Вицепремиерът и министър на външните работи Ивайло Калфин в предаването "Годината" на Дарик
Досега обсъждахме с представителите на съдебната и на законодателната власт какъв е проблемът на България с Европа. А според вас какъв е, след като вътрешните събития, слушателите, а и българските медии, които питахме, слагат проблемите с еврофондовете като едно от основните събития на годината?
Това е добре, защото е важно да има и публичен интерес и ангажимент на институциите към това нещо. Очевидно е, че България трябва да се научи да прилага процедури, мерки, които да отговарят на стандартите в Европейския съюз и на очакванията. Очакванията са по-завишени към нас, което не трябва да се оплакваме. Това трябва да ни радва. Това значи, че трябва да дадем по-добри резултати. По принцип няма страна, която да е влязла в Европейския съюз, почти няма, и която веднага да е започнала да изпълнява всички стандарти на страни с дълъг опит в съюза. Но когато става въпрос за фондове, за съжаление това разбиране не трябва да го очакваме. Защото когато изразходваме пари на европейски данъкоплатци, нормалното, което може да очакваме, е, че стандартите, които са за нас, са абсолютно същите като стандартите за всички останали страни членки. Обяснението - ама, ние ще се научим и още сме нови, в случая не работи. Така че трябва действително да си вземем поука и да направим всичко това, което трябва, за да може да отговорим и на очакванията.
При пътуванията си из европейските столици срещате ли отношение като към една втора ръка държава?
Не. Това абсолютно убедено мога да го кажа. Няма такова отношение и поне с това, което аз се занимавам, с външнополитическата активност, България е един търсен и уважаван партньор във външната политика.
А смени ли през годината България насочеността си? От факта, че като събитие на годината слушателите посочват, и даже на първо място по. . . в гласуването в интернет, американските избори, означава ли вече, че българинът гледа по принцип на Запад, а не на Изток?
Ив. Калфин: Аз не знам. . .
Защото имаше и руски избори, пък не бяха нито номинирани, нито избрани.
Американските бяха доста по-шумно и по-дълго време продължи кампанията, повече интрига имаше в тях и т.н. Така че нормално е и общественото мнение и медийният интерес да е по-голям. Мисля, че българите имат основание да гледат съвсем балансирано навсякъде, нито само на Запад, нито само на Изток. България много ясно е изразила и своите ценности в НАТО, в Европейския съюз. Споделя ценностите на тези страни. Ние сме близки партньори там. Това съвсем не изключва, даже обратното, дава възможност България да се прояви там, където има някакви допълнителни компетенции. Ние затова сме много активни на Балканите, в Черноморския басейн, Кавказ, Централна Азия, включително в отношенията с Русия. Мисля, че България е една от страните, които има една много принципна и добре балансирана, и разумна позиция.
Да, обаче остават още пречки пред българите, когато гледат на Запад - да работят, да пътуват без визи в Съединените щати, да работят в иначе формално пълноправните съюзници на България в Европейския съюз.
Това е така, само че, ако сравним какво беше състоянието преди две години, сега напредъкът е много голям.
Какъв е той?
Ами, преди две години беше много по-трудно българите и да пътуват, включително в Европейския съюз, и да работят. Сега са много по-малко ограниченията и те непрекъснато отпадат. Вчера, снощи, нещо, което съм много доволен и се радвам, че мога да го съобщя, снощи испанското правителство взе решение да отмени всички ограничения за работа на български граждани в Испания. А там знаем, че има една голяма българска общност, която работи. Така че постепенно, и това е принципна политика и на правителството, ние работим заедно с нашите колеги, така че да ги убедим, че задържането на ограничения е абсолютно безсмислено от икономическа гледна точка. Българите могат да работят в Испания без . . .
Все едно са си в България.
Все едно са си в България, точно така. Просто Испания се включва за нас в общия европейски трудов пазар по същия начин, по който те могат да работят в голямата част от страните на Европейския съюз. Испания е специална страна, защото там има действително много голяма българска колония.
Колко държави остават с ограничения за България?
С ограничения за България остават Великобритания и Ирландия, Германия и Австрия, Белгия и Холандия, но когато казваме, че има ограничения там. . .
