Милен Видиновски е роден през 1976 г. Завършва средното си образование в Професионалната гимназия по електротехника и електроника „А. Попов". По- късно завършва „Педагогика на физическото образование" във Великотърновския университет. С катерене се занимава от 13- годишен при треньора Николай Кочев. Десет години се е състезавал за националния отбор на България. Участвал е в 30 старта за Световната купа и в четири Световни първенства. Най- доброто му постижение е четвъртото място на Световното първенство за младежи в Лавал /Франция/, където бе първи, но след това го декласираха. У нас има 50 златни медала за купата и 8 шампионски титли. В момента е треньор на катерачите от „Трапезица- 57" /В. Търново/, президент на килифаревския клуб „Еделвайс- 74" и преподавател във ВТУ.
- Милене, очакваше ли да станеш треньор на годината?
- Не, защото нашия спорт не е олимпийски и не е толкова популярен като футбола и хандбала например. Много се радвам. Благодаря на хората, които ме номинираха и гласуваха за мен и най- вече на състезателите ми, които с успехите си извоюваха тази награда за мен. На Балканското първенство нашия клуб „Трапезица- 57" спечели 22 медала, 12 от които златни. На откритото Европейско първенство за деца имаме две първи и две втори места. Десет са шампионските титли на България, които взехме в различните възрастови групи.
- Колко подрастващи сте обхванали в „Трапезица- 57" и „Едалвайс- 74"?
- В „Трапезица- 57" активните ни състезатели са около 30, а в Килифарево 15. Иначе с катерене се занимават повече подрастващи, но тези участват в стартовете.
- Колко общо са състезателите по катерене у нас?
- През последните 2- 3 години се наблюдава подем в нашия спорт. Около 130 състезатели при подрастващите и 50- 60 общо при мъжете и жените участват в стартовете от вътрешния календар.
- Кои от твоите състезатели отличаваш за развитието ми през годината?
- Двама от тях бяха наградени в Топ- 5 на подрастващите. Това са Влада Маринова, която започна от тригодишна и много бързо се развива. Другият е Тодор Шарков, който е състезател на килифаревския клуб, но живее във В. Търново и тренира при мен. Искам да отлича и Ива Добрева, която през последните три години печели всички състезания, в които участва. При нея също се наблюдава изключителен подем. Не я номинирахме, тъй като изискването беше за по един състезател от клуб. Залагаме на децата, те са бъдещето ни.
- Какви качества са необходими за успех в катеренето?
- Ние търсим предимно мотивирани от самия спорт деца. Тренировките не протичат при строг ред, както е в много други видове спорт. Никого не връщаме, оставяме децата да се забавляват, катерейки се. Постепенно естествения подбор отсява, тези които ще останат в нашия спорт, ще тренират и ще се състезават. От там нататък са необходими много воля и труд. Заниманията стават все по- трудни и по- изтощителни. Всеки път се преодоляват по- трудни маршрути. При нас спецификата е в разликата. Всяка тренировка, всяко състезание са различни. Не е като да научиш дадено упражнение и да го повтаряш непрекъснато.
- Кои са силните страни на добрия катерач?
- Интелект. Трябва да умее да разчита бързо маршрутите и да се ориентира на стената. Освен това е важно да е психически устойчив. След това идват силата в ръцете, ловкостта, гъвкавостта. Успяват хората с голяма воля и решителност. Най- вече на тях залагаме за участие в националните отбори.
- България е водеща сила на Балканите, но на европейско и световно ниво все още пробивите са епизодично. Защо?
- Първо както и при много други спортове проблем има с финансирането. Нашите състезатели нямат средства, за да участват редовно в кръговете от световните и европейските купи. В същото време катеренето изисква трупането на опит, за да преодоляваш все по- сложни маршрути. През 2005- 2006 г. В. Търново бе домакин на много големи състезания, организирани от Туристическо дружество „Трапезица- 1902". Тогава се наблюдаваше изключителен подем. Тук бе изградена база и школа, която функционира, но пак казвам необходими са стартове навън, при най- силните, за да се изграждат състезателите и да станат водещи.
- Имате ли условия за работа?
- Да. Имаме база на ниво. В ДКС „В. Левски" и Великотърновския университет стените са качествени. Проблемът е в международните изяви.
- Да очакваме ли отново големи състезания във В. Търново?
- Следващата година отново ще домакинстваме на Европейска купа за подрастващи от 14 до 19 години. Федерацията е кандидатствала и получихме домакинството през септември. След застоя през последните 3- 4 години това според мен ще е нов тласък за катеренето ни.
- Отнетата световна титла за младежи в Лавал ли е най- неприятния ти спортен спомен?
- Тогава трябваше да дадат титлата на домакините. Аз победих, но след това се събраха и измислиха, че съм стъпил на забранено място, а не го бях направил. В крайна сметка ме класираха четвърти.
- Какво ще пожелаеш на себе си, състезателите и всички великотърновци за 2010 г.?
- Да са здрави и да не се отчайват. След всяка трудност винаги идва нещо по- добро. Повече упоритост.
Чуйте интервюто с Милен Видиновски в звуковия файл..
