© снимка: sxc.hu  

Внимание, внимание. Говори София. Нашата родина беше вероломно атакувана без всякакво предизвестие. Доставките на газ бяха спрени и народът ни е принуден да търпи лишения. Поставено е на изпитание самото ни оцеляване. Като горди и непримирими хора, ние можем да отвърнем само едно: това означава война!

Да де, само че не сме нито чак толкова горди, нито чак толкова непримирими. Вместо да уведомим НАТО с едно писъмце, че поемаме на север да се сражаваме с украинците, а когато ги победим – да нахлуем и в Русия, за да завъртим отново заветното кранче, ние дъхаме в студените си длани и казваме: „Ех, каква стана тя.”

Спорещите страни тепърва ще преговарят, пък ние, вместо да им се скараме, да изразим недоволство, тихо и мазно заемаме руската позиция и протестираме пред посолството на Украйна. Подкрепяме един вид братушките, нищо че именно те ни врътнаха кранчето. Нека не ги дразним, нали така. Че току-виж взели, че забравили да ни включат отново.

Отдавна, ако питате мен, Карловската бригада трябваше да е поела към Москва, а остатъците от флота след няколко часа да акостират в Одеса. Ще обясним на партньорите ни от НАТО, че търсим оръжия за масово унищожение и никой копче не може да ни каже. Няма да завладяваме цяла Русия, ще превземем само пункта с кранчетата. Пък нека да дойдат да преговарят. Ех, фантазии. Чакайте, че ми стана хладно...

Нито Карловската бригада може успешно да вземе пътя до Москва, нито флота го бива, спецчастите – така наречените барети – отдавна минаха в сивия бизнес. Не ги търси за такива акции, те са спец по друго. Какво ни остава? Ами кротичко да се свием на топчица и да чакаме разрешение на спора, наметнати с родопско одеало. Стоте години българска независимост минаха. Вече е 2009-а.

Ей, щях да забравя. Ами има още нещо важно, което можем да направим. Можем да напишем писмо с исканите компенсации. Нали така ни посъветва министър Петър Димитров, да си траем и да мислим за компенсациите. Значи, много моля най-напред да ни бъдат изпратени на секундата 200 тона водка "Столичная", за да се греем вътрешно. Прибавете към това по една руска печица, плетени валенки за краката и ушанка, даже шест милиона ушанки. Освен това искаме още Ала Пугачова да дойде да пее без пари; ние да спечелим Евровизията, тя ще е в Русия – те там братушките знаят как се правят нещата. Искаме още поне десет български национала да бъдат закупени в руски отбори, Терек, Амкар и прочее. Безплатен абонамент за „Весьолъе картинки” за всички. Искаме още Путин да идва на официално посещение по два пъти на година и искаме да не се прекара нова тръба за газ, която също да може да се спира. Аз лично искам и новите серии на „Ну погоди”. И ако може един консерва сельодка.

Това са ни исканията, дано не сме ви обидили, дарагие друзя. Айде, пък прощавайте, ако има нещо. И не бързайте, не бързайте с газа, зимата не е заек да избяга.