Шест от двадесет и шест.
Запазването на ограниченията всъщност е свързано с редица изключения, тъй като има дълги списъци във Великобритания и във Франция на професии, в които българите с тези професии биха също могли да работят без някакво допълнително разрешение, така че трудовият пазар, действително много бързо отпадат всички ограничения пред него.
Не би ли трябвало впрочем заради финансовата криза да се очаква затягане на трудовите пазари и западноевропейските държави да не искат българи.
Това е мотивацията в някои от страните, които решиха да продължат ограниченията. От икономическа гледна точка най-лошата реакция на една криза е да се затвори пазарът и да се протектира. Независимо дали става въпрос за трудовия пазар, за пазара на стоки, за пазара на услуги. Най-грешното решение е действително да се въвеждат пазарни ограничения, така че точно в период на криза от икономическа гледна точка трябва да се търси максимално освобождаване на възможностите за свободно движение.
Това значи ли, като вицепремиер, който наблюдава и икономиката, че вашата идея е България също да премахва всякакви ограничения през 2009 г., за да се предпази от кризата?
Имате предвид трудовия пазар ли?
Не само трудовия, и други сфери.
Как виждате вие България да посрещне. . .
Голяма грешка ще бъде, ако в България се предприемат мерки, които да предпазват, така, под някакъв похлупак отделни сектори или отделни части в икономиката. Това, което трябва да направим, е по-скоро да насърчим тези, които изнасят, които са способни да изнасят, тъй като България е една малка икономика. Към 120 процента от икономиката се превърта през каналите на външната търговия, така че ние имаме интерес колкото по-либерални бъдат тези канали, толкова по-добре, така че лошо решение би било да се въведат мерки, които да ограничават пазара, да предпазват, в кавички слагам, български производители. Това е мечешка услуга, която можем да си направим. Според вас разумно ли беше решението България да продължи да държи излишъци, т.е. да държи пари в резерви вместо да остави парите в бизнеса и гражданите и тя да поеме, както правят редица западни държави, удара от кризата? Държавата не е някакво, така, образувание, което е отделено от бизнеса и отделено от гражданите. Държавата в крайна сметка е организация, която е избрана от гражданите и управлява събраните общо средства за преразпределяне. В период на криза, когато се очаква държавният бюджет и държавата финансово да се намесят в редица сектори, за да подпомогнат тези сектори, независимо дали става въпрос за повече инвестиции, става въпрос за социални програми, които се правят. Очевидно е, че тези програми би трябвало да бъдат финансирани отнякъде, така че в случая държавата много по-ефективно може да насочи средства именно в кризисен период, за да омекоти ефектите от кризата. Това го виждаме във всички страни. Някой път се прави аналогия с кризата от 1929 г. Точно това се смята за една от големите грешки на тогавашните американски власти, че са казали - бизнесът да се оправя. Държавата няма да се намеси в нищо. Това е довело до още по-тежка криза. А може ли да се направи аналогия с 1997 г.? Вчерашните протести около Народното събрание, селскостопанските машини, студентите, които също излязоха на улицата, недоволството в много сектори? Не виждам аналогията, по която може да се направи този паралел. България и българската икономика е в много по-различна ситуация от тази, която беше 1997 г. Точно 1997 г. нямаше резерви, нямаше възможност държавата да прави каквото и да било. На практика тя беше лишена от възможността заради финансовата криза да провежда каквато и да било политика. Сега държавата мисля, че е основният фактор, който стабилизира и омекотява ефектите от кризата и подпомага и социалния сектор, и икономиката. Сега, това, че има браншове, включително земеделският, които настояват да има повече средства, които да се заделят за тях, сигурно всеки един бранш, ако го попитате, ще ви каже същото. Искаме повече средства, искаме държавата да се грижи за нас повече. Държавата, пак казвам, това са парите на всички, които са си платили данъците, така че, ако се обърне по-голямо внимание на един сектор, то това при всички случаи е за сметка на някой друг, тъй че секторни протести мисля, че са нещо, което надали е в интерес на икономиката като цяло. Протестът на студентите е нещо съвсем различно. Той там няма икономически искания. Там има други искания. Мисля, че те са напълно уместни и мисля, че държавата е крайно време, за съжаление, трябваше да се случи един такъв трагичен случай, но поне поуката, която може да се изведе, е крайно време да се направи това, което трябва да се направи със Студентския град. Да, но е логично това да го кажете на първата година на управлението. Но когато го казвате в последната. . . За кое имате предвид? . . .