Дълговратите сауроподи не са се движели с изправени вратове, съобщиха учени, изследващи тайните на динозаврите, цитирани от АФП.
В зенита на динозаврите някои сауроподи са развили вратове с невероятна дължина. Вратът на Mamenchisaurus, титанът от късната юра, е достигал над 9 метра преди около 150 милиона години. Въпреки това те не са използвали вратовете си като жирафите днес, хранейки се с високо разположените растения.
Според изследването, публикувано в Biology Letters, цитирано от БГНЕС, списанието, гигантските сауроподи вероятно са предпочитали да се хранят с хоризонтален врат. Изводите са направени на основата на енергийните разходи. Австралийският еволюционен биолог Роджър Сеймор е направил симулация на необходимото кръвно налягане, което би позволило на сауропода да държи главата си вертикални и да изпомпва кръв. "Би било необходимо животното да изразходва приблизително половината си енергия само за циркулацията на кръвта", подчерта той.
Според него по-хоризонтална позиция на врата би била по-логична, като позволява търсене на храна на ширина с по-ниско кръвно. Други специалисти по динозаврите смятат, че сауроподите вероятно изобщо не са разполагали със сърце, което да може да изпомпва достатъчно количество кръв, за да държат дълго главата си вертикална.
Динозавърът Barosaurus, чийто врат е сравним с този на Mamenchisaurus, би трябвало да има сърце, равно на 5 процента от общата телесна маса, за да може да изпомпва кръв към мускулите на врата и към мозъка при вертикално положение на главата според изследване от 2000 г.
