„Образованието и спортът трябва да вървят ръка за ръка", твърди баскетболният национал и третокурсник по право във ВТУ Мартин Дурчев. В момента младежът играе за новака "Черноморец" (Бургас), като предизвиква фурор с представянето си в Националната баскетболна лига.
Как се чувстваш на гребена на вълната?
Не знам дали съм точно на гребена на вълната, но е вярно че има интерес към мен от медиите и специалистите. Приемам го нормално, защото правя един не лош сезон и се чувствам добре.
Според оценките на специалистите правиш най- добрия си сезон в мъжкия баскетбол?
Да, така е. Имам два сезона в Ямбол и сега трети в Бургас. Представяме се добре, защото старши треньора на „Черноморец" Дечо Коешинов и ръководството ми дават поле за изява. В Ямбол не беше така и нямах възможност да покажа себе си.
В Ямбол остана Ивайло Стоименов, с който работиш от дете във В. Търново, но ти отиде в Бургас при Дечо Коешинов?
Да. Това е една ирония на съдбата. Ивайло Стоименов е треньорът на живота ми, човекът, на когото дължа всичко, което съм в момента. През лятото можех да остана в Ямбол и щях да го направя, ако той беше старши треньор. Но той е помощник-треньор и решенията ги взема Иван Чолаков. Това ме накара да предположа, че ще е по-добре за мен и моята кариера да премина в „Черноморец".
И резултатите го доказват?
Да, мисля, че съм направил правилния избор до момента.
Получи покана за лагер- сбор на мъжкия национален отбор?
Честно казано това ми е мечта от много малък. Аз съм играл за младежите до 20 години, но мъжкия отбор е нещо съвсем друго. Сега е разширен състав. Първият лагер е със специалист и познат в целия свят - Светислав Пешич, и мисля че много мога да науча от него. Дали ще попадна в основния състав зависи естествено изцяло от мен.
Кои са основните ти конкуренти за националния отбор?
Във всеки клуб има нелоши, атлетични момчета, но мисля че мога да се преборя с всеки от тях и не се притеснявам от никой.
Спомняш ли си първия тренировъчен ден в баскетболната зала?
Спомням си деня, в който реших да се хвана сериозно с баскетбола. В училище „П. Славейков" беше организиран турнир по стрийт-баскет от първите ми треньори Иван и Станислав Балъкови. Реших да се пробвам и когато ме видяха ми казаха, че имам талант за този спорт. Повикаха ме на тренировка и баскетбола стана първата ми истинска любов в живота.
Те казват, че си изключително трудолюбив. Амбицията ли те води?
За това колко съм трудолюбив, другите могат да говорят, но смятам че трудолюбието е път към успеха не само в баскетбола, а и във всяка от сферите на живота. Без него няма успех никъде. Що се отнася до амбицията, моята е огромна и винаги гледам да съм по-добър от другите.
Не си се отдал само на спорта. Малко хора знаят, че си студент по право във ВТУ?
Да, така е. Двете неща трябва да вървят ръка за ръка, защото спортът естествено е до време. След това едно престижно образование може да ти отвори много врати.
Заради учението преди време отказа на „Арис" (Солун)?
Да, но не само заради учението. След наистина дълги размисли с родителите ми и Ивайло Стоименов решихме, че е по-добре да си завърша образованието и да се подготвям още една година и тогава да отида в Гърция. Не се получиха нещата с „Арис", но мисля че е за добро и всичко върви както трябва.
Има доста интересно съчетание при теб. Майка ти е юристка, ти учиш право, баща ти е спортен човек, занимаваш се и със спорт?
И двамата държаха да спортувам още от малък. Пробвахме с карате, футбол и плуване, докато намерих призванието си - баскетболът. Колкото до правото, аз съм убеден, че няма да се занимавам с него, но ще ми помогне при реализацията в живота, тъй като е изключително престижна специалност.
Казваш, че Ивайло Стоименов е треньорът на живота ти. С какво промени той баскетбола за теб?
Когато се появи бях един от всички. Изключително компетентен специалист и голям психолог той ме изгради като характер и ми помогна да тръгна нагоре. И сега, когато съм във В. Търново, тренираме по цял ден заедно.
