Изследвай храната!
Изследвай храната! / снимка: Sofia Photo Agency

Ако някой продължава да си мисли, че Америка е страната на неограничените възможности, мисля, че е крайно време да престане. Всеки, който има лични и малко по-дълготрайни от екскурзионните впечатления, знае, че демокрацията е наистина скъпо удоволствие и означава най-вече много ограничения.

Със сигурност бих казала, че страната, в която аз съм се родила, е напълно достойна да носи титлата. Тук всичко е възможно да се случи без никакъв проблем. Имам предвид всякакви абсурди, които са толкова абсурдни, че са необясними за средностатистически чужденец, а ние, изложени на тях отдавна, сме притъпили сетивата си, позовавайки се на мъдростта, че не трябва да се вживяваме в нещата, които не можем да променим.

Едно такова нещо, очевидно, е свързано със съдържанието на колбасите и млечните продукти. Ако за някой чужденец би означавало да получи инфаркт, само ако научи, че в сиренето има тебешир, а в кренвиршите – други неподозирани неща, то ние най-много пак да изпсуваме за пореден път родната действителност. На ум или на глас – в зависимост от ситуацията и разбиранията ни за това.

По-напредналите с възрастта сигурно си спомнят слуховете по тоталитарно време, че в кренвиршите се слага дори тоалетна хартия. Явно без тази съставка нямаше да може да се преизпълни петилетката в съответното подразделение на държавните предприятия „Родопа”.

Е, с какво е по-различна сега ситуацията? С това, че вече в много случаи изобщо не се знае какво малкият, гаражен, частен вариант на тогавашната „Родопа” има своя си петилетка, която се състои в това, че трябва да оцелее и то максимално най-добре. Какво ще яде съседът по апартамент и как ще се отрази това не само на вкусовите му рецептори, но и на здравето – няма никакво значение.

Преди ден шефът на НВМС предложи да се върнат държавните стандарти, които вече не са задължителни. Е, какво като ги върнат? Аз пак няма да знам какво съдържат сиренето и колбасите и никой няма да е в състояние да ме убеди, че онова, което пише на етикета, е чистата истина.

Читави производители ни поучават, че няма свестни кренвирши за 3.80 лв. и сирене за не знам си колко. А като струват по 10 лв., значи ли, че не са пълни с боклуци. Ами според мен – не. По простата причина, че тук не става дума как търговските вериги ще си пренаредят рафтовете с продукти и други подобни палиативни мерки, а защото българският потребител отдавна няма доверие на българския производител. Няма и да има скоро. Понеже нито аз вярвам, нито още няколко милиона, които живеят у нас и се замислят за тези неща; не вярват, че контролните органи си вършат работата и че ако намерят креда в някое сирене, ще затворят и натирят неговия производител, който и през ум да не му мине да отваря производство до края на живота си. Защото ако имахме такъв контрол, изобщо нямаше да се стига до днешния ни разговор – да се правим на откриватели, изследвайки съдържанието на храната ни.

Така че никакви задължителни БДС-та не могат да ни спасят трапезата. Защото сме изобретателни и ако днес е тебеширът в сиренето, утре – кой знае какво ще попадне в салама. Ако ще да струва и 20 евро килото.

Понеже у нас правилата, където ги има, са направени, за да се заобикалят. И докато разполагаме с неограничените възможности за това, ще ядем онова, което слагат недобросъвестните производители, на които контролиращите пазара им позволяват да го правят.

А кой контролира пазара ли? Изобщо не ме питайте. Държавните ни структури са така прекроени и създадени, че е трудно да се каже кой точно е отговорен или по-точно виновен. Понеже в България е по-важно коя структура под шапката на коя политическа сила ще бъде, а не какво съдържа онова, което стига до трапезата ни.

Коментар