Интервю с президента Георги Първанов в „Седмицата" на Дарик
Господин президент, какъв е коментарът Ви за операция „Октопод", на чия
страна заставате, както попита бившият премиер и настоящ лидер на ДСБ Иван Костов - на страната на министър-председателя, до министъра на вътрешните работи, до главния прокурор в тяхната битка или...?
Доживяхме Иван Костов да ме пита дали подкрепям главния прокурор. Това, разбира се, е една интересна еволюция. Никога не съм имал колебания, винаги съм подкрепял действията на вътрешното министерство, дори съм настоявал за по-голяма настойчивост. И тази активност, като се започне от предишната акция - от „Наглите", минавайки през последните действия около така наречената операция „Октопод" може да бъде оценена положително. Разбира се, от гледна точка на съдържанието, на резултатите, ефективността на доказателствата аз нищо не бих могъл да коментирам. Това е работа на самата съдебна власт. Що се отнася до закачката на господин Костов, аз мисля, че тук има няколко въпроса, на които ние всички, политици и държавници трябва да отговорим пред обществото. Първо, аз не съм съгласен с неговата теза за това, че било каквото било, пито-платено, няма да ровим в миналото, оттук нататък ще гледаме само в бъдещето. Последният арестуван, този нашумял случай с Алексей Петров е свързан с неговата дейност в миналото. Ако МВР прилага такива действия спрямо човек, който е охранявал „Кремиковци", аз се питам защо ние няма да бръкнем по-дълбоко и да видим кой хариза „Кремиковци", на каква цена, кой източваше през всичките тези години „Кремиковци". И това е само един епизод от „богатата" история на смяната на собствеността в България. Аз вземам повод от репликите на господин Костов и апелирам ние да извадим икономическите досиета на прехода, да видим кой кой е. Защото важни са, разбира се, въпросите, свързани с това кога и кой вербува, зачислява в службите Алексей Петров, кой му помага да се развие от НСС до ДАНС, говоря и като министерства, говоря и за отговорността дори, ако щете, на най-високо политическо ниво. Но за мен по-важният въпрос е за срастването на политическата с икономическата власт. И това е моят отговор на репликата на господин Костов.
Вие срещал ли сте се впрочем с Алексей Петров?
Никога на четири очи. Може би да сме се засичали някъде на...
Получавал ли сте доклади от него или за него, тъй като пък бившият ръководител на ГДБОП Ваньо Танов казва, че е работила службата по Алексей Петров.
Никога не съм кореспондирал с Алексей Петров. Аз кореспондирам с ръководителя на съответната служба, по-скоро той ми докладва за развитието на един или друг случай. Не помня някъде в документите да е присъствало името на това лице.
Понеже отворихте дума за икономическите досиета, СДС ви постави преди десетина дни въпроса дали осъзнавате, че докато продължавате да мълчите за спонсорите си, които са подсъдими за злоупотреби с еврофондовете, пречите на връщането на доверието на инвеститорите към България. Впрочем тази теза беше повторена и през тази седмица за спонсорите. Какво отговаряте?
Това е много добра тема за спонсорите. Аз много отдавна я поставям. Аз съм единственият, който си е качил на сайта, тоест обявил официално, всички спонсори от най-високите дарения до единичните такива, в това число и обръщам внимание цялата дарена сума. Вие може ли да приемете, че има партии, които са участвали в президентски, парламентарни и други избори с по 30 000 лв., след като сте виждали покрити улиците, булевардите с билбордове и плакати, да не говорим за рекламата по телевизията. Тоест нужен е един много строг контрол. Аз не искам да връщам репликата на сините, защото добре помним информацията, която течеше, защото разбрахме, че е водена битка с руската мафия, но точно аз съм запомнил имена от руската мафия, които станаха известни покрай даренията си за синята централа или за някои лични фондации. Така че нека да ви припомня, господин Вълчев, аз държа на това, което преди две години обявих, за една реформа на политическия модел, което включва промени не само в начина на регистрация на партията, не само в начина на избиране на народните представители със засилване на мажоритарността, не в този деформиран вариант, в който това се появи, но преди всичко в контрола на финансирането на партиите. Нека да върнем лентата назад, да видим, доколкото, разбира се, са запазени информации, коя партия, респективно кой кандидат как е бил финансиран в хода на една или друга кампания. Аз не се притеснявам от това.
А защо избягвате да отидете по-далеч в оценката например на хора, които са ви помогнали в кампанията и с които се занимаваше и Европа, и в момента българското правосъдие.
В какъв смисъл да оценявам?
Като че ли това беше очакването. Има хора, които очакват да отидете по-далеч, да се разграничите по американски модел, да връщате дори такива дарения.
Тези неща се решават в съда. Аз съм далеч от мисълта, че бих могъл изпреварващо да давам някаква оценка, още по-малко присъда на когото и да било.
Вие би трябвало да сте един от най-информираните хора в държавата, доколкото пред Вас се отчитат специалните служби. Според Вас стигна ли България до върха на организираната престъпност.
