Емилия Масларова, министър на труда и социалната политика, в интервю за „Седмицата” на Дарик радио
Това, че ще има социален завой и лява политика, означава ли, че правителството започва да харчи преди изборите?
Най-напред аз мисля, че правителството доказа, че началните опасения, че при положение, че в правителството има социалисти, ще изхарчат всикчите пари и ще оставят на следващите задължения. Доказахме, че това не се случи и аз мисля, че много балансирани и много разумно се правят всички стъпки в областта както на стабилизиране на икономиката, така и на решаване на най-наболелите социални проблеми. Истина е, че през първите близо вече три години от управлението на мандата приоритетно беше стабилизирането на икономиката, създаване на условия за инвестиции в България, за развиване на българския бизнес, за разкриване на нови работни места, за намаляване на безработицата, за повишаване на производителността на труда и квалификацията на кадрите, което всичко доведе до възможността поетапно да изпълняваме една голяма част от своите ангажименти.
Водещ: Тогава защо не промените принципно правилата? Да започнем с пенсиите – има златно швейцарско право. Изчисленията, които се правят, според него, пенсиите не трябва да нарастват толкова, колкото вие планирате тази година. Защо не сменим правилото?
Емилия Масларова: Казвайки пенсиите, тази сутрин всъщност отново ми вдигате адреналина, ако трябва да бъда откровена, защото от вчера изтичат едни абсолютно некоректно поднесени информации към българските граждани.
Няма ли да индексирате с 10.3% от 1 юни?
Преди да кажа за 10.3%, искам да кажа за една неверност, спекултивно поднесена новинка. Аз знам, че и при медиите има конкуренция и всеки трябва да излезе с нещо много пикантно, но нека да преди да се поднасят тези неща, да се проверят, защото няма нищо вярно в това, че правителството вдига пенсионната възраст на 64 години и половина.
Това беше следващият ми въпрос, за да се стигне до 68 години.
Да, за да се стигне до 68 години. Категорично заявявам в ефира на най-уважаваното от мен радио – Дарик радио, че пенсионната възраст на българските граждани няма да се повишава, тя ще бъде такава, каквато е съобразно Кодексът на труда и Кодексът за социално осигуряване. Това правителство не възнамерява да повишава пенсионната възраст. За догодина тя ще бъде 60 години за жените, тази година е 59 години и 6 месеца, а мъжете вече достигнаха своята пределна възраст за право на пенсия – 63 години.
Тоест, ще си остане 63 към 60?
63 към 60, това просто държа да го уточня. От къде може би идва грешката? Правят се изследвания във всички страни, включително и в България, където има демографски проблеми, които при всички случаи ще окажат влияние на пазара на труда.
За тези проблеми, впрочем, вчера говореше френският президент Саркози за Франция.
Да, точно така. Те са еднотипни вече. Ние сме в общия европейски пазар, те са еднакви проблемите. Разбира се, при нас са много по-големи, тъй като ние сме още много малки и догонваме. Но изследванията ни сочат до коя годишна възраст българинът има сили като работоспособност, като потенциал. И тези изследвания сочат, че в резултат на въвеждането на научнотехническия прогрес, на по-рационално хранене, на много по-добри здравни услуги и т.н., комплексно, продължителността и възможността хората да се трудят се удължава. На 64.5 в момента е българинът, като възможности да се труди пълноценно. В други страни е по-висока възрастта и при нас се очаква някъде към 2015-2017 година да стане към 67-68 години. Това означава, че това е времето когато, ако вие сте се пенсионирали на 63 години, но сте достатъчно динамичен, енергичен юрист, но сте юрист в разцвета на знанията, познанията си, имате натрупан опит като радиоводещ, вие можете да продължите да работите още няколко години – още пет, още шест, това е ваш избор.
Но мога и да се пенсионирам.
Но имате правната възможност и правото да се пенсионирате. Пенсионирането е правна възможност и тя не се променя. Какво прави правителството със стратегията си за заетостта, която ще приемем на 30 април тази година. Ние даваме възможност на всички хора, които искат да работят, да имат повече стимули. Тоест, да дадем възможност да се квалифицират допълнително, защото все пак много бурно се развиват иновациите и промените в квалификационните изисквания. Даваме възможност работодателите да ги стимулираме да ви задържат, да проявят повече корпоративна социална отговорност към вас.
Как например?
