Румен Симеонов, подуправител на управление "Банков надзор" на БНБ в предаването "Седмицата" по Дарик.
Вие сте от 1990 година в банката, а от 1996 година до 2007 година, когато станахте подуправител, бяхте директор на надзорната политика и методология в централната банка. Участва ли, планира ли да участва БНБ в тези намеси на централни банки на различни страни по света с цел успокояване на пазарите? Може би не в такива мащаби, но ето и нашата борса срива.
Намесите, които правят централните банки и в Европа, и най-вече в САЩ, Федералният резерв, са свързани с проблеми в ликвидността на тези пазари, които бяха предизвикани от недоверието, което пък беше резултат от срива на финансовия пазар в САЩ. При нас няма необходимост от такава намеса, тъй като междубанковият пазар, макар и малък, функционира.
Пари има, това казвате?
Пари има, разбира се, те поскъпнаха от това, което става в Европа преди всичко, защото ние сме част от европейския финансов пазар, макар и на периферията. Но у нас от какво се финансират банките? 1/3 от ресурса идва от банките-майки. Знаете, че нашият банков пазар е изключително европейски. Той се доминира от европейски субсидиари, пеете най-големи банки държат около 60% от активите в банкови сектор. 30% от ресурса идва от тези банки-майки и около 70% от ресурса, който се използва за кредитиране на българската икономика и на домакинствата, е местен. Тоест, от български фирми и граждани, от депозити.
Добре, ама като 1/3 се издържа от пазар, който в момента има проблем, от банки, които в момента участват в световния проблем, това няма ли да се отрази?
Отразява се, но ние дори го разглеждаме като здравословно оздравяване, защото знаете, че няколко години се опитвахме да задържаме кредитния ръст с различни мерки. Сега наблюдаваме един спад само за една година, на годишна база около 10% има спад в кредитирането, което и очаквахме да стане, но то стана и поради други причини, не само от мерките, които вземахме. Знаете, че бяхме предприели едни по-високи ликвидни изисквания чрез минималните резерви, чрез които искахме да изтеглим ликвидност, тоест – обратното на това, което правят в момента централните банки. Те предоставят ликвидност, за да поддържат пазара.
Има ли ресурс БНБ да се намеси като швейцарската, ако не като Федералния резерв, ако това се наложи. Нека построим една виртуална картина, при която се сриват банки, които финансират 30% от българския банков пазар, пари няма, няма ликвидност. Може ли да направите вие това, което направи Федералният резерв или което прави Швейцарската централна банка през тази седмица?
Както е известно, в повечето случаи намесата, която се прави в САЩ, тя не е само с пари на Федералния резерв, това са публични пари, това е от бюджета на Щатите, а централните банки играят само ролята на агент на правителството. Това се случи и в Англия, знаете, с най-голямата ипотечна банка.
Има ли ресурс България да посрещне криза?
Има, много усилено се дискутира въпросът с бюджетния излишък...
Тоест, излиза в седмицата на този срив, че може би трябва да си мислим дали да даваме повече пенсии накрая на годината или да изсипваме пари и да строим точно сега скъпи неща.
Моето лично разбиране е, че бюджетният излишък не е излишни пари, а това са един резерв точно за черни дни, така че ресурс има.
Тоест, ако вас ви питат, бихте заделил тези пари?
Да.
Всичките?
Въпрос на преценка, но все пак това са едни резервни пари.
Добре ли е за една икономика банките й да не боравят с финансови инструменти от инвестиционен характер, като тези в САЩ, в Западна Европа, като тези на четвъртата по големина инвестиционна банка в САЩ „Лемън Брадърс”? Защото излиза, от всичко което изчетох през седмицата, колко добре, че всъщност сме зле.
Не бих казал така, но в общи линии нашият банков пазар е доста, да не казвам примитивен, но все пак не е толкова иновативен, колкото в Щатите. Освен това, в България нямаме инвестиционни банки, а банките ни са универсални. Основните активи на банките в България са кредитите, които са за фирми и за граждани, това е основният актив.
За тях ще говорим много, това е най-интересното, първо да изясним параметрите. Понеже от всички успокоения, които се опитвате да внушавате – хора на позиции или експерти, аз разбирам, че на мен тук не може да ми се случи пропадане като в САЩ, но това ме кара да мисля, че не може да ми се случи и успех като в САЩ, че ние сме далеч от света на успяващите, които рискуват.
Съпоставка с развитостта на пазара в Щатите и в България трудно може да се направи. Ресурсите и възможностите на американската икономика са други. Не случайно косвените ефекти от американската криза толкова много се дискутират във всички страни.
