Отлепихме се от точката на замръзване – това коментира пред Дарик министърът по европейските въпроси Гергана Грънчарова. Само няколко часа след излизането на на междинния доклад на Европейската комисия за страната се проведе работна среща, в която участваха, както министър Грънчарова, така и министрите на вътрешните работи и правосъдието, главният прокурор, членовете на Висшия съдебен съвет и директорът на ДАНС. Среща, на която бяха обсъдени следващите стъпки на страната ни в реформирането на съдебната ни система и вътрешните правила, по които живеем.
Тази тема в „Денят” на Дарик коментира министър Грънчарова: По коректен начин са оценени усилията на всички институции, които са въвлечени в процеса на реформа на правосъдие и вътрешни работи. Прочитът е и в посока, че се отлепихме от точката на замръзване. Спомняте си юлския доклад, да, той е различен по същество от сегашния, сегашният е междинен, сегашният е технически и затова е много по-кратък, но не е трудно човек да направи сравнение с предишния междинен, технически доклад. Спомняте си, че той беше повод за вот на недоверие. Казвам всичко това, защото смятам, че когато сме самокритични, аз самата съм много критична към усилията, които правим, и резултатите, които постигаме, но ми се струва, че е много важно да оценим и стъпките, които сме направили напред. Между другото самата комисия оценява някои от стъпките като значителни, подчертавам, значителни, защото такава формулировка не присъства в предходните доклади. Значителна е стъпката по отношение на инспектората, на неговата дейност през последните шест месеца, на начина, по който, както комисията казва, показва пълен оперативен капацитет. Но наистина активно се включи по проверки не само служебни, не само планирани, но и по своя инициатива. Мисля, че това само по себе си има едно много мобилизиращо въздействие върху цялата съдебна система. Като значителна стъпка напред са определени и създадените през септември смесени екипи между прокуратурата, Министерството на вътрешните работи и Държавната агенция за национална сигурност, пак обаче говорим за резултати. Всъщност резултатите към онзи смисъл, който ще накара комисията определено да заключи, че прогресът е налице. И смятам, че това е акцентът, който трябва да поставим върху следващите няколко месеца. И все пак критиките за недостатъците ни в борбата с корупцията и организираната престъпност остават едно, как да кажа, своеобразно дежа вю във всички тези доклади, които получаваме от Брюксел, защо? Защото областите, които се визират, продължават да страдат от определени несъвършенства. Между другото, мисля, че ако ние самите трябва да оценим развитието на процеса в една или друга система, самите ние ще бъдем критични, защото самите ние не виждаме онова темпо и онези убедителни, и достатъчно на брой резултати, които да възвърнат усещането ни за обществена справедливост. Защото може би реформирането на едни такива системи като правосъдие и вътрешни работи е винаги по-бавен процес. Това е инвестиция в сигурността на промяната. Но това, което е качественоново, струва ми се, за последните шест месеца, е, че като че ли наистина нормализирахме начина, по който водим разговор с Европейската комисия. Разбира се, това за мен като европейски министър е голямо облекчение. Като че ли наистина видяхме, че този механизъм е възможност за партньорство, която в крайна сметка ни позволява да ставаме по-добри. И пак казвам, следващите няколко месеца са фатално важни и не бива да допуснем... изборите навсякъде налагат специфичен дневен ред, не бива да допуснем обаче този дневен ред да ни откъсне от приоритетите, разбира се, трябва да сме и практични и да определим много внимателно приоритетите си оттук до месец юни, докогато ще се оценяват усилията на българската страна. Като споменавате задаващия се предизборен период, кажете откровено, изпитвате ли притеснения, че предстоящата или предстоящите предизборни кампании ще замъглят окончателно мозъците на политиците и работата по тези критични бележки на днешния доклад ще остане на заден план? Разбира се, че изпитвам притеснение, всички избори досега показват, че има един период най-малко един месец преди изборите, в който останалата част замира, парламентът не работи, институциите са фокусирани върху това да убеждаваме гражданите да гласуват за нас, опозицията е концентрирана върху това да каже колко е лошо правителството и т.н., и т.