"Смъртта на 19-годишния Айредин Мустафов в нощта на 2 декември 1998 г. е толкова нелепа, че събужда онези въпроси, които никой съд не може да разреши. Защото те опират до полицейското насилие, до чувството за всемогъщество на силови структури, сред които се мяркат и откровени поклонници единствено на грубата сила, поощрявана от смятащи се за недосегаеми". Така преди 11 години вестниците коментираха един случай, който отдавна е потънал в забвение за обществото, но далеч не е приключил, да не говорим за справедливост, правосъдие и морално възмездие за семейството на убития.
И досега обстоятелствата около смъртта на Мустафов остават неясни. На 15 декември 2000 г. спецполицаят от Бюрото за оперативно издирване на МВР - БОИ Александър Вълков е осъден на първа инстанция от Софийския окръжен военен съд на 4 години и половина затвор заради смъртоносното прострелване на 19-годишния Айредин Мустафов от плевенското село Славяново. Две години преди това, на 2 декември 1998 г., полицаи от две служби на МВР, сред които и Вълков, се връщали от безуспешно преследване на известния тогава бандит Ганчо Въчков Ганев - Ганеца, и засекли фолксваген без номера. Погнали го по магистрала "Хемус". Преследването по тъмно и с микробус без отличителни полицейски знаци продължило повече от 40 км до София. На влизане в София те открили огън по колата и тя била улучена от 20 куршума. Смъртоносният е нанесен в гърба на момчето от картечен пистолет. 5 дни по-късно момчето починало в „Пирогов". Състав на Софийския военно окръжен съд с председател ст. лейт. Атанас Гебрев на първа инстанция призна за виновен полицая от БОИ, позовавайки се на експертизите, според които от 20-та изстрела по колата на младежа, обстрелван от спецполицаи, смъртоносният доказано е изстрелян от пистолета на Александър Вълков.
Според родителите на убитото момче освен че е простреляно, то е било и зверски пребито. Близките са заснели тялото му преди погребението и по него личали следи от грайфери. Данните за побоя обаче остават извън процеса за убийството му, за тях между кориците на делото дори не става въпрос.
В секретната служба БОИ в МВР ченгетата са цивилни и се занимават с проследяване и наблюдение на заподозрени в престъпления. Те са непознати дори за колегите си от другите служби в МВР. Ръководител на групата спецченгета, връщаща се от акция по неуспешно преследване на Генеца и Данкина, известни тогава бандити, и пътуваща с бял джип "Чероки", бил известния по това време Емил Жечев от БОИ, назоваван от медиите като "личния Рамбо на тогавашния министър на вътрешните работи Богомил Бонев". До това време Жечев вече има два такива инцидента с полицейско насилие, станали достояние в публичното пространство и обект на разследване - за случай в Китен през юни 1999 г. и на язовир Искър през август 1999 г. Шофирал джипа друг служител от БОИ - Александър Вълков, който именно прострелял момчето. В джипа имало още пет ченгета - от Дирекция на националната полиция, от НСБОП и от „Издирване" към СДВР и БОИ. Пръв всъщност открива стрелба по момчето Емил Жечев.
Срещу Жечев и още двама служители още през 1992 г. във Военна прокуратура постъпва жалба за жесток побой над шофьор, Жечев е осъден от Военния съд на година и 8 месеца условно. В началото на 1993 г. Жечев е бил уволнен от БОИ "поради невъзможност да бъде използван". През 1996 г. кандидатства отново за постъпване в криминалния отдел на 5 РПУ - София, но не го взимат. През 1997 г. обаче тогавашният вътрешен министър Богомил Бонев лично го връща на работа.
Всички факти дотук бяха нашироко коментирани в медиите от онова време. Изведнъж обаче делото бе засекретено и цели 9 години оттогава никой по никакъв начин не е чул каква е съдбата му. Оказва се, че до присъда така и не се е стигнало, и че то е било скандално прекратявано цели 10 пъти, и всеки път прекратяването е отменяно като незаконно от съда.
