Калфин: Ако НДСВ търси повод да излезе от коалицията, ще го намери

Интервю с министъра на външните работи Ивайло Калфин в предаването „Денят” на Дарик:

На 4 февруари президентът Първанов заминава на официално посещение в Москва, а вие сте част от тази делегация. Предстоят ви важни, може би тежки срещи с президента Медведев и премиера Путин. С какви конкретни искания, свързани с компенсиране на щетите от газовата криза, заминава тази българска делегация за Москва?

Това е едно посещение, което се подготвя доста отдавна. С него се открива също подготвяната отдавна година на България в Русия, която има доста икономически и културни събития. Но очевидно, че след това, което се случи в началото на януари, една от основните теми ще бъде енергетиката и това, което се случи в България. Претенциите, които има българската страна, общо взето, са известни. Ние настояваме да минем към отношения с руските износители преки, без посредници, да сключат договори, които да позволяват много повече свобода на страна, получател на газ, да се сключат... да се предоговорят договорите за доставка за България, така че да се направи и много по-лесно от юридическа гледна точка получаването на компенсации при подобна ситуация. И, разбира се, ще търсим и възможности за компенсиране на тези загуби, които понесе българската икономика. Всичко това ще бъде поставено с цялата сериозност.

Добре, де, но питаме се какъв е шансът всички тези български претенции да бъдат удовлетворени при положение, че при посещението си тук, в София, на 23 януари президентът на "Газпром", извинявайте, вицепрезидентът Александър Медведев се държа доста, казано, как да кажа, безпардонно към, към всички претенции, които току-що изброихте?

Това са български претенции, които мисля, че са напълно обосновани и България ще продължи да ги поставя, включително на най-високо равнище в рамките на посещението през следващите дни. Аз не мога отсега да ви кажа какви са гаранциите за успех. Те не са предопределени, но мисля, че поставянето им на най-високо равнище съответно им придава и съответната тежест.

Все пак трудни преговори ли ви предстоят в Москва?

Преговори след това биха се водили между газовите компании. Това, което ще присъства в разговорите на президента Първанов с неговите партньори, са политическите ангажименти и политическите разговори. Не мисля, че ще бъдат лесни.

Добре, по друг начин ще ви попитам. В интервю за "Дарик" радио президентът Първанов заяви, че газовата криза определено е хвърлила сянка върху нашите отношения с Русия. Има ли, усещате ли напрежение между София и Москва в навечерието на тази визита?

Има редица въпроси, които, свързани с газовата криза, които действително показаха, че не би трябвало да се отлага тяхното разрешаване. Въпросителните в момента са много повече, отколкото решенията. Така че очевидно е, че това е точно така.

Коя е най-важната въпросителна, която според вас трябва да бъде изчистена по време на това официално посещение?

Това е този пакет от споразумения, които споменах, свързани с доставките и транзита за газ през България. Освен това има и редица текущи проблеми, по които, общо взето, също очакваме движение напред. Договорихме неотдавна социална спогодба. Тя има отношение към около 70 хиляди български граждани с техните пенсионни права. Максимално бързо ще настояваме тя да бъде приключена като процедура в Русия, за да може да бъде подписана. Стои въпросът с дълга, който сигурно вече на всички им е омръзнало да се поставя. И от руска страна не един път заявяват, че политически е приключен, въпросът е, че очакваме крайния резултат. Стоят и редица въпроси, свързани с други сфери на двустранните отношения. Така че в тези разговори мисля, че това е една много добра възможност България да постави всички свои, всички свои теми, които имаме в двустранните отношения.

По отношение специално на газа какви резултати в края на това посещение вие лично ще определите като безспорен успех за България и какви резултати ще определите като незадоволителни или като провал дори на тази визита?

