Вицепрезидентът на СБ: Кризата се пренася в криза на заетостта

Вицепрезидентът на Световната банка Кристалина Георгиева в интервю за предаването „Годината” по Дарик радио:

Преди два месеца, когато бяхте в България, дадохте някои съвети за това как българското правителство следва да реагира в условията на криза. Но това беше по времето, когато у нас в общи линии се казваше, че кризата няма да я усетим съществено. Как оценявате собствените си съвети сега, когато и у нас вече виждаме ефектите на кризата в няколко сектора поне?

Това, което тогава казах, си остава валидно и днес. Да се надяваме на най-доброто, да сме готови за най-лошото. Няма да ни се размине. Ние не можем да се изолираме, когато цялата световна икономика се тресе, първо, от финансовата криза, след това от преминаването на финансовата криза в реалната икономика. Сега, това, което виждаме, и това, на което в България трябва да се обръща много внимание, е, че тя се пренася в криза на заетостта. Безработицата расте много бързо. Прогнозите за растежа за догодина в развитите страни като цяло сега са отрицателни. Значи, няма как това да не продължи. Прогнозите за преходните и развиващите се икономики се съкратиха наполовина и може би още ще бъдат коригирани, ще го видим. България в тези условия, да, имаме предимство да сме в малко по-добра позиция, фискално, от гледна точка на резерви. Имаме също и предимството, при нас кризата идва по-късно. Тоест, ние можем да видим какво става на други места и по-добре да се подготвим. Но не можем и не трябва да си закопаем главата в пясъка. Трябва да погледнем реално на това, което става. Това какво значи, да погледнем реално на това, което става? Не е предсказуемо сто процента, но има неща, които са предсказуеми, като рискове за нас. Знаем ги - свиването на износа ни, свиването на чуждите инвестиции, това, че ние, да кажем, икономиката ни доста зависи и от туризма. Той ще пострада като количество, ще пострада като качество, ще пострада като цена. И в тези условия можем да кажем, знаем какви са ни рисковете и ето това са действия, които логично могат да ни помогнат да се справим по-добре с тези рискове, или да ги намалим, или, ако повече ни провърви, да ги неутрализираме.

Реално погледнато, обаче кой знае какви действия у нас не се предприеха, освен все пак да се налее една значителна сума в българската Банка за развитие, така, че да осигури по-облекчено кредитиране за малкия и средния бизнес. Имаше идеи да се пренапише бюджет 2009, но знаете, че той бе приет според прогнозите от септември. Крие ли това опасности за българската икономика?

Знаете ли, аз това, което виждам като по-съществено днес, на прага на 2009 г., това са три неща. Първо, ясно е, че ние имаме фискален резерв, значи трябва много внимателно трябва да си го пазим, защото той ни помага да стоим по-стабилно. Помага ни да минем през кризата, да се надяваме, с по-малко проблеми. Но трябва да има много сериозен разговор в правителството, правителството, частният сектор, обществото, за какво можем да харчим пари, което действително ще помогне. И това, което малко липсва, е такъв съдържателен разговор. Аз ще ви кажа, има неща, които системно могат да се погледнат, които са добре като антикризисни, но които са добре да ни павират пътя за времето след кризата, защото то това време ще дойде. И ние трябва да мислим какво правим днес, което ни помага да сме по-конкурентноспособни като дойде това по-добро време. И в тази категория разходи има 4, които са сравнително лесно да се направят така, че да подействат бързо. Първото е, хората го говорят, т. нар. малка инфраструктура. В България много занемарихме в последните години инфраструктура, която е важна за жизнената среда на хората - детски площадки, спортни площадки, възможности, особено в малки и средни градове, да му е приятно на човек, така, да се движи из града си. Това е сравнително бързо като проект да се организира и да се изпълни, помага на заетостта и има дългосрочно, помага на, така да кажем, дестинация България, на това как изглежда, как стои България. Същото нещо е в сферата на образованието. Ние знаем, че като ни удари безработица младите хора са много рискови, защото те излизат без много опит на пазара на труда. Ако можем да ги задържим по-дълго в образователната система, да кажем, ако имаме стипендии, стимули да останат те, помагаме на пазара на труда, но също помагаме на това бъдеще, когато искаме да са по-продуктивни, по-производителни. Знаем, че като ни подхване по-тежко положението, има групи от хора, които са в по-рискова позиция. Значи, трябва да мислим какво правим, за да можем бързо да им помогнем на тези хора, защото, ако не го направим, става четвъртото нещо, което е - расте престъпността. И това също е област, където трябва да се мисли сега, нали, какво да правим, как можем да я организираме. И това не са теми, които отсъстват в нашата дискусия. Не искам да кажа, че хората не го мислят, но не са системно проработени достатъчно, за да им видим бързо приложението и да им видим бързо резултатите.