това пожелание - държавата е крайно време да направи нещо, е логичен въпросът към вас три години защо не направи? Когато казвам държавата, имам предвид всички всички институции, защото когато говорим за всички тези безобразия, които стават в Студентския град, до голяма степен те могат да се оправят само от местната власт. Тоест проблема вие виждате в общината? Ами, всички тези, всички тези разрешения, реституции, разрешения за строеж. . . Ако се разходите, не знам дали сте имали възможност скоро да го правите, аз, така се случи, че водих дъщеря си да кара кънки в Зимния дворец и се поразходих из Студентския град, там е мръсно, кално, тъмно, неприятно. . . и това се казва Студентски град. Това е работа на общината. Да се върнем на външната политика. Не си ли тръгва България рано от Ирак? България. . . Защо не останахме толкова, колкото Съединените щати? България изпълни мисията си в Ирак и мисля, че ние. . . и това е едно от важните й външнополитически събития на годината, която отминава. Мисля, че България изпълни с достойнство мисията си в Ирак и се връща с чувство действително на изпълнен дълг и на защитена чест и на държавата, и на военните ни, които бяха там. Тоест ние оставяме Ирак достатъчно сигурен, така че и ние да бъдем сигурни, че оттам няма да има източници на тероризъм, на други заплахи за България? В Ирак има все още много рискове. И политическата ситуация, и ситуацията със сигурността съвсем не са с тази стабилност, която бихме искали да има. В същото време, ако сравним сегашната ситуация със ситуацията, в която България започна своето участие в Ирак, то ще видим, че има огромен напредък. Вече иракските институции имат власт върху държавата, иракската армия е поела контрола върху почти всички провинции, които са в Ирак, изключително много беше направено по отношение на законодателство, избори и т.н., така че днешният Ирак е много по-различен от Ирак, когато България отиде. Аз и ще напомня, че още в началото на мандата на нашето правителство ние на практика променихме изцяло концепцията за българското присъствие в Ирак. Бяха прибрани, бяха изтеглени бойните части и изпратихме една хуманитарна мисия, която също беше изключително полезна и също свърши много добра работа, и то мисля по най-добрия и сигурен начин, без инциденти и с принос, който се оценява от всички наши партньори, че е много висок. Рискове в Ирак има, те ще продължат. Но пак казвам - това, което се случи до този момент, е едно значително движение напред. Мисля, че България би могла да се концентрира върху други приоритети вече. Ще замени ли иракската мисия друга мисия? Тези военнослужещи ще отидат ли другаде. . . Ние участваме. . . . . . в рамките на мисии в НАТО? . . . ние участваме в още три мисии извън Ирак, те са на НАТО и на Европейския съюз. Участваме в КФОР в Косово, участваме в Босна в европейската мисия "Алтеа" и участваме в Афганистан, където е голямата операция ИСАФ, която е натовска операция. Така че, България нямаме намерение да излизаме извън тези три мисии, които са за момента. Но особено Афганистан е една изключително предизвикателна мисия, която е не само на България, тя е на всички наши съюзници. Това означава ли, че ще отидат повече войници в Афганистан? Ние увеличихме през изминалата година значително участието си в Афганистан, имаме наши военни и в Кабул, и в Кандахар, имаме медицински екипи. Засега. . . подготвя се един екип от инструктори, които да участват заедно в този, съвместен с американски войски, които да подготвят афганистанската национална армия и техни части. Трудно може да се каже какъв е лимитът на участие. Засега не се предвижда увеличаване на българското участие. Но пак казвам - залогът в Афганистан е изключително голям. Между другото от гледна точка на демократически. . . демократични процедури страната също има значителен напредък, но от гледна точка на действия на терористи, особено на "Ал Кайда", има влошаване на ситуацията, тъй като "Ал Кайда" извършва терористични операции в доста по-широк периметър в Афганистан. Пак казвам - това е на практика битка с