Вчера в София движението блокираха КНСБ, днес любителите риболовци излизат на протест, а утре очаквам гъбарите философи. Големи протести настанаха по време на криза и предизборна кампания.
Защо сега и пред кого настояват, да речем за справедливи каузи, синдикалисти и прочее ентусиасти? Защо дремеха буквално 4 години и защо не поставяха исканията си пред управляващите от тройната коалиция? Защо всяко едно правителство в България е в много добър социално-протестен комфорт? Не ви ли е учудвал този факт? Мен непрекъснато, особено като гледам какво става в една съседна Гърция например. Стигна се дотам, че братята византийци се надигнаха срещу властите си, за да защитят една пострадал там българка. А у нас, мълчание и сеир!
Вчера 10 хиляди души блокираха София, за да покажат сила. КНСБ още може да демонстрира организираност, но кога и защо? Къде беше и къде е мощта на синдикатите при проблемите на уморените и бедни работяги от Кремиковци? Къде са синдикатите, когато стане дума за съкращения и в други, и без това малко работещи предприятия? Май ги няма! Но пък вчера бодро се люляха пред Министерски съвет, свиркаха, майтапеха и заканваха на... отиващата си власт.
Всъщност, протестът вчера беше май само за да се направи заявка за сделка с бъдещия кабинет. От началото на прехода синдикатите само това правят - идва новата власт, надуват се силикозни миньорски гърди, тропа се по масата и става сделката. Но не за работещите, а за техните водачи. Няма протести, има само говорене и спокойствие на управляващите.
Кой печели от тази сделка ви е ясно. Губят именно тези отрудени хора, които се самозаблуждават, че зад тях стоят техни приятели и съмишленици. Лично нямам нищо против синдикалните лидери. Интелигентни, интересни и харизматични личности са повечето от тях, но дотук. Не знам докога ще ги траят собствените им хора. Но очевидно, никой по обществената стълбица няма интерес от силни синдикати.
Иначе, сериозни риболовци любители, кибици шахматисти и гъбари философи колкото искаш!
