Нападателят на Чико Малкия Маргин вкара гол на съда
Нападателят на Чико Малкия Маргин вкара гол на съда / Sofia Photo Agency

Тези дни всички медии се занимават с един футболист. Името му е Николай Маринов, известен още като Малкия Маргин. Човекът играл като централен нападател на отбор "Чико" от село Бяга. Как може, възмущава се обикновеният гражданин, нали му беше лошо, нали даже делото му спряха заради здравословни причини, а той играе. Как не го е срам! А защо да не играе, питам ви аз. Слава Богу в България все още е валиден принципът „невинен до доказване на противното”.

Срещу Николай Маринов и брат му – Красимир съдът не успя нищичко да докаже. Нищичко. И не само това. Двамата изиграха такъв театър, че магистратите се видяха принудени да ги освободят. Но нали това освобождаване е станало след прилагането на медицински епикризи, документи разни. Излиза, че адвокатите на двамата са си свършили отлично работата. Някой друг не си е свършил работата. И този друг трябва да понесе основната критика, че Николай Маринов се подиграва със съдебната система, прави се на болен, а после спокойно си рита.

Не е виновен Маринов, нали така. Не е луд този, който изяде зелника. Виновни са онези зелници, които не могат да скалъпят едно свестно обвинение в тази страна.

Гледал съм филми и знам, че обвинението идва от прокуратурата. Там екип от специалисти събират доказателства, натискат полицията за улики и свидетели и в крайна сметка знаят дали имат дело, вързано в кърпа, или всичко е сапунен балон. При делото с Маргините за пореден път наблюдавахме балон. Някой искал нещо, ама друг го направил, трети казал. Глупости на търкалета.

Докато следователите в България работят в олющени стаички, а зад гърба им виси календар с гола мацка, доказателственият материл, по каквото и да е дело, ще се събира през куп за грош. Докато обикновените граждани виждат, че повсеместно полицията си клати краката, напълно естествено няма да иска да свидетелства. Защото полицията у нас има предимно пожелателен характер. Време да минава до следващата заплата.

И не на последно място – прокуратурата разполага с кадри, които явно са били достатъчно некадърни, за да станат адвокати. Ето защо всеки що годе хитър адвокат може да надхитри системата.

А това че Маргина ритал… ами ще рита. Ако ще и балет ще играе. Само че проблемът не е в него. Ако село Бяга не ми беше толкова далеч, още за следващия кръг щях да отида на стадиона и да подкрепям Ники Маринов. Защото, прецаквайки системата, той все пак показа, че част от тази система работи. За съжаление това е онази част, която вероятно защитава виновните, а не предпазва обикновените хора. Но все пак тя работи!

Надявам се на мача в село Бяга да се организира и специална екскурзия за начинаещи магистрати, за да видят какво се случи с онова дело, с което щяхме да впечатлим Европейския съюз.