Като плащаме транспортните разходи на хората – тези, които са в пенсионна възраст, когато им дадем гъвкаво работно време. Тоест, от тях не изискваме 8-часов работен ден, а изискваме 6-часов работен ден. Но вие сте един перфектен, да речем, електроженист, на 64-65 години сте, пенсионирал сте се, но правите си сметка, че вие много по-изгодно да работите на 65 години...
Ама ти си получаваш пенсията, може и да не я получаваш?
Ако не си получавате пенсията за всяка година допълнителен трудов стаж от тази година вече е в сила това, че всяка година трудов стаж тежи, не 1.5%, а тежи 3%. Тоест, при изчисляването след това на пенсията, имате много по-голям бонус да получите по-висока пенсия.
Тоест, аз ви разбрах така. Пенсионната възраст няма да се повиши при никакъв случай от това правителство. Но според вас през 2015 година България ще бъде пред дебат дали не трябва да...
България винаги от преди 15 години, от началото на промените в страната, е в дебат и за това 2000 година се увеличи пенсионната възраст от 55 и 60, си спомняте, жените бяха увеличени с повече, мъжете с малко по-малко. Защото ние действително имаме сериозен демографски проблем. Този проблем не е само български, този проблем ще се дебатира, ние ще дебатираме, но аз искам да кажа, че не би било коректно към сегашното поколение, което е 10-15 години преди пенсия, да се правят такива резки промени, защото това поколение понесе една голяма стъпка, една крачка и една тежест. Как ще трябва да правим, да походим? Както в Германия. Германия, примерно са обявили, че пенсионната възраст ще се увеличи. Казвам „примерно”, защото не си спомням точно, но за тези, които ще започнат работа от 2012 година. Тоест, тогава те ще са хората, които ще знаят, че при тях ще се получи. Всеки си прави своите разчети, всяка държава си прави своите разчети, така че още веднъж заявявам категорично, че ще стимулираме хората в и над пенсионна възраст, както тях и работодателите, да останат да работят, ако те желаят, но пенсионната възраст в България няма да се променя.
Сега на въпроса – защо не спазвате златното швейцарско правило или то не е чак толкова златно?
Спазваме го. Просто, защото предварителните разчети за инфлацията през 2007 година бяха едни, а се оказа, че тя е малко по-висока и вместо 9.5, общият коефициент на ръста на инфлацията и ръстът на осигурителния доход, който също малко е по-висок, отколкото очаквахме, трябваше да завърши...
Става 10.3.
Става 10.35.
Тоест, това увеличение всъщност си е предвиденото по закон. Обаче през октомври предвиждате ново увеличение, което вече няма да е по правилото.
Ние коментираме няколко неща, които се поставят много сериозно от хората в третата възраст, съвършено справедливо. Едното е, че една част от пенсионерите са се пенсионирали преди години след 1992, 1993, 1994, когато осигурителният доход е бил много по-нисък, когато имаше резки инфлационни промени, което се отрази върху размера на пенсиите им през 2000 година и те искат преизчисление на техните пенсии, на базата на осигурителния доход за 2007 година. Тоест, всички да тръгнат стари пенсии с осигурителен доход 2007 година и след това вече да се предлага швейцарското...
Това ли мислите да направите през октомври?
Това е един от вариантите, на който се правят разчети. Миналата година ние направихме разчет на базата на осигурителен доход 2005 година, за да можем да видим какво се получава. Няколко пъти вече обясняваме, пенсионерските организации също са наясно, че се получава възможността да се увеличат пенсиите на около 800-900 хил. хора, на останалите няма да бъдат повишени.
Тъй като има и още един сериозен проблем, че въпросът беше какво ще преизчисляваме – реален осигурителен стаж или преизчислен осигурителен стаж. Защото над 50% от българските граждани, които в момента са пенсионери, са се пенсионирали с /.../ стаж – първа категория, втора, трета. Разбирате ли? Тоест, те са приравнявани, но реално, примерно, те са внасяли осигурителни вноски, примерно казвам 21 години, а преизчисленият им осигурителен стаж е станал 43 години. Казвам съвсем така произволно, така че какво ще индексираме? Редното е да индексираме реално осигурителния принос, който са направили с тези. Така че това е единият от вариантите, по който работим в момента.
Другият вариант е с промяна на коефициента, който свързва всяка година трудов стаж с размера на пенсията.
