Правосъдието пред избори

Министърът на правосъдието Миглена Тачева в "Седмицата" на "Дарик" радио за изборите пред българското правосъдие и в най-широкия смисъл на тази дума.

Да започнем с конкретните избори, които предстоят. Колко точно магистрати трябва да бъдат избрани за управляване на системата през следващите седмици?

Аз не знам точната цифра, защото правомощията на министъра на правосъдието не са много в областта на избор на административни ръководители. Знаете, че министърът на правосъдието е председателстващ ВСС, но без право на глас. Но така или иначе в конституцията, по-конституция, сега действащата конституция, министърът на правосъдието има право да прави предложения и за административни ръководители, въпреки че в Закона за съдебната власт правомощието му е разписано като "дава мотивирано становище по конкретно предложение".

И вие какво ще правите, ще давате мотивирани становища при предстоящи решителни избори за важни съдилища, прокуратури и следствия в страната или само. . . или ще правите предложения? 

Знаете, че предложенията могат да се правят от по-горестоящите административни ръководители и както и предложенията могат да се правят и от личността, която счита, че има и професионалните, и морални качества да бъде административен ръководител. Нека отсега да не кажа, че ще правя или няма да правя предложения. В зависимост от предложените кандидатури ще си запазя правото като министър на правосъдието, като човек, който от 20 години работи в системата и познава в голяма част кадрите, които ще се кандидатират, да изразявам становище или да правя предложение за съответните постове. Тук става дума за административни ръководители на апелативни, окръжни и районни нива в съдилища и в прокуратури. Някъде мисля, че са над 400 постовете, които трябва да се обсъдят през тази година.

Но не всички са през тези седмици, които предстоят, или за годината са 400?

Започваме с апелативните съдилища и стигаме до ниво районен съд, районен прокурор, административен ръководител на районна прокуратура.

Не се ли опасявате, че това ваше намерение да правите предложения може да бъде оспорвано заради противоречието, което сама очертахте между текст в конституцията и текст в закона?

Конституцията има пряко действие. Нямам притеснения откъм конституционосъобразност и законосъобразност, нямам притеснение и от страна на целесъобразност по конкретно предложение. Но нека всъщност да тръгнат първите предложения. Аз нямам причини да се съмнявам в предложенията, които ще направят главният прокурор и председателите на ВАС и ВКС.

Кога започват изборите?

На практика те вече започнаха с откриване на процедурата и ми се струва, че в началото на април са първите реални гласувания във ВСС.

Тайно или явно? Вие се обявихте, ако вярно съм разбрал, за явно гласуване, докато мнозинството във ВСС, противно на мнението и на тримата големи в съдебната власт, главния прокурор и двамата председатели на върховните съдилища, прие тайно гласуване.

Това е един спор, който по-скоро е свързан с конституционно тълкуване на чл. 130, който регламентира гласуването при назначаване, повишаване, освобождаване от длъжност на съдия, прокурор и следовател. Има един. . . едната група тълкуващи твърдят, че повишаването на съдия в длъжност е всъщност изборът му за административен ръководител. Другата група, която тълкуват конституцията, на която е другото мнение всъщност, е, че, тъй като, ако е искал конституционният законодател да приравни избора на съдия с избор на административен ръководител, той щеше да го запише изрично в чл.130 и да каже: назначаване, повишаване и освобождаване на съдия, прокурор, следовател, избор на административен ръководител. Могат да се сложат много мотиви и в едната мотивировка, и в другата.

А от това зависи тайното или явното?

Да, защото, ако приемем, че административният ръководител е всъщност повишаване в длъжност на съдия, което, да кажем, е доста спорно, тогава няма спор, че по конституция гласуването трябва да бъде тайно. Ако приемем обаче, че административният ръководител не е от този тип повишаване на съдия, прокурор, то тогава ВСС взема решение според Закона за съдебната власт с какво гласуване трябва да се проведе изборът. Вече ВСС взе решение гласуването да бъде тайно. Действително няма спор, че тайното гласуване е един от успехите на демокрацията. Въпросът е да направим достатъчно публични и ясни правилата, при които ще се кандидатират определените колеги за административни ръководители, да направим публичен и прозрачен процеса на избора, а гласуването вече е взето като решение да бъде тайно.

