Олег Калугин. Той беше най-младият генерал в КГБ.
Ръководеше операциите на страховитата служба не къде да е, а на територията на Америка.
На бюрото му на „Лубянка” имаше папки с имена на хора, които бяха обречени. а етаж 3, пак на «Лубянка», беше решено, че Марков ще бъде премахнат.
Септември. Лондон. Мост Ватерло. Българският автор и журналист в BBC Георги Марков чака автобус на спирката, когато усеща пронизваща болка в крака. Добре сложен непознат захвърля чадър, промълвява «извинете» и изчезва с такси. Марков не взима насериозно малкия инцидент, прибира се у дома. След три дни умира от треска.
Директорът на съветското контраразузнаване Олег Калугин първи разкрива подробности около убийството. И си навлича гнева на много хора. По-късно дори е осъден на 15 години затвор. Днес живее в Щатите. Не се е връщал в Москва от 1995 година.
Това е Калугин, Олег Данилович! През 1958 година вие пътувате до САЩ като стипендиант по програма Фулбрайт, но всъщност отивате като шпионин на КГБ. През годините се издигате до шеф на външното контраразузнаване и генерал-майор. Малцина знаят, че тогава сте били най-младият генерал в системата на КГБ. Как се случи това? Наистина бях най-младият генерал в историята на КГБ. Навярно шефовете ми са решили, че мога да се справя добре с работата. Оценявам, че те се довериха на толкова млад човек. Вижте, такива неща се случват, но не толкова често в КГБ. По онова време работих здраво и исках да успея в кариерата си. Помагаше ли ви баща ви? Той също е работил в КГБ? Така, но баща ми не е причина за издигането ми. Той беше капитан, когато се пенсионира. Нямаше опит в чуждестранните контакти, а и по принцип не беше много доволен от работата си в КГБ. Колко задачи за работа от КГБ имахте, докато бяхте в Щатите? Стотици. Една от основните ми задачи беше да наемам хора, да превръщам враговете в приятели. Да помагам на Съветския съюз като набавям информация за враговете на държавата. Да осигурявам секретна информация за намеренията и плановете на западните нации срещу Съветския съюз. Да намирам научна и технологична информация, която би помогнала. Правех много неща и според мен ги правех добре. Тази година изтича 30-годишната давност по делото за Георги Марков, едно от най-странните убийства по време на Студената война. Британските власти подозират отдавна служители на КГБ и българските тайни служби за участие в убийството на Марков. Каква е вашата информация по случая? Георги Марков беше убит по заповед на Тодор Живков, лидерът на Българската Комунистическа Партия по онова време. Той помоли съветските си приятели да му помогнат като предоставят техническа помощ. Тоест – българските служби извършиха престъплението, а съветските осигуриха някои средства за неговото извършване. В случая – осигуриха отровата. Все пак, знаехте ли тогава какво разгневи Живков, че той помоли за помощ и как точно му помогнахте? Само с отровата ли? Живков беше често нападан в предаванията на Би Би Си, в които Георги Марков беше главен участник. Дъщерята на Живков също беше обиждана по радиото. Има някакво участие на дъщерята на Живков в този случай и доколкото знам Живков е бил много гневен от работата на Марков. Поради тази причина беше решено Марков да бъде премахнат физически. Колкото до съветската помощ, ние дадохме отровата. Това е. А оръжието? Оръжието, да, това всъщност беше много малък пистолет, закачен към един чадър. Твърдите ли, че дъщерята на Живков е изиграла роля в убеждаването на баща си да предприеме действия срещу Георги Марков? Това е, което чух, но нямам детайли, защото България беше приятелска страна на СССР, а моите интереси бяха повече в западните страни и САЩ. Тъй че нямам повече детайли за личните отношения в приятелски страни като България, Полша, Унгария. Вярно ли е, че първоначално Живков наредил убийството да се извърши на рождения му ден? Това не знам. Запознат съм само със заповедта на Живков и съветската роля в осигуряването на подходящо оборудване и специални средства. Тогава шефът на КГБ Андропов съгласи ли се с Живков? Как прие молбата му за помощ? Всъщност Андропов се колебаеше, не желаеше да продължи. Когато този въпрос беше дискутиран, спомням си отлично, Андропов каза “Аз съм против убийствата.” Но шефът на руското разузнаване Кручков молеше Андропов да промени мнението си. Твърдеше, че ако не се съгласим с молбата на българските тайни служби това може да разгневи Живков и отношенията между България и Съветския съюз да се развалят. Очевидно този аргумент изигра своята роля и имаше влияние върху решението на Андропов, който каза в края: “Добре, но без наше участие, дайте им каквото искат, но без наше участие.” Говори се, че за разлика от източногерманските, полските и чешките тайни служби, българските са били като филиал на КГБ? Българите бяха като братя за руснаците, много повече от просто съюзници. Приятелството между двете страни беше много важно за нас, особено относено към отношенията ни с другите европейски страни. Сред другите източноевропейски страни, най-много се доверявахме на България. Реално ние бяхме нещо като 16-ата република на СССР, така ли? Имаше такава дискусия и тя беше повдигната от българите. Българите искаха да се присъединят и руснаците биха се радвали това да се случи. Някои хора считаха, че ако това се случи, то ще бъде интерпретирано на запад като колониален, имперски ход от страна на СССР. Чували ли сте за Франческо Гулино? Не И нямате представа кой реално е извършил убийството на Марков? Не, никога не съм знаел. Това не беше наша работа. Българите работеха по този случай. Все пак вие бяхте първият, който разкри подробности по делото, нали така? Имахте ли проблеми? Да, имах проблеми. На първо място, когато бях поканен от Би Би Си да дойда във Великобритания за специална програма, която не беше свързана с България, аз бях задържан от британската полиция