Земетресението, което опустоши град Л’Акуила миналия понеделник, разтърси и основните на планинското селце Санто Стефано ди Сасанио. Линията на разлома, предизвикал труса, минава точно под селото, а от ударните вълни кулата в селото, датираща от 15 век, се превърна в купчина камъни. Забележително за селото обаче е не какво е паднало, а какво е останало и защо. Освен кулата, нито една друга постройка не била повредена. И причините за това носят надежда и вдъхновение за останалата част от разбития регион Абруцо, а това тук е историята на малкото селце, което устоя на земетресението.
Оливио ди Грегорио, строителен инженер, се събудил, разтърсен от земния трус. Скочил в колата си, и около пет часа вече бил в селото. С нетърпение изчакал изгрева и след зазоряване получил отговор на неотложния си въпрос: Санто Стефано преминала през най-трудното изпитание. С драматичното изключение на кулата, селцето е останало невредимо. Изучавайки средновековните каменни къщи отвътре, над чието усърдно възстановяване той работил в продължение на години, Грегорио открил, че новините били дори по-добри: сградите останали почти непокътнати.
Санто Стефано дава изключително важни поуки на региона Абруцо в момент на тежка криза. Селцето доказва, че старинното архитектурно очарование на региона, голяма част от който бе разрушен или силно засегнат от земетресението, може да бъде възстановен с правилния баланс между чувствителност и технология.
Защо се срути кулата на Санто Стефано? И защо възстановените средновековни къщи останаха невредими? Според Лелио Ориано ди Дзио, архитектът по възстановяване на селото, и Даниеле Килгрен, който е финансирал реставрирането, обяснението на тези събития може да е ключът към отговора на въпроса как Абруцо може да бъде съживен. Основано в римски времена, селцето Санто Стефано се е превърнало в център на търговията с вълна по време на Медичите, в резултат на което е започнала да просперира. Но след обединението на Италия през 19 век селото загубило икономическата си роля, а след Втората световна война на практика е било изоставено.
Преди десет години, Ориано ди Дзио и Килген обединили усилията си, за да спасят селцето. Купили 15 къщи, възстановили ги внимателно и ги превърнали в Секстанио, първият в Италия "разпръснат хотел". В процеса на работа те съгласували основните строителни изисквания за подобен вид проекти, които в момента прилагат в пет други старинни села в централна Италия.
"Разбрахме, че възстановяването на града трябва да върви редом със закрилата на околността", казва Ориано ди Дзио. "Сключихме договор с кмета, според който тя се съгласи да не дава разрешение за построяването на нови сгради и да защити съществуващите. Има малко места, които са толкова красиви, колкото това: смятаме, че те са толкова важна част от италианското наследство, колкото Колизеума, и трябва да бъдат пазени също толкова строго."
Но опазването на града не означава той да бъде оставен недокоснат. "При възстановяването на сградите, ние следвахме най-новите антиземетръсни строителни изисквания; в действителност ние отидохме още по-далеч от тях", казва Ориано ди Дзио. Дървените арки са подсилени с незабележими здрави стоманена подпорни дъги. Горните етажи скриват стоманена арматура, която дава на постройките силата и гъвкавостта да устоят на сеизмичните вълни." Запазването на историческа сграда може да стане, като тя се възстанови в съответствие със структурата си", казва Килгрен. "Противното на това би било престъпление. Тук има къщи, във вътрешността на които растат дървета, с 200-годишни тухли, но които имат и подово отопление и спазват антиземетръсните изисквания."
Но ако къщите са устояли толкова добре, защо тогава кулата е паднала? Преди няколко десетилетия, много преди сегашното реставриране, отгоре на кулата е била поставена бетонна платформа, от която е можело да се съзерцава околността. "Това бе все едно да сложиш каменна плоча върху картонена кутия", обяснява той. "Кутията може да се задържи, но ако бъде подложена на допълнителен натиск, тя ще потъне". "След индустриалната революция, изгубихме наследствената си мъдрост как да устояваме на земетресения", смята Ориано ди Дзио. "В съвременната си арогантност, ние си мислехме, че знаем най-доброто. Днес първото нещо, което трябва да възстановим e чувството на смирение." /БТА/
