Р.Ценова: Без План за управление на ПП ”Странджа” няма евросредства за територията
Р.Ценова: Без План за управление на ПП ”Странджа” няма евросредства за територията / Дарик Бургас

Радостина Ценова е регионален координатор на проект „Странджа” на Българска Фондация Биоразнообразие (БФБ). Завършила е екология в Пловдивския университет и Връзки с обществеността в Софийския университет. Работила е като PR на БФБ и на проект „Бургаски влажни зони” и е била координатор на БДЗП-Бургас.

 

ООН обяви 2010 г. за Международна година на биоразнообразието. Световните медии вече говорят освен за климатична криза, но и за унищожаване на видовете. Какъв е българският прочит на този червен екологичен сигнал?

 

Международните екологични организации и много държави вече няколко години сериозно алармират за унищожаването на природата в световен мащаб и за загубата на биоразнообразие. Не случайно бе подета и международната инициатива “Countdown 2010 – Save biodiversity” - Да спрем загубата на биоразнообразие до 2010 г. За съжаление тази задача се оказа доста амбициозна и въпреки ангажимента и включването на 27 правителства, 371 местни власти, бизнес организации, НПО, международни правителствени организации и 23 академични партньора, не може да се похвалим с големи успехи. Затова през 2010 г. светът е призован да предприеме действия, за да запази биологичното разнообразие на Земята. Виждате, че когато една кауза се приеме присърце от повече хора, тя може да бъде успешна, както е кампанията в помощ на Хаити. В България също има тревога за загубата на биоразнообразие и освен нашата организация, МОСВ също ясно демонстрира, че тази тема ще е приоритет в работата им през цялата година. Природозащитната общност с нетърпение очаква появата на обновената Червена книга на България, която ще даде актуална информация за състоянието и статута на редките, застрашени и изчезващи видове растения и животни. Но това едва ли е достатъчно за реалното опазване на биоразнообразието– малко хора си дават сметка, че ако се унищожи едно определено място– примерно ливада с това може да изчезне рядка орхидея, която се среща единствено тук и никъде другаде по света.

Има ли осъзнаване на страшните прогнози на учените за изчезване на почти една четвърт от всички живи видове животни до средата на века поради човешката дейност?

 

Изчезването на видове, както и глобалното затопляне, са една и съща страна на монетата и винаги ще има учени, които ще представят нещата в по-черни краски и други, които ще се опитват да омаловажават проблемите. Причините за изчезване на видове също са различни– от една страна човешките дейности, от друга естествени еволюционни процеси, от трета едва ли не самите гени на видовете. И както и в случая с глобалното затопляне– едни държави са сериозно ангажирани и вземат конкретни мерки, а други неглижират проблемите и чакат някой друг да ги реши. За съжаление България е от вторите и правителствата винаги чакат последния момент или наложена санкция от външна институция, за да предприемат конкретни мерки. Такъв е случаят със загубата на ценни местообитания, уникални не само за България, но и за цяла Европа, за които държавата не полага никакви грижи и едва след заплахата от наказателна процедура от Европейската комисия взе някои спешни мерки. Най-големият проблем е, че разрушаването на екосистемите често достига необратима фаза, защото изчезването на видове е необратим процес.

 

С какви прояви планирате да се включи вашата неправителствената организация в Годината на биоразнообразието на национално ниво и ще има ли  регионални събития ?

 

По наша, вече 6-годишна традиция, започнахме годината с издаването на специален календар, посветен на Годината на биоразнообразието, в който сме се опитали да представим основните нива на биоразнообразието – генетично, видово и екосистемно. Затова в него може да откриете както снимка на ДНК, така и на жаба, вълк, пеликани, но и морето, влажните зони, горите и др. Предвиждаме интерактивна изложба за дивата коза, пътуваща изложба за Странджа, специално събитие по случай Деня на биоразнообразието – 22 май и др. Нашите дейности по принцип винаги са свързани с биоразнообразието, но тази година ще се опитаме да дадем и още по-силен акцент. Изпратихме нашия календар до всички институции и организации, свързани с опазване на биоразнообразието, като ги призовахме да посветят част от своите дейности на Международната година на биоразнообразието.

 

Наскоро изнесохте данни за социологическо проучване за нагласите на хората в Странджа за опазването на биоразнообразието там и възможностите за развитие? Какви са изводите?

Социологическото проучване бе проведено от НЦИОМ по поръчка на БФБ под формата на дискусии в 4 фокус групи в общините Царево, Малко Търново, Средец и Приморско. Резултатите са много интересни и полезни за нас. Природен парк „Странджа” е добре познат на всички участници в дискусиите, които изразяват сериозна загриженост за бъдещето и за развитието му. Основните проблеми на парка са: замърсяването от туристи и посетители с битови и строителни отпадъци, незаконните сметища, незаконното строителство, изсичането на горите, бракониерството, недостатъчно изяснени отговорности за стопанисването, охраната и контрола на парка. Всички, участвали в груповите дискусии, са категорични, че не трябва да се допуска презастрояване на региона, което би отблъснало туристите в бъдеще.

