Делата срещу организираната престъпност, висшите държавни чиновници, служителите на МВР и ДАНС, прането на пари, корупцията във висшите етажи на властта и ред други тежки престъпления, за които Европа най-много ни критикува, няма да се водят от следствието. Ето това решиха министрите и окончателно приключиха въпроса с това да не се увеличават по никакъв начин орязаните до абсурд правомощия на следователите в Наказателно-процесуалния кодекс. Решението дойде след среща на министрите в Катарино и заседание при премиера в четвъртък, а ден по-късно го съобщи министърът на правосъдието Миглена Тачева. Като мотив се изтъкна, че след изречението от февруарския евродоклад, че разширяването на правомощията на разследващите магистрати и възлагане на дела на следствието ще се счита за крачка назад в реформата, а за да се измисли ход изобщо и да се реши съдбата на следователите пък ще се пита отново Конституционния съд. Все неща, на които сме били свидетели през миналите години.
Съдбата на следствието и разумните начини за справяне със ситуацията коментира в „Седмицата” на Дарик радио заместник-директорът на Национална следствена служба Румен Георгиев.
Сега, ще ми се да започна тук с един манифест, едно редакционно каре на колегите от "24 часа" преди година и един месец, април 2007 година. Ще го зачета дословно за читателите на Дарик. Закрийте следствието - с големи букви пише най-отгоре заглавието. Както вече неведнъж "24 часа" е призовавал, българското следствие трябва да бъде изцяло закрито, а работата му да бъде поета от полицията и прокуратурата. То е излишно, вредно, а както разбираме напоследък от срамните скандали в него и опасно за българските граждани и образа на страната по света. Това, че то не бе закрито, а силно подкастрено като правомощия, стана, защото в Народното събрание имаше депутати, които попречиха за промяната на конституцията. Ако обичате, след всичко, на което сме свидетели, проявете държавническо чувство, мъжество и здрав разум и ликвидирайте тази порочна структура. От нея файда няма, има само вреда. А освен това сега следователите не са и длъжни да работят, което не пречи да получават едни от най-стабилните възнаграждения в съдебната система, но очевидно и те са им малко. Добре са ви характеризирали колегите. Призивът една година по-късно горе-долу е осъществен. Защо ви мразят толкова, господин Георгиев? Какво правите на държавата? Ами, това е един интересен въпрос кой ни мрази и защо, но така или иначе повечето проблеми на противодействието на престъпността идват от неуредиците в досъдебното производство така или иначе. Защото там се събират фактите, а без факти не може да има правосъдие. От римско време е известно това. Така че тоя материал, който прочетохте, беше анонимен, първо. Очевидно хората, които не харесват . . . Доста ироничен, разбира се. . . . не харесват разследването, обикновено не си казват имената. Така е и в този случай, защото пък ако се приеме, че всяко действие на човека е мотивирано от интерес, хората, които имат интерес разследването в България да не е силно, не са сред любимците пък на обществото. Тъй че. . . Имената им много често висят по страниците на вестниците. . . Е, зависи. . . .кой какви далавери прави. Зависи. Това е, разбира се, друга тема. Сега, вие знаехте ли всъщност за това решение на кабинета, с което окончателно ви зачеркват, следствието, като институция... О, не, бих казал . . . . . . и кога разбрахте? Позволете, първо, да уточня. Аз мисля, че в момента нещата не стоят толкова драматично. Това решение, доколкото аз съм информиран, е по-скоро изчакване на решение в Брюксел. Тъжно е, разбира се, че България трябва за вътрешноправните си неща да се консултира с Брюксел, но така или иначе в момента сме в такъв период исторически, в който много неща, които стават в България зависят от съгласуване с Брюксел. Действително Брюксел всъщност е град, но комисията, която работи там, една част от чиновниците, които са посещавали България, една част от българските чиновници, които са създавали представата на брюкселските чиновници за България, са били, меко казано, некомпетентни и така в момента се е натрупала една представа, насочена срещу професията на разследващия магистрат, каквито професии съществуват в много европейски страни. Всъщност аз не познавам страна, която да слага всички яйца в една кошница, да има само една разследваща структура полиция. Навсякъде различните видове дела, специално тези, които са свързани с познания по-задълбочени в гражданското право, в икономиката се разследват в специализирани структури. Тъй че. . . Всъщност да припомним . . .. . .няма драма в това да се приеме конституционният модел на Република България, който при това е направен мъдро ми се струва от конституционния законодател, който промени специално и в съдебната власт в тази й част свързва с работата на едно Велико Народно събрание.
