Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков в "Седмицата" на Дарик
Вие се връщате от Лондон, където договаряхте проекти по фонд "Козлодуй", това е международният фонд, в който има колко, почти половин милиард евро, заради извеждането на блоковете трети и четвърти?
На първата фаза на международния фонд "Козлодуй" бяха дадени 567 милиона евро от Европейската комисия и още около 15 милиона евро от 10 страни, с различни, сравнително малки суми, между 1 и 1-2 милиона евро. Та значи средствата, тези средства бяха предвидени за проекти до края на 2009 година. Прословутите 300 милиона се явяват като продължение или 2-ра фаза на този проект. Те също ще бъдат управлявани от международния фонд "Козлодуй" и затова бях в Лондон на Асамблеята на донорите, където се направи преглед на постигнатото досега.
Това са... Асамблея на донорите за извеждането на блокове от ядрени централи, не само в България и в Словакия - "Бохунице" и "Игналина" в Литва.
Има три такива фонда, да.
Сравнението какво показва? Кой взима най-много?
Досега, досега Словакия и Литва взимаха повече, и то не като глобална сума, а изчислено на останал брой, неизползван ресурс години, от реактори, мегавати и т.н. Значи една точна преценка, нали, за да може да са сравними нещата.
Така. Тези 300 милиона...
Един от най-силните аргументи за искането на допълнителните 300 милиона беше, че трябва България да бъде третирана по не по-неблагоприятен начин от Словакия и Литва, и с 300-те милиона вече влязохме в същия пояс като тях. Но по отношение на управлението на фонда, МФК "Козлодуй" се дава като пример за добро управление, добра практика.
. . . Управляват го Европейската банка за възстановяване и развитие.
Да. Всички ни поздравиха. Нещата минаха съвсем гладко и просто това, това се даде като пример не само за управлението на фонда, а инициативите, които той финансира.
Тези пари се дават един път, за да се инвестира в самото извеждане на реакторите.
Да. Парите. . .
И втори път в енергийна ефективност.
Парите са разделени на ядрен и неядрен прозорец. В ядрения, с ядрения се финансират дейности, които са свързани директно с извеждане от експлоатация на блоковете от едно до четири. Там са и разходите по разглобяване на съоръженията, по изграждане на хранилища за отработено гориво и за радиоактивни отпадъци, както и за плащането на заплатите на тези над 700 човека, които работеха в старите блокове и които сега работят по извеждането от експлоатация. А по неядрения се финансират дейности, които са свързани с енергийна ефективност, но и с други дейности, терминът е за намаляване на отрицателните въздействия в социален, екологичен и енергиен план от изключването на блоковете.
От загубите на това производство.
Затова с тези пари се финансираха например проекти за уличното осветление в някои общини, за енергийна ефективност, за рехабилитацията на "Топлофикация" - София, за развиване на мрежата на НЕК.
Досега са рехабилитирани повече от 200 обществени сгради и според това, което казват от Европейската банка, е спестена консумация на ток близо 50 процента. Значи България е имала над 6000 обществени сгради и щяло да струва 250 милиона евро евентуална и тяхна рехабилитация. Има ли България такива пари?
Тука, тука цифрите са изключително интересни. Ето, сега ще ви дам един пример. Ако се изпълни програмата за рехабилитацията на тези 6000 сгради, която ще струва 250 милиона евро, ще бъде спестена необходимостта от изграждането на нова мощност от 500 мегавата. Разбирате ли за какво става дума?
Това е равно... А я да го сравним с по-популярното трети и четвърти блок. Това ще е равно на един блок ли например на "Козлодуй"...
Това е малко повече от един от затворените блокове.
тоест България . ..
Или половината от един от новите блокове на "Белене".
Тоест България безобразно харчи ток.
И. . . Това е едно на ръка. Но вижте какъв ефект се постига. С 250 милиона евро не построяваме 500 мегавата нова мощност. Значи за 500 милиона евро. . .
А колко струва 500 мегавата?
За 500 милиона евро. . . Това е еквивалентът на 1000 мегавата. Тоест ако ние спестим електроенергията, която се произвежда от 2000 мегавата, това означава, че ние с. . .
С един милиард.
. . . един милиард евро си спестяваме необходимостта от. . .
"Белене".
. . . нова централа като "Белене".
А тя колко. . . Сега за нея почваме големия спор колко щеше да струва, но примерно тя ще струва. . .
Няма значение.
. . . 10 пъти повече.
Така. Факт е, че има резерви, които да се използват. Това не може да стигне до крайност. Сега може да се спестява само донякъде. Има, така да се каже нисковисящите плодове, които могат лесно да се откъснат. И ние това трябва да го направим.
Рехабилитация наричаме санирането под формата на изолации, поставяне на изолации на покриви, на стени. Това ли наричаме. . . Изграждане вътре на системи за управление на отоплението.
Основно топлоизолация, но и някои други мерки, да. Основно топлоизолация.
А все пак не казахте тия 6000 обществени сгради, какъв е реалистичният план пред България да инвестира в тяхната рехабилитация?
И сега тука разсъжденията продължават. Това, което вчера подписахме в Лондон, беше само програма за подготовката на това мероприятие. То е само за 5-те милиона, които са необходими всичко да се подготви. И сега въпросът е откъде ще дойдат 250-те милиона. Те могат да дойдат от много места, но. . .
Не може ли от тия 300 милиона, които допълнително ще даде, ще има във Фонд "Козлодуй"?