тероризма, с извора на тероризма. Коя е най-важната посока, в която пътувахте през 2008? Трудно е да се определи най-важна посока. Мисля, че всички посещения, които направих и аз, и разбира се, най-високите ръководители в държавата, и колегите ми, бяха важни за политиката на България. Балканите, Черноморският басейн, Кавказ, Централна Азия, енергийните, големите проекти, САЩ, Русия. Изключвам контактите и редовните връзки, изключително тесните контакти със страни от ЕС. Защо ги изключвате? Между другото, защото смятам, че това е най-нормалното нещо, най-интензивни са нашите контакти с партньорите ни в ЕС и НАТО. На тях гледате като на вътрешна политика вече. Е, вътрешна политика е участието ни в ЕС, на това не трябва да се гледа вече като външна политика, ние не сме външна страна за ЕС. Но консултацията и сътрудничеството с тези страни е нещо, което е редовна практика, и затова надали трябва да се подчертава. Вземете последната седмица, ето тази, която изтича, тя е много показателна за българската външна политика. Президентът направи две много важни посещения - в Турция и Туркменистан. Премиерът направи посещение в Македония. Аз имах две посещения, едното беше в Италия, където т.нар. маслинова клонка, група, това са 10 южноевропейски страни, координирахме позиции по едни от най-важните проблеми на ЕС, и вчера се върнах от Москва, където също обсъждахме изключително важни неща за България, включително свързани с възможности за икономическо развитие, за увеличаване на потока инвестиции и туристи от Русия към България, за големи енергийни проекти, които България е важна. Тук са свързани, само в тези няколко посещения за една седмица, теми, свързани с регионалната роля на България, с енергийната политика, в която България завоюва все по-важно място в рамките на европейската политика. Въпроси, свързани с координацията на политиката в ЕС, това, което направихме в Италия в тази координационна среща на 10-те страни от ЕС. Въобще това е една показателна седмица и за приоритетите, и за активността на българската външна политика. Какво очаквате на изборите догодина? Ще остане ли БСП и левицата управляваща? Аз мисля, че левицата има абсолютно всички основания с фактите на изпълнения мандат да поиска доверието за следващ мандат. А смятате ли, че ще стане? Както казват, убеждаването на избирателите е нещо, което трудно следва само от себе си. Някой път даже и убедителни факти не са по-силни от масовата емоция. Догодина ще бъде трудна година от гледна точка на икономическото развитие. Аз си мисля, че. . . и поне ще се постараем да има максимална солидарност и максимална откритост при провеждането на политиката, включително и в предизборната кампания. Мисля, че хората би трябвало да се концентрират върху това какви са опасностите и какво реално може да се направи. В трудни моменти, каквито трябва да се подготвим, че ще има в икономиката, мисля, че най-лошото е да търсим някакво голямо разделение на държавата и разделение на нацията. Така че ако и останалите участници в политическия живот действително се съгласят да правят същото, да участват с един прагматичен. . . по един прагматичен начин с решения на въпросите, които стоят, мисля, че левицата има какво да каже. Ако го обърнем на емоции и на, така, заклинания, на показване на мускули и на празни приказки, тогава не мисля, че би спечелил който и да било избирател. Прогнозата ви за 2009 всъщност през призмата, през която говорихме с всички досега събеседници. Остава ли България в Европа, ще има ли сектори, които ще бъдат изключени? Например правосъдието, ще има ли предпазна клауза, ще бъдат ли спрени още фондове, включително и по тези пари, предвидени за България след присъединяването? Намирам въпроса ви, с извинение, за абсурден. България не остава, България е в Европа и то е за дълго време в Европа. Ние си знаем задачките, има какво да правим още, това са достатъчно сериозни предизвикателства, включително в правосъдието, включително в изграждането действително на система, която е убедителна, не толкова заради европейските експерти, колкото заради българското общество, за изразходване на европейските фондове. Така че ние ще продължим, и то, така, с пълни усилия да правим промените в тези области. България е страна от ЕС, и то, пак казвам, една страна, която е уважавана в ЕС. Мога спокойно да го кажа за сферата, с която се занимавам, външната политика. Предпазни клаузи не очаквате? Мисля, че няма основания за такава.
