Р. Попов: Загърбването на арабския свят доведе страната ни до много пропуснати ползи
Р. Попов: Загърбването на арабския свят доведе страната ни до много пропуснати ползи / netinfo

 

 В края на януари следващата година полковникът от резерва на Българската армия и бивш офицер от Военното разунаване Радион Попов  ще  поеме първата българска дипломатическа мисия в столицата на Саудитска Арабия - Риад. Указът на президента Георги Първанов за това е от 1-ви декември тази година. Дотогава на бившия зам. министър ан външните работи Радион Попов му предстои много работа: по организация на посолството ни в най- богатата арабска държава.

Честта да стане първият посланик на страната ни в Саудитска Арабия Радион Попов получава благодарение на многото си контакти с лидери на страни от Близкия Изток, на доброто си познаване на арабския свят, на трайния си  интерес към него, както и на положените усилия за лобиране и разширяване на връзките между България  и арабските страни. За тях той твърди, че са необятни пазари с много, неизползвани от страната ни полезни възможности. За родения преди близо 60 години представител на зодия „ Риби" в павелбанското село Скобелево, арабският свят е стара любов. Още от времето веднага след края на на военното училище във Велико Търново, когато двамата отличници на випуска получават честта да учат в Института по арабски език към Багдадския университет, а по-късно и в Националния  университет по отбраната, във Вашингтон.  Години по-късно се появава и книгата му за тежката съдба на  народа на Кюрдистан- „Фениксът на Кюрдистан", подписана с псевдоним и забранена от цензурата, заради конюктурата по това време в страната. Преработеното и допълнено ново издание на книгата ще се представи през яунари 2010 година  в Кайро, по време на Международния панаир на книгата.

В края на 90-те години Радион Попов е първият военен аташе в  испанската столица Мадрид. Отзован е през 1999 година  заради  обвинения на тогавашния военен министър Бойко Ноев, който нарочва българския военен представител в злоупотреби и  нарушения на чл. 209 от Закона за отбраната и чл. 33 от Правилника за опазване на държавната и военната тайна. Същноостта на конфликта е в това, че Попов не е пожелал да унищожи досието на Ноев.

През последните 20 години Попов е бил военен аташе  в Дамаск и Мадрид и пълномощен министър в посолството ни в Кайро- Египет. Известно време  е съветник по националната сигурност към групата НИЕ в предишния български парламент. Две години след отзоваването си от Мадрид, Радион Попов  бе втори в листата с кандидат-депутати на НДСВ от Ловеч. Заради принадлежността си към Разузнавателното управление и по настояване на Симеон Сакскобурготски той бе изваден от листата дни преди изборите 2001-ва година.

 До юли тази година Радион Попов бе заместник-министър на външните работи от квотата на ДПС, на мястото на подалия оставка през 2008-ма година Феим Чаушев. Ресорът на Повов във Външно бе"Близък Изток, Азия  и Африка".

 Бъдещият посланик на България в Саудитска Арабия бе и инициатор на посещението в България това лято  на най- богатия човек в Арабския свят и четвърти по богатство в света принц  Ал Уалид Бин Талял бен Абдулазиз. Последният е внук на основателя на Саудитското Кралство Абдул Азиз и внук по майчина линия на първия министър председател на независим Ливан. В България принцът бе награден от Президента Георги Първанов.

59 годишният посланик е баща на три дъщери. Има и две внучета.  Попов владее четири езика- руски, англйски, арабски и турски.
За Риад заминава в края на януари.

 

  • - Господин Попов, кое ще е най- важното във вашата мисия в Саудитска Арабия?