Доколко хората от анкетираните общини са информирани за позитивите и негативите от наличието на защитени  територии в региона?

Интересно е, че според анкетираните липсва достатъчно информация по отношение статута на природния парк и всички възможности и ограничения, които произтичат от него – има ли забрани и пречки, свързани ли са те конкретно с парка, или са регламентирани с други закони за горите, за водите, за устройство на територията и т.н. Затова вече се разбрахме с Дирекцията на парка, че спешно трябва да подготвим и проведем разяснителна кампания сред местното население и заинтересованите страни по места, за да се внесе яснота по тези теми и да се отговори на въпросите на хората. Ще подготвим и подробна листовка в много голям тираж, за да достигнем до всяко семейство в Парка.

Кои от проблемите, отразени в проучването, могат да намерят по-бързо решение ?

Много важно за нашата работа по проект Странджа е „откритието”, което направихме за отношението на хората към идеята за създаване на биосферен парк и още по-лошо – напълно погрешната информация, с която неясно как са се сдобили, че това е нещо вредно за региона и не трябва да се случва на никаква цена. Това обаче ни дава зелена светлина накъде точно да насочим усилията си, така че да стопим общественото недоверие и да намерим поддръжници на идеята за бъдещ биосферен парк, защото сме сигурни, че това ще бъде само и единствено от полза за местните.Важно е също да се опитаме и час по-скоро да разрешим конфликтите между Дирекцията, местните власти и предприемачите, за който споделят и анкетираните, защото за никой не е тайна, че това си остава един много сериозен проблем за територията.

Една част от дейността ви е насочена към обявяването на Странджа за биосферен парк. Какво означава това и какви ще са ползите за местния бизнес?

Биосферните паркове са част от програмата на ЮНЕСКО „Човек и биосфера” и по своя смисъл много се доближават до българските природни паркове (какъвто е и „Странджа”). Това са места на хармонично съжителство между човека и природата, където е възможно опазване на природата и устойчиво икономическо развитие, чрез налагане на природосъобразни бизнеси, каквито са селският туризъм, производство на различни продукти, като мед, сирене, сладка, билки, чайове и др. Част от нашия проект е да стимулираме местните хора чрез различни програми и обучения да стартират или развиват такива бизнеси в Странджа. Предстои и учебно пътуване на група от местни хора в сходни на Странджа територии в Норвегия (наш партньор по проекта), където на практика ще можем да видим добри примери в това отношение.

Вече стана ясно, че БФБ ще участва на Международната туристическата борса през февруари в София. Какво ще представите на изложението?

Ще представим Регионалната марка „Странджа”, но добрата новина е, че на един щанд ще застанем заедно с Община Царево и Дирекцията на ПП „Странджа”. БФБ покани Общините Царево и Малко Търново и Дирекцията на природен парк „Странджа” да представим съвместно територията на един общ щанд. За съжаление единствено Община Малко Търново не отговори на поканата ни. Акцентът в нашето участие ще е Регионалната марка „Странджа”, която се дава на сертифицираните къщи за гости и туристически продукти и услуги на територията на Природен парк „Странджа” и носещи спецификата на района. Целта ни е по този начин да подпомогнем с реклама местните хора и природосъобразните бизнеси в Странджа.

В момента провеждате конкурс за слоган на Регионалната марка „Странджа”, а от миналата година има и лого.  Как се приема  това сертифициране от местните хора и  от туристите?

Вече има над 25 сертифицирани къщи и места за хранене. До края на годината се надяваме да сме готови и с нова категория за сертифициране, а именно характерни странджански продукти, какъвто е мановият мед, кримският чай и др. Надяваме се в конкурса за слоган да намерим оригинално предложение, което по най-добър начин да представя марката, да действа емоционално на потребителя, да предизвиква въображението му и така да ни помогне да я наложим по-лесно на пазара. Засега имаме много предложения, но до крайния срок остават още 10 дни, така че всички, които искат да се включат все още могат да ни изпратят оригиналните си идеи на адрес strandja@biodiversity.bg.

Докъде стигна сагата с приемането на Плана за управление на Природен парк „Странджа”?

Отново е на дневен ред и пред новото ръководство на министерството. Нашата фондация открито пое ангажимент пред МОСВ, ако Планът бъде разгледан от Висшия експертен екологичен съвет и върнат за преработка, БФБ ще плати всички разходи за това и ще направи нужните промени. Но този документ е изключително важен за цялата територия, това е „библията” на парка и вече дори местните хора са оценили, че липсата му е една от причините за проблемите в Странджа. Лошото е, че оттук нататък не могат да се финансират и бъдещи проекти по европейски програми, ако този План липсва. Затова се надяваме МОСВ да го разгледа на ВЕЕС в най-кратки срокове.