Общините още не могат да се справят сами с наводненията

Вицепремиерът и министър на държавната политика при бедствия и аварии Емел Етем в „Седмицата” на Дарик.

Какво предприемате, за да няма наводнения тази пролет?

Това, което законът повелява, указания, с които обръщам внимание на всички тези, които носят отговорност - общински кметове, областни управители, министри, за поддържане на нивата на реките и на хидросъоръженията в изправност и готовност за посрещане на пролетните води.

Тоест вие, вашите възможности спират само да давате указания?

Законодателят така е преценил. Така че всички указания, които съм спуснала съответно бяха последвани от заседания на нашите директори, териториалните на Министерство на държавната политика при бедствия и аварии, съвместно с кметовете на общините и областните управители. Тези заседания се проведоха в абсолютно всички области на страната. На тях беше отчетено състоянието и готовността на всяка една община, съответно очертани критичните зони, рисковите обекти и съответно мерките, които различните институции отговарящи за тях са приели и там, където са нямали възможност какви мерки могат да последват, за да не се допуска щета или не дай си боже и отнемане на човешки живот. Тези заседания приключиха.

Към днешна дата колко от 1955-те микроязовира в България са почистени и не представляват заплаха за пролетни наводнения?

На тези заседания стана ясно, че нямаме сериозна готовност за посрещане на топенето на снеговете и пролетното пълноводие. Това много ме притеснява и аз с огромна загриженост споделям с вас и със слушателите на Дарик радио, защото кметовете отново не са предвидили в своите бюджети средства за почистване на речните корита. Също така в указанията си наблегнах много сериозно на контрола, който трябва да осъществяват на строителството в заливните зони. Има такова нерегламентирано, незаконно строителство, както на временни постройки - обори, курници, градини и така също и на по-трайни като жилища. Това е изключително погрешно и опасно, защото може да окаже много сериозни проблеми на хората, които се нанесат там.

Тези постройки са незаконни.

А що се касае до микроязовирите, вие правилно подчертахте те са 1955 на територията на страната, от които 1800 са общински. Другите се намират в управление на Министерство на икономиката и енергетиката, на Министерство на регионалното развитие, на Министерство на земеделието и на Министерство на околната среда и водите. За микроязовирите проблемът също не е никак за подценяване. Господин Вълчев, ние с вас нееднократно сме обсъждали тези проблеми и знаете, че с вас и с вашите слушатели съм споделяла моето притеснение за това, че микроязовирите в началото на 90-те години някак са отдадени на общините без да се прави сметка, че общините първо нямат административен капацитет да контролират този тип хидросъоръжения, защото те нямат специалисти.

Ако трябва да онагледя това, което ви казвам с някакви цифри, за периода 2000-та година до 2007 година нашият университет, който има функцията да обучава такива строителни кадри, както ВИК инженери, хидротехонолози и така нататък, друг вид, ще ви споделя с вас цифрите, които имам официално от Министерството на образованието. Те са 250 хидро инженери и 305 ВИК инженери или сумарно 555 инженери такива имаме за последните седем години. А само общините са 265. Нали ви е ясно, че трудно бихме могли да очакваме от общините да осъществяват един професионален технически контрол на тези съоръжения. Другият проблем също е свързан и със средствата, които те не заделят в бюджетите си. Явно имат други по-важни приоритети като ремонт на сгради или улици, а не този тип обекти, които са особено критични и биха разрушили и ремонтираните улици и сгради.

Тоест общините нямат нито кадри, нито пари, с които да спрат наводненията, така излиза от това, което казахте.

Може и така да се перифразира това, което ви казах.

Какво прави България тогава?

Аз подкрепям предложението, което кметът на Велико Търново отправи като че ли от ефирна национална телевизия, да се открие един дебат за язовирите, на който да присъстват специалисти и представители на Министерство на околната среда и водите и други разбира се институции, с които да обсъдят къде е тяхното място и кой най-добре може да ги стопанисва и да отговаря за тях. Защото тези микроязовири трябва да бъдат бракувани, да бъдат унищожени, защото те са опасни. А друга част трябва да бъдат ремонтирани и реновирани, защото те също се явяват такива критични обекти.

Кой да каже обаче кое да се маха, кога да се маха, бракува, както казахте?

Специалистите, специалистите трябва да го кажат така. Такива специалисти има в четирите дирекции на Басейнова дирекция към Министерството на околната среда и водите, там се водят такива специалисти. Затова е нужен такъв дебат според мен, господин Вълчев. Няма нещо, което да не може да бъде променено. В началото на 90-те години така са мислели тогава управляващите на Република България, но сега ситуацията е коренно различна. Има различни промени, много предизвикателства имаме.

Ако ви разбирам правилно, госпожо Етем, вие опитахте и изчакахте да видите дали общините ще могат да се справят и сега констатирате, че те не могат да се справят с предотвратяване.

