Главният прокурор Борис Велчев определи доклада на Европейската комисия като остър, но не и драматичен по отношение на съдебната власт. „Трябва да си направим равносметка, за да не се наложи след половин година да преглъщаме още по-остри формулировки”, каза Велчев в специално интервю за Дарик радио и добави:
"Ние поемаме своята част от отговорността за неуспешното, неадекватно противодействие на корупцията. Но тук нашите усилия са само част от общите усилия и трябва всички да понесем своята отговорност. Няма как да се справим с корупцията само чрез започнати дела. Трябва да направим такива правилата в България, че да минимизираме възможностите за получаване и даване на подкупи. Що се отнася до организираната престъпност там нещата стоят по съвършено различно. Там отговорността е преди всичко на органите на МВР, на ДАНС, разбира се, на следствието в известна степен. Защото, това го пише в доклада, противодействието на организираната престъпност подлежи на промяна. Ние сме се опитали да планираме, създавали сме определени звена, създавали сме и работни групи, които да работят по определени дела. Това е водело и до по-добри резултати в сравнение с обичайната работа. Очевидно, че и тези резултати, колко и да са по-добри, далеч не се оценяват като достатъчни".
Велчев обяви, че няма да иска оставки в съдебната система заради доклада, тъй като те нямало да променят нищо.
Какво точно казва докладът в частта, която се отнася за съдебната власт и специално това, което засяга работата на прокуратурата? Доколко сериозни са критиките и има ли известно смекчаване в сравнение с това, което като предварителен текст вече стана известно от няколко дни?
Онова, което прави впечатление, е, че критиките са много сериозни, адресирани общо към цялата съдебна власт и не само към съдебната власт, а към цялата държава. Защото противодействието на престъпността не е единствено работа на съдебната власт. Не можем да не отбележим факта, че в сравнение с предварително оповестените варианти езикът, тонът на окончателния доклад като че ли е малко по-смекчен. Отпаднали са някои формулировки, които правеха силно впечатление. Например в първия вариант имаше формулировка за „фундаментално почистване” на администрацията и съдебната власт. Поне във варианта, който аз съм чел, в окончателния доклад тази формулировка е заменена с „необходимостта за укрепване” на администрацията и съдебната власт. Но това са технически корекции. По съдържанието си, по естеството си, докладът според мен не е променен съществено и продължава да бъде остро критичен. Всъщност колко критичен може да си обясним единствено на фона на предходните доклади. Защото само в сравнението може да се види какво е характерно за този конкретно последен доклад. Прави впечатление и запазването естеството на критиките и втвърдяването на тона. Не мога да кажа, че е драматичен докладът по никакъв начин, но той е значително по-остър от предишния и очевидно е повод за много сериозна равносметка, за да не се окажем след шест месеца в по-тежкото положение да преглъщаме още по-остри формулировки. Една от основните критики е, че неефективна се оказа борбата с организираната престъпност и корупцията. Не се виждат видими резултати особено по високите етажи на властта. Каква е равносметката ви по този въпрос? Бих искал да разделим двете теми. Не че нямат понякога връзка помежду си, но не са непременно свързани – противодействието на организираната престъпност и на корупцията. Противодействието на корупцията не може и няма как да бъде работа единствено на органите на полицията и прокуратурата. Това е така, защото наказателно-правните мерки за противодействие на корупцията са само част от държавния инструментариум в тази посока. Много по-важно от тях са посочените в доклада допълнителни мерки, свързани с контрола, свързани със законодателното уреждане на конфликта на интереси, свързани най-общо казано с превенцията на корупцията. В този смисъл в доклада има съществени критики към законодателството, което все още не е изиграло нужната роля за превенция на корупцията. Това не означава, че можем да избягаме от своята отговорност и да кажем, че ние сме си свършили работата в противодействието на корупцията на всички нива, не само на високите етажи, а във всички сфери на живота. Доста сериозни забележки има за корупцията в образованието и здравеопазването. Не бих искал те да останат незабелязани. Т.е. ние поемаме своята част от отговорността за неуспешното, неадекватно противодействие на корупцията. Но тук нашите усилия са само част от общите усилия и трябва всички да понесем своята отговорност. Няма как да се справим с корупцията само чрез започнати дела. Трябва да направим такива правилата в България, че да минимизираме възможностите за получаване и даване на подкупи. Що се отнася до организираната престъпност там нещата стоят съвършено различно. Там отговорността е преди всичко на органите на МВР, на ДАНС, разбира се, на следствието в известна степен. Защото, това го пише в доклада, противодействието на организираната престъпност подлежи на промяна. Ние сме се опитали да планираме, създавали сме определени звена, създавали сме и работни групи, които да работят по определени дела. Това е водело и до по-добри резултати в сравнение с обичайната работа. Очевидно, че и тези резултати, колкото и да са по-добри, далеч не се оценяват като достатъчни. Следователно е необходимо едно ново, по-творческо мислене, което да позволи да създадем нов механизъм на действие и не като