Събитие на годината 2008: Финансовата криза сграбчи в лапите си света
Събитие на годината 2008: Финансовата криза сграбчи в лапите си света / снимки: БГНЕС

Това е кардинален момент за американската икономика. Тя е изправена пред безпрецедентни предизвикателства, които изискват безпрецедентни мерки, призна президентът на САЩ Джордж Буш при едно от обръщенията си за състоянието на американската икономика.

Сред разразилата се най-страшна след Голямата депресия криза президентът на САЩ почти всеки ден се обръщаше към нацията да й обясни какви мерки се взимат, до какво те ще доведат и че няма място за съмнения във величието на Америка. У нас до късна есен повечето хора се чудеха защо медиите ги занимават с това нещо и не му надаваха ухо и пак под натиска на медиите управляващите първо отричаха световната криза да важи за малка България, минаха през отбрана за банковата ни система и три месеца по-късно признаха, че НЕ сме остров сред блатото.

„България за първи път според мен в съвременната си история навлиза в истинска капиталистическа криза”, заяви премиерът Сергей Станишев в началото на декември. Нека на всички да е ясно, че тази криза не е made in Bulgaria, както се е случвало преди, каза пък бившият финансов министър и заместник-председател на НДСВ Милен Велчев. „В момента валутният борд е едно благо за държавата, тъй като той ни пази от тези преки международни въздействия, които въздействат върху курса и хората са спокойни”, каза още Велчев.

Хората обаче не останаха спокойни и стигнаха до своя дефиниция за това какво означава световна финансова криза – очевидно този път не липсата на основни стоки в магазините и хиперинфлацията, която стопява 10 лева до 1 в рамките на деня. Разбраха, че може да се наложи да излязат принудително в отпуск и едновременно да работят, че заплатите им в най-добрия случай ще останат същите, а надеждите за коледните бонуси се стопиха в зимната мъгла.

Първият вестоносец на кризата беше спад в пазара на недвижими имоти. „Стагнацията се изразява първо в стагнация на пазара, на покупко-продажбите на недвижими имоти, има редица проекти, които имат разрешение за строеж, но не са започнати да се реализират, което ще има пряко отражение върху строителството. В него има над 350000 души, които са заети. Моята прогноза е, че поне 100 от тях ще останат на улицата”, казва експертът в сферата Орлин Владиков.

Вторият признак е поскъпването на кредитите. Няма как да се е вдигнал ресурсът на международните пазари с, нека да кажем 2,5 на сто, и банките, които вземат от тези международни пазари, да не вдигнат цената на кредита с толкова, обяснява управителят на БНБ Иван Искров.

Третият признак е затваряне на производства в предприятия и съкращения. Последната графа по оценка на анализаторите очаква попълване най-вече идната година.

Докато отвъд океана и в Европа създаваха спасителен след спасителен план на фона на увеличаващият се списък от фалити, у нас лавинообразно се трупаха упреците на бизнеса и опозицията, че правителството не взима мерки. „Късното признаване на задаващата се криза от страна на правителството го завари неподготвено, поради което то ни предлага бюджет с несъстоятелна макрорамка”, каза лидерът на ДСБ и бивш министър-председател Иван Костов. „Не бяха предприети основните мерки за защита на българската икономика от финансовата криза и първите негативни явления вече са факт”, казва пък председателят на Българската стопанска камара Божидар Данев.

След това дойдоха и призивите ако не друго – поне да се напише по-реалистичен, тоест песимистичен сценарий под формата на Бюджет 2009. Една сутрин из кулоарите на управляващите се заговори за ревизия, която дни преди Коледа не се състоя и държавата заспа една вечер през декември с бюджета, с който се събуди през септември. Народното събрание прие цифрите, прогнозирани от финансистите през септември, а те вече ги бяха редуцирали.„Вие предлагате всеки месец да променяме макрорамката ли?”, попита риторично в кулоарите на парламента финансовият министър Пламен Орешарски в деня на обсъждане на бюджета в Народното събрание.

„Нашите прогнози вече се опитах да обясня, че са умерено оптимистични. Те бяха актуални в края на септември – началото на октомври, а буферите, които бюджетът, фактически покриват поведение на икономиката с между 4,7 и 0 процента растеж”, коментира Орешарски. Анализаторите вече не знаеха какво да коментират, а още по-малко да прогнозират.

„Всичко е в условно наклонение. Значи България е в изключителна позиция, в каквато аз нямам в моя жизнен път, разбира се никога не съм виждал подобно нещо, но доколкото съм чел и история, не е имало такъв случай в който много сериозни проблеми има там, откъдето обикновено ни дават съвети как да се справяме с проблеми”, каза директорът на Центъра за либерални стратегии Георги Ганев.

„Най-големият потребител в света са Съединените американски щати. Докато САЩ не затворят кризата, няма да я затвори Европа, а щом не я затвори Европа, България също не може да затвори кризата”, обясни председателят на БСК Божидар Данев.

„Задава се само едно нещо, нищо друго освен това, че няма да можем да си купуваме непрекъснато нови дрешки. Няма да огладнеем, няма да бъдем бедни истински, няма да станем много зле. Въпросът е, че свикнахме да сме всяка година малко по-добре. Сега вероятно в продължение на няколко години няма да ставаме по-добре и ще трябва да си броим парите”, допълва съпредседателят на Центъра за икономическо развитие Александър Божков.

За политиците беше най-важно да илюстрират по всякакви начини, че тази криза не е като онази и не произтича от техни безрасъдства. Сякаш това можеше по някакъв начин да промени нещата и да балансира прогнозите на бизнеса за нулев растеж със записаните 4.7% в бюджета. Единствен министърът на икономиката в подкрепа на бизнеса се съгласи, че е добра идея паралелното въвеждане на еврото, но тя бе отхвърлена в зародиш от финансовия министър.

Политиците в Америка ги сполетяха други упреци – че в средата на силно развит капитализъм допуснаха национализация, която намирисва на социализъм. И че позволиха драмите на Уолстрийт да се пренесат на Мейн стрийт. Спасете нас, не спасявайте алчните, които ни доведоха до тук, беше лозунгът на американските данъкоплатци преди най-студената Коледа от 1929 година насам.