Животът е тъмна пътека, която всеки сам трябва да си освети
Животът е тъмна пътека, която всеки сам трябва да си освети / Sofia Photo Agency

В коментара си ще ви разкажа една лична история, която в последствие се оказа не толкова моя. Този път не става дума за моите 3 минути, а за моите 3 дни. За моите три кошмарни дни. Наскоро ми се падна късметче от кафето. На него пишеше: Животът е тъмна пътека, която всеки сам трябва да освети. Малко след това се обади сестра ми, за да ми каже, че нямаме ток. В този момент отразявах протеста на студентите в сряда и определено нямах сили и време, за да мисля за това. Сигурна бях, че е заради поредната авария или кризата с газа или нещо подобно. Малко по-късно се оказа, че от ЧЕЗ разпределение са ми спрели тока заради 2 неплатени сметки. Признавам, че нямах опит в това, поне докато не ми се наложи. Но все си мислех: не е ли логично, преди да ти спрат тока, да ти пратят бележка или някакво известие, бележка или нещо... както правят всички останали. Е, оказа се, че не е.

През май миналата година ЧЕЗ въведе тримесечното отчитане на тока, което означава, че те отчитат на 3 месеца, но трябва да плащаш всеки месец прогнозни сметки на базата на първата. За това те уведомяват в старата фактура или можеш да си провериш в интернет. Доста увъртяно звучи, да. И заради хаосa, който настъпи, заради общественото недоверие и обвиненията в надписване на сметките, ДКЕВР отмени нелепото тримесечно отчитане през декември. Две седмици след като комисията сложи край на експеримента с тримесечното отчитане на тока, стана ясно, че ЧЕЗ тепърва ще търси начин да изпълни заповедта – ще сменя софтуера си и ще назначава инкасатори. Междувременно обаче в компанията бяха съкратени стотици ненужни служители. Сега на практика едномесечното отчитане на енергията още не е въведено, тъй като ДКЕВР даде срок на ЧЕЗ да върне стария режим до 31 март.

Както и да е. Да се върнем на моята история. Като разбрах какво се е случило, веднага се затичах буквално към най-близката каса на ЧЕЗ, където да платя последните ми останали 160 лв. за храна за мен и сестра ми. Знаех, че с парите ще се оправя, а и предишния ден бяхме ходили на пазар, така че храна поне имаше. Беше 18.00 часа. Успях да платя. Оказа се обаче, че дължа и още 40 лв. такса за повторно пускане на тока, ако искам да ми го пуснат до другия ден до 12 часа на обяд, а ако искам да го пуснат до 6 часа, удоволствието е 80 лв. Това безумие беше въведено от ЧЕЗ България през лятото, а дотогава таксата е била 10 лв. По-късно Държавната комисия за енергийно и водно регулиране забрани на ЧЕЗ и Е. ОН да налагат такива безбожно високи такси за повторно пускане на тока и ги задължи да бъдат свалени на 19 лв. Компаниите обаче не изпълниха искането на регулатора и през декември той ги глоби. Чешката и немската компании писмено декларираха, че няма да се съобразят с решението на регулатора и ще трябва да платят по 20 000 лева глоба.

Преглътнах и това и реших да платя съответните 40 лева, за да ми пуснат тока, макар и да е чак на другия ден. Оказа се обаче, че пусковата такса може да се плаща само в офисите на ЧЕЗ, а не на касите. Нищо, казах си и продължих да тичам по софийските улици, за да платя поредните грешни пари на монополиста. Поне време имах. В интернет пишеше, че офисът им работи до 19.00 часа, да, ама не. Охранителят, който работи там набързо успя да ме изгони и унизи, като ми се изсмя в лицето и обясни, че служителите са си тръгнали още в 18.15 часа, независимо от работното време.

Да, напълно съсипана и уморена се примирих и с това, че ще платя на другия ден и ще остана повече от 2 дни без ток. Дори и в този момент, когато бях по-малка и нищожна и от най-малкия човек, успях да се справя. Платих рано сутринта и знаех, че остава само още ден тъмнина. Дойде и заветният момент, когато трябваше да ми пуснат тока. Да, но той така и не дойде. От ЧЕЗ ми обясниха, че причината е в това, че таблото с електромерите се намира в мазето на механата в безистена под нас, която отваря в 18.00 часа, нямало как да го пуснат, но можело евентуално да изпратят дежурен екип да го пусне вечерта. Звучи логично нали. Но не спирах да си задавам въпроса, как за Бога, бяха успели да спрат тока 3 дни по-рано сутринта, когато механата отново не работеше.

Прибрах се в 20.00 часа. Ток имаше. Усмихнах се. И храна трябваше да има в хладилника, всичко щеше да е наред. Но не беше. Освен платените 200 лева в ЧЕЗ, сега трябваше да изхвърля и храната за 40 лева, която се беше развалила в очевидно неработещият без ток хладилник. Тук нямам какво повече да кажа, освен че „Животът е тъмна пътека, която всеки сам трябва да си освети".

Коментар