А смятате ли да предложите промени в Закона за съдебната власт, които да уредят този въпрос и там да пише дали е тайно или явно, за да не се води този спор?

Ние обсъждахме въпроса всъщност дали да искаме тълкуване от Конституционния съд, защото, ако Конституционният съд мотивира решението си с това, че конституцията безспорно очертава гласуването да бъде тайно, не може да има неконституционен текст в Закона за съдебната власт.

Но засега няма да искате. . .

Засега няма такова предложение в Закона за съдебната власт.

Правилата - кой ще може да се кандидатира, какво стана с идеята за местенето на ръководителите от един съдебен район в друг като част от борбата с конфликтите на интереси?

Това е практика, която е позната в някои европейски страни. В Германия например освен местенето от един район в друг има задължително промяна на мястото, на което изпълняваш длъжността си не като град, а всъщност като орган на съдебната власт. Там определени години работиш като прокурор, след това ставаш съдия, пак се връщаш в прокуратурата. Сега няма никакъв проблем и при нас, ако някой иска да стане председател на конкретен съд, различен от местоживеенето му и местоработата му досега, да се случи, но за съжаление ние като държава не бихме могли да осигурим нито жилище, нито месторабота на съпрузите, училище за децата. Това са въпроси, които първо трябва да ги обезпечим материално и след това да го отворим като дори задължителна опция, защото вярно е, че това е част от практиката. Това е странно, което казвате, защото кое е по-важно за България в момента - правосъдието или отбраната? Има ли толкова непосредствени заплахи за българското общество във военната област, та България да инвестира толкова активно купуване на апартаменти за военните, толкова непосредствена опасност, колкото в областта на правосъдието?

Сега и в областта на правосъдието се финансират покупките на жилища за магистрати и за членове на ВСС. По Закона за съдебната власт има такъв фонд създаден. Аз не искам да противопоставям едната професия на другата, всичко е еднакво важно за България - и отбраната, и националната сигурност, и правосъдието. Въпросът е, че към този момент на мен поне не ми е известно, те тепърва започват кандидатурите, да има кандидатура, която да иска, да кажем от София да отиде във Варна. . .

Да се премести във Варна или обратното.

. . . или всъщност от Малко Търново, може би ще има много желаещи от Малко Търново да отидат във Варна. Не е въпросът и за това. Това трябва да се гледа и през призмата на работата с тези хора, защото аз твърдя, че най-добрият председател или ръководител на един съд е този, който е бил съдия в този съд, който колегите му го възприемат и който наистина се счита пръв, но между равни.

Има ли хора, които смятате, че трябва да бъдат махнати и тези избори са шанс за това, вие да смятате така или да ви е подсказано от партньори от ЕС?

Няма да кажа конкретни имена, но аз имам конкретна представа за определени председатели, административни ръководители на съдилища или на прокуратури, а дори и на следствени служби, които може би е добре да не бъдат избрани.

Много ли са?

Не. В голямата си част колегите от магистратурата са професионалисти и работят. Въпросът е един ръководител на орган на съдебната власт да не допуска вмешателство в работата на колегите, действително да бъде пръв между равни и да се очертава с доверието на всички колеги, които работят в институцията.

Какъв избор прави България с поредните промени в Закона за съдебната власт, които, струва ми се, бяха приети на първо четене от парламента и като че ли най-основните са свързани със закриването на окръжните следствени служби, създаването на териториални следствени отдели и преназначаването на следователите без конкурси  като прокурори, съдии.