Ами няма да стигнат. От 300-те поне половината ще са за дейности, свързани директно с извеждането от експлоатация, а останалите 150 искаме да разпределим в повече на брой проекти. Но тук има една много интересна възможност и тя е свързана с така наречените зелени инвестиционни схеми. Знаете, че България има около 250 милиона тона въглероден двуокис, квоти, с които след постигнатото споразумение от министър Караджова България ще може да използва за комерсиализиране, с други думи, да ги продаде. Да не спекулираме какви ще са цените и за колко могат да се продадат, но да кажем между 5 и 15 евро на тон, т.е. приходите . . .
Ние ще ги продаваме, защото няма да ги използваме, защото нямаме промишленост, която да замърсява...
Да. Приходите значи от тези 250 милиона тона могат да са между милиард и 200 и над 2 милиарда и половина евро. Но това все още предстои да се направи.
Това са държавна собственост, тези квоти.
Да, и парите, които дойдат от тези продажби, поне половината от тях трябва да се инвестират в мероприятия по енергийна ефективност. И ето, веднага даваме ги в. . .
Тоест, ако вземеш два, се събира един милиард, който вие казахте, че е нужен, за да покрием една нова централа. Това във времето...
Двеста и петдесетте милиона могат да бъдат използвани за 6000 обществени сгради, болници, училища...
Затова сега ще е поредната зима, в която 6000 сгради, обществени, ще похарчат два пъти повече ток и друга енергия, за да се отопляват, отколкото би могло, ако се инвестира в тяхната изолация.
Е, за тази зима очевидно няма как да стане.
Няма да стане, ама кога ще стане? Кога е реалистичен план да се приключи целият този грандиозен проект, който вие чертаете? Смятате ли, че в рамките на мандата на това правителство България може да постигне?
О, в рамките на мандата със сигурност.
Шест хиляди сгради. . .
Да.
. . . тотално изолирани. Четох съобщения на вашето министерство, че системата на енергетиката е готова да посрещне зимата. "Козлодуй" работи, поправени са, т.е. блоковете му са презаредени, свършени са плановите годишни ремонти, има въглища за тецовете в страната. Все пак виждате ли някъде проблем?
Първо, никой не иска да има такава криза, защото всяка криза е проблем. Това, което можем да кажем, е какво сме направили в рамките на възможното, за да сме по-подготвени от миналата година.
Вие говорите вече за газа.
Да. И мерките, които изброихте, част от тях са свързани именно с това. Чирен е пълен, това е различно. Топлофикациите. . .
Там за Чирен не успях до край да разбера, четейки, вие . . .
. . . имат мазут, това е различно.
За повече от 5 дена, защото се оказа при предишната криза, че. . .
Е, някои нямаха въобще.
. . . е нямало никакъв резерв, въпреки че по закон трябва да има. Чирен, казвате веднъж, че там има газ за 9 месеца. Втори път чета обаче, че при определен дебит от над 4 милиона кубически метра, при екстремни ситуации дори почти до 5 може да се стигне, максималният период ще бъде 25 дни. Всъщност аз не мога да разбера за колко време има газ в България, ако спре, както се случи миналата зима, подаването от Русия?
Е, в Чирен има 650 милиона кубически метра и ако по най-простия начин го разделим на 5, виждате за колко дни се получава. За около 4 месеца. Но той не може, този дебит от близо 5 не може да бъде поддържан 5 месеца. В екстремни случаи, в екстремна нужда може 4.7, 4.8 милиона...
... с дебит ни трябва за цялата страна, за да се ориентираме, ако...
Е да се черпят.
Е ако не се въвеждат никакви ограничения.
Обичайно, обичайно би бил между 8, 10, понякога и над 10 милиона.
Тоест Чирен може да покрие половината от нуждите за един период от 4 месеца, след като сега сте го напълнили.
Това е обаче при положение, че топлофикациите работят на газ. Топлофикациите са най-големият потребител. Ако топлофикациите минат на мазут, което е проработен сценарий, тогава вече добивът от Чирен покрива на 80-90 процента останалото потребление и разликата ще бъде компенсирана с доставки чрез реверсивната връзка с Гърция.
И това за колко време, спокойно може да се изкара една зима и пролет, дори ей сега да спрат руснаците. . .
За колкото трябва. Да, но да не мислим натам. Все пак нека гледаме хубавите новини. Путин и Тимошенко разговарят.
Те, хубавите новини защо. . . А нали имаше опции Чирен да се разширява? Предишното правителство, сега всъщност ще минем по различните варианти, за които се говореше в началото на годината. Едното беше Чирен да се разшири. Това ще се прави ли?
В момента продължава работата на консултанта по техническите възможности за разширяването на Чирен. Това е една чешка фирма и очакваме първия им доклад в началото на 2010 година.
Тя кога е наета?
Лятото.
Толкова ли много време. Вие понеже сте пък опитен в енергийната сфера, толкова ли много време пък трябва за един вид такава консултация? При положение, че една държава е на зор, няма ли вариант по-бързо да получава такава жизнено важна информация.
Така са преценени условията на договора, така е направено, дори да стане по-бързо договорът готов, а ние го искаме по-бързо и те са обещали, че ще се постараят, това е само . . .
Те ни казват какво да правим.
. . . концептуалната част. Самите работи вече имат, биха имали друг хоризонт във времето.
Това, колко по-. . . може ли да се разшири двойно, така че при това потребление, за което говорихте, Чирен да може дори без да се минава на мазут да покрие нуждите на страната?
Ами ще каже ви кажа, какво правим, за да сме максимално гъвкави по отношение на възможностите, които ще имаме. Пак вчера във Лондон подписахме с ЕБВР мандатно писмо за до 250 милиона еврокредит, така че в зависимост от нуждите ни да можем да започнем максимално бързо работите.