За рамбовското изпълнение на спецполицаите, преследвали, стреляли по невинен гражданин, нямащ нищо общо с акцията им, и в крайна сметка прострелян и убит от тях, както и за това кой отвътре от съдебната система е спомогнал делото да не достигне до присъда, полицаят да не влезе в затвора и правосъдието да не възтържествува и до днес - 11 години по-късно, разказва Александър Кашъмов, адвокат на семейството на убития Айредин Мустафов.
Г-н Кашъмов, как започна всичко това преди 11 години и защо на единайсетата година този въпрос все още не е свършил?
Всичко това започна в една късна декемврийска вечер, през 1998 година, когато група от няколко полицейски автомобила, съставена от служители от различни поделения, се връща по Ботевградско шосе към София от безрезултатно преследване на известния по това време бандит Ганеца. На връщане те попадат на автомобила, който се управлява от 19-годишно момче - футболист от Юношеския отбор на България по това време - Айредин Мустафов. Вследствие на преследване на автомобила, което така и не се изясни по делото как е започнало, защото самите полицаи си противоречат. Ту казваха, че бил карал на дълги светлини и така се били изпълнени с подозрения, ту - че не спрял при тяхна заповед. Така и не стана ясно защо са издавали такава заповед за спиране на автомобила и как са очаквали, при положение, че са без отличителни знаци, някой да спре. Така или иначе започва преследване. След като в един момент се разпорежда спиране на преследването, единствено един полицейски микробус с петима служители вътре от две различни структури на МВР продължават преследването въпреки това. Влиза се в София, където виждайки, че няма начин той да бъде спрян и ще потъне в града, служителите решават - и това е едно от скандалните неща, да стрелят и да спрат колата със стрелба. Изпразват пълнителите на служебните си оръжия по него, като един от тях стреля и със собствен револвер, което е било напълно забранено и той укрива този факт, това се разкрива по време на следствието.
Въпросният Айредин няма нищо общо с Ганчо Въчков Ганев - Ганеца или с Данкина, с двете лица, които са преследвали полицаите. Той е абсолютно случаен човек и не е ясно защо го преследват?
Абсолютно случаен човек е и не е ясно защо го преследват. Попадат на тази кола - това е една от многото коли, които по това време карат по Ботевградско шосе към София. Какво ги подтиква да започнат преследване на тази кола, така и не става ясно по делото, което е едно от странните неща. Самият Айредин при всички опити за спиране е реагирал негативно, първо, защото вероятно не му е било ясно какви са тези автомобили без отличителни знаци, които искат да го спрат - все пак това е през нощта. Второ, той е карал автомобила на баща си, който е измъкнал тайно от неговия гараж и автомобилът е бил наскоро внесен от чужбина и все още не е имал български регистрационни номера. Това, всъщност, е вероятната причина той така активно да се опитва да стигне до София, която явно е била и целта му. В София вече, непосредствено след караулката в началото на града, полицаите изваждат своите оръжия и стрелят по колата. Изстрелват 21 куршума по колата. Смъртоносният куршум, който улучва момчето, влиза в автомобила, който той кара, през задната дясна колонка, в момента, в който полицейският автомобил го изпреварва незаконно от дясната страна. Влиза отдясно през колонката, минава по диагонал на колата и се забива в шофьора. По време на следствието се установява, че от тази страна по автомобила е стрелял единствено лейтенант Александър Вълков, който стреля с лява ръка, шофирайки полицейския микробус. Както показаха данните по делото, преди това той се е подготвил за това, като е измъкнал оръжието си от калъфа и го е затъкнал в колана си, и всъщност нарочно се е опитал да изпревари от дясната страна автомобила на убития Айредин, за да може да стреля с лява ръка.
Тази престрелка се случва на Ботевградско шосе, където е пълно с коли, така ли?