До върха или до дъното? Не знам всъщност за какво става дума. Аз мисля, че става дума за много върхове, ако използвам вашата метафора. Трудно е да се каже в каква обвързаност се намират отделните системи на организираната престъпност в България. Аз вярвам на това, което казаха и в МВР, и в главна прокуратура, че става дума може би за около 300, разбира се, това вероятно е приблизителна бройка, много сериозни, бих казал, босове на организираната престъпност. Тоест има да се извървят още много стъпки в стремежа да постигнем реален резултат в борбата с престъпността, оттам и корупцията, разбира се.
Тоест върхът не е стигнат? Или говорите за много върхове: някои - стигнати, други - не. Най-високият стигнат ли е?
Това не мога да кажа. Навлизаме прекалено много в метафорични анализи. Имената се знаят. Имената на много от престъпните босове са обществена тайна. Въпросът е да се намери механизмът, да се намерят достатъчно причини, респективно доказателства, за да може те да бъдат прибрани трайно зад решетките, а не само да има показни мероприятия.
От това, което казахте, излиза, че вие споделяте приветствията на операцията „Октопод" от американския посланик, от редица европейски посланици, включително изразени чрез председателстващата в момента Евросъюза Испания.
Аз изказвам собствена позитивна оценка. Мисля, че е добре Европа, нашите партньори от Европейския съюз, от световната демократична общност да оценяват като цяло и да окуражават дори, ако щете, амбицията на МВР и съдебната власт. Лично аз смятам, че се отива една стъпка по-далеч тогава, когато се коментират конкретни операции от наши външни партньори.
Одобрявате ли промените в наказателното законодателство, които се обсъждат. Ще подкрепите ли следенето на личната информация от МВР, предвидено в Закона за електронните съобщения? Може ли да се очаква президентско вето?
Аз избягвам поначало да коментирам законодателния процес, защото, както виждате, особено при този парламент, ние сме свидетели на много странни промени, понякога радикално връщане назад в една или друга идея. Що се отнася за промените в Закона за електронните съобщения, той също претърпя голяма еволюция от онова, което научавам от медиите и от моята информация от парламента. Към вчерашна дата това, което е коментирано в парламента, мисля, че е важна стъпка в позитивна посока. Ограничаването до тези наблюдения - до тежките престъпления и до компютърните престъпления, мисля, че по този начин се върви към постигането на така необходимия баланс в защитата на обществения интерес, защото общественият интерес трябва да бъде защитен от подобни престъпни групи и в същото време защитата на индивидуалните права и свободи, което също е конституционна постановка, но дали ще спра този закон или ще го одобря , ще издам указ, мога да кажа едва, когато видя конкретни текстове, а те все още не са пристигнали в президентството.
Одобрявате ли идеите за промени в Наказателно-процесуалния кодекс, свързани със запасен защитник, присъди, основаващи се само на тайни доказателства - защитени свидетели и СРС-та?
Внимателно наблюдавам развитието на този дебат. Пак казвам, когато видя какво ще остане в закона, ще произнеса своето становище. При всички положения ще се консултирам допълнително преди да положа подписа си под указа не само с правозащитните органи, но и с правозащитните неправителствени организации, онези, които имат по различни позиция, защото отново казвам, аз ще се опитам да бъда един необходим коректив тогава, когато се пристъпи границата и се засегнат конституционни права на гражданите.
Как оценявате наследството на тройната коалиция? Как гледате на процесите срещу министри, които са в процес на подготовка? Имате ли коментар за доказателствата, представени от СДС - че Ахмед Доган наистина е разпределял порциите в държавата?
Наследството на тройната коалиция е противоречиво. Аз и друг път съм коментирал този въпрос. Никой не може да им отрече историческата заслуга за членството на България в ЕС, като финал на един дълъг процес, започнат далеч преди тях. Никой не може да отрече икономическата и финансовата стабилност, този висок ръст на брутния вътрешен продукт и дори, ако щете, някои много важни социални стъпки, които бяха направени ефективни и по отношение на по-младите, и по отношение на възрастните. Разбира се, не им стигна силата и решимостта да започнат радикални реформи в някои от социалните системи, които сега трябва да върши настоящето правителство. Що се отнася до този въпрос, който е част от общата оценка за това, че това правителство остави впечатлението, че не успя да се пребори с престъпността и корупцията. Аз съм коментирал, че е важно да се знае разпределението на средствата - на благините, образно казано, става не от един или друг политически лидер, а от легитимно избраното правителство. От момента на избора на това правителство, в него е политическата отговорност, респективно на министър-председателя и това е моят коментар на тази полемика, която сега се възобновява от СДС. Не мога да коментирам, отново казвам, конкретното доказателство. Това е работа на съда. Що се отнася до преследванията на министри - никой не е защитен, нито министри, нито депутати и те, както всички граждани подлежат на оценка и на изпълнение на едни и същи закони, ако трябва да перифразираме свободно Апостола на свободата. Разбира се, това не би трябвало да бъде самоцел. Усещам, че на моменти стремежът, амбицията на всяка цена да се вкара министър в затвора се превръща в една подобна самоцел. Всеки трябва да бъде оценен по заслугите му. Ако има прегрешение към закона, ако има дори престъпление, то тогава никой не би могъл да възрази, политически чадър едва ли някой би си позволил.