Другият вариант, който е много справедлив и който лично аз считам, че е по-правилният и който ще работи по-добре и за днешните млади хора и за тези, които днес работят, е да повишим коефициента на тежест, тоест тежестта на всяка година трудов стаж. До сега тя е 1%.
Вие предлагате да стане 1.05 до 1.2.
Правят се разчети. Всичко това ще зависи от това какви ще бъдат приходите в държавното обществено осигуряване, как ще върви изпълнението на приходната част на бюджета.
Тоест, какво би се получило? Един пенсионер с, да говорим с цифри, с 40 години трудов стаж, трета категория труд, ако взема сега 40% от средния доход в страната да започне да взема 42 до 48%, според различните разчети.
Така и това вече сериозно влияе всяка година върху пенсиите, то вдига вече сериозно базата, както и независимо от всичко друго и сега като индексираме пенсиите по „Швейцарското правило”, също се вдига базата. Базата вече е повишена.
Да, обаче, според Института за пазарна икономика ще се задълбочи още дефицитът във Фонд „Пенсии” и вместо България да отиде на варианта фондът да издържа пенсиите ще трябва да се плащат все повече пари от бюджета.
Още един вариант се обсъжда. Евентуално, осигурителната тежест, въпреки, че този вариант по наша преценка е закъснял, той бе предложен преди няколко години, да се раздели тежестта на осигурителната вноска между работника, работодателя и държавата, тъй като държавата и сега като субсидира пенсионната система в същност го прави.
В същност си го прави, но така излиза, г-жо Масларова, че един пенсионер, като ходи да си купи лекарствата, вътре има ДДС и сам си плаща пенсията.
Да, да, разбира се. Значи, точно тези разчети в момента се правят и можете да бъдете сигурни, че тъй като е поет ангажимент специално внимание да се обърне на пенсионерите, това ще го направим. Още нещо, което също не е достатъчно ясно и се спекулира за т. нар. „Сребърен фонд”. Всички говореха за този „Сребърен фонд”, но никой не го направи. Ние, още първата година, направихме... законът е готов, но тъй като имаше много други неща, свързани със синхронизиращите закони за ЕС, първите неща, които трябваше да направим, ние направихме сметка, която има такава сметка в бюджета, в която до момента има над 1 млрд. вече. До края на годината ще има над 800 млн., в които отиват част от парите от приватизацията. Тази година е записано в Бюджет 2008.
И тези пари ще стигнат за вдигането на пенсиите...
Аз искам да кажа, че по-важно е, че парите ги има, парите са натрупвани и се натрупват. Ако всички преди нас бяха правили това, което ние направихме, щеше да има много повече пари. И, сега, въпросът е тези пари да се вложат по начин, по който те да носят доходност на пенсионната система. Нека никой да не заблуждава пенсионерите, че с тези пари ние ще започнем да ги раздаваме веднага. Тези пари са дълги пари. Тези пари са пари, които трябва да се инвестират в нещо и да носят по-висока доходност, за да могат да стабилизират първия стълб, за който ние говорим и за който вие споменахте и Института за пазарна икономика.
Добре, нека да обобщим, има три варианта за увеличение на пенсиите към края на годината. Единият вариант е или смяна на коефициента от 1 до 1.2, според различните отчети, който отразява годините трудов стаж, спрямо осигурителния доход...
Другият вариант е осъвременяване на старите пенсии...
Вторият по ред – доходът от 2007 година...
Да, на база осигурителен доход 2007 година.
Третият вариант е официално включване на държавата, която и без това в момента плаща пенсии.
Това са неща, които в момента се обсъждат много сериозно. Много сериозно се обсъждат в коалицията, заедно със социалните партньори и аз си мисля, че това са неща, които обществото ги интересува, но те трябва да бъдат изречени коректно. С тях не трябва да се спекулира и жонглира, защото това, което чух вчера, че дигат възрастта за пенсии на 68 години, това е толкова мазохистично, спрямо гражданите на страната и то стотици хиляди хора, които са притеснени от това. Така че аз с удоволствие бих уволнила някой от моите служители, ако той го е направил.
Сега за заплатите. Как да се промени това България да бъде страна с най-евтина работна ръка в Европейския съюз. Коректни ли са тези изчисления на "Евростат": 2.1 евро на час в България, 35 евро на час в Дания?