Сега, в тази част текстовете ще претърпят конкретна редакция, затова защото ще се върнем на един от първите варианти за решаване на въпроса със следствените органи, а той е следователите да преминат към прокуратурата като териториални следствени отдели. Разбира се, има виждания това да бъдат и окръжни, т.е. всички 28 окръжни следствени служби да запазим, нещо, което няма да е в унисон с политиката и с това, което целим с тези промени в Закона за съдебната власт, защото няма как да кажем - в Смолян имаме окръжна следствена служба от трима души, от които единият е ръководител, а има осем дела общ характер за миналата година или за по-миналата година е статистиката, в Смолян. Въпросът е, че изборът, който правим с промените на Закона за съдебната власт, те не са свързани само със следствието, но тези, които касаят следствието, са да натоварим тези 550 следователи, които твърдят, че са високи професионалисти, и които от години не разследват, да укрепим, така, капацитета на досъдебната фаза, защото всички ние разбираме, че имаме проблем с качественото разследване. Това е в частта за следователите. И от друга гледна точка да решим. . .

Тоест те като прокурори ще вършат тази работа, това искате да кажете.

Следователи към прокуратурата, но ще разследват всички видове дела, така както прокурорът може да разследва в момента. Това е едната част на промените. Другите са свързани със структурата и по-скоро с работата, свързана с  Висшия съдебен съвет. Сега даваме възможност представляващият ВСС съвет да води заседанията на Висшия съдебен съвет, когато министърът на правосъдието отсъства. Не само това, но и той самият да има възможност да свиква заседание на ВСС, въпреки че досега няма случай в практиката, в който ВСС да е искал да се събере, а министърът на правосъдието да е отказал да насрочи заседание по дневен ред, който се поднася от администрацията на ВСС. Има промени, свързани с дисциплинарното производство. Трябва да кажа, че ние консултирахме тези промени с Венецианската комисия, имаме предварителните становища на двама експерти. За тези, които следят отдавна процеса, този, който дава от години становища по нашата конституция, по Закона за съдебната власт, Хамилтън, и неговото становище към този момент е, че промените в закона са добри и ще работят за независимостта и ефикасността на съдебната система. Очакваме на 20 март заседание на Венецианската комисия, която да ни изпрати официално становището си.

Колко териториални следствени служби ще останат и колко следователи ще има?

Това ще стане с решение на Висшия съдебен съвет. Така е разписано в закона, но имаме предложение това да бъдат, колкото са териториалните подразделения на Държавната агенция за национална сигурност.

А те колко са?

Единадесет.

И колко следователи ще останат от, казвате, 500?

Всички следователи ще останат там, защото ние искаме да има капацитет. . .

Защото ще промените редакцията и ще бъдат следователи към прокуратурите.

Точно така, и никой няма да става съдия без конкурс, така както бяхме замислили първоначално.

Първоначално.

Но най-първата ни идея беше такава, за да укрепим капацитета, но тогава следователите възразиха, че това било противоконституционно. Към днешна дата не се смята, че е противоконституционно. Аз винаги съм твърдяла, че това не е противоконституционно.

Изборите в противодействието на корупцията. Първо, да кажете какъв е смисъла от това събиране при министър-председателя, на което преподредихте постовете в комисията към правителството, вече Меглена Плугчиева ще ръководи комисията, досега я ръководеше вътрешният министър, сега вие ще я замесвате. В това има ли някакъв по-голям смисъл,  от това разместване на хората в комисията?

Не е разместване, това е решение на Министерския съвет, който всъщност актуализира състава на комисията за борба и противодействие на корупцията. Това е комисията, която е към Министерския съвет. Досега тя се председателстваше от министъра на вътрешните работи, а министърът на правосъдието и досега беше заместник-министър. Въпросът е. . .

Заместник-председател.

Заместник-председател на тази комисия, заедно с министъра на държавната администрация.