Какво трябва да се направи със заменените по времето на тройната коалиция земи, които сега са обект на поредни критики и вътре в страната, и от страна на ЕС? Четох, че и вашето име е било замесвано в тази история със замени на земи.
Аз ви благодаря за това допълнение. И аз прочетох и веднага разпоредих проверка. Както в много от тези случаи на атаки срещу мен нещата почват от органа на една парламентарна формация - от вестник „Атака". Лошото е, че бяха пренесени в БНР и дори усетих известно колебание в думите на заместник-министъра, който наблюдава ресора „Гори". От направената проверка и становището, което излезе от самото министерство и най-вече от следствието в Добрич, се видя, че никакви заменки от пернишкия край към Добрич не са направени. Така че това беше поредната партенка, поредният опит да се размие проблемът. Има много тежко пристъпване на закона, но тук трябва да тръгнем от постановката в оценката на Европейската комисия или по-скоро запитването на Европейската комисия. Според мен, българският отговор трябва да бъде, че в случая не става дума за държавна помощ, в случая със сигурност има престъпване на закона, има преувеличени правомощия, и ако има корупционни практики, в което всички ние ако не сме убедени, то подозираме, то тогава всичко да бъде оценено по силата на закона. Държавата може, според мен, без да съм юрист, да направи своите искове, да възстанови справедливостта, особено по отношение на някои от фрапиращите сделки. Тук не става дума за стотици хиляди сделки, от които държавата дори може и да е спечелила, става дума за някои много тежки замени и особено, когато идеята е да се промени предназначението на съответния имот.
Интересно е, дали въпроси като този за заменените земи ви ги поставят при посещения в европейски столици. Впрочем на вас ви предстои през следващата седмица работно посещение в Брюксел и Люксембург, нали?
В Брюксел на практика ще се срещна с лидерите на всички европейски институции, с лидерите на основните парламентарни формации, с някои от комисарите. Не изключвам да има и такива въпроси. Аз не се притеснявам от неудобните въпроси, готов съм от името на българските институции да дам своя отговор. Разбира се, ние трябва да ходим в Брюксел не само като ученик, който очаква да бъде изпитан и оценен, ние трябва да отидем със своите предложения, със своите идеи за дневния ред на Европейския съюз.
Вие какво ще предложите?
Аз имам много идеи, които и друг път съм споменавал публично, с които България може да бъде силна. Идеята, че България може да бъде ключов фактор в амбицията за по-голяма енергийна сигурност на Балканите и в Европа, е идея, която аз смятам да защитя в Брюксел с конкретни проекти. Идеята, че България би могла да бъде много полезна в процеса на понататъшно разширяване на Евросъюза - с експертизата, с връзките и с контактите, които имаме. Идеята, че България би могла да бъде много по-полезна в стъпките, които ЕС прави в Черноморието и средна Азия, където са източниците на енергийни и други ресурси, смятам, че трябва да бъде защитавана като идея не само от мен, но и от всички институции.
Какво става, от ваша гледна точка, с енергийните проекти на България?
Аз съм доволен от това, че тази дискусия, която имахме в началото на мандата на правителството, практически доведе до формирането на една относително близка, да не кажа единна, позиция по големите енергийни проекти. Вие чухте последните информации от срещите с г-н Милер, шефа на „Газпром". Единни бяхме в идеята за ускоряването на Южен поток, който, както впрочем виждате, се разширява. Той обрасва непрекъснато с нови и нови страни участнички, и България има своето ключово място там. Очаквам тези дни разговорите с министрите и представителите на енергийната политика на Русия по темата „Белене". Подкрепям стремежа на правителството да се намери най-ефективната система на финансиране на този проект, който би могъл да бъде много полезен за България.
Според вас, трябва ли България да даде пари, за да си построи атомна централа или трябва да намери друг да плати и да я експлоатира?
Зависи какво очакваме. Ние трябва да изхождаме не само от гледна точка на сегашното ни финансово състояние, но и от гледна точка на това искаме ли да преразпределяме енергийния ресурс, който се произвежда тук, в България. Аз съм за това - да се разшири максимално проектът с участието не само на Русия, но и на Франция и Германия.
Те нали се отказват?
Не е изключено да можем да върнем германското участие в проекта. Аз имам една добавка обаче за участието на балкански страни в този проект, защото те са пазара в крайна сметка на електроенергията, която „Белене" произвежда, но ние трябва да имаме важно, да не кажа ключово място, в продажбата на тази електроенергия. Иначе какво излиза - даваме територия, осигуряваме всичко, идват отвън, построяват една такава централа. Каква е нашата печалба? Не е моя работа, аз само задавам въпросите, ще отговорят експертите, решението ще се вземе от правителството. Аз съм готов да работя коректно за реализацията на този проект.