н. Този сюжет сме го виждали, играли сме го, познаваме го. Все пак обаче смятам, че и дебатът, който имахме днес в комисията по европейските въпроси... мисля си, че имаме пресечна точка на интересите за този остават период до лятото наистина да не забравим, не само да не забравим, но да съхраним темпото, което наложихме последните шест месеца. Има важни закони, има важни действия, които ще бъдат тест за оценката ни през лятото. Споменавам закона за промени в закона "Кушлев", споменавам ефективния парламентарен контрол върху ДАНС, споменавам закона за конфликт на интереси, това са все важни изпитания, които е много важно да се реализират, и то по един убедителен начин. Ще спомена и другите неща, които са извън правомощията в много голяма степен на правителството или парламента, това са очакванията към съдебната система. 2009 година е година на избори и в самата съдебна система. Година, в която десетки съдилища, прокуратури, следствия ще сменят... или поне ще има избор за административен ръководител. Много е важно административните ръководители, които ще получат доверието на Висшия съдебен съвет, защото това е органът, който се произнася по кадровата политика, ще бъдат убедителни кандидатури с добра професионална биография, с реформаторски виждания за самата съдебна система. Много е важно самият избор да стане по ясни критерии и той да е максимално прозрачен, така че 25-те членове на ВСС да носят и своя отговорност за всички тези смени, които ще определят посоката на развитие на съдебната система за години напред. Това ще е много, много важен момент и не случайно той е определен в доклада като тест за съдебната система, надявам се тя до го издържи. Как си обяснявате блокирането на Закона за конфликт на интереси - с желанието, искреното желание той наистина да бъде по-съвършен, да стане по-съвършен или по-скоро с нежеланието на бял свят да излязат ярки примери на конфликт на интереси във властта, и то точно преди изборите? Може би е малко наивно. Струва ми се, че е по-скоро първото. Струва ми се, че е по-скоро първото, но това не ми пречи да кажа, че изпратихме грешния сигнал. Някак си това, което, струва ми се, прави укоримо поведението на депутатите е именно фактът, че този закон месеци наред беше в парламента. Месеци наред се разглеждаше в различни комисии. Месеци наред се дискутираше и в медиите и парламентът имаше необходимото парламентарно време и за работа по него, и за дискусия. Това е лошият сигнал. Надявам се обаче и знам, че е така, защото говорих с някои от колегите депутати, които и днес, и вчера работят по закона... Надявам се максимално бързо те да окомплектоват такава промяна, която прави закона по-добър, която не променя духа му и която не създава и капка съмнение у нашите партньори, че всъщност ние се опитваме да шикалкавим, за да скрием такива факти, които не искаме да извадим пред публичността. Всъщност голямото достойнство на този закон е, че той прави много по-прозрачни и много по-изложени пред публиката връзките на хората, заемащи публични позиции. Самият конфликт на интереси е като потенциална хипотеза, не е престъпление и това е много важно да го кажем, защото понякога ми се струва, че говорим не по най-грамотния начин за тази специфична и нова за българските условия материя. Проблем и укоримо е онова поведение, което си позволява, използвайки публичната си позиция в частен интерес ти да облагодетелстваш някого, и затова този закон е много важен. Този закон е важен, включително и за пречупване на онзи манталитет, който ни кара години наред да плащаме цената за това, че все още има съмнения за корумпираност, за това, че все още има съмнения за непрозрачно взимане на решение, за това че се използват публични позиции при разпределителни сделки да се облагодетелстват хора, близки до определени политически кръгове и властови позиции. Това е големият проблем. Неговото решение не се изчерпва с този закон, но самият закон е крачка в правилната посока и затова в доклада се споменава, че комисията тепърва ще анализира не просто самия закон, а начина, по който той се прилага. Още един важен момент. Как според вас се връзва днешната препоръка от доклада да има повече прозрачност и повече отчетност в работата на МВР и фактът, че именно днес Народното събрание отхвърли създаването на временна анкетна комисия, която да провери случаите на полицейско насилие през последните няколко седмици? Вижте, промените в МВР са също толкова трудно колкото промените в съдебната система. Аз не бих обвързала двата процеса. Във втория има много повече политика. Самият факт, че се дебатира в парламента разбирате, че всяка политическа сила има възможност чисто политически да вземе отношение по един въпрос, който тревожи всички