Разказ на пътник в опожарения влак пред Дарик
Разказ на пътник в опожарения влак пред Дарик / снимка: БГНЕС

Здравейте,

Пише Ви един от пътниците в злополучния влак София - Кардам, който се запали вечерта на 28.02.2008 година. Казвам се Ивелин Иванов и въпреки многото ми ангажименти, от вчера следя информацията, която излиза по темата. Много от нещата не са достоверни и за това реших да Ви пиша.

Пътувах в спалния вагон в кабина номер 2. Бях си легнал и почти задрямал, когато чух някой от вън да крещи ПОЖАР. Погледнах си часовника - беше 23.23 часа. Веднага станахме с момчето, което беше над мен - аз бях на най-долното легло, отворих вратата и видях няколко силно паникьосани хора, които бягаха по коридора, носейки багажа си. Хората крещяха, че вратите са заключени. Отворих прозореца и погледнах назад - към кушет-вагона. Той гореше наистина, но пламъците бяха само в една от кабините.

Хората в коридора на спалния вагон ставаха все повече, но нямаше от къде да излязат, тъй като вратите бяха заключени. Няколко души със сила отвориха вратата между спалният вагон и съседния - за товарите. Започнаха да слизат през вратата на товарния вагон. Влакът бе спрял на завой и от последното стъпало на вагона до чакъла имаше поне метър височина. Помогнах на хората да излязат от спалния вагон. Останах последен и минах по всички купета, като периодически гледах през прозореца. Пожарът се бе разгорял вече много силно, но бе само в кушета.

Двамата шафнери - на кушета и спалния вагон, се мъчеха да потушават пламъците. Заедно с тях бе един служител на полицията и още един мъж - третият от моето купе. Видях, че търсеха пожарогасител, но крещяха, че са намерили само един. След като се уверих, че в спалния вагон няма повече хора, тръгнах към кушета, но облаците зеленикав и силно задушлив дим ме върнаха назад.

Направи ми впечатление, че в коридора на спалния вагон има нахвърляни няколко възглавници на пода - явно хората са се мъчили да дишат през тях. Погледнах отново през прозореца към горящия вагон и видях как с един малък пожарогасител мъжете се опитваха да потушат адските пламъци, които вече бяха обхванали почти целия кушет-вагон. Слязох последен от спалният вагон - отново през вратата на товарния. Долу беше огромна паника. Имаше едно момче и една по-възрастна жена - полуголи, защото дрехите им останали в горящия кушет. Аз слязох от спалния вагон поне 3-4 минути след другите. Вярно е, че пожарът бързо се разрастваше, но спалният вагон се запали поне 5-6 минути след моето слизане.

Полицаят се мъчеше да координира по някакъв начин хората, казвайки им да се дръпнат от горящите вагони и да не стоят на другата линия, защото над нея минават проводници с много хиляди волта ток. Дойде пожарната и решихме, че всичко ще е наред и пожарът бързо ще се потуши. В това време друг цивилен служител на полицията ни каза да минем пред локомотива, заобикаляйки горящите вагони и да се изнесем към шосето.

Помагах на възрастна жена, носейки петгодишното й внуче, а хората се изнасяха кой както може - някои с багаж, някои боси, някои с една обгорена обувка... Излязохме на шосето и отново униформеният полицай се опитваше да координира нещата, казвайки, че ще дойдат микробуси и таксита, които да ни извозят до гарата. След няколко минути чакане, някои от хората тръгнаха пеша. Аз заедно с възрастната жена, по-голямата й внучка и малкото момиченце се качихме в личния автомобил на млад мъж, който ни откара до гарата в град Червен бряг. Помогнах на хората с мен за багажа и се върнах още няколко пъти да помогна и на други. Цивилният полицай и още няколко коли направиха няколко курса с хора и багаж. След като всички оцелели се събрахме в жп гарата, започнаха да се обсъждат най-различни версии за възникването на пожара:

1. Полуголото момче разказваше, че луминисцентна лампа е гръмнала и е подпалила дрехи и багаж.

2. Подпийнала компания с газов котлон възпламенила перде.

3. В кушета гръмнало силно като от дала на късо инсталация.

4. Гръмнала лампа, възпламенила перде, а то - силно запалителни вещества, носени в багажа на някой от пътниците.