На коя балканска страна може да предложи България участие в „Белене", според вас?
Подобни заявки направиха и Сърбия, и Македония тогава, когато аз още преди две-три години излязох с подобна идея, президентите и на двете страни имаха подобен интерес, който би могъл, разбира се, експертно да се прецени дали е реален.
С вашия богат политически опит дали можете сега да кажете накъде върви управлението на ГЕРБ - към успешен мандат или към предсрочни избори?
Рано е да се прецени дали мандатът ще бъде успешен. Все пак са изминали 5-6 месеца. Виждаме, че има немалко трудности, които са породени не само от наследството, по-скоро от кризата, която се разгаря. Във всеки случай аз смятам, че трябва да се отклони категорично тезата за предсрочни избори. Това е последното нещо, от което България има нужда в условията на криза.Имаме нужда от стабилност. Аз поне ще съдействам на правителството за постигане на повече стабилност. Разбира се, премиерът, лидерът на мнозинството, преценява каква е политическата цена на тази стабилност. Тук вече опираме до въпроса за коректността и лоялността, партньорите, на подкрепящите ГЕРБ формации, но това е политическа тема, която аз лично не бих искал да коментирам на този етап.
Какви антикризисни мерки според вас не предприема правителството?
По този въпрос ние спорехме още от самото начало. Радвам се, че свалихме употребата на тежките неприятни квалификации и че диалогът и спорът вече стават много конструктивни. Големият въпрос и моята теза беше, че трябва да се задели повече ресурс за подкрепата на бизнеса за засилване на потреблението, защото това е опитът от кризите от 30-те години насам, Това е опитът и от дейността на сегашните правителства - САЩ, Франция, Германия. Мисля, че тук правителството остана задължено на тези субекти още повече, че продължава да има доста просрочени плащания. Това практически блокира дейността на много бизнес структури.
Тоест вие настоявате за по-голям бюджетен дефицит на България?
Смятам, че това би могло да доведе до решение на част от проблемите на българската икономика и да стимулира развитието на икономиката ни така, че в края на изхода от кризата ние да бъдем в по-добра позиция, а не да бъдем пак на опашката, както сме в момента.
А как гледате на нюанса появил се през тази седмица отново за ролята на банките, високите лихви в България, поставен от Алексей Петров като обяснение на неговото задържане?
Само да допълня един много важен момент, който смятам, че се подценява все още в антикризисната политика на правителството - това е борбата за ограничаване на безработицата, за нови ефективни форми на заетост. нещо, което прави президентът Обама много настойчиво през последните месеци. Иначе връщайки се на банките, един държавен глава трябва да се изказва много предпазливо, когато става дума за политиката на банките. Не смятам, че е сериозен аргументът, че някой може да бъде санкциониран за подобна идея. Такива идеи се чуха и на дискусията, която аз проведох преди пет-шест месеца и не виждам никой да е преследван заради това. Смятам, че с времето, с излизането от кризата банките сами ще бъдат заинтересовани, тогава когато усещат повече сигурност, ще бъдат стимулирани, ще бъдат мотивирани да променят и своята лихвена политика.
Каква здравна реформа трябва да се направи, г-н президент, за да не бъде, както вие определяте, здравето стока?
Това е метафорична оценка. В случая става дума за това, че не може финансите да са единственият критерии когато правим здравната реформа, защото имаше момент, в който усещането ми беше, че отново здравната реформа като че ли се замисля и се реализира по модела на финансовото министерство. Радвам се, че след като се получи тази обществена дискусия, дори премиерът се включи в обсъжданията, започна да се коригира моделът. Какво е важно, Освен чисто финансовите параметри, които разбира се, са неизбежни, трябва да се прецени и състоянието на здравната система от гледна точка на покритието с кадри. Трябва да се прецени необходимостта от здравна помощ, не само качеството, което е фактор и критерий номер едно. Защото ако лишим от здравна помощ цели райони като Ивайловградски или Трънски, Тутраканско, давам съвсем различни по своя характер общини като пример, това означава, че ние обричаме практически голяма част от населението в тези общини. И тук не става дума за битка, за конституционния принцип за безплатното здравеопазване. Знаем, че нищо не е безплатно, всичко си има соята цена. Но не мога да се съглася, че държавата може да абдикира от стремежа да създаде поне минималните гаранции за здравето и живота на хората. Според мен трябва да се започне от онова, което в последно време върви - създаването на спешните центрове, центровете за спешна медицинска помощ и след това вече да се върви към преструктуриране на болниците, за да може да ги има гаранциите тогава, когато се ликвидират отделни заведения.
Тоест, бихте одобрил здравна реформа, при която например в Пернишко има една голяма добре оборудвана, с добри специалисти болница в Перник и в останалите населени места има добре работещи спешни центрове, а не големи болници.
Това като програма минимум, защото в някои от сега съществуващите болнични заведения може да реализира и друг вид медицинска помощ, може да се запазят отделни отделения за подобна здравна помощ, но не е моя работа да преценявам къде какво би било работещо и необходимо.
