сигурност и суверенитет, което в случая очевидно не е така.

Не е така. И в 95% от случаите очевидно не е така.

Точно така. И бих призовала колегите наистина да не засекретяват ненужно делата, защото, обвивайки в тайнственост още повече такива обществено значими дела, които са на мониторинга не само на средствата за масово осведомяване, цялото общество следи в момента какво се случва в тях... Би било уникален шанс да убедим обществото в справедливостта на съдебния процес и във възможността за граждански контрол върху случващото се в тези процеси от изключителен обществен интерес.

Толкова повече е важен този въпрос и за, така, появилите се на хоризонта бъдещи съдилища и прокуратури антимафия, ако бъдат направени отделни такива структури. По логиката на сегашната практика излиза, че ако не се преборим с тази излишна секретност, която я няма и в закона на всичкото отгоре, то сме заплашени никой никога и по никое дело да не успее да влезе в такъв съд и по такова дело, където се съдят най-интересните дела биха вървели. Значи, това са бандити, мафиоти, членове на организирани престъпни групи, корумпирани магистрати, депутати, държавни чиновници. Сто процента по тези дела ще има приложени специални разузнавателни средства. И ние ще седим отвън, пред вратите, и обществото никога няма да е сигурно дали присъдите са достатъчно безпристрастни и достатъчно обосновани с доказателства.

Напротив, по-скоро обществото би било сигурно, че или някои неща се уреждат..

Нагласени.


Нагласени, ако има оправдателна присъда. Той, еди-кой си, някак си се е оправил. Или пък ако има осъдителна присъда - ами, да, поръчкови процеси, нали, и така, такива интерпретации. Ще направим всичко необходимо. Насрочили сме среща в следващата седмица за обсъждане на създаване на задължителни указания за тълкуването на тази точка от раздел втори, защото не бихме искали да се насочваме, пък и не е необходимо, към промени в закона в момента. Не се налага това да се прави. Необходимо е само заедно с органите на съдебната власт и на ДАНС, Министерство на вътрешните работи да обсъдим и да оформим, да постигнем едно общо становище относно необходимостта и конкретните случаи на приложение на закона. Не само в САЩ, във Франция също не се допуска никакъв документ, който сам по себе си съдържа такава информация, да влезе в съда. Влезе ли в съд, прави се всичко възможно, за да се изключи необходимостта от засекретяване, защото съдът няма необходимост да знае, да кажем, методите и средствата, с които е събрано едно специално разузнавателно средство, а по-скоро неговата тежест и значение за процеса като съдържание на разговора и на информацията, която се съдържа вътре.

Много се говореше за икономическите досиета на прехода. Темата я подхвана президентът Георги Първанов, призова за разсекретяването им. Вчера във "Фрогнюз" се появи дори един доклад от времето на вътрешния министър Николай Добрев, покойният. Хубаво, как да ги разсекретим обаче? Това засяга банкова тайна, засяга валутни сметки, засяга фирмена и търговска тайна. Как да стане това нещо? Имате ли рецепта за това?

По това, което видях във "Фрогнюз", отговорът на вашия въпрос ми се струва изключително лесен. Първо, ако документът е създаден 1995-1996 година, са изтекли 15 години. При положение, че той е имал гриф дори „строго секретно”... С влизане на нашия закон в сила и съгласно разпоредбата на параграф 9, всички документи трябва да бъдат приведени в съответствие със закона, а именно една степен надолу да паднат, т.е....

2002-а те са станали с 15-годишна давност. И тя вече би трябвало да е изтекла или поне да изтича догодина. От 1996-та, догодина - 2011-та.

Да, през 1996-та, да. Отделно от това всяка организационна единица, в случая това би била ДАНС като правоприемник на Национална служба "Сигурност" като автор на документа. Защото Министерски съвет е или отделните министерства са адресати, те нямат право да преразглеждат. Задължението в случая се явява в ДАНС.

Институцията, създала документа.

Автор на документа. На всеки две години трябва да е задължена да преразгледа всички документи, на които е автор, и да...

Да вдигне ненужно отпадналите. Примерно да свали гриф...


Да свали грифовете на тези документи, които не се нуждаят от защита. Така че, ако и да ви изглежда, така, съвсем технически и експертно това, което ви казах, създава доста реална възможност този доклад да бъде декласифициран и много други като него. Искам да дам пример и да използвам случая да благодаря на Министерски съвет и да окуража всички останали. Получихме вчера писмо от Министерски съвет, с което се разсекретяват доклади от 1949 г. насам. Виждате, процесите напредват, макар и трудно. Започваме, така, да получаваме сигнали за това, че нещата се случват, макар и на осмата година. Пък и след като се случват в Министерски съвет, това е много добър знак за министерствата и за всички организационни единици под този...

Как да процедират оттук нататък? Значи, няма пречки да кажем така...


Да преразглеждат, да махат грифове, да свалят нивата.

Няма пречки да кажем така - да се разсекретят икономическите досиета на прехода.

Това би било в полза не само на цялото общество, аз мисля, че и на всички онези, за които се промъкват някакви намеци, някакви загатвания, те са най-заинтересовани от това всичко да се сложи на масата и да бъде обсъдено.