 

  • - Основната ми цел ще е да се навакса пропуснатото. Да се възстановят и стимулират традиционно добрите отношения на България с Арабския свят.Привличането на саудитски инвестиции в България е от особено значение, предвид трудните времена за нашата икономика и бизнес.Още повече, че икономиките и бизнесът на арабския свят не са засегнати тежко от световната икономическа криза. Там хората търсят къде да инвестират. Саудитска Арабия е водеща държава, с огромни ресурси.Мъдрата българска политика в това отношение би способствала затова. В този смисъл късогледството на определени български дейци може от своя страна да попречи тези иначе добри намерения да се реализират.Оценявам високо, че и старото, и новото правителство ми гласуват високо доверие с това назначение. Има и още нещо: изключителното фокусиране на българската дипломация основно към страните от европейския и западен свят , не би трябвало да пречи на възстановяване на традиционно добрите отношения с арабските страни и Африка. Именно загърбването на тези наши интереси през последните 20 години доведе и до загубата на големи пазари от наша страна, до много пропуснати ползи. И затова се надявам новото ръководство на българското Външно министерство да изпълни разработената специално за тази цел Визия във ведомството за завръщане към Африка и арабския свят. Старият екип на министерството, ръководен от Ивайло Калфин не обръщаше сериозно внимание на тази визия. Това важи особено за Африка. Аз към горд, че личният ми принос за откриването на посолства в Саудитска Арабия и Катар е значим.

 

 

  • - В този смисъл коя е вярната линия на поведение на българската външна политика?

 

 

  • - Да бъде многопосочна!. На първо място - вярност към поетите съюзнически задължения, с отчитане обаче и на националния интерес и неговата специфика. Национален интерес, който диктува активно и многопосочоно партниране и с Русия, Индия, Китай и другите азиатски и африкански страни. И повече национално достойнство!

 

- С какво е различен подходът в дипломацията с арабските страни  и тези от Западния свят.? Само въпрос на нацинален манталитет и традиции ли е или става дума и за друго?

 

- Арабският свят е един различен свят. Спецификата е в това,че с него може да се води активна политика, без да се съобразяваме с различни наши съюзнически задължения. Можем да се поучим от Турция и от Барак Обама. Анкара може да казва „не" дори на стратегическия си съюзник  САЩ, ако националния  интерес го диктува.

-Голям бе дебатът около новия пост на досегашния ни външен министър Румяна Желева в Европейската комисия. И вие ли смятате като мнозина анализатори и политици, че той  е по-скоро унижение, отколкото повод за гордост за страната ни?

 

 - Не мисля,че постът  на госпожа Желева е унижение за България.  Това, че страната ни е нарочена и наредена на последно място по доходи в ЕС и на първо по корупция,  в голяма степен  предопределя отношението на Европейските институции към нас. Аз  силно се надявам и за в бъдеще, в качеството й на еврокомисар да работим успешно с госпожа Желева, още повече че Арабският свят е един доста ангажиращ в това отношение регион. Избирането й за зам. председател на ЕНП е още едно признание за нея и за България.  

 

  • - Господин Попов, вече се появиха тези, че кабинетът на ГЕРБ няма да изкара пълен мандат. До каква степен непредсказуемостта и непоследователността в действията на правителството и лично на примиера може да доведе до подобен сценарий?

 

  • - Правителството на ГЕРБ започна с висок старт и мощен кредит на доверие. Време е вече за повече конкретни резултати и по-малко вторачване в миналото.Разбира са, че виновните за българските провали трябва да си носят отговорността и да бъдат наказани за това, но е време вече правителството да докаже, че е по-добро от останалите не само на думи, но и на дела и по този начин за оправдае високото народно доверие. Аз съм удовлетворен, че правителството ме оцени като експерт , а не само като професионалист от стария кабинет. високото

 

  • - Каква ще е българската 2010 година през Вашите очи?

 

  • - Много трудности чакат българския народ. Трудности, които произтичат от кризисната ситуция в света и в частност в България. Недоброто ни наследство също отежнява ситуацията. Убеден съм обаче, че трябва да съхраним оптимизма си, да положим всички усилия , за да може 2010 година да е началото на бавното ни излизане от кризата.

 

  • - А в личен план?

 

- Защо пък не още едно внуче, един щастлив юбилей и една докторска степен. Най- вече - здраве и щастие за любимите хора.