Да, точно така. Тази престрелка се случва в София - там, където са жилищните квартали, което е още по-скандално. Това е някакво рамбовско изпълнение, което заедно с многото обстоятелства по това дело, показва една пълна разхайтеност, ако мога да си позволя тази оценка, на МВР по това време. Не се изпълнява заповед да се преустанови преследването, вадят се оръжия в града, стреля се и най-накрая има и фатален резултат от това. Очевидно никой не се е притеснил да направи това, което е намек, че не са очаквали и кой знае какъв контрол.
На 14 декември 2000 година, малко повече от година след случката, все пак има присъда на първа инстанция - Софийският окръжен военен съд дава четири години и половина на въпросния офицер Александър Вълков за това убийство. Какво се случва по-нататък, за да не може на 11-та година от убийството да приключи това дело?
Тогава беше постановена присъда, която въпреки нашето убеждение, че не може да се говори за афект, съдът прие, че е стреляно в състояние на афект, но това се оказа, че е най-малката злина в това дело. След осъдителната присъда - реално ефективно наказание все пак, бяха подадени жалба и протест от прокуратурата. Делото отиде пред Военно-апелативен съд и на това място се смени и защитникът на обвиняемия Вълков. Негов защитник стана г-н Камен Ситнилски, който беше адвокат по това време, и в момента, струва ми се, е заместник главен прокурор. Решението на Военно-апелативния съд, за голяма наша изненада, беше да бъде отменена осъдителната присъда и да се върне делото на досъдебната фаза - т.е. на прокуратурата, защото трябвало да се съберат доказателства и имало съществени нарушения на правата на подсъдимия. Това, което трябва веднага да се коментира, че според закона Военно-апелативният съд има право да събира доказателства. Ако той смяташе, че някое доказателство не е събрано, нямаше никаква пречка да го събере, но въпреки това по този начин и с тази изключително неясна и несъответна на закона формулировка делото беше върнато и то никога повече не влезе в съд.
Сред тримата съдии от Военно-апелативния съд, които върнаха делото на прокуратурата през 2001 година и направиха възможно то да бъде прекратявано в продължение на девет години, е подполковник Пенгезов, който е докладчик по това дело и всъщност е вероятният автор на решението. Разбира се, то се подписва от всичките съдии. Пенгезов, който съвсем наскоро стана председател на Апелативния съд в София и си спомням, че имаше редица възражения и обществен дебат около това назначение. В продължение на всичките тези повече от 9 години, сега ще станат 10 години, откакто делото повторно влезе в прокуратурата, то никога не излезе, като за този период не бяха събрани никакви нови доказателства, защото просто нямаше какви доказателства да бъдат събрани. Беше направена една експертиза, която впоследствие дори и съдът каза, че е напълно ненужна. Това, което е най-съществено, че оттогава насам делото беше на 10 пъти прекратено от прокуратурата с мотивите, че те не могли да изяснят всъщност кой е извършителят на деянието, което е потресаващо. При дело, което се състои от стотици страници, то беше засекретено в този период и по Закона за защита на класифицираната информация му беше поставен гриф - това дело е държавна тайна.
Не от началото, а на някаква междинна фаза е засекретено, така ли?