Аз пак ще ви напомня, че това е първият на практика контакт на най-високо равнище след приключването на газовата криза. Даже малко са европейските лидери, които са говорили с Русия. Така че поставянето сега на въпроси, които възникнаха във връзка с газовата криза, надали предполага веднага намирането на решение. Така че ми е трудно да определя тези рамки, които вие казвате, за успех и за провал. Нито очаквам някакви забележителни ангажименти, които веднага да бъдат поети, нито очаквам подминаване на тези въпроси, които ще бъдат поставени с цялата си сериозност от България. Това е част от един труден и не знам колко продължителен процес.

Добре, всъщност защо кабинетът се бави с изпращането на прословутото искане към Европейската комисия за повторното отваряне на трети и четвърти блок на АЕЦ "Козлодуй"?

Защото в момента се работи по няколко направления. Едното от тях е свързано с обобщаване на загубите, които са нанесени на българската икономика, на предприятията. Друга тема, по която се работи, са юридическите аргументи, юридическата аргументация. Така че искаме това, което изпратим в Брюксел, да бъде максимално убедително мотивирано именно от гледна точка на европейското право.

Още много ли време ще отнеме на кабинета да подготви тази мотивация? Поставили ли сте си някакъв dead line, в който да изпратите това искане до ЕК?

Много активно се работи. Няма срок, в който трябва да го поставим, не сме ограничени. Ние по принцип тази клауза можем да задействаме или да потърсим нейното задействане до края на годината, но работим много активно, няколко ведомства, в това отношение.

Преди няколко дни обаче еврокомисарят по енергетиката отново, така, ни обезкуражи, като каза, че според него аргументите на българския парламент за отварянето на тези два реактора са абсолютно погрешни. Това не ви ли демотивира?

Отварянето на двата реактора е един от начините да бъдат компенсирани големите загуби, които България понесе и в резултат на газовата криза, и заради закриването на тези четири реактора. Ако г-н Пиебалгс има други идеи как да бъде продължено компенсирането, те, разбира се, ще бъдат изслушани с много голямо внимание. В момента много активно преговаряме и с ЕК по пакета предложения, които България даде за инвестиционни проекти, които са също важни за нас, също са свързани с енергийната сигурност. Първоначалното предложение на комисията е абсолютно неудовлетворително за нас. Така че мисля, че когато говорим за компенсации на загубите, разговорите тепърва предстоят и всяка една добра идея, включително от комисаря Пиебалгс, ще бъде много внимателно изслушана.

Всъщност като казвате първоначалното предложение на комисията, какво имате предвид?

Първоначално комисията предложи да финансира с 20 милиона връзката между България и Гърция, газовата връзка. Това е малка част финансиране за един проект. Въобще целият проект, който предложи първоначално комисията, е изключително дебалансиран - и географски, и като съдържание на проектите, които са включени в него.

Ако трябва обаче и от политическа гледна точка да погледнем този въпрос, притеснява ли ви например позицията на НДСВ, които, така, намекнаха, че могат да напуснат коалицията, ако ЕК даде отрицателен отговор на искането на България за повторното отваряне на тези реактори?

Ако НДСВ търси повод да излезе от коалицията, сигурно ще го намери навсякъде, включително и в отговор на ЕК.

Как ви се струва поведението на НДСВ през последните седмици? Уронва ли се стабилността на кабинета от непрекъснатата им инакомислеща позиция - и за АЕЦ "Козлодуй", и за изборното ни законодателство? Ако се напрегна, сигурно ще се сетя и още причини.

Очевидно, че колегите от НДСВ вече търсят някаква подкрепа преди избори. Мисля, че не са избрали най-добрия начин. А погледнато отвън страната ни, действително много по-малко солидна става нейната позиция, много по-несериозна, след като част от правителството, част от министрите, защитават точно обратната позиция на тази, която защитава другата част. Представяте си как изглеждаме отвънка с това. НДСВ не избира най-цивилизования начин да представи различното си мнение, според мен.

Добре. Да поговорим по друга тема щекотлива, за българския шофьор Живко Русев, който бе заловен в Иран със 135 кг хероин и над когото тегне, така, реалната хипотеза от смъртна присъда. Намаляват ли, министър Калфин, шансовете за благополучен край след като вчера заместник-министърът на външните работи на Иран отмени визитата си в София.