Господин Вълчев, това нещо го правя две години и половина вече и мисля, че вижда се края на този спор, кой какво има да прави и кой на кого ще прехвърля топката. Защото крайно време е да седнем представителите на различните институции на една маса и да уточним, ако се налага промяна на закон тя трябва да бъде направена. Ако се налага промяна на управление на този тип съоръжения, това трябва да бъде направено, защото само с констатации ние не бихме могли да гарантираме живота на хората и целостта на инфраструктурата. Аз най-много се радвам, че тези мои усилия чрез издаване на указания, посещения на място, срещи и разговори с различните институции, тъй че според мен добиват един завършен вид. Да има яснота, че това са сериозни проблеми, за които са необходими сериозни мерки и сериозни средства.

Тоест разбирам внушението на всичко, което казвате, че сте готова държавата да поеме управлението на микроязовирите вместо да се мъчат общините с тях, след като не могат да се справят.

Разбира се, че ако местните власти не могат да се справят, държавата трябва да не абдикира от тези задължения, като казва, че това е задължение на, говоря правителството извинявайте. Ние всички сме представители на държавата, правителството не трябва да си затваря очите от тази проблематика, а то трябва да търси решение на тези проблеми. Така че една такава дискусия час по-скоро трябва да бъде открита и съответно да се вземат много сериозни и спешни мерки.

А какво става с коритата на реките? Красимир Мирев само да цитирам, председателят на Сдружението но общините Красимир Мирев, той е кмет на Търговище, твърди, че са почистени основните речни корита. Вярно ли е това или не?

Аз не мога да се съглася с господин Мирев, че са почистени. Не всички и не навсякъде. Основният ангажимент, който имат общините, е да почистят реките и речните корита, които се намират на територията на общината в населените зони, защото те са по-критични и са рискови за живота на хората. Както ви казах, докладите, които получих от териториалните дирекции на Министерство на държавната политика при бедствия и аварии, не ми дават да съм спокойна. Но ако господин Мирев счита, че всички общини са готови, това ще го покаже само след един месец и времето. Дано да е прав.

Кои са най-опасните, къде ще бъде най-опасно след месец? От посещението ви в Търново миналата седмица стана ясно, че примерно язовир “Вятъра” там застрашава града.

Да. Язовир “Вятъра” в момента не бих казала, че е опасен за жителите на околните населени места и град Търново, защото той от 2004 година съответно е източен и в момента няма вода, няма от какво да се притесняваме. Но той има нужда от един сериозен ремонт, защото той е от (...) тип язовири, които трябва да поемат големите води. Той е опасен дотолкова колкото...

Той е бил затлачен с пръст, тиня.

...в близост до него преминава основния, централния водопровод на Търново, който е с диаметър на 1 метър и 10 сантиметра и е застрашен от скъсване, ако този язовир не бъде ремонтиран. Аз поех ангажимент пред кмета и общинските служители да внеса още на първото заседание на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане тяхната преписка и съответно да се опитаме заедно с комисията да осигурим някакви средства за започване на ремонтните, най-важните ремонтни дейности. Но за съжаление ние не бихме могли с този малък ресурс, който има Междуведомствената комисия, да решим всички проблеми, които сме констатирали.

Затова са необходими усилията както казах и преди малко на всички институции и най-вече на тези, които две години, три подред вече едни и същи изводи си правят. Например Министерството на регионалното развитие и благоустройство крайно време е да внесе в Министерски съвет предложение за намиране на ресурси бил той и заем, ако щете, от някаква международна институция за решаване на свлачищните проблеми в Република България.

Над 290 действащи свлачища има, които ежедневно, ежедневно създават проблеми, рушат инфраструктура, застрашават живота на хората. А с милион-два на година както отпуска Министерство на регионалното развитие в своя бюджет не може да се заличи дори и едно свлачище. Вторият проблем, който е изключително важен, също е свързан с контрола, който Министерство на регионалното развитие и благоустройството трябва да осъществява относно строителството. В България има огромно по мащаби строителство, огромна строителна дейност кипи навсякъде и в села, и в градове. Според мен доста сериозно е занижен контролът, а ние все пак се земетръсен район. Нека не забравяме, че се намираме в центъра на пет сериозни земетръсни епицентъра, Румъния, Сърбия, Гърция, Турция и съответно в страната имаме доста такива малки местни епицентрове, които ежедневно съответно напомнят за себе си.

Така че трябва да имаме и готовност евентуално за такъв тип бедствия, не дай си боже да ни се случи, затова трябва да завишим контрола на строителството. Другото министерство, което според мен трябва много активно и сериозно в най-скоро време да даде отговор на редица въпроси, които поставяме, е Министерство на околната среда и водите. Свързани с анализ и нова хидроложка карта във връзка с промените на климата, новите изисквания, състоянието на хидросъоръженията, тези язовири били то микроязовири или големи, с години не са почиствани, техният обем сигурно не е този, който всички знаем на книга, както е проектирано съоръжението. Така както и с промяна на Закона за водите, защото собствеността на водите в страната е доста разпиляна, което води до много сериозни проблеми и по-скоро води до безотговорност според мен. Така че има доста въпроси, по които трябва да вземем решение и то час по-скоро. Всички квалификации и наблюдения, които сме направили.