За разширяване.
Да.
Друга идея беше България да има второ хранилище - Галата. Там докъде са проучванията. Там има концесионер, нали, "Мелроуз".
Да. Там предстои трансформирането на концесията.
В какво? Тя за какво и в какво ще се. . .
Ами тя в момента е концесия за добив на газ. Трябва да бъде. . .
Ще има и за съхранение.
Трябва да бъда вече не за добив, а за газохранилище.
Там е възможно това да стане?
Абсолютно е възможно, да.
Там колко голямо... Аз се опитвам да разбера дали всъщност България има план, при който да има хранилища, или голямо хранилище, което да покрие абсолютно нуждите за един дълъг период от време, за какъвто вие говорите, от няколко месеца.
България има възможност драстично да повиши възможностите си да реагира и да устои на газова криза.
А докъде е отклонението за Гърция?
Как така?
Нали се мислеше да се строят пък. . . един път отклонения към Гърция, втори път - реверсивна връзка с Турция.
Реверсивната връзка с Гърция е по сега съществуващата транзитна система през Петрич.
Да, нали се мислеше - Комотини. . .
Това, за което вие говорите, е междусистемната връзка Комотини - Стара Загора.
Тя работили ли всъщност?
Не, тя трябва да бъде изградена. . .
Тя се строи тепърва.
. . . и ще струва много пари, и ще отнеме към две години половина да бъде направена.
Колко пари ще струва?
Ами стотина милиона евро, за половината от които сме подали апликационна форма до Европейската комисия за финансирането.
Да. Имам спомен, че нали ни обещаваха от Европа и даже се похвалихме, че ще ни ги дадат тия пари.
Европейският план за развитие.
Тоест още не са ни ги дали.
Още не са ги дали. Нещата се проточват във времето. В последните две седмици заедно с гръцкия и италианския министър, така, контактувахме с комисията по този повод. Така че. . .
Тоест от момента, в който ги получим, поне две до три години ще отнеме самото строителство.
Да.
Добре, а защо толкова много, при положение, че, ако вярно си спомням, за много по-грандиозни проекти като "Южен поток" и "Набуко", които са много по-дълги, се говори за срокове, които, да кажем, не надхвърлят два пъти този срок, за който вие говорите. За някаква си. . .
Да не навлизаме сега в технически подробности, но то не е съвсем символично - това са 140 км.
А реверсивната връзка с Турция? За нея говори бившият шеф на "Булгаргаз" Димитър Гогов. Той говори, че до 24 месеца също може да стане. Това по същата тръба да се обръща. . .
Там пак има различни неща. Има възможност там да се направи междусистемна връзка с Турция. Междусистемната връзка значи чисто нова тръба. И тя може да е с различна дължина. Например между Русе и Гюргево са 15-20 км. Но между. . . за гръцката са 140 км. За турската също са над 100 км.
Турската... всъщност изобщо работи ли България по този проект в момента или акцентът е върху гръцката.
Акцентът е върху гръцката, защото там разчитаме на финансиране по плана за развитие. По турската се опитваме, така, да разработим варианта с използване на пари по други оперативни програми, тоест по оперативни програми, и за тази цел също в сряда имахме разговори в Брюксел.
Докъде е "Южен поток". Тази седмица Русия сключи, ако не се лъжа, последния договор по трасето, със Словения. Това означава ли, че вече всичко е готово, за да започне реално строителство и кога би потекъл природен газ.
За "Южен поток" ние продължаваме разговорите с руската страна по схемата, за която се договорихме септември месец. Засега прогресът не е особено голям. Междувременно руската страна официално ни уведоми за това, че капацитетът би могъл да бъде увеличен повече от два пъти - от 31 милиарда на 63 милиарда кубически метра годишно, което поставя много нови теми, по които трябва да се говори.
Какви?
Свързани със споразумението между БЕХ и "Газпром".
Тоест ние сме. . . България се е разбрала за 31, те казват, че ще имат два пъти повече кубически метра.
Споразумението, подписано месец май, говори за 31 милиарда кубически метра. . .
Милиарда.
Сега вече са 63. Тоест трябва да има ново споразумение.
То това какво би значило, че ние, ако е повече, ще искаме повече пари на единица или колкото расте трафикът, така са да се каже, намалява процентът, който се получава от страната като доход. Какъв е всъщност разговорът, който се води.
Разговорите са в целия обхват, който можете да ги помислите. Разбира се, ако се транзитират по-големи количества, България ще получава по-големи транзитни такси.
Част от пакета ли е разговорът за цените и условията, при които България купува природен газ?
Това е отделна тема. По принцип. . .
И ние не го обвързваме това всъщност.
Не би трябвало да е обвързана.
А там докъде са разговорите? Например за купуването без посредници, това замря май, и вие сигурно водите разговори, в публичен план почти нищо не се чува.
Там бях изпратил отдавна предложение до "Газпром", което още нямаме отговор по същество, но пък има срещи и разговори между експерти. Така че нещата също се движат, макар и бавно.
Т.е. ние не им отговаряме за "Южен поток", те не ни отговорят. . .
Напротив, ние отговаряме за всичко.
Ние отговаряме.
Естествено. Ние не само. . . ние не отговаряме, а ние сме инициативната страна.
А какво е обяснението ви, че Русия, въпреки настояванията на най-висше държавно ниво, и президентът включително поставя въпроса, предишното правителство, струва ми се, вашето продължи настойчиво да поставя въпроса за директни отношение. Къде е препъникамъкът?
Препъникамък за кое, и директни отношения в какво?
В директни отношение за доставките на газ, без посредници?