"Труд" превежда това със заглавието "Борим корупцията за 44 дни", като казват, че имате план как за 44 дни до края на мандата или до следващия доклад на Европейската комисия, ще направите нещо, което не е направено примерно за 440 или за 4400.

Или за 4400, защото корупцията не е възникнала преди 440 дни. За корупция се говори още в древните египетски писмена, но нека да не се връщаме толкова назад в историята. Тук не става дума за 44 дни да преборим корупцията. Ако беше толкова лесно, много държави щяха да го направят, аз не познавам такава държава. Въпросът е съчетание на 44 работни дни до края на парламента, даже те са малко по-малко, 30 са, и работата, която реално можем да свършим като мнозинство, като правителство и като парламент. . .

Какво може реално да бъде свършено?

От това, което е очертано, моята теза е, че не трябва да продължим да говорим за законодателни промени - да говорим за устойчивост на направените промени и да направим наблюдение върху текстовете, които сме приели преди един месец или преди два месеца, за да може реално да заработят всички онези механизми, които сме заложили като противодействие. Но най-важното, което трябва да разберат всички, е, че проблемът с корупцията не е проблем нито само на този кабинет, нито дори само на кабинета, нито само на вицепремиера или на министъра на правосъдието, каквито и да са техните имена. Проблемът с корупцията е заложен във всеки един от нас. Аз няма да спра да цитирам едно изследване, което беше обявено миналото лято, за това, че българите сме налели 7 милиарда пари за здравеопазване извън здравните фондове, което означава, че всеки един от нас е плащал неправомерно суми за здраве. Докато всеки един от нас не разбере, че има правила и е добре, познавайки тези правила, да иска от чиновника или от служителя, или от висшия държавен служител насреща той да ги изпълнява, докато всеки един от нас не изпълнява правилата, по които сме създадени, няма как, каквито и комисии да направим, за колкото и години да се борим да преодолеем. . . Нещата трябва да се променят в мисленето, и от друга гледна точка, в нулевата толерантност към корупцията. Когато си готов за едно нарушение, много колеги ми казват - ама, аз познавам приятели, които плащат 10 лева на полицаи. Защо плащаш 10 лева на полицай - защото си извършил нарушение. Като си извършил нарушение, имай доблестта да ти направят акта, да ти излезе наказателното постановление, ако смяташ, че е направилно, обжалвай го, има система за това. . .

Ако даваш 10 лева, значи смяташ, че е правилно.

Така, и ако е така, значи си платил глобата, защото си извършил нарушение.. .

Ама тя ще е 100.

Примерно казвам, примерно. Това са нещата, които. . . оттам, ако тръгнем като промяна, всичко ще си дойде. Ние залагаме непрекъснато не на превенцията и дори на промяна в мисленето ни, а на контрола и на престъпленията, и работата на прокуратурата. Колкото и члена да я направим тази прокуратура, сега за 1700 и няколко прокурорите, като сложите 550 разследващи полицаи, не знам в ДАНС колко са, 550 следователи, като сложите 1600 или 1700 действащи дознатели, проверете каква цифра става от хора, които разследват нещо. А в крайна сметка знаем колко са и контролните органи. Ако всички контролни органи по места си вършат работата, няма да се стига до извършване на престъпления. Това е теза, която отдавна коментираме заедно, и главния прокурор поддържа тази теза. Трийсет и пет или 58 бяха контролните органи. Ако контролните органи, свързани с пътищата, или тези, които са свързани с проверката на шадравана в София, или тези, които бяха свързани с това дали да работи едно помещение като дискотека, имам предвид трагедията "Индиго", бяха си свършили предварително работата, нямаше да стигнем до престъпление. Като няма престъпление, няма и дела.

Това означава ли, че мислите за по-кардинална промяна изобщо на начина, по който се контролира в България, защото това, което казвате, говори за много органи с лоша организация.

С лоша ефективност. Малко късно е в края на мандата да правим нова организация, а не е тази идеята. Идеята е всъщност всеки един от органите да изпълнява правомощията си така, както са заложени в закона, и вярвайте ми, че ще има наистина резултати.

