Наградата БАЗА се връчва от Института за съвременно изкуство - София за втора поредна година. Дава се на творци до 35 години в няколко страни в Централна и Източна Европа и вече е утвърдена като едно от най-престижните отличия. Тази година неин носител стана добричкият художник Самуил Стоянов, в конкуренция с шестима номинирани измежду 37 кандидатствали за приза. На 19 юни шесторката откри изложба в Софийска градска галерия, която продължава до 5 юли. Конкуренцията на Самуил се състои от Бора Петкова, Георги Георгиев - Jorrras, Викенти Комитски, ХР Стаменов, Камен Стоянов, а членове на тазгодишното жури, определило наградата са Мария Василева, Яра Бубнова, Станислав Памукчиев, Кирил Прашков и Венцислав Занков.
Ето и разговора ми със Самуил след вестта, че е спечелил наградата:
Колко висока чест е тази награда?
Не знам точно колко висока е, във всеки случай съм много щастлив, че ще мога да се ползвам от предмета на тази награда, който е шест седмичен престой и резиденция в Ню Йорк. Иначе се дава за втори път и винаги участват много силни автори.
Това ми беше другия въпрос - конкуренцията доколко е била сериозна и тежка?
Всички автори са много добри. Повечето работят много активно. Някои имат много хубави самостоятелни изложби в последните месеци. Камен Стоянов е асистент преподавател в Академията за приложно изкуство във Виена, ХР Стаменов пък е завършил в Италия и там живее, има кариера...
На какъв принцип избира журито - на база конкретните произведения, които авторите подават, или оценяват работата ви за цялата година?
Предполагам, че оценката е комплексна - и за настоящата изложба, но и предишни изяви на художниците. Може би преценят и за това на кого най-добре ще се отрази тази резиденция.
Да, сигурно, но то е и отговорност, нали? Сигурно трябва да се върнеш с някакви неща. Какво е това място? Какво планираш да правиш ти в Ню Йорк?
Това е един резидентен център, който има за цел да осъществява културна обмяна, да създава връзки и да дава възможност на художниците да престоят в Ню Йорк и да разгледат изложбите там. Ню Йорк е може би градът с най-интензивен културен живот. Особено пък в областта на съвременното визуално изкуство едва ли... е, всъщност няма друг град - там са най-големите музеи, много частни галерии, панаири за съвременно изкуство.
Там ще бъдат ли с теб заедно и други носители на тази награда от други държави?
Не знам точно. В момента има около 20 резиденти различни - те са куратори, художници, режисьори, които присъстват там. А самата награда е изпращане от страна на България и осигуряване на стипендия от американска фондация за самия престой. Искам да кажа, че не всички резиденти, които са там са със спонсорство, някои са си платили.
А кога точно заминаваш и какво все пак планираш да правиш - трябва ли да работиш там или ще се отдадеш само на разглеждане и опознаване на това, което предлага Ню Йорк?
Посочиха дати за началото на следващата година, по-скоро февруари, март или април. На мое разположение ще бъде ателие, където мога да работя. Има и много хора, с които искам да се срещна там.
Какво ще кажеш на хората, които не разбират и не искат да разберат съвременното визуално изкуство?
По принцип за да се разбере нещо, човек малко или много трябва да се постарае да се ограничи от наплива на своите културни анализи досега. Съвременното изкуство така или иначе е част от съвременната култура и трябва да се разглежда като търсене от страна на художниците именно да достигнат до съвременните хора със средства, близки до тези на масовата комуникация, на обикновените неща, които ни заобикалят. В крайна сметка изкуството не е и никога не е било картина, която да си закачиш в кухнята или някакъв свещник, който да подариш някому.
На първо място, смятам че всеки има право да харесва или да не харесва дадено нещо. Много често, обаче критиките и неприязанта към съвременните форми на визуално изкуство се дължи на неразбиране и липса на информираност. Много е близко до човешката натура да се плаши от нещо, което не разбира, но когато налагаш своето мнение и критикуваш без да имаш аргумент по-силен от този "и аз мога да го направя", това със сигурност не говори за достатъчна култура.
Когато се анализира съвременното визуално изкуство трябва да се имат предвид два фактора: от една страна формите, в които това изкуство се прави и от друга страна темите и идеите, които то третира. Инсталациите, обектите, интерактивните произведения, видеото, акциите могат да бъдат много по-въздействащи и близки до зрителя. В крайна сметка изкуството е средство за комуникация и споделяне на идеи, и щом е така нормално е някои художници да използват форми, чрез които да бъдат по-ясно разбрани. Е, ако нямаш какво да кажеш, да споделиш или не искаш да поставяш някакви проблеми можеш спокойно да правиш красиви картини и украси. Относно другият фактор - съдържанието на изкуството, мога да кажа, че неконвенционалното изкуство може да поставя много по-широк спектър от теми, проблеми и въпроси, отколкото конвенционалното. Разбира се има много примери в миналите векове, когато художниците са влагали най-различен смисъл и преобрази в пейзажи, натюрморти и т.н., но аз имам предвид, че малцина знаят латински например. Това е ясно, но на мен критиките към неконвенционалното изкуство по-скоро ми приличат на ситуация, в която русенец пресича моста на Дунав и казва на съседите си, които досега е виждал само като точки: какви глупости говорите, нищо не ви разбирам.
"Моят гараж за Бугати Вейрон", 2009
А следиш ли полемиките, които постоянно вървят чрез отворените пощенски кутии в интернет, по форумите и в чрез статии в пресата за съвременното изкуство, или това, че работиш в провинцията ти позволява да си правиш по-спокойно нещата, без да участваш много?
Да наистина, това че живея в Добрич малко ме отдалечава от тия спорове, но все пак аз си имам свое мнение, което, когато се налага отстоявам. Наистина има много неразбории около това кое е модерно и кое - съвременно, едва ли някога ще се достигне до единно мнение на всеобщото съзнание, но пък и не е лъжа, че липсва образователна култура от страна на големите национални медии и изобщо признаване на нови форми на изкуство. Например една от националните телевизии показват само някакви последователи на Дечко Узунов и на Бешков, когато се отразява някаква изложба.
Нека да кажем накрая какво те очаква през лятото, спомням си, че във Варна ще имаш участие?
Да, сега на 10 юли се открива изложба от награди за съвременно изкуство, която ще бъде в пристанището, в една от магазиите. Ще участвам с две работи, които може да се каже, че са готови, защото съм ги измислил. Не е много сложно изпълнението, има финансиране. Есента ще участвам в конкурса за наградата на Гауденц Руф, който е за трета година. Тоя път вече като утвърден автор, а не като млад, защото прескочих границата във възрастта.
Чуйте част от интервюто в прикачения файл.