Да, това са разговорите, свързани с договорите, и ще се разглеждат във формата на преговорите по договори.
Друг вариант, ако закъсаме с газ в България, а защо само ако закъса, това е доставки на втечнен газ. Последните дни дават нова посока със споразумението с Азербайджан - "Булгартрансгаз" и азербайджанската държавна компания ГНКАР. Кога виждате съвместната компания. . .
За компресиран газ.
Да, това е различно от втечнения. Кога виждате. . .
Технологиите са различни, но имаме. . . разглеждаме и проекти, свързани с втечнен газ...
Пак с Азербайджан. . .
Е които са много интересни, с различни потенциални контрагенти.
Катар например. . .
Интересното е, че. . . знаете ли, когато... във времена на криза се получава много положителен стимул по отношение на алтернативите, алтернативни технологии. Така винаги е било, като се тръгне от петролната криза, че и от други преди това. И в момента в газовия сектор нещата също са динамични и интересни и мисля, че след десетина - двадесет години всичко ще изглежда по различен начин. Но това, което казахте, е точно така. Значи един от вариантите беше, един от вариантите е от Азербайджан през Черно море компресиран газ, който да влиза в Галата и оттам в системата.
Другият вариант е от Персийския залив, от Катар. . .
Да, втечнен газ, като втечненият газ може да се разтоварва на терминали на турското или на гръцкото...
Трети вариант.
Е а има и. . .
... е Нигерия, която на пръв поглед изглежда далеч, но не много по-далеч, отколкото Катар, като морски път.
Там вече няма значение откъде идват. Газът може да е и от Канада, и от Щатите.
Или от Норвегия например.
Газът си е на един танкер. Танкерът е някъде в световния океан, има един подпазар, от който можеш да си купиш втечнен газ, и ако условията са изгодни, купуваш, и танкерът го доставя.
Сега, не знам как. . .
Като понякога тези цени са значително по-ниски от условията по дългосрочните договори.
Не знам как слушателите ни приемат това, на пръв поглед, най-наивно, нали, ще ви кажа, мен ми звучи - ние правим тръби, за да върви газът, и се предполага, че нещо тече страшно много, и как може да го заместят кораби - като количества не излиза ли много по-скъпо, много по-трудно.
Г-н Вълчев, ключът към всички тези въпроси се нарича алтернативност, варианти, диверсификация, конкуренция. Една цена е фикция сама по себе си. Цената се определя според условията на пазара. Когато можеш да си доставиш газ в даден момент от различни източници, тогава вече нещата изглеждат по различен начин.
Защото се конкурират. "Булгаргаз" иска над 18 процента увеличение от януари, струва ми се, на цената. Бизнесът възразява. Това ще даде отражение и върху цената на парното, което пък засяга всички. От това, което четох, като че ли единственият резерв са някакви три процента, които "Булгаргаз" получава като надбавка върху цената, които можели да бъдат свалени до един или един и половина процента. Тоест поне 15-процентно увеличение няма да може да бъде избегнато или. . .
Това ще каже регулаторът заедно с. . . ние работим по мерки, които биха могли да ограничат повишението. Една от тях е тази, за която споменахте. Друга е прецизиране на заявяваните количества. Знаете, че България получава газ по договори, различни договори с различни цени. И когато се изчерпа квотата от най-евтиното, се минава към следващото и към следващото, и към следващото. Така че колкото по-големи количества са заявени, толкова по-висока е цената на постигнатия микс. И сега целта е методиката и не само методиката, а практиката така да се прецизира, че да се заявяват реални количества, и от фирмите и после от "Булгаргаз" нататък, така че винаги да може да се използват най-ефективните количества и цени.
Българската стопанска камара обаче във връзка с това увеличение отново настоява за избор на доставчик. Това кога е възможно в България. Да се създаде реална конкуренция и който може да си осигури договор с италианска или норвежка компания, да си докара газ, включително през Гърция с разтоварване на терминал за втечнен...
Това е бъдещето и бъдещето трябва да е факт възможно най-скоро. И една стъпка към постигането на тази цел е и оформянето... така, спазването на изискванията на трети либерализационен пакет с независими оператори на преносната система. Така че. . .
Това кога е реалистично обаче да стане? Понеже България е много смела в намеренията си. Като чета регулациите, например в електроенергетиката ние още 2007 г. трябваше да сме абсолютно либерализиран пазар.
Целта там е ясна. Трябва да имаме, образно казано, преносната мрежа е магистралата. Вече от клиента зависи коя автобусна компания ще вземе, за да се вози. Това е истинската конкуренция.
Кога ще бъдат разсекретени газовите договори?
На датата хикс.
Понеже това е заглавие на ваше интервю, май от тази седмица. . .
Да, аз казах, че това ще тръгне. Сега, ако очаквате от мен дата и час, не мога да ви кажа.
Аз, честно казано, почнах да се загубвам в тази тема, защото нали твърденията при предишното време беше, че има безапелационни клаузи за търговска тайна. Че не можело да се обявяват. От девет дерета вода се носеше, че не могат да ги обявят.
Ето, затова не може да се бърза. Но със сигурност може да се процедира по различен начин, откакто досега.
Тоест ние търсим съгласие на руснаците по това или? Къде е препъникамъкът, който вие виждате по този проблем - публичността на този вид доставки с обществени средства?
Според мен там, където става дума за обществени средства и за държавен интерес, нещата трябва да са максимално прозрачни. И в рамките на възможното ние вече започнахме, предприехме реални стъпки в това отношение и ще направим и останалите, за да бъде максимално информирано обществото.