Понеже вие сама отворихте темата за харчовете, има противоречиви коментари у нас по ролята на излишъка, който, знаете, години наред е обект на, така, особено ожесточени спорове. Да кажем, от ваша гледна точка, за неговата роля в такава ситуация? Сегашните управляващи казват, че това е нашето спасение, че той е нашият най-сериозен буфер срещу ефектите на световната финансова криза. Но пък икономистите казват, че на практика това е отложено плащане.

Знаете ли, без съмнение това е една от положителните страни на нашата позиция, това, че имаме този буфер. Прави са хората да го наричат буфер. Няма съмнение, че това е добро нещо, защото, да кажем, ако по-сериозно се свие износът и чуждите инвестиции, ние трябва да търсим начини да засилим вътрешното потребление. И в същото време аз ще си позволя да кажа нещо, което няма да е много популярно, трябва много, много внимателно да го гледаме този излишък, защото ситуацията е много променлива. Колкото по-малко се хвърляме, така, смело да го похарчим днес, но сме премислили как да го използваме и знаем как да го пуснем в действие, ако това ни потрябва, толкова по-добре ще бъдем. Ще кажа, че това е отложено плащане, хората, които го казват, те също имат право, защото, да, това са пари, които хипотетично ние можем да ги вкараме сега в икономиката, да вдигнем вътрешното търсене и може би това ще помогне да се позапазим от кризата. Но ако си спомняте 2001 г. след атаката на Световния търговски център в Ню Йорк, тогава икономиката на Щатите се забави и призивът беше: дайте дори да не харчим. И ние попаднахме в резултат на това в тази много неблагоприятна ситуация днес, когато от ливърич трябва да вървим към диливърич, когато максимално използване на ресурсите за увеличаване и на инвеститорското, и на потребителското потребление, ние сега се чудим какво да правим, защото кредитният ресурс пресъхва. Тоест, теоретично много добре, вземете парите, върнете ги, но това е, ако ние знам със сигурност какво ни чака 2009 г. и то е толкова предсказуемо, че ние можем да си направим планчето днес и да го изпълним. Това е дълъг начин, да кажа, трябва да сме много предпазливи, много е ценен този ресурс. Разбира се, трябва да се разчита на него и той да се използва, но много внимателно, много внимателно.

Напоследък доби популярност идеята на бизнеса, подкрепена от икономическия ни министър засега, да въведем еврото като паралелна валута, като антикризисна мярка. Вие смятате ли, че има голямо основание, в контекста на нашия разговор?

Аз, честно да кажа, не бих се хвърлила много бързо на каквито и да е, такива, по-други, драматични мерки в момента, и то е точно защото имаме този елемент на несигурност, който всички знаят, че когато е по-голяма непредсказуемостта на развитието на икономиката, тогава трябва да сме... с такива мерки трябва да сме много внимателни. Защо го казвам това, защото ние имаме един прекрасен инструмент за такива условия, това е валутният борд. Той си работи в много години като фактор на стабилност. Да се опитваме да ускорим присъединяването към еврозоната днес, добре е хората да мислят, дето се вика, извън кутийката, да търсят нови решения. Но трябва да се търсят нови решения, които не поставят под риск факторите на стабилност, които за нас са много ценни, които досега ни помагат.

Може би едно от малкото безспорни неща в ситуация като днешната е, че кризата у нас ще се усети с по-голяма сила с голямо закъснение, което означава следващата година, която за България, знаете, е година и на избори, в тази една ситуация и като се има предвид това, което казахме до момента, кои са според вас най-големите рискове пред българската икономика през новата година?