празна приказка, а като реално действие, водещо до резултат в близките месеци. Казвам това, защото в доклада се съдържа една препоръка към нас да помислим за създаването на специално звено в прокуратурата, което обаче да се състои не само от прокурори, и да работи по някакви предварително оповестени дела, каквато е била досегашната ни практика. А да бъде звено, координирано от прокурори, и съставено от органи на полицията, на ДАНС, други експерти, главно финансови, данъчни, митнически, за да можем да си представим организираната престъпност във всичките й сложни проявни форми. Да се опитаме да потърсим противодействие на всички нива, на които тя оперира. Това е нещо, което ние ще направим. Ние вече имахме разговор с министъра на вътрешните работи, с председателя на ДАНС. Мисля, че имаме еднакво разбиране за това, което трябва да направим. Но за разлика от предходните ни усилия, този опит ще го запазим максимално дискретен. Ние няма да обявим хората, които ще работят, няма да обявим обектите, по които ще работят, няма да обявим методите, които ще използват. Идеята е да се опитаме максимално да ограничим възможностите за изтичане на информация, да концентрираме усилия не просто в една посока, а във всички посоки, на които действа организираната престъпност, да обобщим събраната досега информация и да съберем нова. Аз се надявам, че в следващите няколко месеца, с един хоризонт до следващия доклад след шест месеца, да се отчете, че създаването на това звено е било правилно решение. Казвате, че вече има съгласие между основните участници, силовите участници. Къде ще бъде структурирано това звено към прокуратурата или като независим орган? Ние не можем да създадем независим орган, затова най-малко трябва специална законодателна промяна, която би отнела време. Ние ще създадем този нов модел за работа по организираната престъпност в рамките на действащия закон. Точните детайли, разбира се, са част от онази дискретност, за която говоря. Отговорността за това звено ще носи прокуратурата. Казвате само подкупи не са достатъчни за корупцията. Тежките й проявления са търговия с власт, конфликт на интереси. Как да се подобри работата по тези пунктове, защото това е най-трудно доказуемо? А тези критики се съдържат в доклада. Твърде амбициозно е от моя страна да дам рецепта как да извършим една мащабна и ефективна превенция на корупцията. Но до това се свежда основният проблем. Колкото и корумпирани служители на високо ниво, магистрати или политици един ден да разкрива полицията, а ние да наказваме, те все пак ще бъдат много по-малко отколкото е истинският брой корумпирани лица в държавата. Това е нормално. Няма престъпност, която да се разкрива на 100 % и не може да има такава престъпност. Следователно по-важно е да се опитаме да създадем такива условия, че този тип престъпност да бъде законодателно ограничавана предварително. Ако ние имаме една яснота при възлагането на обществените поръчки, ако имаме ясен обществен контрол, регулация на конфликта на интереси, намаляване на досега между граждани и администрация, ако има по-голям контрол в съдебната система, за да се изключат подкупите в съдебната власт – всички тези неща законодателно уредени и изпълнени на практика като административни практики биха довели до намаляването на възможностите за корупция. Това трябва да бъде съпроводено с непрекъснатото разкриване на такива случаи. Но такива случаи не могат да бъдат планирани. Миналата седмица разкрихме сериозен, значим случай на корупция в съдебната власт. Ако утре имаме нови данни, ще реагираме по същия начин. Къде се къса комуникацията, диалогът между вас и останалите органи на предварително производство, за да се отчете липсата на резултати? Липсата на резултати се дължи на много по-сложен комплекс от фактори, отколкото понякога нарушения диалог. Аз мисля даже, че не е въпросът в диалога. Диалогът, не бих казал, че е и нарушен. Сигурно имаме своите трудности в комуникацията на моменти, но като цяло работим добре и с МВР, и със следствието, и с ДАНС. Много по-сложни и по-комплексни са причините, необходимо е да се повиши разкриваемостта на корупционните престъпления. След това е необходимо да се повиши капацитетът на органите, които ги разследват. След това е необходимо да се повиши и професионалната квалификация и опитът на прокурорите, които поддържат обвиненията по тези дела. Така че всяко едно от тези звена, за които вие говорите – и ДАНС, и МВР, и прокуратурата, и следствието – има още много какво да правим. Изтичането на информация както от МВР, така и от съдебната система, независимо дали се посочва в доклада, е една сериозна причина за провал на редица дела. Как смятате да реагирате на това? Според конкретния случай. Ако установим изтичането на такава информация, ще реагираме както сме реагирали. И наскоро има образувани дела срещу полицаи и служители на МВР за издаване на класифицирана информация. Последният случай бе в Бургас или Сливен, ако не се лъжа. Но по-важно е – пак се връщам на това – не толкова да реагираме срещу случаите, това също е много важно, по-важно е да създадем такава организация на работата, че изтичането на информация да стане много трудно, да не кажа невъзможно. А още по-важно е да подберем тези хора и за работа в ДАНС, и в полицията, и в прокуратурата, и в съдебната власт като цяло, които не биха били склонни да издават информация от другата страна на барикадата. Излиза, че кадровият проблем е основен тук? Основен не зная, но във всички случаи, хайде