Волен Сидеров, лидер на партия "Атака", гост в студиото на предаването „Годината” на Дарик радио.
Ще оглавите ли протестите, вие, заедно с останалите опозиционни сили? Всъщност това ще бъде въпрос към всички лидери от опозицията.
"Атака" и протести са нещо, което смятам, че в съзнанието на хората е свързано органично. Ние сме може би хората, които най-много сме участвали и инициирали протести. Тук проблемът е, че се появяват вече доста различни протести. Ние виждаме, и гилдийни, и протести на хора от неправителствени организации, студентски, включително дори полицейски протест видяхме. Така че едва ли една политическа сила може да оглави всички протести, те са прекалено разнообразни, проблемите са много различни. И нашите протести, на "Атака", ще бъдат политически, доколкото това обобщава цялостно критиката срещу тройното управление. В този смисъл – да, и аз прогнозирам, че ще видим достатъчно протести през тази година. Тя се очертава като икономически тежка година.
Всъщност ще се повтори ли уличен натиск за предсрочно сваляне на правителството, какъвто се случи в България през 1997-а, или всички, включително и в опозицията, са се вгледали към началото на лятото, когато ще има избори?
Не, не се повтаря историята по същия начин, така че не може да се повтори 1997-а, и условията са други. Колкото до предсрочни избори, аз се опасявам, че прекалено много закъсня част от опозицията. Ние сме били с ясна позиция и виждане винаги по този въпрос. Още преди края на предишната сесия на парламента призовахме опозицията, цялата, да не ходи на почивка през лятото, на ваканция, да бъдем сред хората и да започнем с протестите, за да предизвикаме навреме, тогава аз имах предвид есента, предсрочни избори. Сега вече, ние отиваме в няколко месеца преди редовните избори, да говорим за предсрочни, според мен не е реалистично. Тоест най-вероятно ще се изкара мандатът на това управление. Но месеците, които остават до редовните избори, според мен не са и толкова много, за да се подготвим, защото, казвал съм го много пъти, нужна е, липсва алтернативна програма за управление на България, която много ясно да очертава нещата, които трябва да се направят, задължителните неща. Те са антикорупционна политика, те са нова политика на доходите, те са в правосъдната система реформа, полицейска реформа и т.н.
Няма ли вашата партия програма?
Имаме, разбира се, че имаме. Имаме и тя ще се чуе на утрешния ни национален сбор, това е редовният конгрес на партията. Но програмата на една партия и силите й няма да са достатъчни, която и да е тя, вече за една алтернативна програма, тук ще трябва обединение на сили. Точно за това аз говоря от много време, може би година насам вече, последната година всъщност говорих непрекъснато за това, но слух като че ли много нямаше у опозиционните лидери. Така че се очертава всяка една от опозиционните партии да отиде сама на избори и да се бори да вземе колкото може по-голям процент и след това да се...
А вие искахте от "Атака" заедно да идете, така ли, в една коалиция, предизборна?
Да, аз лансирах идеята за общ блок, който би осигурил ефективно успех и смяна на това тройно управление, би го направил по един категоричен начин. Но изглежда няма виждането, няма узряването засега за това. И най-вероятно такова обединение, формиране на силите, ще стане в следващите три-четири години, защото няма как – политическата логика води към това. Противното, обратното е да затънем в един разпад на политическата система, да се стига да анархия и до рушене на държавността. Смятам, че не го иска това никой нормален човек. Това беше годината, в която вие бяхте оправдан за онези истории на магистрала "Тракия", които се точиха доста време. По време на почти цялата ви кариера като лидер на "Атака" и в парламента. Интересно е обаче какво ще кажете сега за съда. Сбъркахте ли, когато подкрепяхте, да кажем, че не сте ги насърчавал, вашите симпатизанти, които крещяха "мафия" пред Съдебната палата? Не. Аз имам много принципен поглед по този въпрос. Смятам, че граждански протести трябва да се правят и пред Съдебната палата. Тогава някои висши магистрати с ужас реагираха как може това сакрално пространство да бъде обект на демонстрации и аз казах защо не. Защо пред парламента може да се правят демонстрации, а пред Съдебната палата не? Ами, тя е една от властите, за които най-много ни критикуват от Брюксел, ако, нали, хванем тази линия. Но и без да ни критикуват от Брюксел, ние си знаем, че съдебната система в момента не е добре работеща. Тя има нужда от много сериозна, радикална реформа и каква точно, нека да кажат специалистите по тази тематика, но безспорно е, че има нужда от реформа, така че и нашите симпатизанти, и хората, които са критикували без специално да излизат на улицата съдебната система, имат право. Това не означава, че в тази система не работят точни хора, професионалисти и обективни магистрати, но като цяло системата зле работи. Това го вижда всеки. Ние виждаме, че няма реални санкции срещу истински престъпници. Продължават да се прилагат двойни стандарти. Продължават да избягват удара на закона знакови фигури, които отдавна трябваше да са в затвора. Това всеки българин го вижда и смятам, че няма спор по този въпрос. Важното е да се променят нещата там. Демонстрацията, митингът, нека да приемем, че това е една абсолютно легитимна форма, част от демокрацията, нека най-после да станем да гледаме с ужас, шок и като на варварщина, когато хора излизат на улицата. Да, излизат на улиците, чупят витрини, виждаме в Гърция, в Париж беше това, в Брюксел се е случвало, витрините на европарламента бяха чупени от демонстранти. И тук ли ще стигнат до там нещата, според