Да не би вашата идея да е вашата комисия да стане като контрол на контрола?

Е, тя не може да стане така, но нали имаме създадени инспекторати. Във всяко едно министерство имаме инспекторат. Нали имаме главен инспекторат към Министерския съвет, нали имаме комисия за борба с корупцията в Народното събрание, такава реципрочна и във ВСС. Нали имаме съвет на тези комисии. Нали виждате колко много органи и колко много стратегии и работи, и планове за действия, а нещата се свеждат до три много прости неща - всеки да изпълнява там, където е, на място, задълженията си и всеки един като гражданин действително да има нулева толерантност към корупцията, да не бъде готов за това, че трябва да вземе едно удостоверение, било то от Агенцията по вписвания или от имотния регистър, да даде определени пари и след това да се чуди защо се случва така, че като отиде втори път да поиска, не му го дават с пари.

Не му го дават без.

Без пари.

Казахте три неща. А третото?

Е. . .

Или така, образно.

Казах ги три. . . Да. Може да се формулират и пет.

Одобрявате ли избора, който прави парламентът в противодействието на конфликта на интереси с измененията в закона?

Нека да припомня, че този законопроект беше внесен. . .

Какво му беше на вашия закон?

. . . от Министерския съвет. Сега, онзи ден пак чух, че бил направен бързо, че оттам тръгнал големият проблем. Ако ние допреди пет месеца не сме можели да формулираме какво означава конфликт на интереси. . . На някой му се струва, че когато се разписва това нещо за пет дена, е много бързо. Аз не считам, че е така, затова защото ние ползвахме най-добрата експертиза не само на чуждо законодателство, защото аз не съм привърженик да прочетем един закон от Германия и от Австрия и да го препишем и да го преведем, това не винаги работи. А виждам го сега и с транспорирането на европейски и рамкови решения и директиви. Въпросът е да направим правилния прочит. Аз смятам, че нашият законопроект беше разписан много точно и ясно. Тези хора, които се занимават със законотворчество, знаят, че понякога, когато сложиш една дума не на място или махнеш една запетая, се променя и смисълът, и духът на закона. Няма да навлизам в подробности кой закон. Няма да навлизам в подробности. . .  

Промени ли парламентът духа на това, което вие искате?

И духа, и същината като цяло. Няма да навлизам. . .

И към по-лошо, както разбираме вашата теза.

. . . в това кой закон е бил по-добър и по-лош. Вече имаме един закон, който влезе в сила, който голяма част от колегите изпълниха. Аз познавам промените, които бяха направени сега от Татяна Дончева и група народни представители. Ние сме ги консултирали. Това са промени, които ще доведат до работещ закон. Нас ни трябва закон само, който да го отчитаме, че имаме Закон за конфликт на интереси, за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, затова защото примерно в много европейски държави няма такъв закон, но всички знаят, че не можеш да дадеш пари на брат си за извършване на една определена обществена поръчка. Затова тези промени са добри. Те усъвършенстват законодателството и прилагането. . .

Ама кои промени? Вие сте в спор, имам предвид вашата политическа сила НДСВ настоява да се запази например отнемането на това, което някой е спечелил от конфликта на интереси и ни най-малкото да има сериозни глоби за това, макар че това, дето ще спечелиш ти от това, че си дал на брат си една поръчка. . .

Не, не има разлика. Остава текстът, в който се отнема това, което си придобил по линия на обществена поръчка. Имаше спор за възнагражденията, т.е., ако по несъвместимост си работил на конкретна служба и си получавал възнаграждение, то да се отнема. Има разпоредби в Кодекса на труда, аз говоря чисто юридически, има разпоредба в Кодекса на труда, която казва, че възнаграждението, което получаваш за положен труд, е възнаграждение, което не следва да се връща, но този, който неправилно ти го е дал, той може да подлежи да бъде осъден да плати конкретно обезщетение. Има форма, по която това да се случи. Нали разбирате, че дяволът е в детайлите, че няма как да изискаш от работника той да върне възнаграждението, защото тогава ще му нарушиш. . . ще нарушиш един основен принцип за това, че като си положил труд, ти се дължи възнаграждение, но няма пречка да се плаща глоба от този, който ти е подписал договора при знание, че имаш несъвместимост при заемане на длъжността.

