Стефан Илчев: „Евровизия” е за певци, не е за аматьори
Стефан Илчев: „Евровизия” е за певци, не е за аматьори / netinfo

Стефан Илчев е роден на 12 април в красивия ни морски град Бургас. Той има уникален талант и глас, вярва в себе си, любовта и Бог. Завършил е Музикалната академия в София със специалност оперно пеене в класа на проф. Благовеста Карнобатлова, но успешно се ориентира към поп музиката. Стефан Илчев направи силен дебют на българската поп сцена през 2008-ма година с песента “Близо до мен”. Последваха хитовете „Общите неща” и All the time. Носител е на много награди от фестивали и конкурси както в България, така и в чужбина. С последната си песен Get Up Стефан достигна до полуфинала на конкурса „Евровизия”.

Каква е историята на песента Get Up и с какво ще изненада своите фенове на полуфинала на конкурса „Евровизия” – на тези и други въпроси талантливият бургазлия отговори на Драго Симеонов в предаването „България следобед” по Дарик.

Пое риска да участваш в полуфинала на „Евровизия”, който ще е на 24 януари?

Това е абсолютен риск. Има страшно много фактори, които могат да ти попречат да направиш това, няма да конкретизирам, но наистина фактът, че съм там, че публиката ме одобри с възможно най-високите вотове на двата концерта – на представянето на песента и след това на месечния декемврийски концерт – и песента се класира на полуфинал.

Песента се казва Get Up, каква е историята на тази песен, на „Близо до мен”… Спомням си, че преди около година ти гостува отново в това студио и всичко това беше проект?

Наистина всичко това беше проект, дори „Евровизия” въобще не беше проект, дори не ми минаваше като мисъл през главата, но колкото повече хора срещам, колкото повече хора се запознават с мен, всичките ме питат „защо не участваш”!?. И реших, че е хубаво да опитам, нищо няма да загубя, единствено мога да спечеля. Прецених, че искам да направя нещо, което не е много слушано в България. Няма какво да се лъжем, в България поп музиката все още не е толкова слушана колкото попфолка, но пък има изпълнители, които сме упорити и които продължаваме да работим и да доказваме, че тази музика има бъдеще и наистина има хора, които продължават да я слушат. Има нещо, за които си заслужава да го правиш, а това е именно публиката в крайна сметка и като излезеш, да можеш да изпееш това, което си направил, защото за мен това е много важно. Песента Get Up стана точно за една седмица, обадих се на едно момче, което до ден днешен не съм виждал, Веселин Калчев – това е композиторът, който направи аранжимента. За три дни беше готова, на четвъртия ден влязох да я запиша в студиото в София и на шестия или седмия ден я подадох в БНТ. И след това си видях името в предаването „Бъди звезда”, участвате еди-кога си – декември, репетиции и т.н. Мина представянето – класирах се, мина месечният концерт – пак се класирах, и ето ме на полуфинал.

Стискаме палци и ето те и на финала?

Аз не тръгвам с никакви очаквания, надявам се хората да харесат песента, за това я изкарвам като сингъл и видеоклип, текстът държа да кажа, че е на една много добра моя приятелка от Велико Търново – Йорданка Иванова. Наистина, когато имаш приятели, когато нещата се получават така по този начин, а не на сила, нещата стават. Отново казвам, не тръгвам с очаквания, каквото стане, важното е хората да харесат песента.

Get Up не е обикновена песен, тя е песен боец, защото „Евровизия” си е конкурс. На полуфинала трябва да се бориш с още…?

Общо са 18 парчета, голяма борба ще падне.

Какво е твоето усещане?

Покрай всякакви подготовки относно представянето на песента наистина съм изключил, въобще не мисля какво трябва и какво очаквам от това нещо. Наистина нещата при мен се случват на момента и аз докато не видя, докато не осъзная какво се случва, не мога да тръгна с някаква надежди, при положение, че има и доста сериозни имена, които ще участват там. Живот и здраве ако отида на финал, тогава, може би, ще се замисля какво ще стане, какво да очаквам. Като видиш финалните песни, които остават, вече можеш да си направиш някаква равносметка ти къде си.

