48-часова гладна стачка започна днес пред бариерата на църквата „Св. 40 мъченици" великотърновецът Валентин Деневски. Той обяви, че има намерение да пренощува пред светинята, защото това е единственият начин да бъде изслушан. Деневски, който е етнограф, но от 15 години се занимава и с тракология, не одобрява превръщането на църквата в пантеон и в музей. Той настоява „Св. 40 мъченици" да стане нормален храм, в който да има служби не само на официални празници. Обяснява, че месеци наред се опитва да накара хората, от които зависи това, да го чуят и да се замислят над неговите предложения, но това така и не станало. Затова и се решил на тази драстична стъпка.
Деневски е убеден, че Община Велико Търново има финансовата възможност да стопанисва църквата и е изчислил, че ако съветниците спрат да дават пари за разкопки на проф. Николай Овчаров и за фолклорния фестивал, тези средства биха могли да бъдат инвестирани именно в „Св. 40 мъченици". Той не одобрява и идеята за създаването на пантеон в църквата и настоява да се премахне входът за посещение на храма от 5 лв.
„Идеята за създаването на пантеон на българските царе е още на Иван Асен Втори, когато е поставил тук колоните на Омуртаг и Крум. Тази църква е по-различна от всички останали църква в България, благодарение на историческите събития, които са я превърнали в светиня. И точно, защото е по-различна, мисля, че всеки който влиза в нея, трябва да оставя своята лепта. Тази лепта се равнява на пет лева", убеден е доц. Иван Лазаров, преподавател по история във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий" и шеф на църквата. Историкът е категоричен, че църквата не може да тежи на Министерството на културата и да разчита единствено на държавното финансиране, което пък е прагматичната страна на обявения вход от 5 лв.
Всички великотърновци продължават да имат привилегията да посещават храма без пари. Достатъчно е да покажат лична карта. Църквата е безплатна и в дните на националните ни празници. 24 000 туристи са преминали през „Св. 40 мъченици" миналата година и 13 000 от тях са влезли в църквата безплатно, уточнява доц. Лазаров. В интериора на храма има няколко саркофага, които са по-скоро символика. Те са на няколко български царе и в някои от тях наистина има пръст.
„Няма как да стане действащ храм, а и не би трябвало. Още повече, че през 1912 г. половината от собствеността е прехвърлена на търновския гарнизон. Той получава цялата църква някъде 30-те г. на миналия век, така че и това са въпроси за уреждане. Но в крайна сметка статутът на църквата не е толкова важен. Тя е във Велико Търново и никой не може да я премести", обяснява доц. Лазаров.
Църквата беше официално осветена отново през 2006 г. Тя е обновена по проект на арх. Теофил Теофилов. Година след това храмът получи и акт 16 и остана на подчинение на Националния исторически музей.