Друг голям спор е. . . който всъщност се води от самото начало, какво да се декларира...

Във всички случаи, мисля че. . .

. . . и да се декларира ли нещо?

. . . сегашният текст е по-добър, защото това, което трябва да декларираш, трябва да е свързано с публичната ти длъжност, с частния ти интерес и с това между тези двете да има по някакъв начин от публичната си длъжност частният ти интерес да имаш материална облага. Мисля, че в този смисъл текстовете са добри.

Друг избор пред правосъдието е амнистията. Тук са много "за" и "против". Колко всъщност души последно ще засегне законът, който вие предложихте, който беше приет на първо четене от Народното събрание. Пише се за 3000. Вас ви май чух или ваши представители да говорят за 2000.

Между 2000 и 3000 са, но това като конкретно число ще стане ясно тогава, когато се очертае приемането на законопроекта на второ четене в пленарна зала. Действително се чуха и гласове против амнистията, но нека да припомня, че амнистията е един акт, който е разписан като юридическа формулировка в Наказателния кодекс. Наказателният кодекс има два вида амнистия. Законопроектът на Министерството на правосъдието третира само единия вид амнистия, който е свързан с освобождаване от наказателна отговорност и последиците от осъждане на лицата. Нека да припомня също така, че амнистия е имало 1947, 1950, 1964, 1974, 1981, 1984, 1989 г. три закона за амнистията, 1990, 1991, 2002, 1990 голямата амнистия и не говоря за амнистиите, правени по царско време, защото тогава то е ставало с указ на царя. Това не е институт, който да не е познат на нашето право. Каква е целта на този закон? Различаваме в законопроекта три текста с три основни групи. Първата основна група е за всички тези, които са извършили до 01.07.2008 г. престъпления, които са до три години лишаване от свобода и до пет години по непредпазливост, освен ако не са извършени в. . . с изключение на тези в пияно състояние и тези, от които като последица имат тежка телесна повреда или смърт. Тези се изключват от видовете престъпления. Нека да припомня, че за тези видове престъпления, изключая тези, които очертах, каквото и производство да се води, когато е за първи път се прилага чл.78 а, от Наказателния кодекс. Ще го преведа малко по-. . .

Това е замяна с административно наказание.

Заменя се наказателната отговорност с административно наказание глоба, която е от 500 до 5000 лв., което означава, че каквото и производство от прокуратурата да направят, защото това се разследва от прокуратурата, влиза в съд, гледа се, имаш качествена и досъдебна, пълната досъдебна и съдебна фаза. Накрая съдът като наказание ще наложи от 500 беше минимумът или 1000 не мога да се сетя в момента, до 5000 лв. глоба. Наказанието ще завърши винаги с глоба. Ние казваме: тези деяния се амнистира. . .

Ама, тогава какво ще се амнистира?

. . . като наказателна отговорност, като това въобще да не се разглежда от прокуратурата и съда, а да се амнистира деянието и да минат по реда на административно-наказателната отговорност.

Т.е. вие искате да не са. . . тия хора тъй и тъй не са в затвора и вие искате да не се занимава цялата система на прокуратура, на. . .

. . . цялата система на разследване и на наказателен съд, да.

. . . и на съд. Така, втората група. . . никой няма да бъде пуснат.