Не обичаш да седиш на пейката. Показа го и в Ниш, и в „Левски"?
Никой не обича да седи на пейката, в нито един спорт. Отвратително е за всеки един спортист. Естествено когато си убеден във възможностите и качествата си и виждаш, че не ти се дава шанс да ги реализираш е нормално да напуснеш. Махнах се от Ниш, после и от „Левски" и отидох в Ямбол, където не мога да отрека, че г-н Чолаков, особено през първата година, ми даде поле за изява в Националната лига, за което съм му благодарен естествено.
Кои са силните ти качества и върху какво имаш да работиш още, за да повишиш ефективността си в играта?
Главно лявата ръка и атлетизмът, който не ми е само по рождение, а е следствие на много работа. Специалистите смятат, че трябва да натрупам мускулна маса, но с Ивайло Стоименов сме на мнение, че не тя е в основата на силното представяне, а атлетизмът и самия начин на работа. Трябва да кача още 3-4 кг, които ще дойдат по естествен път. Имам нужда от още опит и самоконтрол по време на мачовете, защото по характер съм малко емоционален и избухлив и понякога си изпускам нервите. Смятам обаче, че с всеки изминал ден тези неща ги подобрявам. Стъпвам здраво на земята, без да летя в облаците.
Предполагам, че знаеш от баща си, че не трябва да спориш със съдиите?
Тук имаме доста разногласия даже когато гледаме футболни мачове в къщи и аз обективно казвам къде бъркат, той отговаря, че когато един съдия е отсъдил нещо, то е правилното и няма нищо друго. Има неща, с които не съм съгласен в тази негова теория. Не искам да обиждам съдиите в българския баскетбол, но когато правят грешки се вижда, че не са умишлени, а толкова си могат. Нивото им на подготовка не е европейско. Аз смятам, че не трябва да се комуникира с тях по време на срещите, защото разстройваш собствената си игра и ги настройваш срещу себе си.
От 18-годишен живееш сам?
- Да в Сърбия в един период ми беше много тежко, дори бях на ръба на нервна криза. В София също, но се свиква. Свикнах да се оправям сам. Те ми помагат с каквото могат, майка ми особено. Идвам си да ги виждам и тях и приятелите.
Как преминава един твой ден в Бургас?
Много монотонно. Ставам сутрин рано, закусвам и излитам на тренировка. Следват обяд, кратка почивка, отново тренировка и пак в къщи.
Не спомена дискотека?
Аз съм анти нощния живот. Не пия, не пуша и не обичам шумните места. Дискотеката не е място, където мога да са забавлявам.
Как запълваш вечерите си тогава?
Когато съм във В. Търново излизам в различни клубове с приятели. Иначе чета книги, обичам криминалните романи, слушам музика. Много обичам да шофирам между другото. Понякога просто се разхождам с колата. Карти обичам да играя с приятели, като някой пенсионерски клуб сме някои вечери.
Не обичаш да губиш нито на карти, нито на баскетбол?
Да, това е черта от характера ми, която близките ми също смятат за негативна. Напоследък, от както съм в професионалния баскетбол, поомекнах, защото победите и загубите се редуват, но наистина трудно ги преживявам. За това и се трудя толкова в залата, не искам да падам.
Баскетболът обаче е колективен спорт и не всичко зависи от теб?
Да ,така е. В един колективен спорт трябва да сме голямо семейство и да се подкрепяме взаимно и вътре и извън залата. Ако не са треньорите и съотборниците ми в Бургас нямаше да постигна тези резултати.
До къде стигат мечтите ти в баскетбола?
Не знам докъде мога да стигна, но за сега мечтите ми са до най-високия европейски връх. Надявам се да го постигна, защото знам на какво съм способен и ако направя правилните стъпки в моето развитие и трансфери, ще играя на много високо ниво.
В кой отбор?
Любимият ми отбор е „Барселона" и, Дай Боже, един ден да облека този екип. Не знам дали ще стане, но силно вярвам и се надявам, че ще успея.
Интервюто с Мартин Дурчев може да слушате в звуковия файл.