Сигурно официално са коректни. Но неофициално не и ние чудесно знаем, че това е така. Защото преди "Евростат" излезна една друга информация, пак на друга социологическа агенция. Ние обикновено вярваме на социологическите агенции от чужбина. Ние не вярваме на българските много социолози, не знам защо, които казват, че българите имат доходи и имущество за 168 милиарда.
А вие говорите за "Индъстри уоч", които изчисляват богатството на българина на 4100 лева на човек, което било 30 процента повече от миналата година. . .
Така. И четири пъти . . .
. . . но те смятат имоти и пари в бюджета.
Момент. Нали си говорим за заплати сега?
Да.
Да, да стигнем до тях. И четири пъти повече влогове, отколкото преди пет години. Четири пъти повече влогове.
То въпросът е кой ги има влоговете, нали. Ако пет души имат всичките влогове, пък други. . .
Не, значи вие много добре знаете, че не са 5 души и всъщност богатството и това, което се има като имоти не е само на 4 души или на 400 хиляди души. Тук влиза и земята. Не коментирам жилищата, от които доходност малко трудно може сега, на този етап да имаме. Но тук включвам и земята, която в България незнайно защо една трета, да не кажа и повече, от земята чакаме да, едва ли не да се вдигне цената и тогава да я предоставим за ползване или да я дадем под аренда, или по някакъв друг начин да печелим от нея. Докато в онези страни, които вие ми подавате като пример, показват една по-различна доходност. Значи, доходност всъщност работата на час, за което влизаме към работната заплата. Ние не сме се научили да печелим от своето имущество, което имаме все още. Все още разчитаме държавата да ни свърши работата, а ние сме по-малко инициативни. Но мисля, че полека-лека тези неща се оправдават.
Да включим и третото изследване, това на КНСБ, на института за социални и синдикални изследвания.
Така. Да, точно това искам, какво трябва, да, да, аз всичките изследвания съм ги чела.
Те казват, че 2 милиона българи и 300 хиляди даже живеят в крайна мизерия. Заглавието на "Сега". Под прага на бедността, т.е. под 180 лева. Честно казано, аз не разбрах дали 23 милиона българи или семейства.
Двадесет и три милиона. . .
Не, 2.3, два милиона и 300 хиляди семейства или българи.
Е, значи, това значи, ако са 2.3 семейства, значи почти цялата България, защото горе-долу . . .
Имаше и такива заглавия. Добре. Вярно ли е това?
Искам да кажа, че това официално сигурно е така, но неофициално не отговаря на истината. Защото пък другите изследвания сочат, че на 100 единици доходи ние харчим към 140 единици. Тоест ето ви онази тема, която много сериозно постави премиерът за това какво ще направим с проследяването за стриктното спазване на правилата на пазара на труда. Защото публична тайна е, че все още ние не можем да извадим на светло сивата икономика, въпреки направените сериозни стъпки от страна на правителството да се намали данъчната тежест, да се намали корпоративният данък, да се намали осигурителната вноска. И действително коректните работодатели коректно изпълняват своите ангажименти. Но все още ние много добре знаем, че на много места трудът на българския работник се експлоатира жестоко. Не се плаща това, което трябва да получи или се работи два пъти повече и се получава по-малко. А на много места в официалните документи се представя една работна заплата, а реално се получава нещо съвършено различно.
Това ли е смисълът да се създава агенция по труда, ако ще се създава?
Какво значи агенция по труда? Пак невярна информация. Значи точното е повишаване правомощията на Инспекцията по труда. Тя съществува.
На съществуващата Инспекция по труда към министерство. Няма да я издигате в държавна агенция към правителството.
Не е важно кой какъв ще го издигнеш, важното е какво ще свърши и какви правомощия ще му дадеш. Няма да издигаме никой. Ние се чудим как да съкратим агенциите. . . Тоест ще трябва първо в много други министерства има различни контролни органи по труда, които са задължени по Закона за безопасни и здравословни условия на труд, по Кодекса на труда. Това нещо трябва да се концентрира на едно място. Трябва да дадем много повече правомощия на нашите инспектори, да увеличим санкциите. Тук съм категорично привърженичка, защото една глоба от 500 или 1000 лева в един строителен обет е просто нещо, което някой го плаща и просто забравя, че е глобен.
А наистина ли предвиждате трудовите договори да започнат да се регистрират и в Инспекцията по труда освен в Националната агенция по приходите.
Да, да.
Ама това значи да ходиш на две места. Не може ли Националната агенция по приходите. . .