Всички не бяхме наясно какво следва оттук нататък, а бе минал вече поне половин час, откакто бяхме на гарата. Реших да отида при началника на гарата, за да уточня какво следва оттук нататък и да мога да успокоя поне възрастната жена с двете й внучки, на които помагах. В стаята на началника на гарата имаше няколко човека. Преди да вляза при тях, говорих с мъж, който беше пред вратата. Той каза, че е машинист, който се прибира вкъщи и ми сподели, че вече е уведомил началниците си в Плевен и София, но от мобилния си телефон.

Влязох при началника с питане какво следва оттук нататък. Отговориха ми, че все още нищо не се знаело и че техните началници били вече уведомени за инцидента. Предложих поне някой да влезе и изясни на хората какво следва, за да няма паника и неясноти. Отговориха ми, че нищо не можели да кажат в момента.

В гарата бе доста хладно, имаше две работещи машини за кафе и чай, а по-късно отвориха и лавката, от която хората си купуваха каквото имаше в наличност. Всички коментирахме, че не е имало никаква координация в действията по потушаването на пожара. Мъжът от моето купе, който заедно с шафнерите се опитваше да потуши пожара ми сподели, че са намерили три пожарогасителя, като от тях работел само единия. Бе много афектиран и каза, че ще съди железниците.

Вече бяха минали поне два часа, откакто бяхме на гарата, когато цивилни и униформени полицаи се опитаха да направят някаква организация за изясняване самоличността на пътувалите в изгорелите вагони, като накараха всички, пътували в спалния и кушет вагона да излязат навън на перона и се строят по купета. Започнаха да записват имената, ЕГН-та и адресите на хората. Записаните влизаха вътре в гарата. След 10-15 минути по уредбата съобщиха всички пътували в първи и втори вагон да се качат по стълбите над чакалнята. Качихме се и при въпроса ми пак ли трябва да се разделяме по купета, ми бе отговорено, че викали само пътуващите в кушет-вагона.

По-късно началникът на гарата дойде в чакалнята. Както се очакваше, имаше много възмутени и много въпроси, голяма част от които останаха без отговор. Към три и нещо, четири часа започна сериозно раздвижване - появиха се униформени висши пожарникари, шефове на БДЖ, а по-късно и министърът на транспорта, но липсата на координация до този момент бе неоспорим факт, който всички, преживели пожара коментирахме. Бе ни съобщено, че ще ни извозят с електрически влак до Плевен, (който през цялото време, докато чакахме, бе на гарата в Червен бряг) а оттам с друг влак до местата, за които сме тръгнали, като ще се прехвърлим на гара Повеляново.

Интересното беше, че с машиниста пред вратата на началник гарата коментирахме, че това е най-добрия вариант още в 12 и нещо през нощта! Качихме се в електрическият влак - на топло, но чак към 4.50 часа. Влакът потегли за Плевен към 5.30 часа. При пристигането ни в Плевен отново се получи неразбория - никой не бе предупредил хората от опожарените вагони да не слизат на първата гара, както се и получи. Добре, че имаше хора, които пътуват с тази електричка всеки ден и те ни казаха да не слизаме тук, а на следващата - Централна гара Плевен. Слязохме на гарата и отново неразбория - някои от хората започнаха да се качват в първия влак до коловоза, на който спряхме - Плевен - Варна - Плевен. Качихме се почти всички, но някой каза, че не трябва да сме в този влак и отново хората се юрнаха с багажите да слизат. Добре, че в този момент се появи служител на БДЖ, който ни каза, че това е влакът за нас.

В първите вагони имаше доста хора и за това продължих по-навътре, след като помогнах да седнат на няколко по-трудно подвижни пътника. Седнах в едно от по-свободните купета. След няколко минути се появи кондукторът за проверка на билетите. Още на гарата в Червен бряг един от ръководителите на БДЖ ни уведоми, че ще пътуваме безплатно за там, за където сме тръгнали със злополучният влак. Да, ама не. Кондукторът каза, че нямало проблем да пътуваме, но вагонът в който съм седнал е Първа класа, а ние трябвало да пътуваме във втора. Не ми се разправяше и за това с още няколко пътника от изгорелия спален вагон се прехвърлихме в купе втора класа. Тъй като имах прием във варненският ми офис и вече бях много закъснял, реших да не ходя до Добрич, а направо да пътувам за Варна. Беше ми интересно дали другите пътници от опожарените вагони ще слязат в Повеляново, но повечето от хората предпочетоха да стигнат до Варна и оттам да се придвижат с друг транспорт.

Това е моето виждане за инцидента, което се препокрива с поне още няколко подобни.