Ето това ми се ще всъщност да припомним още веднъж, защото този дебат, който с вас почваме сега, който вчера се повдигна отново в общественото пространство, се случва една година след последния път, когато това се е коментирало. Хората, някои от хората, може и да не помнят за това. Дайте да разберем още веднъж защо има проблем и защо се търси решение за съдбата на следствието. То всъщност е фиксирано в конституцията. При това в главата Държавно устройство, която за да бъде пипната по какъвто и да било начин, трябва да се свика Велико Народно събрание.
Да, това е решението и на Конституционния съд от 10 април 2003 година. Какво казва това решение? По чие сезиране на Конституционния съд беше и какво казва то? Аз мисля, че главният прокурор беше сезирал Конституционния съд, но той има много хубави мотиви на 9 страници съвсем подробни. А диспозитивът на решението, в диспозитива на решението се казва, че конституционно установените органи - Народно събрание, президент, вицепрезидент, Министерски съвет, Конституционен съд, органите на съдебната власт, Върховен касационен съд, Върховен административен съд, прокуратура, следствие и Висш съдебен съвет - тяхното съществуване, мястото на съответната власт, организацията, условията, начинът на формирането и мандатът им, за да бъдат променени, е необходимо Велико народно събрание. Тъй че решението е напълно. . . Това попречи да бъдете закрити преди една година, да си го кажем така. Не, не. Вижте, ако се върнем малко по-назад, аз не знам с колко време разполагаме, но в България е пробвано всичко по отношение на следствието. Ние сме единствената страна в Европа, която опита всички методи на приватизация и успя да опорочи всеки един от тях - касова, масова, реституция, изнасяне на активи във. . . По същия начин се е опитвало, имаше няколко опита. Ще започнем оттам, че през лятото на 1998 година Народното събрание прие един Закон за изменение на съдебната власт, в който прати следствието в съда. Този закон не видя бял свят. Аз просто ще ви припомня тези факти по простата причина, че не беше публикуван. А закон, който не е публикуван. . . Не е закон, да. . . . не може да влезе в сила. Тогава президентът Петър Стоянов, който беше излъчен от същата политическа сила, която имаше голямо мнозинство в Народното събрание, 38-то по ред Народно събрание, издаде един Указ номер 362 от 14 октомври 1998 година, с който върна този закон заради очевидни противоречия с конституцията. След това имаше още един инфарктен закон, който също не видя бял свят. Той влезе в историята по-скоро чрез прякора, който журналисти му измислиха - законът Юнишев, ако помните, той беше депутат от . . . Юрий Юнишев, да. Юрий Юнишев, да, от Кюстендил. Той къде, къде ви слагаше този закон? Този закон ни местеше в прокуратурата. Нещо, което сега пак отново се предлага. Вие си спомняте, че също се вложи страст да бъде приет този закон в последните часове на 38-ото обикновено Народно събрание, когато тичаха там десетина души и натискаха клавишите понеже събранието вече беше разпуснато, и под камерите и прожекторите на няколко телевизии. Този закон също не видя бял свят, защото също беше спрян като противоконституционен. 1999 г. Богомил Бонев върна дознанието. Не, това също. . . Дознанието пък от 1999 г. до третата поправка в конституцията, която можеше да се тълкува в смисъл, че следствието има монопол. . . 128 пращаше цялото разследване само в следствието. Та цели 4 години полицейското разследване като че ли беше противоконституционно. Нелегално малко. Да, не беше конституционно закрепено. Макар че, ако трябва да бъдем откровени, ние никога не сме искали да имаме монопол. Не искаме всички яйца на държавата да са в една кошница, дори това да е нашата кошница. И много активно работихме да се възстанови полицейското дознание. Ако си спомняте друга налудна идея на българския законодател, ще ви върна още по-назад във времето. На 16 април 1990 г. Народното събрание тогава и правителството на Луканов с изменение на НПК ликвидираха бързото полицейско производство и дознанието. Тогава се каза, че е много демократично всяко едно разследване, дори на съвсем дребно престъпление, да бъде извършвано от юрист следовател, защото така се гарантират човешките права. Тази лудост трая близо 4 години, да няма дознание и всичко да е следствие, можете да си представите, още повече че ние тогава бяхме останали на 50 процента и естествено тогава се получи първото, предизвикано от законодателя задръстване на разследването, а оттам на цялата. . . С висящи дела. . . . правозащитна система. Между другото прави впечатление, че след подобни резки