Очаквате ли сливания на представени в България банки? Deutsche bank сe събира с Postbank, Commerce Bank с Dresdner Bank.
Вече споменах, че българската банкова система се доминира от субсидиарите на големи европейски банки. Ако при тях се получи сливане, вероятно и тук ще се получи сливане.
И тук ще има същото сливане?
Да, възможно е.
Но няма индикации?
Както беше случаят с UniCredit. Знаете, поредица от придобивания създадоха тази голяма група – UniCredit, която в България се сляха три банки.
Сега стигаме до лихвите по кредитите за хора и за фирми, които са ги взели. Сега, според различни таблици в печата, които четох, се движат между 7 и 9 %, ако не бъркам. Колко очаквате, че ще се повишат. Вие в едно интервю в „Сега” казвате, миналата година лятото, че всъщност лихвите по кредитите в България на практика са нулеви, защото инфлацията, доходът от нещата, които се купуват с тези кредити, цената на нещата, които се купуват с тези кредити, е по-висока от цената на самите кредити. Сега ще се промени ли тази нула след финансовата криза?
Възможно е малко да се променят нещата, защото инфлацията, както е известно, спадна през последните месеци. Лихвата по кредитите е резултати от цената на ресурса. След като всички банки и в европейски мащаб повишиха търсенето и виждате, че всички банки предлагат едни лихви по депозитите, които значително нараснаха от миналата година през същия период досега и това пък доведе до една за нас благоприятна тенденция, че много от парите, които бяха извън банките, се вляха в банките именно поради тези по-високи лихвени нива по депозитите. Когато нивата по депозитите са по-високи, естествено, че за да спечели банката, тя трябва да повиши и лихвените равнища по кредитите.
Възможна ли е прогноза колко биха се повишили лихвите?
За мен е трудно да направя прогноза, но все пак лихвите по кредитите, естествено, се влияят и от търсенето на кредити. Ако кредитът поскъпне толкова много, че стане неизгоден за потребителите на кредити – било фирми, било граждани, естествено, че те ще задържат нива.
А в централната банка смятате ли да променяте основната лихва? Понеже от седмица имате ясни изявления от Федералния резерв, че там няма да променят, швейцарците също казаха, че ще запазят...
Основната лихва е функция от това, което става на междубанковия пазар и основната лихва у нас е с малко по-висока от тази, която ЕЦБ обявява. Тя не е някаква...
Т.е. вие не можете да влияете? Вие не можете да влияете върху лихвата.
Ние не можем да влияем.
Ами добре, тези – швейцарците, американците, тогава защо излизат и обясняват как те няма да променят Федералния резерв и Централната швейцарска банка, основната лихва?
Но влияят на ликвидността на пазара като изсипват пари. Ако не изсипват пари на пазара. Лихвата ще се качва.
Очаквате ли да намалее кредитирането в България?
Да. То вече е факт. Аз споменах, че... Примерно данните в едногодишен разрез – юни миналата година и юни тази година – имаме понижение с около 10% на кредитния растеж, което за нас е добре.
И като брой кредити, и като обем.
И като обем, да.
Като размери на кредитите.
Да, да. Друга положителна тенденция е, че ръстът на кредита е по-голям в корпоративното кредитиране и по-малък, намалява в потребителското.
Там в какви съотношения е всъщност, корпоративно-потребителско?
Примерно 54% е ръстът на корпоративното, около 50% е ръстът в потребителския кредит.
А съотношението между тях какво е?
Долу-горе са на половина.
50:50. А в една развита икономика, на Запад какви са съотношенията? Фирмите ли взимат повече кредити или гражданите?
Подобни са, но все пак зависи и от бизнеса на фирмите. Знаете, допреди няколко години превес имаше корпоративният кредит. След това банките доста експанзивно започнаха да запълват потребителския сегмент, който в продължение на три години беше доста интензивен този ръст в потребителския сектор. Но всеки пазар си има ниво на насищане. Той не може да продължава вечно, от една страна е ограничен от ресурса, който получава от пазара, от друга страна – от търсенето.
А какъв е делът на кредитирането от други финансови институции, не банки? От например лизингови къщи. Аз поне познавам страшно много хора, които си взеха в последните месеци коли, различни техники с лизинг.
Това е един интересен въпрос. За две-три години не банковия сектор нарасна неимоверно много. В момента активите в лизинговите компании са някъде около 6 милиарда лева и около 3 милиарда лева са потребителските, предимно потребителски кредити, раздадени от не банки от рода на Джет Кредит, Изи Кредит и т.н.
