Митхат Метин е водач на пропорционалната листа на ДПС в Плевен и депутат от 40-тото Народно събрание. Познаваме го от политическата му дейност. Какъв е Митхат Метин извън кулоарите на Парламента като съпруг, баща, колега и приятел... Какво и кого обича той, с кого прекарва свободното си време и колко е дълъг пътя до Парламента... Всичко това съвсем искрено и лично пред микрофона на Дарик.
- Кой е Митхат Метин?
Аз съм кореняк плевналия, роден съм в Плевен, израснах тук, завърших "Цветан Спасов" до 8 клас, после гимназия "Анастасия Димитрова", след което отбих военната си служба в Ловеч - в поделение на ВВС. От 1992 год. до 1997 год. включително учих право в Университета за национално и световно стопанство в София, завърших. Междувременно, докато бях в трети курс, работих в една сериозна, според мен, адвокатска кантора в София. Имам си учител в правото, мой близък приятел, въпреки, че не го виждам често. Нашата адвокатска кантора беше специализирана в банкинга и банковото дело, консултирахме няколко банки, в една бяхме синдици, и така понавлязох в банковото дело. Работих от 1999 до 2003 год. в банковата сфера, от 2003 до 2005 год. работих в една Агенция към Министерство на финансите, казва се Агенция за финансово разузнаване. Там бях главен секретар, след което от 2005 год. до сега съм в Народното събрание. Женен съм, за моя състудентка от университета, казва се Мария, имам две деца - момчета. Големият е на 6 год. и се казва Алим, малкият е на 4 и се казва Джем. Щастливо семейство сме, аз съм щастливо женен - това бих могъл да кажа.
- Как един правист с интереси във финансите на тази възраст влиза в политиката, как става това?
Не беше въпрос на мое решение, беше шанс. Това, което аудиторията не знае, е че аз имах късмета да бъда стипендиант на г-н Ахмед Доган. 1992 год. той заложи на мен и с негова помощ завърших цялото си образование, за което съм му много благодарен. Веднага след като завърших, се включих в редиците на младежката ни организация в София. Имам близък приятел, който ме е въвел в младежката политика, казва се Рушен Риза, той е от Варна, много сме близки с него, въпреки, че в момента и с него не се виждаме. След като той ме покани да пътувам с тогавашния екип на младежкото ръководство, полека-лека нещата взеха такъв обрат, че бях припознат и от плевенската организация, за което също съм много благодарен. Бях поканен от тях и от г-н Ахмед Доган през 2005 год. да щурмуваме сериозната политика.
- Какво обичате да правите във времето, когато сте извън Парламента? Споменахте приятели, предполагам, че имате много, занимавате се с много странични неща?
С много странични не чак толкова, нямам много време за семейството си, защото съм сериозно ангажиран и с Плевенски регион. Използвам всяка свободна минута, за да бъда с моето семейство, много спортувам - почти всеки ден. От 4-5 години се занимавам с фитнес - така лекувам стреса и се чувствам много добре.
- А какво обичате да правите с двамата малчугани в къщи? Коя е любимата им игра, която играете заедно?
Те в момента са в един такъв период, че целият им свят е свързан с русалките и Пикачу - детски предавания, които гледаме постоянно. Привързани са много към баба си и дядо си, родителите на съпругата ми, които живеят в София, и постоянно сме с тях.
- Предполагам, че много трудно се съчетават семейните задължения, да обръщате внимание на децата, особено със задълженията на народен представител. Изпускате ли много важни моменти, за които после съжалявате?
Нямам време за старите си приятели, липсват ми, особено тези, с които съм израснал. В момента сме на телефонен режим на контактуване. Те много ми липсват, защото аз съм за тях най-близкия приятел, с който те са израснали. Това, което също ми липсва, е достатъчното време да чета, тъй като аз обичам литературата, едно от любимите ми занимания е да чета класика.
- Кой е любимия Ви автор?
Достоевски.
- Вдига ли си телефона Митхат Метин на старите приятели?
Вдигам, вдигам телефона. Не съм ги забравил, въпреки, че някои от тях последния път ми казаха, че са ми изтрили телефона.
- А кой беше най-трудния за Вас момент през тези 4 години като политик?
Съзряването ми като политик беше труден момент, защото осъзнаването на това, че излизаме от един идеализъм и влизаме в реалната политика, която е съпроводена с решаването на много проблеми, е наистина труден момент. Ударите под кръста са труден момент и мисля, че след като човек веднъж мине през такова изпитание става по-силен и вярва повече в себе си.
- Имаше ли много такива удари към вас?
Не, не много, но имаше достатъчно такива моменти, в които човек да преосмисли битието си и да продължи по-силен напред.
- А за какво мечтаете?
Като всеки човек, мечтая да бъда щастлив. Аз вярвам, че всеки има право на лично щастие, което според моите традиционни мюсюлмански разбирания е семейно щастие. Всеки има право да се развива интелектуално. Аз смятам, че не съм постигнал това, което искам от себе си в интелектуален план - предстои ми още да уча, предстои ми още да се развивам.
- И как се виждате след 10 години, развивайки се, и къде, най-вече?
Докато политиката не ни изхвърли, ще бъдем вътре. Знаете, че всеки политик има своя момент, няма непреходни политици. Не се виждам след 10 години отново политик. Бих искал да бъда пример за тези, които идват зад мен и да отварям достатъчно възможности на други млади хора. С поведението си винаги се стремя да трасирам пътя на други хора, да създавам екип, да създавам отговорни хора около себе си, защото аз мисля, че това е основата е на лидерството. Лидерът е този, който създава екип и който създава отговорности, а не този, който стеснява и затормозява хората около себе си.