Вие сте права, че когато се преплитат криза и избори, изборите са допълнителен фактор във взимане на решения, те са допълнителен фактор в това как различни политически сили позиционират себе си, да кажем, аз напоследък, прави ми впечатление, че има доста сериозни изказвания за това, че например ЕС прилага двоен стандарт, за това, че и се спира за България финансиране несправедливо, и това сигурно за част от българското население звучи добре, защото, ето, нали, оправдание. Това психологически е интересно направление, но, ако го погледнем реално какво значи, то е в условия, когато данъкоплатците, дето ги влагат тия пари за нас, са в рецесия, ние искаме да отидем на такива може би справедливи, но може би не в най-подходящото време спорове. А как това ще се отрази за повишаване на доверието в България от страна на нашите партньори, нали, това е такъв интересен въпрос. Ако трябва да говорим за преплитането между политически съображения и криза, има някои рискове от това, но има и положителна страна, защото в условия на криза обикновено се появяват лидери, които идват с решения. Народът може би не би ги приел в нормални условия, но е готов да ги приеме, когато е по-сложна обстановката. Така че да се надяваме, не да се надяваме, аз смятам, че ще има такива положителни ефекти. Що се касае до риска за България, ако трябва да кажа кое според мен е най, най-същественото като риск, то е да не се отклоним от голямата ни цел. Голямата ни цел е България да се трансформира в страна, в която е прекрасно да се живее, която уважава своите граждани и те си я обичат, в която се намират решения на такива сложни проблеми като демографския, и тази голямата - да работим за нашето самочувствие като българи, за гордостта ни от нашата страна, когато времената са сложни и има риск малко да отидем настрана. В тази голяма цел за мене продължава да бъде най-важният фактор какво правим ние за нас, за себе си, за българите, как инвестираме в образованието на българите, как инвестираме в социалната, жизнената среда на българите. Ако си мисля какъв е рискът, който най-много ме притеснява, за нас, е това толкова да потънем в антикризисна програма за утре, че да забравим, че всъщност ние трябва да работим и за други ден.

Според най-актуалните анализи на Световната банка кои ще са най-пострадалите от кризата?

В глобален мащаб това, което нас най-много ни притеснява, е, че в условия на криза най-слабите страни, те са изправени пред най-голям риск. По наши оценки кризата ще ни върне назад може би със 100 милиона души, от гледна точка на съкращаване на бедността в глобален мащаб. И затова в нашата работа ние поставяме акцента на три неща. Първо, на това да се мобилизира финансов ресурс в условия, когато, както вие знаете, кредитната система не работи много добре, да използваме нашите възможности като кредитна институция от последна инстанция и ние сме готови за следващите три години да мобилизираме в порядъка на 100 милиарда долара за финансиране на нашите клиенти в развиващите се и страните с преходна икономика. За тази година вероятно ще се утрои програмата на банката. Второ, за това да действаме за поддържането или, ако ги няма, създаването на такива социални инструменти, които помагат на хората, които са най-застрашени от кризата. Ние имаме много голям опит с програми, които предоставят, да кажем, пари за работа или храна срещу работа, програми, които помагат на децата. Кои са най-застрашени? Да кажем, децата, които родителите губят си работата, децата спират да ходят на училище. Краткосрочно, разбира се, това е много лошо и е трагедия, когато хората гладуват, дългосрочно е... на практика се унищожава шансът на един млад човек да се реализира в бъдеще. Това ни е втората цел. И третата е да създадем стимули за частния сектор чрез структурата на Световната банка, която работи с частния сектор, Международната финансова корпорация. Вчера съветът на директорите одобри голям антикризисен пакет с финансиране за рекапитализиране на банки, за поддръжка на инфраструктура, особено инфраструктурни проекти частно-държавно партньорство, които са започнали, но кризата ги поставя в трудно положение да продължат. Пакет за микрофинансиране, за да може да се поддържат, това е също много важно, да не пресъхнат микрофинансите. Консултативни услуги, които частният сектор може да използва да се адаптира към условията на криза и за поддръжка на кредитирането на външната търговия, която е в много тежко, това кредитиране е в много тежко състояние, тоест тези три блока...

Вие лично споделяте ли позицията, че в момента се пренаписва световният финансов ред, защото има и хора, които смятат, че всъщност отговорите на всички въпроси се съдържат в модерната икономическа литература и мисъл?

Аз смятам, че, ако погледнем реакцията на кризата в глобален мащаб, тя показва, че много уроци от миналото са научени. Научени са уроците, да кажем, от азиатската криза. И решенията, които се взимат, има интересни и нови решения, но те са в рамките на това, което го знаем. Това, което става днес, е малко по-силно разчитане на корекции в действието на пазара, отколкото отричане на пазара като механизъм за рационално, ефективно използване на ресурси и за подобряване, в крайна сметка подобряване на живота на хората, дори не е самоцел. Вярно е, че във финансовата сфера регулирането, оценката, възможността да се следи какво става, изостава от нейното развитие, но ще има корекция, това е гарантирано. Ще има, със сигурност ще има корекция на това как глобалните институти работят, за да поддържат световната икономика, да поддържат финансовата инфраструктура по-добре. Но засега поне аз не виждам решения, които са изцяло извън територията на това, което икономическата наука и икономическата практика достави през последните, на практика последните две века.