По служебен път ще го направим.
А, по служебен път.
Нека да не се драматизират нещата. Но ще знаем . . .
Ще ги препращат просто. Ама те защо досега не са ги пращали?
По-трудно е. Ние сме много малко хора. Инспекцията по труда са общо някъде инспекторите са ни по-малко от 440 инспектора за цялата страна, за 200 хиляди регистрирани фирми в Република България. А само, доколкото разбрах, в Столична община инспектори и контрольорите на градския транспорт са над 360 души. А нашите за цялата страна са 440. Така че ние трябва да разширим и освен правомощията, трябва да разширим и хората, които ще инспектират труда. И тук ние направихме една първа крачка. Дадохме възможност от събраните глоби и санкции, които се налагат, да се повишат заплатите на хората, които инспектират. Много ми се иска в тази структура да включим и общините. Даже аз споделих, че не виждам нищо лошо, ако събраните глоби от неспазване на трудовото законодателство една част се предоставят и за социални дейности или за подобряване условията на труда в общините, което ще заинтересува и местните органи на държавната власт да се включат като наши партньори в инспектирането на труда. Защо поставяме този много сериозен въпрос? Също правим социологически изследвания. В социологическо изследване на работещите в България на първо място те извеждат проблемите си на труда - условията, при които се трудят, отпуските, които им се дават, т.е. неспазването на трудовото законодателство. Което е повече от недопустимо, при положение че ние сме вече в европейската трудова мрежа, ние сме в системата ЮРЕС. Ние сме на европейския трудов пазар и това повече не може да съществува така. Ще бъдем безкомпромисни към несъзнателните и недобросъвестните работодатели. Пак искам да кажа. Ние срещаме сериозна подкрепа от коректните работодатели. Защото те в тази една санкция, тези действия, тези намерения на правителството, виждат хора, които им помагат срещу нелоялната конкуренция.
Още малко обаче за доходите. Компенсирана ли е инфлацията с официално, неофициално, каквото и да е, както и да го наречем, увеличение? Защото пак според "Евростат" от тази седмица покупателната способност на българите е най-ниската на Балканите, по-ниска даже от тази на македонците и те правят някакви изчисления, средната за ЕС, българите имат 38 процента от нея, малко над една трета покупателна способност. Македонците даже имали 40 процента, албанците - 48, Черна гора - 50, сърбите - 45, изобщо да не говорим за Гърция например, която е 86 процента.
Значи това, което мога да кажа, е официалната ни информацияна базата на информацията от НСИ, че за миналата година, за 2007 г. средната работна заплата, средната в страната, е повишена малко над 19 процента. А в частния сектор е повишена 22.5 процента, т.е. по-високо е повишението на работната заплата в частния сектор. Разбира се, повишаването на заплатите в бюджетната сфера. . . т.е. оттук нататък дали ще компенсираме инфлацията, ще зависи от начина, по който ще протекат преговорите между работодателите и синдикатите, тъй като. . .
Синдикатите искат 20 процента увеличение, работодателите. . .
Синдикатите искат 20 процента увеличение в бюджетния сектор, а за преговорите, които водят в частния сектор с работодателите, искат препоръчителен индекс за повишаване, минимален препоръчителен индекс за повишаване на работната заплата да бъде 17.5 процента.
Там спорът между тях е кое да бъде базата - дали текущата или предходната година и да се включва ли селското стопанство в изчисленията.
Така че те ще решат, защото все пак държавата, ние искахме по-малко държава. Държавата създава само правилата, оттам нататък да се договаряме помежду си, тъй като това е въпрос на пазарен принцип и на конкуренция. Работодателите искат повече и по-висока производителност - и те са прави, искат по-квалифицирани кадри - и те са прави. Държавата това, което може да направи, е да даде подкрепа в тази насока, да насочи повече ресурс за квалификация и преквалификация. В това отношение мога да кажа, че нямаме, не би трябвало да бъдем упреквани, напротив, тъй като, тук отварям една скоба и пак казвам, още една неистина трябва да оборя, че нито една от оперативните програми не работи, което не е вярно. Оперативната програма "Развитие на човешките ресурси" точно за квалификация и преквалификация стартира още юли месец 2007. Подписани са и са предоставени вече договорите на 300 фирми в размер над 55 милиона лева за квалификация и преквалификация.
