Защо днес българският нужник в Европа е външен кенеф, а не модерна вътрешна тоалетна?
Пред сградата Юстус Липсиус на Съвета на Европейския съюз в Брюксел се подготвя модерна арт-инсталация. Тя включва релефни изображения върху географските карти на 27-те страни членки на Съюза. Проектът, създаден от чешкото председателство, се казва „Ентропа: Стереотипи и бариери за разрушаване”.
Италия е изобразена като футболно игрище, в контурите на Люксембург е вплетен надписа „For Sale”, Испания е бетонирана, Холандия е потопена и стърчат минарета, Великобритания съвсем липсва, а България, ех, България…
България е изобразена като кенеф-клекало. Чисто клекало, трябва да се отбележи. Само онази гланцирана кафява тоалетна хартия от миналото липсва, което е съществен пропуск на автора.
Нашата страна България, както всички знаем, е хубав край, с хубави хора. Долината на розите, плажната ивица на Черно море, пещери и върхове, четири сезона и четирилистни детелини. В този контекст някак гордо отекват думите на чешкия вицепремиер, който твърди, че “скулптурата и изкуството като цяло могат да говорят там, където думите на стигат”. И продължава: “Във връзка с мотото на чешкото председателство “Европа без граници”, ние предоставихме на 27 художници възможност да се изразят свободно, като доказателство, че в днешна Европа няма място за цензура.”
Един от тези художници е представен като "българката Елена Желебова". И тя вмъква в релефната карта на България образ на тоалетна – но не каква да е, а от онези клекала, които всички познават като характерните външни селски нужници. Липсва слоган или каквото и да било описание на този пърформанс, но по-остроумните набързо напомниха за емблематичното “ще се изсера насред мегдана, белким някой ме види”.
Елена Желебова беше видяна от всички. Както и българската карта. Не бива да се лъжем, но заедно с Великобритания и Холандия, България е най-обсъжданата инсталация в момента.
Авторката твърди, като всеки представител на кънтемпъръри арт-а, че иска “да предизвика скандал, особено в България.” В официалната информация за проекта се казва, че не са налагани никакви ограничения на авторите, не се споменава обаче как те са били избрани.
Елена Желебова допълва: “За мен нашият проект е възможност да подходя към фалшивия патриотизъм и да открия облекчение от безнадеждността на българския материален и духовен живот.”
Думата “облекчение” е употребена на място, спор няма. Иначе използването на тоалетна не е нещо новаторско – като символ тя често е вмъквана в литературата и изкуството, когато напрежението трябва да се нагнети. 
Да не забравяме и, че тоалетната по тълковен речник е място, което се намира в обществено заведение или частен дом, снабдено с умивалник, огледало, чешма и клозет. Тя се ползва за облекчаване на нужди. В различни ситуации се употребяват и наименованията “WC”, “00”, “кенеф”, “клозет”, “нужник”, “отходно място”. Дотук добре.
Както си му е реда, на родна територия се появиха безброй анализи (умишлено не пиша АНАЛизи, че става прекалено) по темата, в повечето случаи замерящи авторката с онези неща, които попадат във въпросния клозет. Ако е достатъчно смела, тя ще ги умножи по две нули и пусне водата след тях. Ако пък не – ще падне сама в тоалетната и друг ще пусне водата.
Впрочем, като се замислим, в тоалетната като изразно средство или мерило за качество на живот няма нищо лошо. Япония отдавна, ама много отдавна, се рекламира чрез своите революционни тоалетни Toto и това не прави впечатление на никого. От февруари тази година те се внасят официално в Европа и далечната азиатска компания Toto прави голяма рекламна кампания по този повод. Защото, тоалетната в Япония не е проблем.
Уви, в България кенефът Е проблем. Пътували ли сте за Гърция? Минавали ли сте скоро по Дунав мост? Спомняте ли си, което и да е КПП, в което да има тоалетна и влизане в нея да не изисква противогаз и затваряне на очите? Или пък сте били на футболен мач, в който на полувремето се налага да отскочите до WC-то? Поради тези и куп други причини кенефът в България Е проблем.
С право някои твърдят, че това може и да е проблем, но България трябвало да се покаже с други неща. Какви например, че не се сещам? Можеше да се нарисува и мутра с мобилен телефон, пешеходци в анцузи (puma, kappa, adibas или adidas) и задръствания, пъхане на пари под масата, циганин с мечка, радиатор и дърва за отопление. Можеше да се вплете и НДК, храм-паметника Св. Александър Невски, Царевец. Можеше поне кенефът на авторката да бъде златен, мамка му. Или пък да не бъде турски, а просто съветски.