Каква е позицията ви по актуалния отново дебат за забраната на тютюнопушенето. Впрочем, в президентството не се пуши, нали?
Не се пуши, не само, защото аз не пуша, вероятно ще остане тази практика. Аз не съм заклет противник на тютюнопушенето, но смятам, че след като веднъж сме поели по пътя на реализацията на една европейска норма, би трябвало да бъдем последователни. Имам чувството, че нещата наистина, ако ми позволите тази шега, в икономически и социален план не се случват добре, след като правителството пробягва до този жокер за успокояването на общественото мнение. Мисля, че това беше излишно като жест.
Тоест вие смятате, че ГЕРБ сменя темата на обществения дебат с дебата за тютюнопушенето, така ли?
Прави един жест към обществото с идеята, че част от общественото мнение може да бъде успокоено именно по този начин.
Това заявка ли е за вето? Понеже тук няма да има някакви особени дебати и тънкости в текстовете, може би може от сега да кажете дали ще пуснете закон, който отменя забраните за тютюнопушене в заведенията.
Аз не знам точно как ще реализират тази своя идея, законодателно или как. Аз го чух само като кулоарна идея. Не бих искал да правя заявки за вето. Конкретните параметри не бих искал да коментирам.
А как България едновременно да отговори на изискванията на ЕС за допускане на генномодифицирани организми и да запази чисти земеделските си продукт. Вие на коя от двете страни в този спор заставате?
Аз съм на страната на консервативната част. Във всеки случай оценявам позитивно тази чуваемост, която в последно време се наблюдава в дебати и стремежа да се ограничат постановките. Но се питам, ако ще има мораториум от пет години, какво налага сега да приемем един такъв закон. Нека приемем закона тогава, когато е необходимо. Мисля, че България има нещо, с което би могла да бъде много силна на световния пазар, това е именно чистото селскостопанско производство. Не съм съгласен с аргументите, или поне не ме убеждават за това, че политиката на ГМО създава достатъчно гаранции за здравето на хората, за чистотата на околната среда. Не виждам достатъчно аргументи. Може би с времето такива ще се появят, но ако аз не съм убеден, то не виждам как ще бъде убедено общественото мнение.
Тоест, вие сте по склонен да не допуснете от гледна точка на вашите правомощия генномодифициран домат да расте до типичния български домат?
Към момента съм на тази позиция.
Все пак това е първият случай в този разговор, в който давате ясна заявка за президентско вето върху генномодифицираните организми.
Ако законовите постановки вървят в онзи твърд вариант, който беше обявен в началото на дискусията, ако няма необходимите отстъпления, буфери, гаранции наистина ще наложа вето.
Буфери ще има, километрови зони, които да разделят от НАТУРА, това достатъчен буфер ли е?
Тук ще бъде направена много сериозна предварителна дискусия, но засега съм по склонен да наложа вето.
Трябва ли да бъде увеличена възрастта за пенсиониране, г-н президент?
Аз съм на страната на онези, които смятат, че на този етап това не е възможно и не е работещо и аз мисля, че правителството осъзна, че подобна радикална стъпка не е продуктивна и това обяснява отстъплението, което те направиха от първоначалната заявка.
Но как България да реши проблема, впрочем това е общоевропейски проблем, с все по-застаряващото население, без да каже честно на народа си, че ще трябва да работи по-дълго?
Има много пенсионни системи, които биха могли да бъда използвани като опити тогава, когато формира новият български модел. Аз не съм човекът, който може да определи модела, но отново искам да кажа - към момента подобна промяна, особено в условия на криза, в условия на нарастваща безработица мисля, че би могла да има тежък социален ефект.
Тоест, и в дългосрочен план вие смятате, че такъв дебат в България - за увеличаване на пенсионната възраст - не трябва да се води, а трябва да се търсят други пенсионни модели?
Да.
Какъв е коментарът ви за касираните избори на депутати? Смятате ли, че това решение на Конституционният съд потвърждава правилността на отзоваването на посланика в Турция, където са масовите нарушения?
Не го потвърждава, защото посланикът не носи основната отговорност за провеждането на изборите. нека това да е ясно. Второ, аз не мога да коментирам и не е редно никой от нас не само държавният глава да коментира решението на Конституционния съд. И все пак те са една база за разсъждение в бъдещето. Очевидно са необходими компекс от промени, които да дадат повече гаранция за провеждането на честните демократични избори срещу нарушенията, съзнателни или не, защото не е само Турция, мисля че ако някой беше запитал подобни нарушения щяха да се открият и в други страни, дори и вътре в страната. Аз се надявам тогава, когато се готви новият изборен кодекс, приветствам намерението на правителството и на парламентарните сили да го направят ускорено, да се заложат необходимите гаранции. Тогава, когато става дума за изчистването на избирателните списъци, тогава когато става дума за регистрациите, изобщо за правилата при провеждането на изборния процес, което предполага много ясна отговорност на всеки.