Парното. Всяко управление е поставено пред това изпитание на реакцията на хората, когато се увеличава цената на парното. Обаче ще издържат ли топлофикациите, ако вие не поискате и не допуснете пазарното увеличение на цените? Ще издържат ли, ако продължават да трупат дългове, ако не съберат старите, или България просто ще спре да има парно? Вие впрочем на парно ли сте в София?
Не, за съжаление не, живея в нетоплофициран район.
По-лесно, значи, ще приемете, ако спре парното. Смятате ли, че България може да. . .
Спирането на парното не е вариант, г-н Вълчев, защото няма алтернатива в София. Няма как да издържи системата просто. Топлофикациите, те са замислени като една солидарна услуга и са максимално ефективни, когато се използват от максимален брой клиенти. Това е факт. Топлофикациите трябва да осигуряват събираемостта на вземанията си, за да бъдат финансово здрави. Това също е факт. И въпросът е това да се постигне. Сега вече вашите въпроси за разходите и цената. Тук има икономически закони, които не могат да се избегнат. Когато вкарваш и имаш разходи за 100, не можеш да продаваш за 90 и да печелиш, освен ако не свалиш разходите, докъдето е възможно. За топлофикациите 70-80 процента от разходите са разходите за природен газ. Така че очевидно няма как увеличението на цената на природен газ да не се отрази на цената на услугата. За топлофикациите, които имат когенерации, има един резервен вариант, това е увеличаването. . .
Тоест тези, които произвеждат и електрическа енергия.
Това е увеличаването на цената, по която се изкупува електрическата енергия. Тогава може да се задържи цената на топлинната енергия, но пък, се вдига общо цената на електрическата енергия в микса.
Тоест вие няма да взимате популистични, социални решения заради това, че се влиза в зима, в кризисна зима, и да търсите облекчения на цената на парното с непазарни методи, увеличавайки загубите на тези дружества?
В интерес на потребителите и на клиентите е системата да е здрава. Тръгвайки, стъпвайки вече на тази основа, трябва да се търсят най-различни варианти да се ограничават негативни ефекти.
Четох, че софийското парно ще си стане пак общинско другия месец. Иди ми, дойди ми с това парно - ту софийско, ту държавно. Всъщност, кой е моделът, който трябва да се прилага според вас?
Няма модел. Ние бяхме обещали, че "Топлофикация" ще стане пак общинска, след цирковете, които се разиграха пролетта, и ние ще изпълним това. При избирането на вариант за бъдещето на "Топлофикация" общината е в позиция да решава по-ефективно непосредствено възникналите въпроси, които са свързани с територии, права, сервитути и т.н.
Ще листват ли държавни енергийни компании на борсата? Според "Дневник" от тази седмица, под главата си той пише, че бизнесът иска държавен мотор за борсата. Там се казва, в "Дневник" се твърди, че пенсионните фондове искат да инвестират 150 милиона лева, но всъщност нямат къде да го направят, и са нужни книжа, които биха били търсени и рентабилни, както например на енергийните компании.
Така е. Енергийните дружества биха представлявали атрактивна опция за портфейлни инвеститори. И със сигурност вървим в тази посока. Единствено тук трябва да се има предвид, че на борсата трябва да се предлагат дружества, чието бъдеще е ясно по отношение на структура и перспективи. Така че единственото, което ни ограничава да не започнем веднага, е да не слагаме каруцата пред коня.
Например някак си стана неясно какво ще правите с този енергиен холдинг? Спомняте си, първите реакции, когато дойдохте на власт, бяха по-скоро негативни към холдинга. Сега вие взехте решение все пак той да продължи да съществува. Четох и за аргументи, които изтъквате в негова полза. Променихте структурата му на управление или по-скоро не толкова структурата му, колкото броя на хората, които се занимават с висшия му мениджмънт. Защо все пак решихте, че този холдинг е добър? Това означава ли, че преоценявате и решението на вашите предшественици да го създадат?
Ние искаме холдингът да изпълнява ефективно задачите, които са му поставени. Ако това се случи, ефектът ще е положителен за цялата система.
"Кремиковци". Защо се отказахте държавата да получи акции заради дълговете към държавни фирми - НЕК, "Булгаргаз", което според основно синдикатите и синдика на предприятието. . .
Няма как държава да. . .
. . . щяло да го спаси.
Няма как държавата да получи акции в "Кремиковци". Няма такъв вариант просто, не се допуска.
Държавните дружества. . .
Държавата чрез публичните вземания не може да стане акционер в "Кремиковци", това е.
Имах предвид държавните дружества.
А сега вече, когато говорим за държавните дружества, трябва да видим какво би означавало това за самите дружества? Какво би означавало за НЕК?
Там изглежда, че няма май вярно решение. От една страна, тези пари и дългове, които са натрупани, няма да могат да бъдат взети, защото преди тези дружества ще има други с права да получат при продажба на имущество пари. Тоест, ако не капитализират в акции дълговете, губят парите, които биха взели. Ако капитализират, трябва да продължат да издържат, така да се каже, това предприятие, което не може да си плаща тока, за да произвежда. Всъщност и двата варианта изглеждат губещи.
Положението е много лошо и дотук се е стигнало след дълги години безхаберност и категорично грешни решения, както например това да се изгони "Арселор Митал" пролетта. Конкретните варианти в случая са свързани с това какво може да направи всяко от заинтересованите лица в тази ситуация. Ние като министерство доброволно поемаме част от отговорността за координация на целия този процес. Създадохме междуведомствена група с участието и на правосъдието, финансите, труда и социалната политика, околната среда, МВР, ще привлечем и експерти от бранша, ще работим и с профсъюзите, така че процесът да бъде в управляеми рамки.