Това е единият вид. Вторият вид амнистия е свързан с коригиране и по-скоро. . . да, корекция в наказателната политика на държавата. Говоря за 3 или 4 текста, едните са свързани с наркотици, другите, в момента по памет не мога да ги цитирам, но през годините имаме различно законодателство за едно и също деяние. И сега примерно имаме в местата за лишаване от свобода хора, които са осъдени за едно и също деяние  единият на 8 години, другият на 20 години. Ние казваме: този, който е осъден на 20 години, ще лежи 8, защото сега наказанието, което се предвижда по Наказателния кодекс, е 8 години, и ако е изтърпял наказанието 8 години. Другият вид е свързан с т.нар. приложения, мисля, че беше, на продължаваното престъпление, 26 от Наказателния кодекс, който също е свързан с противоречивата наказателна политика на държавата през всички тези години. Ние имаме осъдени на лишаване от свобода повече от 60 или 70 години, което не е дори в рамките на един нормален човешки живот. Защото имаше период от време, в което продължаваното престъпление всяка една присъда се прибавяше към предишната.

Се прибавяше, а в друг период се взима най-тежкото наказание.

Се правеше най-тежкото и се правеше комулация, и една втора, не повече от една втора от половината. За тези неща говорим.

Т.е. тези, които са били по първия начин, да им се съберат всички присъди и да се получат десетилетия или повече от един живот, те ще минат по по-лекия вариант, който е. . .

Лишаване от свобода повече от един човешки живот, те ще минат по този. . . И те не са много на брой, мисля, че бяха 8 или 10 души, мисля. . .

Колко ефективно затворници ще излязат, защото от това, което. . .

Между, казвам, между 2 и 3 хиляди. . .

Две и три. ..

. . . затова защото казвам, че всеки момент картината се променя.

Впрочем в "Дневник" четох, че в концепция за нов Наказателен кодекс по поръчка на Министерството на правосъдието се предвиждало 2 години давност за преследване на престъпления и това е свързано с нови критики.

Нека да. . .

Защото тази система, която се оказа, че не може да се справи при 10 години давност да осъжда хората, сега вие, ако я съкратите на две. . .

Нека да направя, и благодаря за този въпрос, да направя и това уточнение. Аз искам да благодаря на всички и журналисти, които прочетоха идеята за концепция, защото тя е авторска разработка на един от асистентите, д-р Пушкарова от Софийския университет, и тук е мястото да кажа, че аз тръгнах с голяма увереност, че ние имаме и капацитета, и професионализма много бързо да направим концепция за наказателна политика и за нов Наказателен кодекс. Спомняте си, че това беше заложено още като встъпването ми в длъжност като министър на правосъдието, а оттогава минаха вече година и половина. Имаме две предложения за концепция за Наказателен кодекс и за мен представлява истинско удоволствие специалисти и други, които твърдят, че разбират от наказателна политика на държавата, да дават становища и мнения. Защото действително ние трябва да изберем като общество каква политика искаме да правим - рестриктивна наказателна политика или по-хуманна наказателна политика.

Вие за коя сте?

Трябва да имаме. . . Аз нямам очертана за себе си в момента и не искам сега да подвеждам с това какво аз ще кажа, дали съм за рестриктивна или за хуманна политика. Ние имаме заседание на консултативния съвет по наказателна политика, който е съвещателен орган на министъра на правосъдието. До края на март това като концепция вече ще стане концепция на Министерството на правосъдието и тогава вече то ще влезе за обсъждане и в Министерския съвет, и в консултативния съвет при президента, по национална сигурност, защото това е част от националната сигурност на България - наказателната политика на една държава. И, разбира се, се надявам в рамките на този парламент да се внесе за обсъждане и в Народното събрание.

Какъв избор според вас трябва да направи България по църковния спор след решението на съда в Страсбург? Впрочем какво се случи до момента?

Умишлено. . .

Дванадесет православни църкви призовават България да обжалва. Ама какво точно ще обжалва, как ще стане, какво няма да се съгласява?