А как гледате на по-кардиналната идея българи, извън Европейския съюз, да не могат да гласуват.
Аз съм против, защото по този начин прекъсваме една от малкото връзки, които тези наши сънародници имат с България, независимо дали става дума за Гърция, където има 200 000, може би толкова са в Испания, в САЩ са доста също. Ние имаме около един милион наши сънародници, при това става дума за емигрирали в последните 20 години. Тази политическа връзка мисля, че не би трябвало да се прекъсва.
Понеже дадохте за пример Гърция и Испания - те при такова решение биха останали в правото си да гласуват, само в рамките на Европейския съюз да има гласуване, биха отпаднали САЩ и Турция.
Не виждам защо трябва да ги делим на европейски и извън европейски. Всички са българи, така че това е едно изкуствено разделение. Аз го бях казал още тогава, когато за първи път се направи подобен опит на европейските избори преди няколко години, макар че тогава някакво минимално основание можеше да има. Но когато става дума за президентски и парламентарни избори, няма аргументи.
Сигурно сте удовлетворен от приемането на ветото ви върху военния закон, но удовлетворен ли сте от дискусията, която последва и сигналите, че не всичките ви аргументи ще бъдат приети.
Вижте, трябва да се разбере, че ако аз отстоявам правомощията на държавния глава, то е защото наистина искам да изляза от президентската институция, оставяйки толкова правомощия, колкото съм наследил от г-н Петър Стоянов, да не допусна накърняването на властта на президента. Няма друг начин да се реализира тази роля на президента като върховен главнокомандващ, освен чрез началника на отбраната. Приключвам по този въпрос, защото тук очевидно няма съществени различия. Ще ми се обаче да бъдат чути аргументите и в социалната сфера. Вижте, все по-тежко става положението в българската армия от гледна точка на мотивацията на военнослужещите. Ние искаме да има качествени, високи професионалисти, добре подготвени, което предполага да имаме добър материал, извинявам се за израза, но той стана много модерен в България при подбора на тези хора. За да има по-голям наплив и интерес към военната служба, това предполага да има по-силна социална мотивация. Говорим не само за заплатите. Социологическите проучвания показват, че хората искат да имат не просто доходи, те искат да имат добри условия на работа, те искат да имат добри условия на отдих и в крайна сметка защо да ги лишаваме от възможността да закупуват жилища? Защо може в президентската или в администрацията на изпълнителната власт един служител, ако има такива материални условия, да закупи жилище, а ние да забраняваме със закон това на военнослужещите. Няма никаква конституционна още по-малко управленска логика в едно подобно действие. Това се отнася и до тези средства, които военнослужещите получават при освобождаване. Аз чух, че новият военен министър е обявил някакъв приблизителен процент на възможно съкращаване около 20 процента в българската армия, ново съкращаване не е работа на военния министър, подобни параметри се определят от парламента, дори и президентът не го прави. Това са хора, които не са се занимавали никога с нещо по-различно от военната професия и на тях тези средства им трябват, за да могат да се адаптират в рамките на две-три години в обществото.
Аз останах с впечатление, че военният министър говореше в сферата на командването, на ръководството на армията, не изобщо цялата армия да бъда съкратена с 20 процента, но вие ще се противопоставите на каквито и да е съкращения, така ли?
Не, аз съм за това да има оптимизация, не възразявам срещу идеята в ръководството в министерството в най-високото ровинище да се потърси такава оптимизация, но не ми се ще от това да страда бойната подготовка на армията.
Подкрепяте ли включването на армията в противоракетен щит на държавите от НАТО, впрочем идея, която отдавна се лансира от САЩ?
Първо, искам и аз да подчертая, че такъв въпрос не е обсъждан, за да разсея всякакви съмнения и се радвам, че много категоричен отговор беше даден от външния министър. Ние имахме възможността да го коментираме предварително. Второ, България трябва да търси своите гаранции, своята защита в рамките именно на търсенията, на дискусиите, на решенията, които се осъществяват в НАТО, тоест ако има един противоракетен щит, който да обхваща територията на НАТО, няма логика в това България и Гърция, и Турция, например да останат извън обхвата на този щит. Още повече, че ние сме близо до потенциалната заплаха. Тези разговори трябва да бъдат част от дискусията вътре в НАТО, а не да се водят някакви сепаративни преговори. Аз се надявам, така както има сигнали през последните дни, Русия и САЩ да се разберат в преговорите, които водят. Малка България не би могла да помогне в тези разговори, но поне да не пречим с отделни импровизирани ходове и инициативи. Аз смятам, че вътре в страната ни ние трябва да търсим максимално консенсус при решаването на един такъв въпрос. По ми е добре, когато обсъждахме, решихме въпроса с базите, разположени на българска територия, тези полигони за съвместно обучение, които вече действат, както се вижда не е никакъв проблем. Тогава първите консултации бяха направени в президентството, имаше консултативен съвет по национална сигурност и ако не бяхме консенсус, то консенсусът беше минус един, тоест една висока степен на политическа подкрепа.