движения с волана на държавата винаги настъпва криза в разследването, криза в обществото. . . Видима криза при това, да. Очевидно да, защото. . . И по тази причина винаги нещата трябва да се, все пак да се изследват, да се правят много внимателно. И при това, все ми се иска да кажа, с отчитане на мнението на специалисти. Обърнете внимание, че всички тези реформатори, включително в днешно време, които предлагат някакви резки движения с конституционния волан на държавата, са обединени под едно, те са в различни политически сили, но едно нещо ги обединява - те не са виждали жив подследствен, не са разследвали нито едно дело никога през живота си. И нямат макар и дори обща представа от занаята, от професията на разследващия орган. След като това е така, след като това е общата база, на която лягат всички тези крайни становища и резултатите, които вече доста години наблюдаваме, също са повече от очевидни, аз мисля, че ще бъде лесно да убедим и хората в Брюксел, и много се надявам на това, а ще ви кажа и защо се надявам. . . Какво искате да ги убедите? . . . съвсем скоро отговорни хора в Брюксел да приемат разумното решение за България. А то е, че би следвало да се използва в пълнота целият наличен ресурс на държавата за борба с организираната престъпност. Забележете какво е в момента. Основната критика е пак по глава 24. И чуждите посланици, и всичките тези доклади изразяват неудовлетворение от противодействието с организираната престъпност. Къде е основното поле на организираната престъпност? Изтичането на информация по разработки в МВР, както стана ясно в последните два месеца. Оставяме го това, това е безумие, да, това е един фрагмент. Но така или иначе на България, от една страна, се казва да се бори по-добре с организираната престъпност. От друга страна, да не ползва инструментариума, който има. Значи, да се бори с престъпността, ама само с едната си ръка, не искам да кажа дали е лява или дясна. На следващо място, всички поддържат реформата в МВР. Очевидно е, че там има проблеми. След като всички сме обединени около това, ами, дайте да помогнем и на този министър, и на това ръководство на МВР и да облекчим с малко, но със сериозни като обем труд разследвания дознателския апарат. Каква е логиката в момента, докато се правят реформи, цялата тежест, целият огромен товар на ежедневната престъпност да бъде стоварен на плещите на тези момчета и момичета. На следващо място, тезата, че ние не сме реформирани. Ами, в България се направиха, извинявайте, четири конституционни реформи. Следствието във вида, в който съществува днес, към днешна дата, е силно реформирано. Ние бяхме 1200 души, сега сме 550. Разбирате разликата. Второ, Законът за съдебната власт приветстван и от експертите на Брюксел, още не е направил 9 месеца. Той влезе в сила през октомври, след четвъртата поправка в конституцията, след октомври при действието на това правителство, в мандата на сегашния министър на правосъдието. Очевидно, след като нещо е станало толкова скоро и е било прието с едно голямо мнозинство в 40-ото Народно събрание, защото знаете, че поправки в конституцията не могат да се правят просто ей така, защо ние пак отново се връщаме на тази изходна точка. Моето обяснение е в страха да не би някой от брюкселските чиновници да сметне това, както е казано и както е цитирано в този февруарски доклад, като връщане назад. Защо съм оптимист? Първо, през февруари, когато е писан този доклад, проектът за изменение в НПК беше съвсем различен. Той беше минал отново на съгласуване, но аз само ще напомня, че той предвиждаше голямата част от делата, които ще разследва НСлС и следователите, да бъдат възлагани от главния прокурор или от окръжните прокурори. Тази стъпка експертите считаха за неудачна. Нещо повече, самият главен прокурор, действащият главен прокурор доц. д-р Борис Велчев, каза, че също не би искал да се прави подобна преценка, а е по-добре текстовете, които ще разследват следователи, лимитативно да бъдат определени в НПК. И така, ние в момента имаме едно становище по стар проект, който вече е преработен, и се страхуваме да приемем новия, в който тези бележки са отчетени. Оптимизмът идва от това, че. . . аз лично имах среща, като председател на Камарата на следователите, една кратка среща с експертите, които посетиха България в рамките на партньорската проверка в средата на месец април. И двамата експерти лично на мен ми направиха много добро впечатление. Далеч не всички експерти, които са идвали оттам, правеха такова впечатление. И двамата бяха хора практици, със солиден стаж, правен, и със солидна правна култура. . . Техният поглед какъв беше