Добре, и защо тогава България остана на предпоследно място в ЕС по дял на фирмите, които предлагат обучение на служителите?
Ами защото сега започваме, уважаеми г-н Вълчев. Защото досега малко инвестирахме в интелектуалния потенциал на хората. Тази година по националния план за заетостта увеличаваме средствата с 51 процента в сравнение с 2007. Ще квалифицираме ние чрез програмите, разбира се, в помощ на работодателите, ще подготвим над 74 хиляди души, плюс онези 55 милиона, за които аз ви казвам и които вече отваряме следващите схеми на оперативната програма, и до юли месец хората ще кандидатстват, защото сега правим първите си стъпки.
Никаква ли надежда няма тези над 6 процента безработни българи да заемат свободни работни места, за които се търсят хора от чужбина, от екстравагантните варианти да се докарват от Азия, от Виетнам, до вариантите да се търсят българи било напуснали България, било родени и живеещи от години в населени с българско население страни?
Един изключително справедлив въпрос, който поставяте, защото периодът на демократичните промени направи една много тежка рана в интелектуалните възможности на младите хора. Оказва се, че в сравнение с 1990 година близо 12 процента са увеличени младите хора до 18-годишна възраст, които са полуграмотни. И за да може да преодолеем този въпрос, ние направихме промени в Закона за насърчаване на заетостта. Там вече имаме по-добри варианти със специални обучителни програми, за да получат четвъртокласно образование, за да може да ги включим в курсове за квалификация и преквалификация. Това е един труден период, той не може да стане изведнъж. Тези хора веднага не могат да станат дори, ако щете, пикола или камериерки, защото просто трябва да имат някакви навици и някакви умения. В същото време искам да кажа, че малко се преекспонира въпросът с, видите ли, отворили сме и сме докарали хиляди хора от чужбина. Правим всичко възможно да защитим и да стимулираме тези хора, за които вие говорите, и не случайно ние спряхме и професията социално слаб и го направихме успешно. И моето намерение е 18-те месеца да станат 12 месеца на социални помощи.
От кога?
Ами, сигурно ще го направим много бързичко. Това трябва все пак да се договори с коалиционните партньори, но твърдо съм решила, че и това ще го направим - не 18 месеца социални помощи. . .
Евентуално от следващата година е възможно да се съкрати срокът с още 6 месеца.
Най-късно, точно така.
Който е стоял безработен една година, сега е 18 месеца, край на помощите. . .
Да, но през това време ние сме задължени да дадем програма за квалифициране или да му дадем работно място, т.е. за да не си губи навиците. Така че и ние поемаме своите ангажименти, но в крайна сметка това също е още един стимул, който държавата може да помогне, за да се включат тези хора и плюс всички, разбира се, форми на квалификация, обучение, образование, които са много силно застъпени в 2008 и следващата година.
Това, че Германия търси 15 хиляди за работа на полето, в земеделието, това, че испанският върховен съд решава, че българи и румънци всъщност вече не можели да бъдат експулсирани, даже да работели незаконно, защото. . . и намират някакви аргументи, с които да задържат нашите работници, означава ли, че българите ще продължат да излизат от България, за да работят в Европейския съюз?
Означава, че всички ние трябва да разберем, че, за да си задържим хората на работните места, трябва да инвестираме в тяхната квалификация и трябва внимателно да следим какво им се плаща за същия труд в другите страни, членки на ЕС, да преценим. Не може държавата до безкрайност да субсидира един сектор, който, да речем, функционира неефективно. Означава и това, че ние ще направим трудова борса в Испания и ще заведем там български работодатели, които на нашите, българските граждани, там работещи, да им предложат своите условия. Да се конкурират нашите български работодатели там, на испанска територия, да кажат какво предлагат за аналогична работа на български работници, както примерно вече направиха и другите страни. Това, че Германия търси работна ръка от страните - членки на ЕС, е нормално, ние сме в европейския пазар, всеки си търси. Ние след време и ние ще се обърнем към тях. . .
Значи, как се обърнаха нещата - преди не ни щяха. Сега всъщност колко държави остават с клаузи, които възпрепятстват свободната работа на българи в ЕС.
Половината, половината са държавите все още. Не са отворили, 2009 трябва да отпаднат част от ограниченията. Всеки си решава сам, индивидуално, всяка страна си решава сама.
Кой очаквате, че ще остане най-затворен за българи?