А, ако Русия и САЩ все пак не се разберат, има ли вариант България да играе особена позиция при общо решение на НАТО да бъде изградена противоракетна защита и всяка държава да бъда суверенна да вземе решение дали да се откаже от нея?
България трябва да бъде солидарен член на НАТО.
Тоест, все пак вие подкрепяте участието на България в обща противоракетна защита на НАТО, независимо от позициите на други държави?
Аз го подкрепям и съм убеден, че този диалог, който се води между САЩ и Русия, между НАТО и Русия ще доведе до ефективен резултат, защото много трудно бих могъл да си представя успешната ни борба срещу този голям фронт на тероризма, без това да сме спечелили на страната на този фронт Русия, която също търпи удари от международния тероризъм.
Впрочем, докато сме още на военната тема, да не пропусна да ви попитам, вие за или против сте за закупуването на френските фрегати, бяхте, също въпрос, настойчиво поставен, мисля че бяха пет въпроса, от СДС към вас?
А СДС за ли са или против? Вижте, ние вървим към изграждането на модерна армия. Модернизацията на българската армия предполага закупуването на съвременна, ефективна военна техника, такава каквато имат нашите съюзници от НАТО - дали ще са френски фрегати или корвети, дали ще бъдат самолети от САЩ или от Европейския съюз, някоя от страните производителки, дали ще бъдат бронирани автомобили. Приоритетите ги предлага военното командване и ги одобрява политическото ръководство на армията, не тук в президентството се решават тези въпроси, но аз подкрепям усилията на политическото и военното ръководство да се ускори процесът на модернизацията на българската армия и съжалявам, че сега нямаме достатъчно ресурс да го сторим. Ние имаме един много голям проблем, на който не обръщаме внимание - всички съжаляваме, че са просрочени много плащания към бизнес структури, към отделни административни звена, но нека не забравяме, че българската армия е една от най-ощетените при формирането на новия бюджет. Вие помните, г-н Вълчев времето, когато кандидатствахме за НАТО, че имахме 2,46 процента от БВП, заделени за нуждите на отбраната. Сега е някъде около 1,4, ако не ме лъже паметта и сигурно това е тенденция да се намаляват разходите за отбрана, особено в условия на криза. Но така, като срив във финансирането на армията, това би могло да доведе до срив на цели системи вътре в самите въоръжени сили. Тук е моето голямо опасение и се надявам с министъра и с цялото правителство да намерим ефективните решения.
Въпросът с тези фрегати има обаче друго измерение - дали България може да си позволява изобщо да купува такива скъпи, макар и много хубави неща, а от друга страна дали е имало някакви ангажименти към Франция заради помощта й със случая с медицинските сестри в Либия, които сега България не изпълнява.
Искам ясно да кажа, че президента Саркози и цялата френска дипломация помогнаха по отношение на спасяването на нашите медицински сестри от Либия абсолютно безкористно и не е имала каквато и да е търговия. Идеята за закупуването на френска бойна техника се появи на един много по-късен етап от разговорите и това е част о взаимодействието в рамките на НАТО.
Вие запазихте активността си в благотворителната сфера с Българската Коледа, но сега, вземайки повод и от случващото се в Хаити, смятате ли, че трябва да има промяна в модела за помощ на слабите и нуждаещите се както в България, така и по света, изглежда странно могъщи държави и не толкова могъщи като България във вътрешен план да не могат да взимат общо решение, а да разчитат на фондове и благотворителни акции, а не на трайни решения.
Трудно е да се заложат трайни решения, защото когато се формира бюджетът не би могло да се предвиди размерът на възможни природни или други бедствия и аварии. И това не е проблем само на България, това е проблем на големите страни, разбира се, би трябвало да има заложени някакви механизми за противодействие. Впрочем, когато става дума за тези природни бедствия, аз преди време коментирах и получих остри и ответни реплики за необходимостта от една много ефективна координация при посрещането и преодоляването, при ограничаването на подобни бедствия. Аз продължавам да смятам, че ние трябва да мислим по тези въпроси, да видим какъв е другият модел. Впрочем за това ще си говоря може би с г-жа Кристалина Георгиева сега в Брюксел, защото искам да откраднем, в добрия смисъл на думата, някои модели. Връщайки се обаче на темата за благотворителността, тя е безусловно необходима. Тя изразява нещо друго - стремежът към благодарност, към съпричастност към хората в беда, защото всеки един от нас би могъл да изпадне в подобна ситуация. Това няма да реши обаче проблемът. Проблемите се решават от държавата, дай боже и възможностите на международната общност да се засилват за подобна помощ, но истината, това е мое дълбоко убеждение, е че подобни проблеми са преди всичко национални и тук трябва да се сложи акцентът на търсенето на решение.
Нужен ли е нов ляв проект на България?
