В Страстната събота, преди изгрев слънце, се месят великденските обредни хлябове и козунаци. Те се приготвят с мазнина и се мажат с жълтък. С Великденските хлябове хората изразявали почитта си към Спасителя. В миналото великденските хлябове се освещавали в църква, три дни не се вдигали от масата, а трохите не се изхвърляли. Хлябът не се реже, а се разчупва, защото се смята, че той има душа. Има различни по форма и предназначение Великденски хлябове - кръгли, продълговати, краваи, за кумове, кръстници, семейството.
Традицята повелява в полунощ, събота срещу неделя да се ходи на църква за тържествената литургия. Когато зазвънят камбаните се поздравява с "Христос возкресе!", а отговора е "Во истина воскресе!", пожелават се здраве и щастие, пали се свещ и се носи мълчешком до вкъщи.
В неделя се ходи на гости на кумовете и кръстниците. Носят се Великденски хлябове и боядисани яйца. На този ден всички се чукат с яйцата, като този, у когото остане здравото яйце, ще бъде най-щастлив през годината./zadecata.com/