Аз мисля, че може би в Германия твърдо са решили, че ще бъдат 2-3-2, т.е. две години преходен период, още три, те го прилагат и към предишните членки, т.е. към десетте, които влезнаха преди нас. Но аз искам да кажа, че това, че търсят в момента и сега няма никакво ограничение по правилата. Всеки български гражданин може за три месеца във всички страни - членки на ЕС, стига да бъде поканен от работодател, три месеца да работи.
Това е решил и испанският върховен съд.
Да.
Той е казал - който пребивава законно, може да работи.
Но всъщност в момента много интензивно, и аз мисля, че на 13 май е датата, ориентировъчно, ще гледаме и миграционната стратегия на страната. Ние правим всичко възможно да помогнем на българските работодатели, от една страна, да стимулираме да дойдат в нашата страна хора, които са с български произход, които владеят български, или хора, които са учили в България и са получили своето образование. И в същото време искам да кажа за българските работодатели, че те и сега имат право да взимат работници от трети страни, които да отговарят на определени условия, и много от тях, които знаят пътищата, го правят. Така че това също не е въпрос, който трябва да се драматизира, но трябва да се огледаме какво можем да вземем още от собствения си трудов потенциал. Защото тази година увеличихме и средствата, които даваме на работодателите - в радиус от 100 километра те могат да набират работници, на които държавата ще помага с транспортните разходи, забележете.
Вчера френският президент Никола Саркози казва - проблемът на Франция е, че не работи достатъчно, и се обявява за промяна на 35- часовата работна седмица там. След като опровергахме, че няма да се увеличава пенсионната възраст, да видим дали можем да направим новина, че и България трябва да мисли за увеличаване на работната седмица, въпреки че нашата е по-дълга от френската.
Ние вече го направихме още със синхронизационните закони в ЕС. Въпросът за директивата за работното време е най-оспорваната в страните - членки на ЕС. Там страните са разделени на две и, забележете, богатите страни поставят въпроса за увеличаване на работната седмица, дори се стига и се дават предложения за над 60 часа седмично, разбира се, не повече от три месеца в годината при определени почивки и т.н. Докато новите страни членки сме тези, които считаме, че все още това не можем да го приложим в, така, своите трудови правила. Но и сега има възможност на базата на граждански договори, на базата на създаване на условия за гъвкаво работно време за стимулиране на различни категории труд това да се прилага, стига да се спазва Кодексът на труда.
Честно казано от разговора дотук аз не мога да разбера левия завой, който ще правите. Ако заговорим за помощите например, вие обявявате, че ще бъдат. . . се обсъжда да бъдат спрени енергийните помощи на семействата, чийто деца не ходят на училище.
Значи, пак грешно, пак грешно, пак некомпетентно, пак просто преписано от някое тефтерче някъде, някой, който е закъснял да слуша, което сме говорили. Обсъждаме да спрем социалните помощи на семейства, на родители, чийто деца не ходят на училище до осми клас. А вие какво ще ми предложите? Няма ли. . . не е ли много по-социално за цялата държава да санкционираме родители, които са безотговорни, отколкото след време да даваме три пъти повече пари, за да ги квалифицираме тези деца до осми клас, които не могат да четат и да пишат. Извинете, сметката е точно обратната.
Ами, те левият завой много хора си го представят, че ще им давате пари и ще им помагате.
Не, левият завой е всеки да си знае мястото и всеки да си върши работата, както трябва, а ние да даваме на тези, които реално не могат, в определен период, за определена дейност, и да помогнем на тях. Левият завой много ясно показахме, че стимулираме бременните и майките. Левият завой показа много ясно, че стимулираме младите хора да се върнат на работа, за да наемат човек да им гледа детето. Левият завой показа, че може да увеличим достъпа до детски добавки, като увеличихме доходната граница. Левият завой е, че можем да дадем от преизпълнението на приходната част на бюджета четири пъти повече коледни добавки за пенсионерите, отколкото началото на това правителство. Левият завой е и отношението към увеличаване стандартите на издръжка за домовете за деца. Но левият завой не значи, че ще оставим родители, които са безотговорни към своите деца, след това да смучат от всички нас. С какво вие сте виновен и трябва да плащате на някой да го хрантутим, извинете за израза, и да го образоваме, когато е станал на 25 години? Защото дотогава е получавал социални помощи и е знаел, че просто държавата трябва. Държавата трябва там, където има нужда. Държавата в момента трябва да подсигури възрастите хора, държавата трябва да даде повече на инвалидите, защото те действително не могат. Но в същото време да им даде условия да могат да ходят на работа, да направим необходимата среда, за да се придвижват. Държавата трябва да помогне на децата. И в това отношение е левият завой.
