Основната слабост на лансираните мерки за ограничаване на дефицита в бюджета, е, че те са насочени в по-голямата си степен като строгост към нискодоходните групи в България. Това каза в интервю за Дарик зам.-ректорът на Висшето училище по застраховане и финанси Йордан Христосков. До миналата година в продължение на девет години Христосков беше управител на НОИ. В коментар на проекта с 28 мерки, огласени от медиите, той заяви, че не пенсионерите и майките са онези, от които трябва да се вземат пари, за да се покрива дефицитът. Той е категорично против и другата идея - да се облага цялата заплата на работещите, без предварително от нея да се приспадат личните осигуровки. Вместо това според Христосков за година-две можело да се направи ревизия на плоския данък върху доходите и да се въведе диференцирана, по-висока ставка - 15 или 20%, за хората с доходи над 1000 лева например. Ето какво още каза Христосков:
Радващото е все пак, че това не са окончателни решения, а са проекти, които съм сигурен, че ще претърпят доста големи промени, след като се вслуша правителството в общественото мнение. Очевидно е, че реакцията ще бъде негативна, особено ако се реализира във варианта всички пенсии да бъдат облагани, естествено, с един минимум от 136 лв. Тази мярка е непопулярна, защото се предлага да се осъществи в година, когато почти няма да има увеличение на пенсиите и що се отнася до големите пенсии, при наличието на таван, голяма част от тези хора ще реагират, че те и без това са ощетени и че една част от пенсията им е отнета, и то с натрупване са отнети, в някои случаи и десетки хиляди лева, до това, че хората не са получавали в истинския си размер пенсията, а в границите на така наречената максимална пенсия. Моето мнение е, че едва ли пенсионерите са хората, от които трябва да се вземат пари, за да се попълнят липсващи средства в държавния бюджет. Но когато човек критикува нещо, редно е да каже какво той предлага. Ако толкова много се държи на плоския данък, нищо не пречи с една преходна разпоредба да се вземе решение за една или две години да се въведе диференцирано подоходно облагане за доходи над определено ниво - може да бъде 500 лв., може да бъде 1000 лв., данъчната ставка да бъде по-висока, например 15-20% и така ще се съберат много повече пари. Опасенията, че това ще засили сивата икономика, са напълно неоснователни, защото онези, които официално обявяват доходи в тези нива, всъщност са държавните служители, хората от системата на съда, прокуратурата, МВР, където има една абсолютна данъчна почтеност, хората там си декларират доходите, плащат ги, хора на високи мениджърски позиции, които в никакъв случай няма да бъдат засегнати така тежко финансово, а от тях ще постъпят доста сериозни пари за тези години, в които ние имаме сериозни затруднения.
Това е интересно предложение, но как пък то ще се впише в другата мярка, която се готви пък за държавните служители - те да поемат сами осигуровките си? Допълнително не би ли свалило техните доходи?
Предлага се всички лични осигурителни вноски, които в общ размер 12,1 на сто да се поемат за сметка на държавните служители, което автоматично означава намаление на заплатите с 12,1%. Аз затова казах, че може би тази диференцирана скала да бъде за доходите над 1000 лв., тоест това са високодоходните групи от населението. Криза е, трябва да се търси. Трябва да се търси обаче от онези, които имат по-големи възможности, а не от тези, които са с ниски доходи. Справедливо е тази група лица в България да плащат също лични осигуровки, както останалите. Но веднага се прехвърляме към друга мярка - неправилно е и от теоретична гледна точка, данъчните практики са такива, че не е редно да се облага цялата сума без приспадане на личните осигуровки, които се плащат. Това е една друга мярка, която се предлага. Аз съм категорично против нея, защото тя противоречи на данъчната логика.
Би се превърнало в данък върху данъка един вид?
Точно така. Аз бих използвал и по-силни думи. Нещо като този данък „диш хакъ", който българите са плащали на агите за това, че са си хабили зъбите да ядат кокошката и баницата, която са им приготвяли.
Някъде има ли в Европа подобна мярка, изобщо от гледна точка на пенсионните системи, осигуряване, облагане с данък на този вид средства, които се получават?