Колко време ще продължи ликвидацията?
Тя може да продължи години. Въпросът е да бъде направена така, че общият ефект да е положителен. Първо, ликвидация не означава непременно край на производството. Ние бихме искали. . .
На някои кухи дейности, да.
Да, ние бихме искали вариант, в който подходящо и екологосъобразни дейности продължат да функционират с хора, които да работят в тях и по начин, който да оползотвори цялото това желязо на площадката.
А какво ще стане с работниците? Вие вече се сблъскахте с гнева им под прозорците на кабинета си. Синдикатите са, първо, разтревожени, че няма да работят. Второ, че при ликвидация стари дългове към работниците няма да бъдат покрити, за неплатени заплати.
Съвсем естествени са емоциите на хората. Те трябва да разберат вече, че са ги лъгали години наред и да не продължават да бъдат част от тази игра.
Всъщност с какво България ще замести "Кремиковци" в дългосрочен план? С колко пада производството като. . . спрямо години, когато "Кремиковци" работеше като промишлена мощност.
То вече е паднало.
Колко? Какво е. . . Излизайки този огромен завод, какво губи всъщност продуктът на държавата?
Ами, в момента, ако. . . в момента "Кремиковци" е на практика. . .
Вече е загубен.
Да, така че нека погледнем къде сме сега и къде искаме да отидем. Какво е било...
Всъщност. . .
. . . и какво е станало, г-н Вълчев. . .
Не, големият въпрос е друг. Четох интервюто ви в "Труд", където казвате как Бойко Борисов ви питал какво точно включва българската икономика днес, вие сте му отговорил: управлението на 100 държавни дружества в ликвидация.
Това беше какво включва работата на Министерството на икономиката. . .
Да.
Разбира се, българската икономика е нещо съвсем различно и ако трябва да има смисъл на държавен орган в икономиката, каквото е министерството, трябва да е ясно къде сме и какво искаме да постигнем и по какъв начин можем да повлияем. Това е целта на министерството.
Каква е идеята ви, с какво производство България може да замести това, което загуби заради редица причини от миналото?
Ако това, което сме загубили, е икономически ефективно, тогава ще се намерят инвеститори, които да инвестират в други такива производства. Няма проблем. Ако България има нужда от металургичен комбинат, значи, ще се намерят инвеститори, които ще изберат най-доброто място, най-добрия бизнес модел и ще направят металургичен завод. Това е логиката в икономиката.
Тоест вие не виждате някакво управление на тези процеси? Това казвате, което звучи логично. Вие оставяте просто бизнесът да реши какво ще стане с. . . икономиката на България.
Това е основната логика. Работата на министерството е да участва в тези процеси със създаването на подходящи условия и политики.
Да, има друга логика обаче. Възможно е България да се съсредоточи в някакви производства, за които да дава по-специални условия, които да насърчава по особен начин. Има държави, които го правят това. Най-, така, драматичния пример е с високите технологии и западни държави, а и не само западни, и тези на изток, които дават по-големи преференции на този, който прави някакъв хардуер или софтуер, сравнено с да произвежда дрехи.
Тук има различни тенденции. Основната, разбира се, е все по-голямата част на услугите в общия брутен вътрешен продукт на развитите държави. България е част от тази тенденция досега. От друга страна, имаме вече изключително глобализиране на веригите на доставка. Вече е възможно в един продукт, който държите, да има компоненти от 30 различни държави, така че това също променя нормални. . . традиционните виждания за необходимостта от интегрирани индустрии. В същото време има и други, така, акценти. Например в Англия по едно от последните проучвания се установило, че когато тези. . . производствата, първичните производства намаляват, това по някакъв начин влияе на структурата надолу по потока на продуктите, които имат, така че кое точно е най-подходящото за една държава е работа на самата държава в границата на глобалните. . .
В България?
. . . тенденции.
Вашият отговор, за България какъв е отговорът?
Аз смятам, че България трябва да се възползва от съвременните тенденции, една от които и много силна е преходът към зелени индустрии, т.нар. екоефективна икономика. Тук непрекъснато се. . . и това е една много, много широка област. Не става дума само за енергетика и енергийна ефективност.
За каква. . .
Например говорих с едни инвеститори, които искат да правят компоненти за електрически автомобили, други искат да правят препарати за селското стопанство, които намаляват въглеродните емисии, и т.н. Тоест. . . и шансът на България е, че тя е в Европейския съюз, където това е осъзната тенденция за стимулиране на такива инвестиции, където българските фирми имат своя шанс да участват в такива международни вериги на снабдяване и клъстери. Разбира се, услугите продължават да бъдат важна насока.
През седмицата правителството одобри проект за закон за потребителския кредит. Сега разбирам, че потребителски кредит ще се нарича този, който е от 400 лв. до 147 000 лв. Защо 147 000?
Седемдесет и пет хиляди евро.
Аха, по тоя начин сметнато. Има няколко нови пункта - 14 дни за отказ от сключен кредит. Там, как ще работи това? Взимаш парите, после трябва да ги върнеш, ако ще се откажеш - лихва за тия 14?
Да.
Стандартизирана преддоговорна информация, включително рекламите вече няма с дребни букви. . . всъщност после разбереш, че дето пише, че ще е 7 процента лихвата, а то накрая, като сложат куп такси и други утежнения, става двойно.
Точно така.
И. . .
А защо потребителският кредит? Предполага се, че това е решение за взимане на кредит, което най-често се взима импулсивно. Примерно в магазина си. . .
Виждаш телевизор, харесваш си, после. . .
Виждаш телевизор, пише 15 лв. месечна вноска и го взимаш. След това виждаш, че...
