12 години след Нагано: Златната Дафовска не мисли за шефско място
12 години след Нагано: Златната Дафовска не мисли за шефско място / снимка: Sofia Photo Agency
Единствената ни шампионка от Зимна Олимпиадата Екатерина Дафовска чества на днешната дата 12 години от титлата си в Нагано. Заветната дата 9-ти февруари 1998 година е изписана със златни букви в историята ни, точно заради момичето от Чепеларе.

Заедно с нея си припомнихме онзи вълнуващ момент, в който българският химн огласи Нагано и цял свят, който наблюдаваше надпреварите в биатлона преди 12 години.

„Бързо минават годините, доста време мина, но химнът, чут там, е незабравим спомен. Другите неща – дребните подробности избледняват. Вече не се връщам много назад, тук на празника се качвам на Мечи Чал и празнуваме заедно с хората”, сподели Екатерина Дафовска.

„Аз осъзнах, че съм спечелила чак накрая на състезанието, преди това не можеш да си сигурен в нищо. Трябваше да се изчака, а за да го осъзнаеш, трябва да минат поне ден-два”, добави Катето.

В навечерието на Олимпиадата във Ванкувър, именитата ни състезателка сподели, че се надява да имаме още много титли, но въпреки това спортистите ни не бива да бъдат обременявани с прекалено големи очаквания: „Винаги трябва да сме оптимисти, аз спечелих 18 години след Иван Лебанов, а след мен имаше още титли – на Раданова, Никулчина, да се надяваме, че пак ще има. Дано да им бъда полезна във Ванкувър, не искам да се залагат големи очаквания, и да им бъде тежко на състезателите. Всички се надяват на Александра Жекова и Жени Раданова, дай боже да успеят.”

Колкото до надеждите ни в биатлона, тя сподели: „Има момичета и момчета, готвят се в националните отбори, ако продължат така и дават всичко от себе си, имат големи шансове да се доразвият. Дано да имат волята да продължат.”

„Чепеларе като град полека-лека започна да се променя - със смяната на лифта, с пистите, но има още много какво да се иска, за да има много добро лице като туристическа зона.”

В личен и професионален план, Дафовска остава също толкова скромна, колкото и преди 12 години: „Гледам си децата, да ги възпитам и след това мисля за всичко останало. Нямам конкретни желания за пост в българския спорт. Може би на по-късен етап, но по принцип нямам такива идеи.”