На децата ще увеличите с 50 процента издръжката на домовете?
Да, домовете. . . от 1 юли правим разчети да увеличим издръжката на домовете за деца, лишени от родителски грижи.
Макар че въпросът е как да ги намалим, поне с 50 процента тези домове.
Не, значи, при всички случаи това е другата страна на въпроса. Значи, ние тези неща продължаваме да ги правим. Там тази програма си я изпълняваме. . .
Защо според вас в България не тръгва толкова масово, колкото в други европейски държави, приемното семейство въпреки усилията, които се полагат?
Значи, недейте да искате да сме щампа и да сме еднакви с шведи, англичани или италианци. Всеки народ има свои традиции, всеки народ има своя. . . някаква своя. . . своя среда, в която той години наред е възпитаван. В България има много деца, които живеят при близки и роднини, което не е приемното семейство по формулата приемно семейство. И близките и роднините не искат заплата за това. Значи, приемната форма, както и "SOS киндердорф" селищата, те са едни други форми, които също се включват в България. Но не могат толкова бързо да бъдат приети, защото аз трябва да ви кажа, че има хора, които са приемни семейства, и други хора, които казват - да, бе, той стана приемен, за да взима парите, за да печели от това. Значи, виждате ли ние как веднага всяко нещо, всяка една добра стъпка, добро намерение най-напред гледаме да го пречупим през една гадничка призма, за да може по някакъв начин да кажем, че този, дето се е сетил за нещо преди него, не е чак толкова коректен.
Не ви зададох политически въпроси. Ще ви съкращават ли заместник-министри във вашето министерство? Въобще какви промени ще има от големите промени, които се очакват другата седмица?
Значи, истина, истина е, че ще бъдат съкратени 20 процента от заместник-министрите, и ако се не лъжа. . .
Вие имахте, колко са вашите?
И ако се не лъжа, 25 процента от заместник областните управители.
Четири, трима, четири или пет?
Не, аз имам петима заместник-министри.
Ще останете с четири.
Това ще решат лидерите на коалицията и ще се търси баланс, защото Министерството на труда и социалната политика е едно министерство страшно обемно. . .
А защо с толкова много пък зам.-министри направихте в началото правителството, не само във вашата област. Това е заради тази формула 3:5:8, да има от всички.
Общо взето, когато са представители на три партии, в самото начало има и някакви, как да кажа, някакви подозрения един към друг в началото, бих казала. Може да звучи силно, но все пак не се познаваме.
А, сложихте си по много зам.-министри, да си се вардите едни други партиите.
Е, не го изкарвайте по този начин. Мисля си, че просто всеки искаше да има свой представител в дадено министерство, за да може все пак да се следи развитието на една или друга структура, защото в крайна сметка всички отговаряме. Значи, вие виждате, че би трябвало всички правителства да отговаряме на всичко, което се случва в управляващата коалиция, без значение дали това е социалният ресор, военният ресор или ресорът в областта на културата. И от тази гледна точка сега вече си имаме много повече доверие, ние се познаваме, преценихме, че можем да работим и още по-ефективно. Пристъпваме и към 12-процентно оптимизиране на администрацията, което не е никак безболезнено. Казвам администрация, подчертавам, защото вчера чета някои изказвания - да увеличат еди-кое си. Нека да, така, да си правим разлика кои обслужват хората по места. Тези, които обслужват хората по места, независимо че са от бюджетна сфера, те не са администрация. Администрацията е нещо съвършено различно. Така че правим сериозни стъпки все в насока за оптимизиране на нещата и те не само да изглеждат, но реално да се почувстват по-различно в положителна насока.
Днес е Велика събота,посланието ви?
Знаете ли, много ми се иска. . . Сигурно всеки един от нас в такива дни си прави някаква равносметка, събира се с най-близките си хора. Много ми се иска довечера всеки от нас да си направи собствената преценка, вътре в себе си, т.е. всеки си знае себе си. И когато се съберем с близките си, нека изпитаме радостта от празника, от възкресението, и да си повярваме, че можем да възкръснем като дух, като нация, като народ само ако бъдем по-добри.