ни. Струва ми се, че следващите няколко месеца ще са много важни за Министерството на вътрешните работи. Мисля, че подходът, който министър Миков налага е положително оценен от Брюксел. Той обаче също ще бъде изследван от гледна точка на резултатите, които показва, от гледна точка на това мотивира ли той служителите в Министерството на вътрешните работи, дава ли им повече възможности да действат адекватно и в рамките на определен срок. А точно това си мисля, че следващите месеци ще бъдат изпитание, защото точно през следващите месеци ще прилагаме това иначе добро законодателство, което приехме, а ние много добре знаем, че приложението като че ли никога не ни е било най-силната страна. Не ви ли притеснява тази, как да кажа, повишена активност на прокуратурата и МВР, разбира се, преди всеки подобен доклад на Европейската комисия? Имам предвид и арестите на т.нар. братя Галеви и, разбира се, последния арест на Златомир Иванов-Баретата. Ще си позволя да не се съглася с това. За вас тези шест месеца може да са един кратък период от време. За мен обаче са много дълъг период от време и аз видях, че действията и на прокуратурата, и на МВР не се ориентираха към доклад. Някой даже беше спекулирал, че са се ориентирали към посещението на комисаря Баро в България, а те започнаха... още през септември бяха сформирани тези съвместни екипи. Всъщност акцията срещу въпросните братя беше предприета месеци преди днешния доклад. Така че смятам, че е малко несправедливо, пък и малко унизително, да ви призная, да тълкуваме тези действия като нещо, което е ориентирано само към този доклад, но е важно тези действия да не останат заключени само в този шестмесечен период и това е основното очакване от страна на комисията. Добре, оценява се, направени са операции, при това използван е целият държавен ресурс. Вие видяхте, че в тези операции участваше не само МВР и прокуратурата. Участваха колеги от митниците, от Агенцията по приходи и т.н., и т.н., т.е. прилага се един по-интегриран подход, което значително повишава шансовете за успех, но оттук насетне какво следва? Обвинителни актове, защото досъдебното производство е успешно тогава и само тогава, когато то завършва с конкретни обвинителни актове и съответно произнасяне на съда. Това е завъртането на колелото, от което имаме нужда. И ако в следващите месеци не демонстрираме конкретни резултати по вече започнатите процедури, разбира се, там, където е възможно, ще ни е много трудно да защитаваме и да претендираме за добър текст в летния доклад. Според вас налива ли този доклад вода в мелниците на опозицията, която подготвя седмия вот на недоверие към кабинета, или, напротив, отслабва нейните аргументи за искане на такъв вот на недоверие към кабинета? Ако основание за този вот на недоверие е този междинен доклад, аз смятам, че той е лишен от съдържание. Мисля си и си спомням, че след предишния февруарски доклад такъв вот на недоверие беше внесен и поводът беше точно този доклад. Този обаче, днешният доклад, мисля, че не дава основание и не дава аргументи за такъв вот на недоверие. Разбира се, давам си сметка, че с наближаването на изборите опозиционната активност съвсем закономерно нараства, но в същия момент е много важно аргументите за евентуален вот на недоверие да са достатъчно солидни, иначе всички ние губим обществена енергия. А всъщност в днешния доклад няма и дума, разбира се, за управлението на еврофондовете. Вярно ли е, че страната ни ще получи междинен доклад за това как се изразходват и как се менижират, разбира се, европейските пари през март тази година. Европейските фондове са друга тема. Аз самата нямам информация за подготвянето на такъв междинен доклад към днешна дата, но това е усилие, което е концентрирано в други институции и се оглавява от вицепремиера г-жа Плугчиева. Министър Грънчарова, според вас необходимо ли е вицепремиерът Плугчиева да получи повече правомощия във връзка с управлението на еврофондовете? Как смятате? Аз днес подкрепих искането на г-жа Плугчиева и смятам, че то е логично. Това, което тя предлага, е съвсем закономерна претенция на фона на голямата отговорност, с която е натоварена. Всъщност консултирането на един вицепремиер, отговарящ за фондовете тогава, когато се назначават ръководители на съответните звена, е повече от естествена практика. Естествено това ще се оформи в съответствие с българското законодателство. Мисля, че е наистина закономерно и заслужаващо подкрепа желанието да се разширят правомощията на вицепремиера, отговарящ за фондовете. Разбира се, това означава и една още по-голяма отговорност.