Няма никаква връзка между посещението на заместник-министъра Сафари, който трябваше да бъде вчера в София, и процеса срещу българина. В момента тече разследването все още в Иран. Според информация, която е получена от нашето посолство, обвиненията, доказателствата са много сериозни. Тепърва ще започне съдебен процес. Разбира се, ние ще направим всичко възможно, както за всеки един български гражданин в чужбина, да му осигурим и адвокат, и максимално съблюдаване на правата в рамките, разбира се, на чуждото законодателство. Ако има нещо принципно неприемливо за България, ние в никакъв случай не бихме се намесили в съдебните процедури, но принципно неприемливо за България е смъртната присъда, изпълнението на смъртни присъди. Това е нещо, което неслучайно не присъства в българското законодателство и България не един път на много международни форуми и много инициативи, и в рамките на ООН, е изразявала своята твърда позиция за отмяна на смъртното наказание. Така че каквото и да е престъплението, ние ще положим всички усилия наказанието да не бъде такова.

Вярно ли е, че българинът е бил разпитван без преводач, както изисква законът, и че в ареста е бил бит, което пък е също недопустимо и е в разрез със закона?

Това са негови твърдения, точно така е. Знаете също, за случая ние разбрахме съвсем случайно около два месеца по-късно, след като фирмата, която уж го е изпратила, по-скоро не го е изпратила, като че ли е неин камионът, а потърси шофьор със същия паспорт, но с друго име, и по този начин стигнахме и до нашия сънародник.

Сънародникът ни твърди, че е невинен, въпреки че формално няма дело още, което да е в ход.

Сънародникът ни отрича, че знае за това голямо количество наркотици, които са намерени в камиона му, а в същото време от част от събраните доказателства, разбира се, тук не сме в съдебната фаза, надали ще оценяваме кое е валидно и кое не, но според обвинението в Иран има безспорни доказателства, че това не е станало без негово участие.

Вие, така, мислено правите ли някакви паралели между този бъдещ процес срещу Живко Русев в Иран и делото срещу българските медици в Либия?

Няма нищо общо между двата случая. Знаем всички, че българските медици в Либия бяха доказани за... доказано невинни и те бяха жертва на една, така, вътрешна кампания в Либия. А в случая аз не бих могъл да се произнеса по виновността на нашия съгражданин. Ще направим всичко възможно неговите интереси да бъдат максимално защитени и неговите права, от юридическа гледна точка. Пак казвам, за България не е приемливо който и да било, още по-малко български гражданин, да получи смъртна присъда и тя да бъде изпълнена, така че това са параметрите, в които в момента работим - защита на правата, настояване на максимално прозрачно правосъдие и действително подкрепа от страна на държавата и принципно възражение срещу смъртната присъда като наказание.

Не, че това е най-важният въпрос в интерес на истината в момента, но кой ще поеме разноските по защитата на българина?

Разноските по различен начин биха могли да се поемат. Разбира се, една от възможностите е неговото семейство. Ако то няма възможност, има една сума, която трябва да си призная, че не е много голяма, за подкрепа на български граждани, изпаднали в беда в чужбина, която би могла да бъде използвана, част от нея, за тази защита.

Каква е тази сума?

Тази сума в бюджета е общо 400 хиляди лева. Представяте си, че това за целия свят за. ..

За всички случаи.

. . .всички граждани, които биха имали нужда, е много малка, но при всички случаи аз не мисля, че бихме могли да откажем, при такава тежка възможност за присъда да откажем добра защита на нашия сънародник.

Добре, още една тема. Граничнопропускателният пункт Кулата - Промахон остава затворен вече дни наред. Докога ще продължи тази блокада?

Това, което са заявили гръцките фермери - до сряда. Надявам се да изпълнят това, което са казали. Другите два пункта в момента са отворени, през Македония също се минава.