върху вашата служба? . . . и бяха главни секретари на Министeрството на правосъдието на Кралство Швеция и на белгийското кралство. Защото една от експертките, която беше написала най-остър срещу следствието доклад, една уважаема госпожа от Франция, беше едно хубаво, симпатично младо момиче, което обаче имаше много малко правен стаж. Естествено, за един млад човек е трудно да вниква не само в сложността на френската правна система, за което е била обучавана госпожата, едва ли може за няколко дена да се разбере българската правна система, която е толкова различна и да се дават задължителни, дори за конституционен законодател предписания. Тъй, че. . . Оптимист сте, защото успяхте да ги убедите в каузата, че следствие трябва да има, така ли? Не вижте, нормално е за един човек, като види, че има една работеща структура, да иска да й се възложи работа. Още повече че работа в полето на разследването на престъпления в България има достатъчно. Тъй че аз мисля, че разумът, така или иначе ще надделее и в конкретния случай, защото, пак казвам, това противоречие е необяснимо - хем искат да се борим с престъпността, да има повече разследване, да има повече осъдени, хем не искат да се използва наличният капацитет. Сега, г-н Георгиев, доколкото разбирам, идеята не е да ви закриват. Питане до Конституционния съд, това като че ли стана любимият похват, така, за решаване съдбата на различни институции, в случая на следствието, и за очертаване рамките на възможните ходове и промени, свързани с това, това всъщност не е толкова лошо, да се опрем на мнението на най-важните съдии в държавата. . . Вижте, аз ви прочетох диспозитива. . . . . . но друго нещо искам да ви питам. Едно вметнато изречение, само позволете Значи, ще ви пречи ли да работите, както и досега е било през годините, добре, ако преминете като специализирано звено към прокуратурата? Това е идеята на министър Тачева, ако е конституционно допустимо. Вижте, решението три от 2003 г., което ви прочетох, е пределно ясно. Решенията на Конституционния съд, понеже той не е съд в тясно специалния смисъл на думата, нямат сила на присъдено нещо, но същевременно Конституционният съд многократно е отклонявал питания, когато те се отнасят до въпрос, който той е решил, защото все пак Конституционният съд следва да уважава практиката си. Когато отговорът на въпроса, който задавате и който искат да зададат отново, е толкова ясно даден, може да се остане с впечатление, че съществува политически натиск върху Конституционния съд, ако непрекъснато го питате едно и също нещо само защото отговорът, който е дал, не ви харесва. Тоест вие допускате, че Конституционният съд може да откаже да се произнесе на основата на това, че. . . Аз нищо не мога. . . . . . веднъж се е произнасял? Нищо не мога да допускам. Ние сме юристи и тълкуването на конституцията не е наша работа, а е работа тъкмо на тези съдии. Не ми отговорихте, ще ви пречи ли да работите, ако сте към прокуратурата? Вие и без това сега сте под неин контрол. Вижте, разследващи органи може да има навсякъде. Могат да ни пратят и в плод и зеленчук. Това не е проблем. Проблемът е в друго. Проблемът е, че основният закон на републиката би бил нарушен, ако ние преминем в прокуратурата. Ако един модел за противодействие на престъпност и на нарушение на закона, се базира на нарушение на основния закон, това не е добър модел. Аз не бих дал като юрист съвет на никой да се опитва да заобикаля или да суспендира конституцията, а какво тя казва тук Конституционният съд е казал пределно ясно, следователно както и законът Юнишев, който предполагаше абсолютно същото. Сегашното предложение, първо, не е ново. Второ, е контралегия, както се казва, е срещу конституцията. И това тълкуване и последващите решения не са аргумент срещу това, защото имаше едно питане например дали на следователите могат да се възложат функции на съдии по разследването. Е, може ли? Съдиите по разследването. . . Да, Конституционният съд казва, че може. Допуска. Значи, но когато говорим за това, че мястото в съответната власт, организацията, условията, начинът на формиране, съществуването са предмет на изменение на конституцията с Велико народно събрание. Аз мисля, че дали може едното звено да премине към другото, после прокуратурата да премине към съда или съдът да премине към следствието - тези неща не бива да се поставят повече. И тъкмо неразбирането на тези простички истини, е довело до там сега да имаме проблеми с Брюксел, за които не са виновни само брюкселските експерти, но очевидно и наши политици, които са поемали ангажименти, каквито не могат да изпълнят. И най-уважаваният от мене