Маршрутът по Югоизточният ръб за изкачването на Еверест
Маршрутът по Югоизточният ръб за изкачването на Еверест / снимка: mountainguides.com

Изкачването през югоизточния ръб започва с преход по южната част на планинската верига до Базовия лагер на височина 5380 м. Експедициите обикновено летят до град Лукла (2860 м) и преминават през Намче-Базар. Катерачите продължават пеша до Базовия лагер, което отнема от шест до девет дни, позволявайки плавна височинна аклиматизация за да се избегне височинната болест. Оборудването и провизиите се пренасят с товарни животни и носачи до Базовия лагер на глетчера Кхумбу.

Катерачите прекарват няколко седмици в Базовия лагер, аклиматизирайки се към височината. През това време шерпите, заедно с част от експедицията, поставят въжета и стълби по протежение на опасния леден водопад Кхумбу. Пукнатините в леда и приплъзващите се ледени блокове правят водопада една от най-опасните части на маршрута; много катерачи и шерпи са загубили живота си точно на това място. За да намалят рисковете, катерачите обикновено започват изкачването доста преди изгрев, когато много ниските температури спояват ледените блокове в стабилна маса. Над ледения водопад се намира Лагер 1 на 6065 м.

От Лагер 1 катерачите продължават нагоре през Западното седло (наричано още Долината на Мълчанието) към базата Лхотце, където на 6500 м се намира Лагер 2. Западното седло е сравнително равна, плавно издигаща се долина, прорязана в центъра от огромни пукнатини, които не позволяват директен достъп до горната част на Седлото. Катерачите са принудени да преминават далеч от дясната страна, близо до база Нупце към малък коридор. Високата надморска височина и ясните, безветрени дни могат да направят тази част от изкачването непоносимо гореща за катерачите.

От Лагер 2 катерачите изкачват Лхотце по фиксирани въжета на път за Лагер 3, намиращ се на малка скална тераса на височина 7470 м. От там има още 500 м. нагоре до Лагер 4 на Южната седловина (7920 м.) От Лагер 3 до Лагер 4 катерачите срещат две допълнителни трудности: скалните образувания Женевски хребет и Жълтия пояс. Женевският хребет е скално ребро с формата на наковалня, именувано от швейцарска експедиция през 1952 г. Жълтият пояс е секция от срещащи се слоеве мрамор,филит и шисти, за преодоляването на които също са необходими около 100 м фиксирани въжета.

По Южната седловина катерачите навлизат в Зоната на смъртта. Те могат да оцелеят най-много два или три дни на тази височина, като през това време се правят финалните щурмове към върха. Ясното време и слабите ветрове са основни фактори за определяне на решението кога точно да се тръгне нагоре. Ако през тези 2-3 дни времето е лошо, катерачите са принудени да се спуснат по-надолу, понякога чак до Базовия лагер.

От Лагер 4 катерачите започват щурма към върха (1000 м по-нагоре) около полунощ, като се надяват да го достигнат за 10-12 часа. Първата им спирка на 8400 м е Балконът - малка скална платформа, където могат да починат за кратко и да наблюдават върха под лъчите на изгряващото слънце. Продължавайки по билото, пътят е преграден от серия каменни стъпала, което принуждава катерачите да се преместят по на изток, където обикновено трябва да се пробива път през дълбок до кръста сняг (което крие и опасност от лавини). На 8750 м малък купол от сняг и лед бележи Южния връх.

От Южния връх катерачите преминават по острия югоизточен ръб по протежение на "Корниза", където по пътя се редуват сняг и скали. Това е най-оголената секция от маршрута, където една грешна стъпка в ляво може да запрати катерача в 2400 м пропаст, а при грешна стъпка в дясно може да се сблъска с падане 3050 м. В края на това препятствие, на височина 8760 м, се намира внушителна каменна стена (12 м), наречена Стъпалото на Хилари.

Хилари и Тензинг са били първите хора, изкачили се над Стъпалото, като те са го постигнали с примитивно оборудване и без фиксирани въжета. Днес катерачите преминават с помощта на фиксирани въжета, предварително поставени от шерпите. След това препятствие пътят до върха е сравнително лесен, като преминава през различни снежни склонове. През последните години потокът от хора, изкачващи се към върха се е увеличил прекомерно, като понякога това води до задръствания на Стъпалото, където катерачите са принудени да чакат реда си доста време, и това води до проблеми с трафика надолу и нагоре към върха. Достигнали до "покрива на света" катерачите имат най-много половин час горе, тъй като при прекомерно забавяне може да посрещнат нощта по време на спускането към Лагер 4, или да изчерпат запасите си от кислород.

*Информация: bg.wikipedia.org