вас? Възможно е да стигнат. Възможно е да стигнат, ако не се взимат управленски мерки. Аз не виждам в сегашния период това да се прави. Не мисля, че може да бъде направено до едни избори. Какъв тип управление след това ще последва, това е основният, големият въпрос, който не само аз го задавам с тревога. Какъв е вашият отговор? За съжаление се очертава патова ситуация. Трябва да бъдем откровени и да не мамим, да не лъжем българските граждани. Очертава се патова ситуация, защото, първо, опозицията не успя да се синхронизира. Второ, не се изработи алтернативна програма, която да бъде предложена от тази синхронизирала се вече опозиция, и всичко това води до голяма степен политически хазарт. Всеки поотделно играе, не се знае какво ще се получи и ще чакаме деня "Х", изборите, за да видим след него какво евентуално можем да направим. Какво ще значи патова ситуация? Това дава доста по-малки шансове за успех. Какво разбирате под патова ситуация? Например да не може да се направи алтернативно мнозинство и управление. Това означава, че ще си остане това, така ли? И да остане в някакъв вид това. Не в същия стопроцентов, но в някакъв вид. Тоест, вие мислите, че тези, които сега управляват, могат да спечелят и догодина, въпреки всичко, което казахте по техен адрес досега? Как си го обяснявате? Ами, има такава възможност, тревожна възможност. Това значи повече хора ще ги харесат. Ами това значи доста неща, не само това, че някой ги харесва. Това значи, пак казвам, трябва да бъдем откровени. Невъзможността да се направи, да се покаже силна и обединена алтернатива. Това, плюс липсата на визия, която да извади обединената опозиция, която не се обедини всъщност, всичко това води нещата до още повече апатичност, до още повече отдръпване и интерес, че може с политика да се промени нещо, а това подклажда анархия. Анархията не е добър начин да се решават нещата. Напротив, да не кажем, че е никакъв начин, защото тя руши държавността, тя руши стабилността, това, което всички искаме да го има в повече. Така че липсата на визия, значи връщаме се на това, че няма ясен план програма. В това отношение аз не мога да бъда, или най-малко мога да бъда критикуван, защото съм единственият може би от опозиционните лидери, който излезе с ясни точки: трябва да се направи това. Хайде, обсъждайте го, редактирайте го, предлагайте, отхвърляйте, но дайте. . . Тези неща смятам, че трябва да се направят. Е, не се появи нито един опозиционен лидер, който да застане и да каже: добре, аз пък предлагам ето тези още десет, или пък дотук се повтарят точките. . . Нямаше такъв случай. Пълни оглушки, почесване зад врата, хайде да мине лятото, да отидем на море. Мина лятото. Хайде да дойде есента, да оберем гроздето. Дойде есента. Хайде след това нещо така и чак когато получихме няколко оглушителни шамара от Брюксел заради несвършената работа тук от правителството, някои опозиционни лидери се сетиха, че всъщност трябва да бъдат активни, че хората очакват от тях активност, непримиримост, последователност, хъс. И решиха в последния момент на годината, последните дни, хайде сега да направим това, което Сидеров предлагаше преди шест месеца. Ама сега го предлага не Сидеров, а Х, и по тази причина дайте да го обсъдим още веднъж. Загубено беше време, загубена беше енергия. Когато пропилееш момента, не можеш да се надяваш, че после ще го емитираш със същата енергия. Не става. Накрая вашата прогноза за това ще бъде вече трета европейска година на България като член на ЕС, остава ли България вътре и всъщност "Атака" беше многократно, не упреквана, а беше разбирана като неподкрепяща европейското членство. Вие имахте редица съмнения дали България трябва да влиза. Съмнения е меко казано. Сега няма ли да се радвате, ако излезем? Не, ние имахме резерви към това европейско членство и бяхме на мнение, че то не беше добре защитено. Преговорите се водеха лошо, интересите на България не бяха защитени от преговарящите. Това сега се вижда много ясно, сега ние търпим лошите последици. Това го говорех още преди три години. Сега това, че се потвърждават думите ми, не ме кара да се радвам, защото това са удари по България. Това е негатив, който го понася цялото българско население. Втората година на членството ни в евросъюза беше провал от страна на управляващите – провал по почти всички направления. Ние продължаваме да сме донор на ЕС. Ние го инжектираме, повече даваме, отколкото взимаме. Това се очертава като тенденция за 2009 с пълна сила, не виждам промени. Разбира се, това не означава, че трябва да плюем по Европа и да заемем някаква дивашка позиция. Напротив, ние трябва с много голямо достойнство да водим разговорите с европейските партньори. Трябва да им поставим през 2009 отново въпроса за отварянето на блоковете на АЕЦ, които са добре работещи, защото това ще намали поне донякъде загубите ни. Трябва да се направи обаче във вътрешен план всичко възможно, за да се ликвидират основанията за критика срещу нас. Това е наша работа вече, вътрешна, това няма да ни го направи Оли Рен или някой отвън, или някакъв фактор външен. Това е изцяло българска работа. Ето там вече трябва българските избиратели да се вземат в ръце, да не позволят още веднъж да им се качат на главата партии, които са небългарски, антиконституционни, вечни балансьори и други, които са претендират да са пенкелер, пишат се за леви, а същност водят крайно десни, олигархични мерки прилагат, след което се дръпват назад пак, хамелеони, партии хамелеони, които десетилетия наред са мамили българския народ. Не трябва да им се позволява повече да бъдат определящи. Да, те ще съществуват, но нека да направим така, че да изземем властта от ръцете им.