Нямаш 15 лв. на месец. . .
Нещата стоят по някакъв начин, който не ти харесва, и трябва да имаш възможност да се откажеш.
Остава ли възможността обаче. . . Аз, така, много, с които съм говорил, които имат кредити, най-много ги дразни това, че не е много ясно каква е цената на този кредит. Банките имат своите аргументи. Те казват - то се променят условията, затова ние променяме лихвите. Обаче ти си отишъл, видял си 15 лв., след което обаче след два месеца или след две години банката идва и ти казва - е, то се промени целият свят, криза е, газът поскъпна, петролът се срина, изтъкват се някакви аргументи, които никога не ти е минавало през акъла, като си купувал този телевизор с 15 лв. на месец, и ти казват, че вече ще плащаш по 30 лв., а ти не можеш да ги плащаш. Това как ще се регулира с новия закон?
Първо, затова има годишния процент на разходите, който включва всички разходи за кредита, цялата цена за получателя на кредита, не само лихвения процент. И вече изискването е при рекламите годишният процент на разходите да бъде обявяван, и допълнителните условия, със същия шрифт, както и лихвеният процент. Това е една от промените. А също така се въвежда стандартизиран европейски формуляр за условията, така че да е ясно точно каква информация трябва да се даде на клиента.
Но това с промените на лихвата. . .
Да.
. . . няма как да се спре.
Условията за промяната на лихвата също са в самия договор. Там е казано, че лихвата се състои от база и някаква надбавка.
То това е лошото, че това е базата и надбавката, дето не ги разбират хората.
Тук новият момент вече е, че промените трябва да бъдат. . . клиентите трябва да бъдат уведомявани, за клиентите думите са "на хартия или друг твърд носител", т.е. трябва да получите писмо, че са се променили лихвите.
Освен това се регламентира предсрочното връщане на кредити. Може да става предсрочно, ако заемът не е с. . . заемът е с плаващ. . .
Не, при всички случаи може да стане предсрочно. Въпросът е. . .
Да, дали ще има такси е въпросът, ако е до. . . ако остава до една година погасяването, таксата ще е до половин процент, ако е над това - до 1 процент. Значи. . .
Точно така е, като това се отнася. . .
Чул съм много хора да казват - ама, нали им ги връщам.
Това се отнася само за кредитите с фиксиран лихвен процент. За тези с плаващ, които са огромното мнозинство, няма възможност за никакви наказателни такси.
А, тоест, ако ти вдигнат лихвата, като си взел телевизорът на 15 лв. на месец, а той ще стане 30, ти можеш веднага да върнеш всичките пари. . .
Да.
Без такси.
Точно така. А иначе самите наказателни лихви, те от гледна точка на банките, разбира се, имат. . . т.е. не наказателните лихви, а таксите за предсрочно връщане. По отношение на бизнес отдела на банките имат своето обяснение, защото те са пласирали ресурс с някаква доходност, направили са по този начин бизнес плановете си и разчетите си и това, разбира се, създава затруднения. Затова е допусната възможността при фиксираните лихви. . .
Които не могат да се променят заради световната икономика. . .
Точно така. Значи, банката в този случай е поела твърд ангажимент пред кредитополучателя. . .
И какви?
. . . каквото и да стане тя да не му променя лихвата.
Туризмът. Какви са прогнозите за зимата?
С туризма, слава богу, тази година не се случи армагедонът, за който бихме камбаната лятото. За деветмесечието всъщност приходите от туризъм нарастват минимално спрямо същия период за миналата година с 1.3 процента. За зимния сезон прогнозите също не са толкова лоши, защото очакваме падането на визите за сърби, черногорци и македонци да увеличи притока от туристи в зимните ни курорти от тези страни, а те по принцип имат апетит към българските зимни курорти.
Визите са ги спирали, затруднявали да идват?
Да, разбира се.
А какво ще стане с прословутите английски скиори?
Англичаните. . . Английският пазар е много чувствителен ценово пазар, така че основният спад се очаква да се получи оттам.
Някой ми казваше, че заради свинския грип сега хората на Запад ограничавали пътуванията си и не правят и резервации за след 3-4 месеца, и че всъщност всичко ще отиде на ласт минит.
Ами, ласт минитът стана в последните години стандарт сякаш при ползването на туристически услуги и това е обяснимо с оглед на това, че тези оферти са. . . обикновено са ценово много атрактивни, а и в същото време имаш избор.
А общата ви прогноза все пак каква е за зимния сезон?
Очакванията са, че няма да имаме. . . че сезонът ще бъде добър. Значи, до. . . за деветмесечието имаме близо 5 млн. туристи, такива, които се определят според дефиницията като туристи, а не непременно. . .
А спрямо деветте на миналата колко са били?
С почти същия размер.
Промените в администрациите? Едните промени, които сте обявили, са в регулаторните органи. Най-силни ще са съкращенията в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Тя сега има 13 членове. Колко души ще стане? Седем, ако вярно съм разчел. . .
Пет или седем. Окончателният вариант предстои да бъде определен.
Промени. . .
Само за тази комисия. Във всички останали стават пет, но. . .
Включително Комисията за защита на конкуренцията например?
Да, в случая с енергийния и воден регулатор става дума за това, че и енергетика, и. . .
. . . и е на пет. . .
. . . вода, но и там има вариант да са пет.
Защо обаче правите промяна? Едното оправдание, което някои биха казали, че е популистично, е да се пестят разходи, да не се издържат 13, а ще се издържат 7. Другото е да турите ваши хора.
Е, ако искате да сложите ваши хора, е по-реално да ги удвоите, така че очевидно не може да е това причината.