министър на правосъдието или няколко много уважавани от нас министри не могат да променят Конституцията на Република България и не би следвало да поемат подобни ангажименти. Още повече, вие помните, че през. . . още през 2003 г. имаше едно писмо от Брюксел, тогава го подписа г-н Ландабуру, което започваше с изречението: Европейската комисия не може да иска от България да закрива следствената служба. Тъй че важните неща са няколко. Първо, институциите в България трябва да се уважават от всички и това е много важно условие, за да работят добре, защото това, което в момента става със загубата на времето, което така или иначе ще се наложи, не е добре за държавата, не е добре за хората, които работят за държавата. Много важно е всички разследващи органи - били те дознатели, били те разследващи прокурори, защото ние вече в момента въобще не сме с монополно положение, да вярват в държавата и да я усещат като свой гръб. Работата за държавата не е довела по честен начин никого до забогатяване. Тя е високоморална, да работиш за обществото. И ако обществото и държавата нямат адекватно отношение, това действа демотивиращо, а е много важно в момента цялото българско общество, всички институции да се мотивират, да работят много по-добре и това не е, за да бъде добър доклад или някакво съобщение от Брюксел. Просто тук, в България, ние трябва да живеем по-добре. Трябва да се уважаваме повече. . . Г-н Георгиев. . . . . . и да работим по-добре в екип. Европа следи 10 ли, 20 ли - различни хора казват различна цифра - знакови дела от обществена значимост. Убедете ни, че следствието работи, защото по-голямата част от тях, може би и всички, нямам тук реална информация, всъщност се възложени на национално следствие - Маргините, Вальо Топлото, убийството на Шинка Манова, на ямболската адвокатка Надежда Георгиева, САПАРД, ИСПА, какво ли още не. По всички тях се сочи забавяне дълго. Къде е вината? Вие работите ли добре по тях? Справяте ли се? Какво ви трябва още, след като от Европа сочат, че тези дела се бавят? Вижте, аз не казвам, че ние работим идеално, в никакъв случай, но така или иначе по всички успешни или не до там успешни разследвания, вие сте права в едно, са работили следователи. Да кажем, че целият им труд е лишен от смисъл или че е бил вреден за държавата, както беше в тая остра редакционна и неподписана бележка или коментар, ще бъде пресилено. Ние трябва да работим много по-добре и това е в основата на много мерки, които се взимат за взаимодействие, защото пък и следователят, сам по себе си взет, е просто един човек с телефон и компютър. Аз мисля, че нашата държава като цяло, без да бягам от отговорност за забавяне на дела. . . Знаете, че и в следствието имаше скандали и с хора, имаше и много строги дисциплинарни мерки; факт е, че следователите са най-наказваната част от гилдията на магистратите. Същевременно да се счита, че следствието е единственият виновник за това, което става, просто не е вярно и тук го казвам с пълно спокойствие. Ние вече втора или трета година сме низвергнати и сочени с пръст като единствено възможния виновник. Нашата работа действително беше поета изцяло от полицията. Знаете, че ние. . . От дознателите в МВР. Да, от дознателите в МВР. Това стана по силата на закона от 2005 г., който влезе на 29 април 2006 г. в сила. И разследването на тежките случаи, корупция по високи етажи и организирана престъпност. . . Искам да кажа това, да, ето го. . . . . . не се е подобрило. Да. Значи, по същество ние сме в момента извън играта. Нещо повече, много неправилно е зададена самата теза - да се разширят правомощията на следствието. Това просто не е вярно. Имайте предвид, че първоначално законодателят ни остави няколко мъртви текстове. . . Така. С изключение на престъпленията, извършени в чужбина. . . Да. Но, само да допълня една дума, на 22 декември 2007 г. законодателят допълнително силно ограничи възможностите разследването да се проведе от следовател. Знаете, че с влизането в сила на Закона за Държавната агенция "Национална сигурност" и системното изменение на НПК с чл. 194а, се лиши следствието и от тези дела, които са по материали на Държавната агенция. Те вече се разследват от прокурори, а прокурорите по тяхна преценка могат да възложат само отделни действия. Следователно ние вече не сме отговорни даже за разследването на геноцид или на шпионаж, а това се прехвърли в разследващата прокуратура. Така че имаме една установена структура, която с всичките си отрицателни страни все пак действаше прилично, да го кажем така, най-меко, която стои без работа, и аз мисля, че и Брюксел, и София няма да търпят това дълго.
