Саркози - най-подходящият посредник на ЕС между Русия и Грузия
Саркози - най-подходящият посредник на ЕС между Русия и Грузия / Sofia Photo Agency
Френският президент Никола Саркози, известен повече със своята прямота, отколкото с дипломатически такт, изглежда е най-силният "коз" на Европа да се установи мир между Русия и Грузия. За разлика от Вашингтон, Париж може да твърди, че е безпристрастен посредник. Освен това Саркози е подсилен и от настоящата си роля на председател на 27-членния Европейски съюз, най-големия търговски партньор на Русия. Но споразумението за прекратяване на огъня, което Саркози изготви, се препъва. Внезапните му дипломатически визити в Москва и Тбилиси днес може да са последния му шанс да го спаси, както и да спаси доверието към него като миротворец.

Официално Саркози, който е придружаван от председателя на Европейската комисия Жозе Барозу и от върховния представител на ЕС за външната политика и сигурността Хавиер Солана, е натоварен със задачата да гарантира, че точките от договора се спазват. Дори за най-опитния дипломат това не е шега работа. Руските войски се запъват като магаре на мост, руският президент Дмитрий Медведев не дава знак, че отстъпва, а историческият и правен  контекст е сложен. Саркози си изгради репутация на енергичен и рязък вътрешен министър, преследващ конкретни резултати - качества, които се в контраст с тесногръдите, красноречиви и възвишени френски дипломати от миналото. Понякога грубият, нехарактерен за държавниците стил на Саркози засенчваше посланието му.

Няколко анализатори казаха, че главната цел на днешната мисия на Саркози трябва да бъде намаляване на напрежението между Русия и Грузия - мисия, която няма количествено измерение за разлика от твърдите резултатите, които Саркози обикновено търси. Саркози носи мандат на ЕС: лидери от блока, които на 1 септември имаха извънредна среща заради кризата, разкритикуваха Москва, че не изпълнява ангажиментите си по споразумението, тъй като руски танкове са  останали на грузинска  територия. Русия ги нарича мироопазващи сили и твърди, че споразумението позволява те да са там. Приоритетът на Саркози е да накара Москва да изтегли стотиците войници, които нахлуха от сепаратистките зони Южна Осетия и Абхазия и заеха позиции дълбоко в грузинска територия, казаха френски дипломати.

Водената от Саркози мисия цели също да бъдат постигнати споразумения, които ще позволят на повече международни наблюдатели да бъдат разположени в Абхазия и Южна Осетия, за да следят за спазване на примирието и да съставят график за преговори за сигурността и стабилността на отцепилите се републики, които Русия признава за независими. Първата "совалка" на Саркози в първите дни след избухването на военния конфликт на 7 август доведе до подписване на примирие. Втората му визита в Москва и Тбилиси за по-малко от месец показва, че това е една от най-големите кризи, с които ЕС някога се е сблъсквал.

"Много добре е, че френското президентство реагира така бързо", каза Сабин Фишер, експерт по Русия към Института за изследване на сигурност на Европейския съюз в Париж. Но сделката за примирие е проблемна, добави тя. "Тя дава на руската страна възможност за интерпретация...точно за това бе критикуван Саркози".

За 16-те му месеца като президент досега упоритостта на Саркози даде своите плодове на международната сцена. Той помогна да се освободят шестимата български медици, които бяха държани в Либия, засили дипломатическата и военна роля на Франция в Афганистан и възстанови отношенията на Франция със Сирия, наред с други неща. Преди всичко обаче Саркози закърпи отношенията със САЩ, които силно пострадаха  заради позицията на президента Жак Ширак срещу войната в Ирак. Почти толкова важно е, че Саркози успя да протегне ръка на някои европейски страни, които Ширак сгълча, че подкрепят правителството на Буш по въпроса за войната в Ирак.

Отчасти поради тази причини, смятат анализатори, Саркози успя да постигне единна европейска позиция срещу Русия на извънредната среща на 1 септември. Той трябваше да намери компромис между призивите за твърди действия от страна на Полша и балтийските държави и колебанията на страни като Италия, чийто премиер Силвио Берлускони се противопостави на санкции срещу Русия.  

Анализаторите се разминават в мненията си за значимостта на ролята на Саркози. Франсоа Есбур от подкрепяната от държавата Фондация за стратегически проучвания в Париж даде "отличен" на френския лидер, задето се съобразил с мнението на Силвио Берлускони. Тома Гомар от независимия Френски институт по международни отношения каза, че действията на Русия и "недоловимата" по думите му роля на САЩ, са главните движещи сили зад единството на ЕС, повече отколкото е Саркози. "Позициите на страните членки се сближиха. Страни като Франция и Германия втвърдиха позициите се към Москва, а други като балтийските държави и Полша станаха по-реалистични. Те смятат, че САЩ са резервирани по този проблем", каза той.

Франция не изпитва такъв исторически антагонизъм към Русия и не е толкова зависима от руския петрол и природен газ както някои от нейните партньори в ЕС. Затова френското председателство на ЕС точно в този момент е късмет за Париж, твърдят някои. Французите могат да направят така, че добрите отношения, които Париж има както с Москва, така и с Тбилиси, да се окажат плодотворни, каза Гомар. "Ако беше друга страна, например Полша, посредничеството на ЕС щеше да е много по-сложно".

В тази криза ЕС говори в един глас - нещо необичайно, казаха анализатори, и това служи на дългосрочната цел на Саркози да сближи още повече страните членки по дипломатически, политически и военни въпроси. От друга страна Саркози няма силни козове, които да разиграе в мисията си в Москва. "Основният проблем е, че ЕС разполага само с дипломатически средства", каза Гомар. "Те разбират, че за да бъдеш възприеман сериозно от страна като Русия, трябва да си също играч в областта на сигурността". (БТА)