Липсата на реклама, която да популяризира България като туристическа дестинация, е една от основните причини, поради които Националният борд по туризъм постави въпроса за отделно министерство след общото си събрание вчера. Други примери за спешната нужда от такова ведомство са малкото пари, които се инвестират в съпътстващите дейности на туризма и фактът, че няма документ, в който да има ясни данни колко са туристите – чужди и българи, какво да се прави, за да се подобри качеството на предлагания продукт и други въпроси. Част от отговорите Татяна Димитрова потърси в разговор с Красимир Гергов, новия председател на Управителния съвет на Националния борд по туризъм.
Според вас обречена ли е на успех идеята за министерство? Защото имаме скромен опит в това отношение и той не беше успешен.
Ние винаги трябва да смятаме, че нашата идея за министерство, която според мен трябва да бъде идея и на министър-председателя, особено сега, когато се налагат промени, ние смятаме, че Министерство на туризма е необходимо, тъй като ще се заеме сериозно с управлението и рекламата на България. Ние в момента имаме отношения с една Агенция, която несериозно се приема, според мен, от останалите министри и факта, че нейния бюджет, на България изобщо, за реклама е смешно малък, в рамките на 6 млн. лева. Смятаме, че този министър би трябвало да рекламира държавата като дестинация, като собственост, тъй като страната има много голяма собственост. Ние искаме да направи реклама на държавата България, на нейната собственост.
Как гледате на идеята на държавата бизнесът също да участва в националната туристическа реклама и да заделя пари за това?
Нямаме нищо против това. Само че ние си правим така или иначе реклама на нашите обекти. Ние не искаме да правим реклама на държавните обекти, обаче го правим. Ние не искаме държавата да прави на нашите обекти, ние искаме държавата да си прави на себе си. Тук не става въпрос за нещо лично, става въпрос за държавата да направи реклама на себе си.
На какво се дължи отказа за поредна година, както и вие предлагате, процент от проходите от туризъм или от платените данъци и да се реинвестират пак в този сектор, което правят всичките ни конкуренти?
Един от фактите е, че няма министерство, има Агенция. Другото нещо е, че те смятат, че 5 млн. евро приход от туризъм, включвам в това и международен и вътрешен туризъм, са недостатъчно пари, които да влизат. Кой идва при нас? Този, който вижда на витрината на туристическата фирма цена „България - 199 евро”. Той нито знае къде отива в България, нито защо отива. Той просто изкарва една седмица някъде в България за 199 евро. Т.е. ние сме се превърнали в бананова република, тъй като даваме нашата култура, нашата инфраструктура, и нашите градове да не могат да бъдат почистени после от тези туристи, на една безплатна цена.
Статистиката, с която разполагаме за туристическия сектор, е некоректна, непълна. Какво е решението на този въпрос, доколкото имаше упреци към бизнеса, че не дава пълни и коректни данни на общините и оттам те не отиват по съответните места?
Аз смятам, че това е административен проблем. За нас по-важно е да се изкара една цифра, която държавата да осъзнае, че прави „Кока-Кола” и ако няма реклама на тая „Кока-Кола” тя не може да се продаде. В една „Кока-Кола” какво има – има вода, малко есенция и малко захар. Това нищо не струва, но всъщност тя се продава много, защото в нея има много реклама. Така искаме България да изглежда един продукт, които да продаде нещо, което не е дори чак толкова добро, но на добра цена.
Въпросът е и в това, че последните години, доста хотели се построиха безразборно, от което България като дестинация загуби.
Ние нямаме стратегия в нищо, ние разглеждаме всичко по поотделно. Според мен Министерството на туризма може да изведе приоритетите, за да не може да има затлачване, първо, на инфраструктурата, второ, да няма неправилни решения от страна на общините за надстрояване. Това са комплексни проблеми, с които едно министерство трябва да се занимава поотделно. До този момент няма министерство, съответно то няма позиция в правителството. Най-важното – не създава стратегия. Едно министерство трябва да даде правилна стратегия, в която да бъдат включени всички дейности на държавата.
Имаше идея атракциите, които вие споменавате, да бъдат дадени на концесия, т.нар. публично-частно партньорство. Не е ли всъщност това решението на това, което чуваме да се предлага – държавата да управлява тази собственост, защото тя не е добър стопанин?
Те да изберат как. Ако те смятат да имат собственост на всички тези културни паметници, те трябва да дадат пари да ги рекламират. Иначе кой ще отиде в една църква, която никой не я знае? Само местното население и някакви фанатици. Иначе една дестинация трябва да се рекламира, трябва да се знае, че в тази гора, на това място има осигурен път, осигурен транспорт, охрана, това място е чисто и тогава може да му бъде правена реклама. В момента нито му правим реклама, което означава, че то не е посещавано, не е и чисто, което означава, че път до него няма. Това е един затворен кръг. И преди всичко, затова трябва да има стратегия.
Цялото интервю може да чуете в прикачения звуков файл