Тоест вие, доколкото четох, плановете са да запазите голямата част от хората?
Намаляването на броя и на регулаторните органи, и на управителния и надзорните съвети на дружествата - всичко това е част от една последователна политика, която провеждаме в последните три месеца. Вие сега сте видели това, но не знам дали сте видели за намаляването на броя на всички ръководни органи на държавните дружества. Там навсякъде има редукция, включително и в БЕХ - от петима стават на трима. И ако вземете за една отделна компания, може и да го определите по този начин - популистично за спестяване на разходи, но ако видите за управлението на целия държавен сектор. . .
Какво ще видя за целия държавен сектор? За какви порядъци. . .
Тогава нещата изглеждат по различен начин.
За какви порядъци и. . . става дума?
И това е въпрос на стил, отношение и подход към работата - нещата да са максимално изчистени, максимално икономични и ефективни.
Вие сега не сте готов с такова обобщение, да кажете от колко души общо на управление на. . . как ги виждате тия 100 държавни дружества в ликвидация. . .
И не само в ликвидация. Става дума за стотици, може би за хиляди хора.
Хиляди хора. Това е хубаво да го направите като статистика, включително се тегли калемът за какви пари става дума да спестяваме.
Естествено. Да, става дума. . .
Ще има ли. . .
. . . за спестяване на милиони.
Ще има ли общо управление на концесиите скоро?
Това е нещо, което заложихме още в предизборната си програма и в което последователно предприемаме стъпки. Разбира се, в България има 13 вида концесии и не всички могат да минат под общо управление, примерно и летищата, и плажовете, и всичко останало. Но това, което със сигурност ще бъде общо управление, това е концесиите за подземните богатства и за инертните материали. Сега това става в три различни министерства.
Логично е да е с екологията и. . .
На икономиката, енергетиката и туризма, на регионалното развитие и на екологията.
Вие къде го виждате - при вас или в екологията?
Концепцията е да бъде в нашето министерство.
Във вашето.
На икономиката, енергетиката и туризма и в момента там се обработват концесиите за подземните богатства, но не за инертните материали например. И световната добра практика е това да става на едно място с еднакви изисквания, където инвеститорите да бъдат обслужвани на едно гише, на едно място, с еднакви стандарти.
Други промени в администрацията - сменяте шефа на Агенцията за малките и средните предприятия Стоян Бързашки. По-глобалният проблем обаче е защо точно малките и средните предприятия не могат пълноценно да се възползват от оперативната програма, която управлява вашето министерство, тази за конкурентоспособността. Четох, че едва шест от четиринадесет възможни операции изобщо са отворени. Това е програма, в която има над милиард евро.
Тук също вече свършихме много неща и продължаваме в тази посока. Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия е междинно звено в оперативната програма "Конкурентоспособност" и е абсолютно ключов играч за ефективността на програмата. Има управляващ орган, който е дирекцията в министерството, и междинно звено, което е тази агенция. И в подобрението на целия процес по управлението на тази програма направихме стъпки и в дирекцията, и в агенцията, и по отношение на вътрешните правила и персонални промени, и в процеса, и по конкретни процедури. Разговаряхме с. . .
И крайният ефект какъв ще бъде за тия малки и средни предприятия през 2010 г.?
. . . консултанти, с клиенти. Всеки, който има опит - положителен, отрицателен, нещо, което искат да споделят, неща, които могат да се подобрят, са добре дошли да се обърнат към нас. Взимаме всички теми предвид, за да намерим най-добрия начин. Тази програма би могла да. . . ще бъде абсолютно от ключово значение за осъществяване на държавни политики по отношение на конкурентоспособността на предприятията. Става дума за много пари, за различни процедури. Следващата година ще бъдат стартирани още около 10 нови процедури по програмата. Отделно от това има инструмента "Джереми", който на практика е един фонд за рисково кредитиране. Говорим от самото начало за това, че трябва да има повече възможности за рисково кредитиране в България. В България все още има стигма от провала. Няма една истинска иновативна култура. Затова такива инвеститори, бизнес ангели, рисково кредитиране, са важни за общото развитие на такива прохождащи иновативни предприятия.
Това кога ще работи?
Значи, в "Джереми" са 200 млн. евро. В последните две години е имало преговори за това как да бъде управлявано. Ние не сме съгласни с всичко, постигнато дотук, и затова обсъждаме с Европейския инвестиционен фонд някои от промените, но това ще бъде един много мощен инструмент също за инвестиции в частния сектор.
Накрая Организацията за икономическо сътрудничество и развитие прогнозира през тази седмица ръст на икономиката на Съединените щати през 2010 г. 2.5 процента и спад на българската икономика също от 2.5 процента. Колко време е България след Съединените щати? Можем ли през тази призма да прогнозираме кога кризата ще свърши или по-скоро ще спре даже да бъде оправдание за личните, бизнес и общи държавни проблеми в България?
Когато това стане факт в Съединените щати и в Западна Европа, вече можем с по-голяма сигурност да правим прогнози за България. Ние сме заложили спад на БВП за следващата година в бюджета, но се надяваме да сме били прекалено консервативни в тази преценка.
Тоест модерната прогноза, която правят всички, кога ще свърши кризата как изглежда, изказана от министъра на икономиката на България Трайчо Трайков.
Е, това е. . .
Кога ще свърши кризата за българите?
Това е прогноза за два трилиона долара или евро и още повече юани.
Няма да дадете дата. Финансовият министър е по-смел. Той очаква това да стане през първата половина, доколкото разбирам, на следващата година.
Да, аз също неведнъж съм казвал, че очаквам това. Дай боже, да стане така.