Защо ляв? Аз мисля, че ще се наложи и ще бъдат потърсени нови проекти, които да търсят една стратегически ориентирана политика, особено след изхода от кризата, които да балансират и социални решения, и в същото време да имат една активна политика по отношение на бизнеса. Така беше и досега. Затова се учудвахме, когато една лява партия прави дясна политика и обратно, когато една дясна политика прави социални стъпки и жестове. Аз мисля, че отмина времето на това категорично разделение по тази координатна система, наследена от миналото. Нужен е действен проект, който ясно да определи приоритетите на страната, на базата на целта, която поне за мен и моя екип сме определили след 15-тата година да можем да се приближим и да настигнем средноевропейските страни, страните членки на Европейския съюз, това средно ниво на жизнен стандарт, на икономическо развитие при ясно определени приоритети да видим кои са механизмите, чрез които да постигаме, тоест една активна политика, която да се реализира от хора знаещи и можещи, макар че аз съм прекарал по-голямата част от политическата си дейност в партийна политика, някак си ми се ще най-сетне да се оттърсим от този подход да се залага единствено на търсенето на кадрови решения на хора от апарата от партийната йерархия. Толкова много кадърни хора и в бизнеса, и в науката и къде ли не остават встрани от управленската визия на партиите, това просто трябва да се промени.
Нали разбирате, че това, което казвате, може да бъде преведено като президентът ще заложи на едно движение, което няма да бъде нито ляво, нито дясно, по-скоро центристко, на един тип експертна организация, с която да остане в политиката, понеже вече казахте, че ще останете, дали вярно ви разбирам, че ще оглавите или ще бъдете част от ново движение?
Не бих искал, докато съм президент да говоря за партии. Имам достатъчно президентски ангажименти, за да се занимавам с това. Подобен вакуум ще се отваря все повече в българската политика, в политическото пространство и някои ще го запълнят.
Ще подкрепите ли Сергей Станишев, ако реши да се кандидатира за президент?
Аз мисля, че има формални пречки....
Заради раждането му извън...
Трябва да попитате самия Станишев.
А кого виждате в левицата като силна фигура за такова състезание, каквото вие вече спечелихте на два пъти за левицата.
Искам ясно да кажа, че не бих искал да вземам отношение към бъдещата кандидат-президентска надпревара, да вземам страна в тази надпревара, защото това е част от разбирането ми за стабилност и приемственост на институцията.
А кога ще решите и кога ще кажете какво ще правите след президентския си мандат,. Защото аз съм сега един от поредните настояващи да получи отговор на тези въпроси, вие взел ли сте първо решение?
Още не съм решил кога ще реша. Не искам да натоварвам президентската институция с разговори по тази тема.
Как си представяте националното примирение, за което говорихте на 4 февруари по повод годишнината от връщането на онзи мандат през 1997 година? Сега с вас говорим в седмицата на разгара на смъртните присъди от народния съд. Как виждате в тази седмица да се говори за национално примирение?
Не знам да ли си спомняте, аз бях новоизбран депутат, съвсем млад депутат, когато бях единствения или от съвсем малкото депутати от левицата, които останаха и отговориха на призива на тогавашната десница да почетат паметта на загиналите от Народния съд в парламента. След това съм ходил, за да отдам своята почит на загиналите от репресиите в лагерите. Така, както съм ходил на много паметници, които изразяват нашата почит към антифашистите, към загиналите в антифашистката война или пък загиналите от Възродителния процес. Не искам да изброявам всички драми на новата и по-старата българска история. Аз си представям помирението така - ул. „Николай Добрев" понеже направих предложение да има такава да се пресича с ул. „Стефан Савов". Или, ако се върнем назад във времето - ул. „Димитър Благоев" да пресича ул. „Александър Стамболийски" и да излиза на пл. „Стефан Стамболов". Иска ми се да има един пантеон на българската държавност, в който да отдадем дължимото на всички онези, които са работили за българската държавност, независимо дали идват от ляво или от дясно, или от центъра. Националното помирение по историята, идеята за националното съгласие по приоритетите на съвременна България обаче не изключва политическия дебат, не изключва сблъсъка при формирането на политика. Аз съм за реален политически дебат. Това, което сега ме притеснява, е че като отворите вестника това, което доминира на 80-90 процента е свързано с криминалната обстановка в страната, не че го подценявам, но няма никакъв дебат за изхода от кризата, няма или е ограничен до минимум дебатът по социалната политика.
Може би медиите са пълни с това, което казвате, защото актуалния сблъсък е сблъсъкът между държавата и престъпността, или не сте съгласен с това?
Не упреквам медиите. Аз си правя самокритика. Медиите отразяват това, което се случва между политиците. След като ние политиците не предлагаме на достатъчно ясен, висок глас друг дневен ред нормално е това да е върви в посока към обществото.
Тоест, вие по-скоро не сте съгласен, че големият сблъсък на съвременна България през тази година например е битката държава - организирана престъпност?
Тази битка трябва да се проведе и тя не е само битка на тази година, но тя не би трябвало да отнеме силите ни за всичко друго, защото в един момент ще се окаже, дай боже да я спечелим, че не сме спечелили срещу кризата, за бъдещето на България, бъдещето на младите хора. Нека да мислим и за това. Едното не изключва другото.