Точно така, след като беше върнато на досъдебната фаза и след като влезе в сила Законът за защита на класифицираната информация, което всъщност, според мен, беше направено с цел да се ограничи достъпът на журналисти до делото, защото това дело по онова време беше интересно за медиите. Лека-полека с този ограничен достъп то започна и да бъде забравяно. Това, което е още по-интересното от тези 10 прекратявания от страна на прокуратурата, че всеки един път след това ние обжалвахме с колежката, с която защитаваме родителите на убития Айредин, ние обжалвахме пред съда, и Военно-окръжният съд, а след него и Военно-апелативният неизменно отменяше постановленията на прокуратурата за прекратяване. Всеки път е прекратявано за това, че не е ясно, няма достатъчно доказателства, че точно Вълков е изстрелял смъртоносния куршум. В абсолютно всеки един случай след това съдът отменяше постановлението на прокуратурата за прекратяване като казваше, че са събрани достатъчно доказателства, които уличават този човек в извършване на престъплението и трябва да бъде внесен обвинителен акт в съда. Независимо от това прокурорът, който беше различен в различните години, всеки път неизменно отново прекратяваше и отново цялата въртележка се повтаряше. В един момент съдиите от военния съд започнаха, очевидно, да изпитват една непоносимост към това поведение на прокуратурата. Последните съдебни актове са изпъстрени с невероятни изрази, които просто не могат да свидетелстват за нищо друго, освен за една война в институциите. Ето какво казва Софийският военно-окръжен съд в свое определение от 9 май 2008 година: Този фатален изстрел, както е ясно от балистичната експертиза от анализа на гласните обстоятелства, е произведен от мястото на шофиращия, а именно от обвиняемия Вълков и следователно трябва да бъде внесен обвинителен акт в съда.
По-нататък това определение на съда се протестира и със свое определение от юни 2008 година Софийският военно-апелативен съд потвърждава отмяната на прекратяването със следните думи: Още един порок в постановлението за прекратяване, не изтъкнат от Първоинстанционния съд, следва да бъде отбелязан поради особената му значимост и показателност за нежеланието на прокуратурата умишлено да изпълнява служебните си задължения. Прекратяването на производството не само спрямо конкретното лице, а въобще по цялото дело, това сочи, че според прокурора, убийството въобще не е престъпление, ако не може да се установи кой е авторът му. В протеста се съдържа и опит за иронизиране на указанията на Първоинстанционния съд. Очевидно е, че след като постановленията за прекратяване са били отменяни, то прокурорите не са упражнявали правомощията си, а са ги нарушавали. В случая, тъй като се касае за безпрецедентен отказ на прокурорите да се съобразят със закона, следва да се окаже на изричната разпоредба на НПК, която задължава прокуратурата да състави обвинителен акт. След като този въпрос е решен с определение на съда, то изпълнението на задължението означава съставяне на обвинителен акт. За пореден път по това дело въздигната инстанция е длъжна да посочи, че свободното вътрешно убеждение на прокурора, може да почива само на закона, а не да служи като прикриване за нарушаването му.
Колко пъти общо е прекратявано от военна прокуратура делото?
До този момент точно 10 пъти е прекратявано делото, като последният път е прекратено съвсем скоро - на 2 юли тази година, и в момента тече срокът за обжалването на това постановление, което естествено ние ще обжалваме. До този момент съдът абсолютно всички тези пъти е отменял постановлението, като трябва да кажем, че броят на съдебните актове е повече от прекратяванията. Това са 13 акта, защото имаме 2 инстанции в редица от случаите. Тоест имаме 13 състава на съдилищата, които без никакъв разнобой помежду си са казали „внесете обвинителен акт в съда".
Аз смятам, че към днешния ден, към 2009 година, това дело е потресаващо не само с ужасяващата липса на правосъдие срещу полицейско насилие и то в случай, когато става дума за загуба на човешки живот. Можем да си представим, че почти всеки в тази страна е родител. Това, с което делото е още по-потресаващо, е войната между институциите, категоричния отказ на прокуратурата да се занимава с този случай, със случаи на полицейско насилие и смърт и категоричното указание на съда да бъде внесен преди това обвинителен акт. И всичко това става в светлината на факта, че високопоставен прокурор е бил адвокат по делото, което пък отново ни припомня за горещата тема за последните няколко години, наречена „конфликт на интереси в България" и наистина показва, че може би ние сме в един затворен кръг, от който е крайно време да излезем, защото мисля, че и българските граждани, но и европейските граждани, понеже ние вече сме и европейски граждани, гледат и очакват да има промяна в тази система.