Ситуацията е сложна и сама ражда няколко въпроса - дали авторката търси евтина слава и с какво това търсене е по-различно от славата, която търсят други, угодни на властимащите творци? Необходимо ли е България да се “кепази” навън и не трябва ли кирливите ризи да се перат у дома? Когато имаш проблем, трябва ли да го пазиш за себе си, или да се надсмееш над него, вдигнеш глава и продължиш напред? Права ли е Милена Виценова, посланик на Прага в ЕС, която твърди, че “когато посочиш стереотипите, започваш да ги разрушаваш?”
В този смисъл наистина ли смятате, че трябваше да покажем България със стадо красиви овчици и в далечината да се вижда долината на розите? Не трябва ли поне малко да се радваме, че тоалетната тип “клекало” реално е една от най-хигиеничните тоалетни в света, да не говорим, че тази на българската карта е в идеално състояние. Остава ни радостта, че нямаше допълнителни атрибути към нея. Защото на други места има.
Сега ви оставям, тъй като всеки ден купувам пакетче мокри кърпички за дъщеря ми, която ходи на училище в столицата на България, където има тоалетни тип “клекало”, точно като тези изобразени в Брюксел, и тези мокри кърпички трябва винаги да са в джобчето й, няма как.
Да не забравяме и, че тоалетната по тълковен речник е място, което се намира в обществено заведение или частен дом, снабдено с умивалник, огледало, чешма и клозет. Тя се ползва за облекчаване на нужди. В различни ситуации се употребяват и наименованията “WC”, “00”, “кенеф”, “клозет”, “нужник”, “отходно място”. Дотук добре.
Както си му е реда, на родна територия се появиха безброй анализи (умишлено не пиша АНАЛизи, че става прекалено) по темата, в повечето случаи замерящи авторката с онези неща, които попадат във въпросния клозет. Ако е достатъчно смела, тя ще ги умножи по две нули и пусне водата след тях. Ако пък не – ще падне сама в тоалетната и друг ще пусне водата.
Впрочем, като се замислим, в тоалетната като изразно средство или мерило за качество на живот няма нищо лошо. Япония отдавна, ама много отдавна, се рекламира чрез своите революционни тоалетни Toto и това не прави впечатление на никого. От февруари тази година те се внасят официално в Европа и далечната азиатска компания Toto прави голяма рекламна кампания по този повод. Защото, тоалетната в Япония не е проблем.
Уви, в България кенефът Е проблем. Пътували ли сте за Гърция? Минавали ли сте скоро по Дунав мост? Спомняте ли си, което и да е КПП, в което да има тоалетна и влизане в нея да не изисква противогаз и затваряне на очите? Или пък сте били на футболен мач, в който на полувремето се налага да отскочите до WC-то? Поради тези и куп други причини кенефът в България Е проблем.
С право някои твърдят, че това може и да е проблем, но България трябвало да се покаже с други неща. Какви например, че не се сещам? Можеше да се нарисува и мутра с мобилен телефон, пешеходци в анцузи (puma, kappa, adibas или adidas) и задръствания, пъхане на пари под масата, циганин с мечка, радиатор и дърва за отопление. Можеше да се вплете и НДК, храм-паметника Св. Александър Невски, Царевец. Можеше поне кенефът на авторката да бъде златен, мамка му. Или пък да не бъде турски, а просто съветски.
Ситуацията е сложна и сама ражда няколко въпроса - дали авторката търси евтина слава и с какво това търсене е по-различно от славата, която търсят други, угодни на властимащите творци? Необходимо ли е България да се “кепази” навън и не трябва ли кирливите ризи да се перат у дома? Когато имаш проблем, трябва ли да го пазиш за себе си, или да се надсмееш над него, вдигнеш глава и продължиш напред? Права ли е Милена Виценова, посланик на Прага в ЕС, която твърди, че “когато посочиш стереотипите, започваш да ги разрушаваш?”
В този смисъл наистина ли смятате, че трябваше да покажем България със стадо красиви овчици и в далечината да се вижда долината на розите? Не трябва ли поне малко да се радваме, че тоалетната тип “клекало” реално е една от най-хигиеничните тоалетни в света, да не говорим, че тази на българската карта е в идеално състояние. Остава ни радостта, че нямаше допълнителни атрибути към нея. Защото на други места има.
Сега ви оставям, тъй като всеки ден купувам пакетче мокри кърпички за дъщеря ми, която ходи на училище в столицата на България, където има тоалетни тип “клекало”, точно като тези изобразени в Брюксел, и тези мокри кърпички трябва винаги да са в джобчето й, няма как.
