Страстите в Македония, които през последните дни се нажежиха до червено около македонската енциклопедия, постепенно започват да се охлаждат. Не е ясно обаче дали това не е „затишие пред нова буря". Скандалът в югозападната ни съседка гръмна, след като в двутомното издание бяха представени изкривени исторически факти. В научния труд албанците в Македония, които са една четвърт от населението, са наречени „шиптъри" и определени като „насилници". Твърди се също, че американски и британски спецчасти са обучавали „албански терористи", т. е. членовете на Армията за национално освобождение по време на военния конфликт през 2001 г. Срещу скандалните неточности веднага скочиха албанските партии в Македония, Албания, САЩ, Великобритания, дори и българското посолство в Скопие. Главен редактор на енциклопедията е добре познатият Блаже Ристовски, който е не само създател на македонизма, но и заклет противник на България.
Умишлено ли беше подпален пожарът с енциклопедията, може ли да се очаква нов огън от дискусии, възможно ли е напрежението в Македония да ескалира - тези въпроси зададохме на бившия македонски премиер Любчо Георгиевски:
Албанско-македонските отношения днес могат да бъдат идеални, а утре - на червената линия на войната. Енциклопедията, която е една провокация, е доказателство, че македонско-албанските отношения са много крехки. Колкото до самата енциклопедия, смятам, че авторите й начело с акад. Блаже Ристовски, съзнателно „запалиха" тази част от албанците, за да покрият частта, свързана с македонската история и създаването на македонската държава. Тук се споменават не само албанците, а преди всичко македонците, тъй като най-вероятно авторите на тази книга смятат, че от 90-а година досега нищо не се е променило, че хората не четат и не знаят да анализират. Книгата е пълна с идеологически предразсъдъци, фалшификати, лъжи и мистификации.
А има ли срещу българската история?
Ако трябва я разглеждаме по този начин, можем да кажем, че енциклопедията е преди всичко антибългарска, после антиалбанска, антигръцка, анти-НАТО и е само просръбска. Сякаш сме през седемдесетте години на миналия век - някоя година по времето на Брежнев. Енциклопедията изцяло амнистира комунистическа и кралска Югославия, когато Македония е била под жестока репресия. В книгата съществуват старите схеми за македонската революционна борба, в които едни са черни, други - бели. Едните са за България, другите - за независима Македония. В македонското Възраждане основни личности са някой си Томо Брадина, някой си Попов от Охрид. Ако попрочетете допълнителна информация за тях, ще видите, че са сръбски сътрудници в Македония. Да не говорим за Чуповски, Мисирков, на които е отделено повече място от братя Миладинови, Жинзифов, Пърличев, Джинот, Кърчовски, Партений Зографски. Имаме цялостна ревизия на македонското Възраждане, от което се „изхвърлени" личности, които и комунистическата история не е отричала. В този смисъл злосторството срещу македонското Възраждане е с две степени по-жестоко и от времето на комунистическа Югославия. Да не говорим за историята, където постоянно има мистификации и лъжи, история, която изобщо не е реална. Досега през последните 10 дни имаше дискусия по албанската част на тази енциклопедия, а сега очаквам да се отвори дискусия за македонската част.
Г-н Георгиевски, във връзка със случващото се в Македония някои не изключиха възможността да се стигне до нов конфликт като този от 2001 година. Крайни ли са тези оценки?
Надявам се радикалните изявления, които бяха дадени от албанските политици, все пак да се поуспокоят. Смятам, че напрежението ще намалее. Но това, което искам да кажа, е, че съм песимист за македонско-албанските отношения. Днес поводът беше енциклопедията, утре ще бъде нещо друго, т. е. ситуацията е такава, че за съжаление, не ми вдъхва много оптимизъм.
Как виждате развитието на отношенията със София при новото българско правителство?
От 90-та година различните български правителства даваха много позитивни сигнали към Скопие. В Македония по принцип съществуват структури, които имат задачата в рамките на три до пет месеца да отправят нови провокации към България и да я държат като дежурен неприятел на Македония. Надявам се българските политици добре да разбират това. Факт е, че тук имаме специално отговорни структури. Имаме телевизия „Сител" с главен редактор Драган Павлович - Латас, който в коментарите си за България не подбира думите си. Те са пълни с обиди, националистки и шовинистки изказвания. Това са стари структури, които държат медиите и формирането на общественото мнение. Не всички хора в Македония обаче мислят по този начин. Такава е реалността в Македония и тя трябва да се приеме. Трябва да се намери съответен отговор на тези структури, без да се нарушават приятелските отношения между двете държави. Необходими са много усилия и от едната, и от другата страна. С много внимателни изявления и стъпки може да се върви напред.