Ще предяви ли, министър Калфин, страната ни претенции към Гърция заради нанесените загуби заради тази блокада? Доколкото си спомням, беше обявена сумата, че дотук щетите са на стойност 150 милиона лева.

Аз различни оценки чувах. За първите няколко дни бяха 10 милиона, може и да са нараснали, аз не зная това. . .

Цитирам Борислав Китов, който мисля, че днес в Пловдив назова тази сума - 150 милиона.

Все пак. . . Е, Борислав Китов пък най-малко мисля има общо с превозваческия бранш, но при всички случаи има понесени загуби и от български превозвачи, и не само от български. В момента на границата имаше и румънски, и полски, и унгарски, и всякакви други камиони. Начините за търсене на претенции са основно по частен път от пострадалите фирми, като българската държава ще окаже всякакво съдействие, включително и правни консултации тези фирми да си потърсят правата.

И все пак не може ли да става въпрос и за иск на България към Гърция, доколкото са нарушени, така, европейските правила, европейското законодателство за свободно движение на хора и стоки?

Европейското законодателство, доколкото по него взима решение Европейският съд в Люксембург, не може да бъде сезирано от една страна членка. Той може да бъде сезиран от комисията. България с писмо на двамата министри - на икономиката и на транспорта, сезира комисията и предложи да бъде активирана една директива, която никога досега не е била използвана. Това писмо беше адресирано до комисаря Ферхойген. Той изпрати съответното предупреждение към Гърция, но страната, която би могла да заведе дело за нарушение на европейското право, това е Европейската комисия.

Добре. Черешката оставям на този разговор за края. НДСВ номинира Соломон Паси за генерален секретар на НАТО. Как гледате на тази кандидатура?

И. Калфин: (смее се)

Защо се смеете?

Това сравнение с черешката. . . не знам как го измислихте. Сигурно аз ако направя паралел, ще кажа: да качим НАТО на трабант. Разбира се, аз не бих имал никакви възражения, както всеки един български гражданин, който мисли, че има шансове да заеме който и да важен международен пост, само ще се радвам на това нещо.

Твърде, така, твърде дипломатично ми отговаряте на този въпрос. Възможно ли е да има национален консенсус около кандидатурата на Соломон Паси за генерален секретар на НАТО?

Вижте, кандидатурата на Соломон Паси или на който и да било за генерален секретар на НАТО няма нищо общо с националния консенсус. Това не й помага, както и кампанията в българските медии не й помага. Това е договореност между страните-членки на алианса. Между другото няма и формално посочена процедура. Това е действително една съвсем свободна договорка, докато не се стигне до приемлив вариант. Пак казвам, доста странен беше начинът, по който беше издигната партийно тази кандидатура, но ако който и български гражданин, пак казвам, да има шансове, аз бих го подкрепил и насърчил.

По-скоро въпросът ми беше възможно ли е другите, останалите партии от управляващата коалиция - БСП и ДПС, да подкрепят тази така в момента така или иначе партийна кандидатура?

Аз това се опитах да кажа - че няма никакво значение партийната подкрепа, в смисъл НДСВ не е член на НАТО, БСП не е член на НАТО. Държавата е член на НАТО, така че ако има такава подкрепа, то би трябвало да бъде взето решение на правителствено равнище и тя да бъде внесена официално. Това, разбира се, предполага и съгласието на всички останали политически сили. Пак казвам, не мисля, че някой би бил против това нещо, въпреки странния начин на издигането й.

Смятате ли като мнозина, че една малка страна като България не е здравословно да издига две кандидатури като тази на Соломон Паси за генерален секретар на НАТО и като тази на Ирина Бокова за генерален секретар на ЮНЕСКО, че се разпилява енергията по този начин?

Аз тук бих защитил, и това ми е принципно, така, отношение към, включително амбициозните цели в международните отношения, човек е толкова голям, колкото амбициите му, за една страна също. Няма нищо лошо в това български кандидати да се кандидатират за високи постове на различни места. Не мисля, че едната кандидатура пречи на другата.