Коментар

Моите 70 заснежени минути

27 ноември 2008 13:27

Честит ви първи сняг! Малко със закъснение го казвам това и макар сега, точно в този момент, снежната покривка да се е превърнала в кал и киша, спокойно – всеки момент може отново да завали. Я дъжд, я сняг, а покрай тях и малко паника и шаш.

От събота насам, откакто ни затрупа за първи път тази зима, седя и си задавам един въпрос. Трябва ли всеки път, когато завали, в София да се случват абсурди? Трябва ли всичко, ама абсолютно всичко в столицата да се обръща надолу с главата? Редица катастрофи, 80 души в Пирогов заради падания по заледените улици, градският транспорт със закъснение от по 25 мин., неотоплен и непочистен, недостъпни спирки, неработещи светофари, счупени клони, паднали дървета, прекъснат ток, отложени мачове и още, и още. И всичко това само заради един сняг!

Паднало дърво до Полиграфическия комбинат спря четири тролейбусни линии, екипи на спешна помощ дежурят в райони със затруднено движение, временно блокиран е пътят Калотина-София заради непочистен сняг, първият сняг разкраси София в киша, локви и опасни спирки. Това са само част от заглавията, които на 22 ноември красяха вестниците и ни стряскаха по радиото и телевизията. И всичко това отново само заради един сняг!

Ако не сме готови за един сняг, 8 дни преди началото на декември, какво ще се случва тогава през януари и след това, когато ще вали всеки ден и ще трупа непрекъснато. И ще си кажете – „Преживявали сме го това всяка зима, защо да не го преживеем и сега?" Защото ми писна да го преживявам. Защото зимата не е толкова страшна, само ако някой можеше да си свърши работата и то без да се напъва особено. От Столичната община обвиниха собствениците на магазини и жилищни блокове заради непочистените заледени тротоари. А защо тогава, през целия уикенд, те почистиха едва няколко главни, „обществено значими" улици и оставиха столичаните да падат и да проклинат за пореден път лютата зима.

Ще ви разкажа само за моите 70 минути вчера, които ми отне пътуването от НДК до Дарик радио на бул. „Дондуков” 82. Заваля сняг, прехвърчаше на парцали и се опитваше да изглежда красиво на фона на останките и изпотрошените захвърлени дъски, останали от „Произведено в България". Макар и да беше валяло само час, стълбите на подлеза бяха силно заледени и хлъзгави и ми отне около 5 минути да сляза по тях и да стигна цяла. В студения грозен подлез, където спират тролеи и трамваи, не беше по-различно от обикновено, а тролеят закъсняваше с 10 минути от разписанието си, въпреки че вече го бяхме чакали 15 минути. И накрая - О, чудо! Дойдоха даже два тролея един след друг (както обикновено). Седнах отпред и гледах снега през предния прозорец. Малко преди спирката на Попа, видях как шофьорката обърна табелката, на която пишеше тролей номер 2, и сложи надпис „до Гурко". Другите не видяха това, защото стояха по-далече от предното стъкло. На въпросната спирка Гурко, същата тази ватманка грозно изгони огромната маса народ, които се возехме уж на топло и се изсипахме при останалите на спирката. Те обаче бяха извънредно много този път. Опитвах се да разбера какво се случва, когато видях, че следващият тролей направи същото и още една маса народ се изсипаха на спирката на БСФС. Третият тролей зад него също...

„Заради снега е това" си шушукаха столичани и някак примирено, сякаш всичко, което се случваше беше нормално, тръгнаха пеша по същия този сняг, който спираше тролеите в същия този студ, от който си мислеха, че са избягали в уж отопления тролейбус. И така, оказа се, че на софиянеца не му е студено, не му е заледено, дори не му пука. Някак си, той просто се е примирил с тежката зима.

А на фона на цялата тази какофония, от общината се сетиха да пуснат някои от лампичките на коледната украса на София. Сетиха се, след като ние от медиите ги подсетихме. Но нищо, важното е, че все пак си имаме украса. С малко повечко сняг може и съвсем да ни дойде коледното настроение. Да, малко изпопадали и с изпотрошени крайници, малко премръзнали и затрупани, може пък и ние да се сетим за празничния си дух.

Както каза една жена, която веднъж анкетирах, за да се нагримираш, първо трябва да се изкъпеш и облечеш. А милата София си остава мръсна и гола, но накичена с коледни елхи и украси - точно като една околовръстна дама, както каза същата тази жена.

И така, честит ви първи сняг. И весела Коледа!

Последвайте ни