в Лондон и бях в затвора цял ден. Те ме разпитваха за съветската и моята роля по това дело. По време на разпита дадох всички отговори, които имах по онова време. На следващият ден бях пуснат от затвора. Бях толкова отвратен от отношението на британците към мен, че исках незабавно да напусна Лондон. От Би Би Си обаче се извиниха, казаха, че съжаляват, помолиха ме да остана . Така че в крайна сметка останах още седмица в Лондон. По време на убийството на Марков вие работихте за КГБ в Москва или другаде? В Москва. Получихте ли някаква награда за успешната българска операция? Има две български награди, но те не са свързани със случая. Имам награди от Полша, Чехословакия, дори от Монголия. Една от наградите беше ловна пушка, подарена ми от българския вътрешен министър Стоянов. Беше доста скъпо оръжие. Две години по-късно получих военен орден. Срещахте ли се с Тодор Живков или дъщеря му? Не, не съм се срещал с него. Само с вътрешният министър Стоянов и други хора, с които сме работили в една област. Какво мислите за естеството на убийството след толкова години? Британският вестник Дейли Телеграф го описва като убийство в стил Джеймс Бонд – с това странно оръжие и използваната отрова рицин? Аз не съм специалист по оръжията. Моята експертност е най-вече в политическото разузнаване и събиране на информация. Както и набирането на хора, които да работят за Съветския Съюз. Може и да съм бил информиран за някои неща, но работата ми беше дотам. Все пак знаехте ли как се правят тези специали отрови, използвани за убийства? Имаше ли КГБ, има ли и днес, специална лаборатория, разработваща тези отрови? Доколкото знам има такава лаборатория. Същата лаборатория, която съществува от десетилетия. Днес тази лаборатория е усъвършенствала продукта си и много хора в Русия умряха от отравяния. Говоря за руските политически дисиденти като Юрий Щекочихин, един от най-известните руски репортери, редактор на Новая Газета и член на разследващата парламентарна комисия, която се опитваше да определи кой взриви апартаментите в Москва през 1999 година. Бомбите, след които стотици бяха убити, бяха използвани от руското правителство, за да атакува Чечня. Говори се, че тези бомби са били начин чеченците да бъдат обвинени в тероризъм. Всички хора, които се опитаха да разследват този случай, днес са мъртви. Друг убит е Сергей Юшенков. Той също беше член на тази комисия. Има и други хора, които бяха убити – всички те са били критични относно руското участие в войната срещу Чечня. Но най-драматичен пример на настоящия руски режим, който използва терор срещу политическите си опоненти, е отравянето на Литвиненко във Великобритания. Той беше много критичен конкретно към Путин. Познавах добре Литвиненко и знам какво пишеше за руския президент. И когато беше отровен, нямах никакви съмнения кой стои зад това убийство. Президентът Юшченко също беше отровен, когато се кандидатира за президент на Украйна. Когато изборите се развиха по неблагоприятен за Русия начин, те решиха да премахнат Юшченко. Както знаем, той беше отровен, но не умря. Това е един нов вид Русия, която използва екстремни методи, за да премахме политическите си опоненти. И тези методи включват убийства. Тоест сте категоричен, че смъртта на Литвиненко е директно свързана с режима в Москва и КГБ? Абсолютно. Нямам никакви съмнения за това. Защото Литвиненко беше толкова критичен при забележките си към Путин. Много малко лидери по света биха толерирали такова отношение. За разлика от други лидери, Путин принадлежи към различна политическа култура. Той няма проблеми с отстраняването на политическите си опоненти. Имате ли наблюдение за ролята на КГБ в България през последните години? Ролята на КГБ в Източна Европа днес е далеч по-слаба в сравнение с преди. Тогава тези страни се възприемаха като приятели и съюзници на голямата съветска империя. Днес България и другите източноевропейски страни са свободни, суверенни държави. Разбира се, Русия има присъствие в тези страни. Мислите ли, че София и Москва имат връзка с опита за убийство на папа Йоан Павел II? От това, което знам, не е имало дискусии или планове на руснаци или българи за атентат срещу Папата. Мисля, че този криминален акт беше извършен от един луд човек. Нито Русия, нито България имат връзка с това. Работили сте 32 години за КГБ, днес живеете друг живот. Интересно ли ви е след толкова години прекарани на такава служба? Какво правите през деня? Когато дойдох в Щатите през 1995 година нямах планове да остана. Домът, семейството, стотиците ми приятели бяха в Москва. Случи се така, че през 1998 година един мъж на име Владимир Путин, който впрочем ми е бил подчинен, стана шеф на руските федерални служби за сигурност. По-късно беше избран за президент на Русия. Разбрах защо руснаците го подкрепят. Все пак, за разлика от предшественика си Елцин, той не беше често пиян и абсолютно непредсказуем. По времето на Елцин икономическата ситуация в Русия беше много лоша. Тогава Путин изглеждаше като по-добрият избор. Когато обаче беше избран, в първото си публично обръщение, той ме нарече “предател”. Аз също отговорих публично като го нарекох “военен престъпник”. И добавих, че Путин ще бъде изправен пред международен съд, точно като Милошевич. След две години беше проведен таен процес, в който бях осъден на 15 години затвор. В резултат на това нямах друг избор, освен да потърся политическо убежище в Щатите. От тогава живея в Америка. Щастлив съм тук. Активно участвам в много обществени мероприятия. Аз съм един от директорите на Международния Шпионски Музей. Професор съм в център за изследване на тероризма. Лектор съм, който пътува из цялата страна. Уважават ме и съм щастлив тук. Кога за последен път посетихте Москва? През 1995. От тогава не съм се връщал. Кой според вас е лидер на Русия сега – Медведев или Путин? Путин. Нямам никакви съмнения за това.