да бъдем честни, каквато и система да създадем, каквато и организация да направим, каквито и законодателни гаранции да предвидим, всичко си е въпрос на човешка почтеност. ДАНС не можеше ли да бъде този орган, който да се занимава с борбата с организираната престъпност и корупцията? И ДАНС, и МВР имат такива функции. И според мен би могло да се говори за това, че в бъдеще между тях ще възникне едно здравословно партньорство, но и съревнование на това поле и аз не виждам нищо лошо, ако на полето на противодействието на организираната престъпност работят и ДАНС, и МВР. Дебатът за мястото на следствието продължава. Във вторник и министърът на правосъдието Меглена Тачева го каза, и вие го подкрепихте. Изглежда, че това се оказва проблем и по текста на доклада. Само че забелязаха се известни разногласия между мненията тук, в България и там, в Брюксел как да се реши този проблем. Какво ще стане всъщност с тези 520 души? Не мога да кажа какво ще стане. Мога да кажа какво бих искал да стане. Бих искал те да се върнат на работа, пълноценно натоварени със сложни дела, по които могат да демонстрират своята професионална компетентност. Но дали това ще стане, и особено кога, ми е много трудно да кажа. В този нов орган имат ли място? Вероятно в този нов орган, който ще бъде създаден, ще има и следователи, но не искам съвсем съзнателно да навлизам в детайли относно структурата на този орган и хората, които ще работят в него. Законодателните лутания продължават да са проблем. Как оценявате специално наказателното законодателство след десетките промени от последните години, които се оказват на парче? Цялото законодателство ми е трудно да оценя. Аз в някаква степен познавам по-добре материалното наказателно право и мога съвсем отговорно да кажа, че за съжаление действащият и приет през 1968 година Наказателен кодекс, който е изменян около 60 пъти междувременно, представлява един неудачен нормативен акт в този момент. В него има и вътрешни противоречия, има и институти, които за съжаление не подпомагат противодействието на престъпността, има и откровено остарели норми. В него отсъства политика по наказанията. Отсъстват ясни гаранции, че там, където се прилагат освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, това се отнася наистина за маловажни и незначителни престъпления. Тоест една сериозна реформа в Наказателния кодекс е повече от наложителна. Вие от самото си встъпване в длъжност говорите за това разделяне на престъпления и простъпки и диференцирането им в Наказателно-процесуалния кодекс. Имате ли надежда, че това най-после ще стане, поне под натиска на Брюксел? Това не е моя идея. Много колеги, които се занимават с наказателно право, и преди мен са защитавали и поддържали подобна идея. Фактът, че и докладът на Европейската комисия отразява това като едно добро решение, ни дава допълнителна увереност, че рано или късно то ще се случи. Само че съдебната система не работи ефективно. Много общ извод. Съдебната система е едно много голямо цяло, което има три компонента. Това са органите на следствието, на прокуратурата и на съда. Че не работи ефективно като че ли е трудно да опровергаем. Но всичко зависи и от критерия, който задаваме. Ако видите докладите, които в края на годината и ние, и съдилищата изготвяме, ще видите, че като цяло тя не работи неефективно. Неефективно работи по един кръг, но много сложни дела, които за съжаление са истинският тест за професионализма в системата Новият Висш съдебен съвет, постоянно действащ отчита плюс, така като положителен момент в доклада. Има вече известен опит новият ВСС, можете ли да направите оценка? Беше ли това, което очаквахте? Да, мисля, че да. Новият ВСС работи по добра формула. Прави ми впечатление колко добре са организирани заседанията и как бързо протичат, когато предварителното, тежко професионално обсъждане е минало в комисиите. В този смисъл този ВСС решава като обем повече проблеми на съдебната власт от предходния, който работеше по друга формула. Струва ми се, че постоянно действащият ВСС е едно добро решение. Смятате ли, че ще се наложат конституционни промени, пък било то и направени от Велико народно събрание, за да се приключи с този процес на вътрешно преструктуриране на съдебната система? Нали отново се подхваща дебатът за мястото на следствието, министър Тачева подхвана въпроса за изваждането на прокуратурата, независима от съдебната система. Приветствам всеки един дебат дотолкова, доколкото той е едно поле за размяна на идеи. Не виждам нищо лошо в това да коментираме мястото на следствието, мястото на прокуратурата, необходимостта от Велико народно събрание, промяна на структурата на съдебната власт. Това е съвсем нормално в една държава, в която хората имат идеи и ги споделят. Но ако ме питате, необходима ли е структурна промяна в съдебната власт, за да стане тя по-добре действаща, веднага ще ви отговоря: не, това не е необходимо. Не мога да не задам въпроса, обикновено при отчитането на такива провали по такъв важен доклад, какъвто е този, първото, което се очаква да се случи, е нечия смяна или нечия оставка. Вие лично ще поискате ли на някого от вашата система, да кажем, оставката или смяната? Не, аз мисля, че въпросът с оставките е, разбира се, закономерен, той е съвсем легитимно поставен в такива моменти, но не мисля, че оставката на когото и да било конкретно може да промени нещо. Струва ми се, че трябват усилията на много повече хора, а не на един, двама или петима души, за да се случи истинската промяна.
