60 хиляди преписки с искане за българско гражданство са се натрупали през последните 4 години в Агенцията на българите в чужбина. Това съобщи председателят на държавната агенция Райна Манджукова във Варна, по време на Втората сесия на Световния парламент на българите.
Най-много са исканията, постъпили от Молдова и Македония. Възможностите на агенцията обаче са ограничени и това позволява обработването на 600 искания седмично, уточни за Дарик Манджукова. По нейни изчисления, натрупалите се преписки ще бъдат обработени за 2 години.
„Имаме 25 души щат, като трябва да обслужваме 3 милиона българи по света", заяви българката от бесарабски произход, която заема поста директор на Държавната агенция на българите в чужбина от август тази година. По думите на Манджукова, министър Божидар Димитров си е поставил като приоритет решаването на проблема с натрупаните преписки.
На днешното заседание на Световния парламент на българите бе предложено агенцията да стане министерство, по примера на други държави с толкова голяма диаспора. По информация на Асоциацията на българите по света зад граница живеят около 6,5 млн. наши сънародници.
По време на двудневната работа на парламента бе обсъдено положението на българските мюсюлмани от Якоруда и в Родопите, на българите от Западните покрайнини, на българските общности в Румъния и Украйна, Албания и Косово. Разисквани бяха въпроси, свързани с образованието, имоти на училища и изграждането на църкви.
Към българското правителство ще бъдат оформени предложения за ускоряване на преговорите за връщане на дълга на Турция към България по Ангорския договор от 1925 г., за нова политика спрямо Македония, за потвърждаване на ангажиментите на Гърция по Севърския и Лозанския договори, за преразглеждане на статута на Западните покрайнини.
Сред решенията, които Световният парламент на българите прие, са за създаване на Етичен кодекс на българския емигрант. Приемането му се налага, защото има държави, в които съществуват по няколко български организации, които не поддържат връзка, а нерядко и враждуват, коментираха делегати. Според проф. Григор Велев, почетен председател на Асоциацията на българите по света, основната цел на кодекса е да вдъхне чувство за дълг към единството на нацията.
Всички дискутирани теми да бъдат юридически оформени и представени в канцеларията на Народното събрание като законопроекти или като въпроси, на които да се търси отговор и съдействие от съответните министерства и държавни институции, решиха още делегатите.
„Убеден съм, че правителството ще намери време и сили да реши проблемите на българите зад граница", сподели още проф. Велев. Той оцени като успешна и ползотворна двудневната работа на колегите си.
Следващата сесия на Световния парламент на българите се предвижда да се проведе през октомври догодина.