Т.е. финансови и лизингови къщи.
Да.
Смятате ли да...Всъщност режимът в България е много либерален. Те само трябва да ви уведомяват, че съществуват.
Изключително либерален е режимът и в сегашния Закон за кредитните институции, ако може въобще да се нарече, че това е режим, има едно изискване тези институции, някой път в кавички, да уведомят, че извършват такива сделки – лизинговане, кредит и други, или сделки, които са упоменати в член първи на Закона за кредитните институции.
Всъщност го правят абсолютно безконтролно, без никаква преценка на възможностите им.
Не бих казал, че е така, защото данните сочат, че именно така... Към момента имаме в регистъра над 440-450 дружества, които са ни уведомили, че извършват такива финансови услуги. От тях някъде около 80 са лизинговите компании, някои от тях принадлежат на банки, разбира се. И около 80 са дружествата, които са ни уведомили, че извършват кредитна дейност. От тях значение имат може би десетина, другите са изключително дребни и те са ни уведомили, не че са финансова институция, а защото са имали някакви свободни средства и са ги дали на кредит, и за да спазят закона, ни уведомяват.
Аз тогава не виждам особен смисъл в ограниченията, които се опитвате да налагате върху банките при кредитиране, при положение, че кредитирането може да става чрез организации, които вие не контролирате.
При банките нещата стоят по съвсем друг начин, защото банките са депозитни институции. Докато тук говорим за институции, които не набират средствата, с които извършват тези сделки, а чрез публично привличане.
Да, но нали една от целите ви всъщност е да ограничавате изсипването на огромни пари на пазара под формата на заеми, които не е ясно как ще бъдат връщани, за да не се стига до кризи като тази, които започнаха точно от това, че много хора взеха много пари на запад, за да си накупят къщи и коли и после се оказа, че няма как да ги връщат на тези, от които са ги взели.
За нас е изключително важно да защитим депозантите, а не можем да забраним на който и да е, ако има свободен ресурс, да го дава на някой.
Т.е. няма да променяте този режим на лизинговите къщи?
Ще го променим в известна степен, но без да внасяме някаква особена регулация. Целта на промените, които сме предложили в закона, от една страна искаме да въведем един регистрационен режим, който да филтрира този огромен брой институции, т.е. да сложи някакъв ред в това.
Т.е. все пак целите намаляване?
Да, намаляването...или по-скоро селектирането им, защото, както споменах, трудно е, много от тези институции, може би две трети от тях, трудно могат да се нарекат институции. Освен това другата ни цел е с една друга поправка да дадем възможност тези институции да докладват и да получават информация от Централния кредитен регистър, което ще е добре както за самите тях, така и за банките, тъй като банките ще имат по-пълна картина за задлъжнялостта на лицата, които искат кредит.
Един може да вземе кредити, т.е. лизинги и след това да иде и при банката и оттам да си вземе, и банката ще си каже – този човек няма никакви заеми защо да не му отпуснем.
Именно. Този дълг, който в момента е създаден от тези не банкови институции около 8 милиарда, той практически е неизвестен за банките до голяма степен.
Ще се превърнат ли български банки в брокери за недвижими имоти?
Ипотечното кредитиране у нас доста се различава от това в САЩ. Например една от отликите е тази, че банките не могат директно да придобият недвижим имот, така както става в САЩ. В САЩ в момента, в който определен брой погасителни вноски не се изпълнят от длъжника, банката става собственик на имота. Не е необходимо да провежда търгове и т.н.
При нас се минава през изпълнително производство.
Да. Освен това специфичността на начина на живот в България е коренно различен с този в САЩ. Знаете, че в САЩ мобилността на населението в зависимост от работното място е много голяма. Уседналост се проявява едва след 50 години, а някъде и след пенсиониране. Докато при нас е доста болезнено ако едно семейство трябва да загуби жилището си.
Ще умре, но ще върне кредита.
Ще вземе назаем и от роднини, но няма да се остави на улицата.
Четох, че управителят на банката Иван Искров е казал, че 95.5% от получателите на кредити в България са редовни.
Да. В момента качеството на кредитите е много високо.
А каква част са ипотечни?
Трябва все пак да направим разграничение дали под ипотечни разбираме всеки кредит, който е обезпечен с ипотека или само онзи кредит, който финансира покупката на жилището. Обикновено в САЩ, когато се говори за ипотечен кредит, се разбира кредит за покупка на жилище.
Каква част в Българи са такива?