Откакто е излязло решението на Европейския съд за правата на човека от 21 януари, а и доста преди това, аз съвсем резонно следя всичко това, което се случва, затова защото знаете, че дирекция "Процесуално представителство" е при министъра на правосъдието и той по някакъв начин. . .

Става дума пред страсбургския съд.

. . . е призван, да, да работи по защита и гарантиране правата на човека и изпълнение решенията на Европейския съд за правата на човека. Със заповед на премиера бях натоварена и като ръководител на работна група, междуведомствена, да направим съответните предложения и да направим необходимото това решение да бъде изпълнено, защото решението в крайна сметка като задължение остава да се изпълни от държавата. Вярно е, че в решението има много спорни и неясни моменти, защото, ако очакваш държавата да се намеси в решаването на един църковен спор, един каноничен спор, ще означава същата тази несъразмерно намеса на държавата, за която сега сме осъдени в Страсбург. Това е позицията ми и аз нееднократно съм я изразявала при всички срещи, които сме имали с жалбоподателите. Това са дядо Инокентий и групата жалбоподатели, с представителите на Светия синод на дядо Максим. Въпросът е, който трябва да се реши, за мен няма спор, че има единство на Българската православна църква. Обсъждат се две групи в решението администрации на Българската православна църква. Има, аз няма да навлизам сега в подробности, защото темата е много дълга - има ли разделение, има ли разкол, какво се е случило през 1998 година, какво се е случило през 2004 година. Но едно нещо трябва да е ясно - че тук не става дума за връщане на храмове и за собственост, защото собствеността на храмовете е на Българската православна църква. Става дума за нарушени права на вероизповедания и на църковно служение. Водихме при всичките тези срещи и разговори и с дядо Инокентий лично, и с негови представители, те са представили техните искания, ние сме ги обсъждали в работната група, която е към министър-председателя, изпратени са на Светия синод. Държавата това, което трябва да направи и ще има готовност, когато приключим с преглед на всички списъци, които получихме от дядо Инокентий, за обезщетение, но между църковни братя, между братя трябва да се реши въпросът с връщане в храмовете за служене. Не да върнем храмовете на отците от т.нар. алтернативен синод, а тези отци да се върнат да служат в храмовете.

А отците в храмовете. Това ще стане ли обаче, нали срокът изтича. . . в който трябва да се разберат доброволно.

Не, срокът, който изтича, е 21. . . 20 април, който е свързан с тримесечен срок за обжалване. Ние имаме срок за споразумение 3 месеца плюс 3 месеца. Има възможност държавата да обжалва решението, защото то наистина в определени степени е неясно. Това ще го изразим ясно като решение тогава, когато го вземем като решение на групата. Аз не искам да изразявам. . .

То къде се обжалва, пред по-голям състав на същия съд?

Пред по-голямата камара, то тази е процедурата и разпоредбата, пред по-голяма камара на Европейския съд за правата на човека.

Кога ще има решение? До 20 април трябва да има решение.

До 20 април не, някъде до края на март ние ще предложим на премиера решение...

За да има време да напишете. . .

. . . да, за да имаме възможност да напишем жалбата.

Накрая какъв избор прави НДСВ, вашата партия - да се коалира в голяма либерална формация и по примера на десните, които се обединяват, да участва на изборите заедно с ДПС, обединени от общите идеи, или да играете сами?

Г-н Вълчев, нека да кажа, че на форумите, на които аз съм присъствала, такава тема не се е обсъждала и нямам мандат от ръководството на партията да правя каквито и да било коментари в тази посока.

Тоест изобщо не го мислите това, дето го пишат вестниците, да правите либерални съюзи.

Може някой да го мисли, но аз не знам кой какво мисли.

Но не и вие.

И не е обсъждано това в НДСВ, във формата, в който аз участвам. Нека да припомня, че аз не съм член на партията.

Ще участвате ли в изборите? Личният ви план какъв е?

Това също е въпрос, който ще се реши заедно с ръководството на партията.