Хората, на чието мнение разчиташ, какво ти казват за това парче?

По принцип се научих, когато направя песен, да я пускам на хора, които нямат нищо общо с музиката и я приемат като нормален слушател. Това е може би втората песен, която като я чуе човек и казва: „много ми харесва, много е хубава, запеваема е, хитова е”. За мен това е по-важно, да чуя мнението на един човек, който е нормален слушател и възприема единствено с ушите си, не как си я изпял, защо аранжиментът е такъв, това му куца, това ми харесва, това пък трябва да се промени, и наистина аз мисля, че хората, които са нормални слушатели, за мен това е по-важно, да чуят и да кажат „на мен тази песен ми харесва”. Знаем, че в България радио- и телевизионният ефир е препълнен от всякакви песни и разнообразие, няма как да бъде иначе, защото все пак сме 21-ви век и слушаме различни музика, но когато такива хора ти кажат, че песента им харесва, значи… тези, хора са слушали достатъчно и друга музика.

Има нещо друго в тази песен, много лесно човек си я представя на сцена. Знам, че си снимал клип, все още не съм го гледал, не знам там как е представена, но специално песента Get Up, каквато и сцена да направят на „Евровизия”, колкото и да е малка тук – у нас, човек си представя движението с тази песен, не е статична, не е да излезеш, да хванеш един микрофон и да размахаш само лява ръка в концентрични кръгове?

Абсолютно.

В тази песен си представям движението, започнеш ли една песен да си я представяш не само с ушите, ами започнеш ли и с очите да виждаш нещо, става.

Именно това направих аз и на двата кръга, на които се явих досега. Има балет в песента, няма как да няма и беквокали, защото просто песента го носи, но съм подготвил малка изненада, променил съм визията за полуфинала – извикал съм нов балет и се надявам наистина да се получат много добре нещата, защото има една загадка, която ще разнищим на полуфинала. Това съм го подготвил, но задължително ще има балет, защото песента има движение, носи на балет и още в самото начало реших, че трябва да има.

Стискам ти палци на полуфинала. Кажи ми, ако случайно не се получат нещата, кофти ли ще ти стане, ама честно?

Първо, не мисля, че има артист, който ако отпадне от какъвто и да е конкурс, да му е все едно, но при мен това ще е точно за 5 минути, гарантирам, защото на един млад изпълнител, не искам да се оплаквам, че никой не ти подава ръка… До ден днешен абсолютно сам си продуцирам песните, абсолютно сам си продуцирам клиповете, така че една „Евровизия” не може да ме събори. Аз съм достатъчно упорит, зодия овен съм, продължавам си напред – една „Евровизия”, ми тя няма да е последната. Тя и с мен, и без мен ще мине. Надявам се, ако не я спечеля аз, да я спечели един достоен певец, защото „Евровизия” е за певци, не е за аматьори, но наистина това не е нещо, което ще го приема като скръбна вест, продължавам напред, ще си правя моите неща, ще продължавам това, което на мен ми харесва, а именно да пея.

Е, това е мъжка приказка, точно така. Хем го каза искрено, хем точно. Ще видим какво ще стане?

Клипът на Get Up започва вече да се върти по музикалните телевизии, живот и здраве наистина на 24 януари ще видим какво ще се получи.

Кажи ми нещо за песента All the time?

All the time е една песен, която се появи отново от един страхотен музикант – Владимир Михайлов, аранжиментът е на Борислав Бояджиев, а текстът отново е на Владо Михайлов – той си написа английския текст и музиката. Как се роди песента – Владо Михайлов хареса гласа ми и каза, че трябва да се напише нещо специфично, за да може да изпъкне. И наистина, направихме тази песен, след това отново излезе клип, явно така действам: песен – клип, песен – клип. Клипът е много готин и забавен. Снимахме в едни жита, изключително лятна атмосфера, една свобода. Това за мен, до момента, е песента, която изцяло носи на клипа. Песен и клип са едно цяло, не си ги представям по различен начин и двете поотделно.

Интервюто със Стефан Илчев можете да чуете в прикачения звуков файл