Ипотечните кредити са...трудно ми е да кажа в момента цифрата, но някъде около 20% от всички кредити.
А основно обезпечение ли е недвижимостта и по фирмите кредити?
Да. За разлика от други страни, при нас фирмените кредити са обезпечени и много от тях са обезпечени и с недвижими имоти. Докато практиката за кредитиране на фирми обикновено, че е необезпечено кредитиране, защото там се залага на преценката на бизнеса, какво генерира бизнесът, а не толкова за обезпечение.
И каква част от всички кредити, дадени в България, може да се каже, че са обезпечени с недвижимости?
Голяма част от кредитите имат като обезпечение недвижимости, защото това е единственият материален актив, който се признава от нашите регулации за обезпечение.
Това не трябва ли да се промени?
Разбира се има и други обезпечения, финансови гаранции и други, но все пак ми се струва, че има известен все още апетит на банките да получават...
Да залагат на сигурно.
Да.
Те и тези в САЩ и Англия залагаха на сигурно.
По различни са нещата, не може да се направи пряка връзка. Естествено, възможно е да има...няма кредит, който е абсолютно безрисков, независимо дали той е обезпечен с ипотека или с друго обезпечение. Виждате, че дори такива инструменти, които бяха застраховани от такива компании като AIG за финансов риск, също потънаха. Така че и финансовите обезпечения не винаги доставят достатъчно сигурност.
Разумно ли е да се тегли кредит сега?
Всичко е въпрос на сметка.
Понеже какви ли не експерти съветват, но преобладава мнението – не теглете сега.
За потребителските кредити е изключително важно потенциалният длъжник да знае, че ще може да обслужва този дълг с тези лихви, които са към момента.
То с тези в момента може и да може, ама с тези утре?
И с тези утре, разбира се. Защото ако някой, да речем, реши да живее само на кредити и всичките си пари, които получава като доход, дава за погасяване на кредита, очевидно е, че в даден момент може да затъне. Но тука все пак трябва да се има предвид това е основният момент за преценка от самите банкери. Съмнявам се, че има такива банки, които така лесно да дават пари, независимо от рекламите, които ни заливат.
Експерти съветват да не държим спестяванията си в една банка.
Винаги е добре да има разсейване на риска. Въпреки, че защитата у нас е доста голяма в сравнение със средния депозит. Знаете, че защитата е 40 хиляди лева, което за българските условия е доста високо.
Какво ще стане на световния финансов пазар до 24 октомври 2008 година? На 24 октомври 1929 започва великата депресия, черният четвъртък в Ню Йорк, срив на цените на акциите на основните компании със 60-70%.
Експертите казват, че кризите обикновено се пораждат от различни фактори, но естествено резултатът е един и същ – загуби. Възможно е кризата да отшуми, виждате, че американците с всички средства искат да ограничат нейното влияние, да възстановят доверието в американските институции и в правителството, защото това е изключително важно за тях. Доверието в американския пазар в момента е, бих казал, трагично и аз мисля, че тези усилия ще постигнат успех. В какъв диапазон от време е трудно да се каже, защото независимо от спасяването на системни играчи, които формират целия този пазар и не само в САЩ, а и извън него...
Те едни спасиха, но други – не.
Не е необходимо всички да бъдат спасени, защото това би...
Как решават кой да спасят и кой не, но това е друга тема?
Да, това е друга тема, но ако направим преглед на спасените, например, така да се каже, национализацията на тези компании, които дирижират вторичния пазар на ипотечни продукти в САЩ, очевидно се спасиха, защото без тях практически този пазар вече трябва да бъде зачеркнат. И затова много дори и политици казват, че светът или финансовата система няма да е същия след този американски срив, защото може би ще има друга архитектура, друг дизайн на финансовите продукти, на финансовия пазар.
Добре, да обобщим тук новините за България. Централната банка предлага лизинговите, финансовите къщи вече да се регистрират, а не само да уведомяват банката за съществуването си с цел да могат да бъдат по-добре контролирани кредитополучателите на кредити както от банки, така и от такива финансови институции. Смятате ли още да ограничавате кредитирането с повишаване на изискванията за резерви?
На този етап това не се налага.
Не се налага и да изливате пари на междубанковия пазар, както правят това в Европа и САЩ.
Не, не се налага и затова поддържаме все още тези високи минимални резерви.
Но и вие очаквате ръст на лихвите?
Да, в общи линии това са очаквания, които вече самите банкери декларират, че между половин-един процент е възможно да се покачат лихвите до края на годината.