Да, има, в много страни има и логиката в това е, че вноските, които се правят по време на трудовия живот, се приспадат от общия доход, брутния доход, който има работникът, тоест те не се облагат на входа, следователно има някаква логика да се сложи данък на изхода върху получавания доход като пенсия. Но все пак тази практика е в страни с високи пенсии и там има традиции. Пожарното въвеждане на такива мерки не е желателно. Аз мисля, че какъвто и да бъде фискалният ефект, общественият отзвук ще бъде толкова негативен, че не си струва правителството да се подлага на такова изпитание сега точно в този момент. Затова е по-добре да се откажат от варианта тотално облагане на пенсиите, макар и с необлагаем минимум.
Идеята за работещия пенсионер, който да бъде лишен или от пенсия, или от нейната половина?
Правилно е работещият пенсионер да не получава цялата си пенсия. Но за съжаление след решението на Конституционния съд тази възможност за такива ограничения отпадна, тоест ние не можем да приложим практиката на други страни, които при доход от труд над определено ниво или при заетост над четири часа се намалява част от пенсията или цялата пенсия се спира. Това е един правилен подход, защото пенсията замества дохода от труд, който човек губи поради настъпване на определена възраст. При нас обаче след това решение на Конституционния съд такава мярка не може да бъде въведена и ако ние диференцираме и сега наложим някакъв данък върху пенсиите на работещите пенсионери, ще създадем само затруднения, защото съм сигурен, че много голяма част от тези около 200 000 работещи пенсионери ще отидат в сивата икономика и вместо да получим повече пари в бюджета от облагането на пенсията, ние на практика ще получим по-малко приходи от осигурителни вноски, защото работещи пенсионери се осигуряват, когато те работя по трудов договор и фискалният ефект също ще бъде или никакъв, или дори отрицателен. Работейки вече в сивата икономика, те ще станат по-конкорентноспособни в сравнение с младите хора и ще бъдат предпочитани.
Майчинството е другият казус. Извоюваният все пак едногодишен срок за изплащане на 90% от размера на получавания доход през последната година. Сега се предлага да се свие до шест месеца.
Нищо не препоръчвам. Надявам се, че правителството ще се откаже от нея или поне не в този вариант, в който тя се предлага, защото тъкмо започнахме да виждаме повече детски колички и повече бременни жени на улицата и сигурен съм, че едно такова решение ще се отрази негативно плюс негативната обществена реакция. Иначе що се отнася до удължаване на периода, от който се изчислява майчинството, там има някакви резерви и някакво основание, защото съществуват възможности сега при едно осигуряване в рамките на 12-те месеца върху максималния доход, да се получи по-голяма изгода. Може да се мисли евентуално за увеличаване на периода, от който се изчислява не само майчинството, но и болничните. Три години е много дълъг срок, може би на 18 месеца. Има едно много добро предложение - да се отмени правото на работодателя да уволнява работника на основание придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Кодексът за социално осигуряване дава право работещия сам да прецени кога да се пенсионира, тоест той казва кога настъпва правото, но самият избор, кога човек да се пенсионира, е субективен акт. Той решава кога да подаде заявление за пенсия. Докато в Кодекса на труда, давайки право на работодателя да уволни работника, защото той е придобил право на пенсия, всъщност работодателят е този, който решава, а не пенсионерът. Това противоречи на обща европейска практика да се насърчава продължителната заетост, дългосрочният трудов живот. Така че това е едно много добро предложение.
Прекалено драстични са поне на идейно ниво тези мерки.
Основната им слабост е, че те са насочени в една голяма степен като строгост към нискодоходните групи. Очевидно е, че тук се търси фискален ефект от масата. Значи колкото повече хора засегнеш, толкова повече приходи ще получиш или толкова повече разходи ще спестиш. Защото има и такива мерки, които орязват разходите, които сега бюджетът прави. Но според мен по-голям ефект ще има и от чисто политическа гледна точка, ако тези мерки са по-строги към високодоходните групи. И тук съм длъжен да направя едно разграничение между бизнеса и високодоходните групи. Едно е да въвеждаш по-висок данък върху доходите, които са за потребление на един предприемач, на един човек със свободна професия, друго е да въвеждаш данъци конкретно върху бизнеса, върху дейността. Това, че аз насърчавам по-високите данъци за високодоходните групи, не означава, че това са мерки срещу бизнеса, който действително ще ни извлече от трудната ситуация, а това са просто мерки за ограничаване на доходите за потребление, ако щете и за разкош на хората с високи доходи, с които те разполагат за личен живот. Неслучайно даже в такива случаи се въвежда данък „богатство" или се завишават акцизите и т.н.
