110 години БТА – историите, новините, лицата
110 години БТА – историите, новините, лицата / netinfo
Началото

На 27 януари 1898 г. с държавен приказ № 28 е учредена първата държавна информационна агенция, подчинена на Министерството на външните работи и на изповеданията.

На 16 февруари 1898 г. първият директор на БТА Оскар Искандер собственоръчно написва първия бюлетин и тази дата е приета за рожден ден на Агенцията.

Седем новини на четири страници информират за влошеното здравословно състояние на княгиня Клементина, за политическите интриги от балканските столици, за цените на европейските борси и за предстоящ дуел в Париж...

Единственият подчинен на Искандер се разхожда по няколко пъти на ден до Централната телеграфо-пощенска станция, за да взема телеграмите от Хавас и Ройтер. Двете агенции са основен източник на информация.

През първата година БТА получава от държавния бюджет 20 хиляди златни лева. Абонатите плащат скромните 10 лева на месец за написаните на ръка бюлетини, чийто брой постепенно се увеличава. Печатната машина влиза в употреба през 1903 г.

По време на Балканските войни бюлетините на БТА вече излизат по четири пъти
110 години БТА  историите, новините, лицата
netinfo
на ден на специални бланки. Абонати са държавните институции, столичните вестници.

След 1912 г. БТА вече се казва Дирекция по печата с няколко отделения: БТА; Отделение за печата, което следи чуждестранния печат и разпространява материали по теми, важни за България; Информационно бюро, издаващо бюлетини за събитията в България, които се разпространяват в чужбина на френски език; прослушвателна Радиослужба. Така се раждат първообразите на днешните бюлетини “Преглед на печата”, “Daily news” и “Радио телевизионен монитор”.

Новините

ЖЕНЕВА, е.д. “Борисъ Сарафов се завърна” е най-кратката новина на БТА. Трагедията с потъналия “Титаник” и списъкът на българските пасажери е сред най-ценните.

През 1912 г. агенцията информира с нескрита гордост, че Олденбургският принц така високо оценил заслугите на българските градинари, че “желае да даде на такива земя под наем в имението си в Гарри на Кавказкия бряг на Черно море”.

“Информаторите” на БТА извън столицата съобщават и криминални вести от рода на трагичното произшествие в македонско село, където местните власти арестували и “подложили на бой Тръпче Тошев и двамата синове на нещастника”, за да признаят къде са заровили гърнето със златните пари.

Официалните опровержения са сред най-ранните агенционни жанрове: ”Пръснатият в печата слух за годявката на българския престолонаследник е чиста измислица”, съобщава БТА.

Спортът също влиза в бюлетините: “Пътуването от София до Стокхолм трае всичко 63 дни”, предупреждава БТА по повод летните Олимпийски игри през

1912 г. и подробно разказва за дейността на МОК и председателя му барон Кубертен.

Техниката

До 1928 г. телеграмите, изпращани по телеграф се разчитат и публикуват с един ден закъснение. По това време емисиите на Франс прес и Ройтерс текат и по радиоморз.

Същата година правителството дава разрешение на самолетите на “Ер Франс” да кацат на летище Божурище. За обслужване на полетите е създадена радиослужба. Известният репортер от вестник “Утро” Спас Икономов се сприятелява с френския радиотелеграфист и започва не съвсем безкористно да го посещава. Веднъж на чаша коняк той научава важна новина от агенция “Хавас”, изтекла по радиоморза, която идва по телеграфа ден по-късно. Икономов разработва златната информационна мина и започва анонимно да продава на висока цена горещите новини на конкурентния в. “Зора”. След шумен вестникарски скандал ръководството на агенцията решава да премине от телеграфно към радиотелеграфно приемане на емисиите от чуждите агенции.

Революция в комуникациите на БТА настъпва през 1932 г., когато се въвеждат самопишещите радиоприемни апарати на “Сименс-Хел”. Следващото голямо техническо нововъведение е от 1957 г., когато всички връзки стават радиотелетипни и започва да се използва телексът. Работата с него продължава до края на 80-те години на ХХ век.

Снимките

Първият фотограф в БТА е назначен през 1940 г., а през 1952 г. се появява самостоятелната редакция “Пресфото”.

1972 г. донася на фоторепортера Стефан Тихов най-голямата награда в историята на българската журналистика: Worldpressphoto.

Година по-рано БТА е приета за редовен член на Фотоинтернационала.

Уникалният архив на “Пресфото” към момента включва над 5 милиона снимки. Всеки ден в реално време БТА излъчва над 600 дигитални снимки, включително емисиите на ЕРА, AP и Xinhua.
110 години БТА  историите, новините, лицата
netinfo

Списанията

Досега са продадени над половин милиард броя от списанията на БТА.

Началото на “Паралели” и ЛИК е поставено през 1965 г. Създатели на печатните издания на БТА са Лозан Стрелков и и Кръстан Дянков. По-късно главен редактор става Стефан Продев. Първото име на “Паралели” е “Светът в снимки и карикатури”, а на ЛИК „Наука и техника”.

“ЛИК” е единственото месечно издание за култура и изкуство в България, с подчертан аналитичен интерес към киното, литературата, музиката, изобразителното изкуство, фотографията, архитектурата и публицистиката. Автори в него са популярни български интелектуалци, а текстовете за световните процеси в изкуството са от значими арт издания.

“Паралели” е семейното седмично списание на българина вече 43 години. Всеки четвъртък се разпространяват между 27 000 и 30 000 броя, които се продават предимно в големите и средните градове на страната. Читателите на “Паралели” са на възраст 18–60 години, с добри финансови възможности и мобилен начин на живот.

“Паралели” излиза за първи път с българска корица през 1987 г. Родните лица, които са се появявали на корица могат да бъда изброени на пръсти.То е замислено като дайджест и години наред е единствения източник на любопитни истории от света. Темите се простират от световния шоубизнес до природни феномени и космически загадки. 

110 години БТА  историите, новините, лицата
netinfo
Сградата

В началото директорът Искандер и единственият му подчинен са настанени в днешната сграда на БАН на пл. “Народно събрание” в София.

В края на 40-те години на ХХ в. агенцията се премества на отсрещния ъгъл - на бул. “Цар Освободител”.

През 1958 г. БТА получава част от терена на бившите кавалерийски казарми между Полиграфическия комбинат и строящия се жилищен комплекс.

“Този прекрасен дворец на журналистиката” – приповдигнато възкликва в. “Дума на българските журналисти” в броя си от 24 май 1960 г. по повод новата сграда. Тя е проектирана от архитект Евгений Зидаров и е сред най-модерните по това време както като архитектура, така и като функционалност.

Стълбището

То е запазената марка на сградата. Заради него искат да спрат строежа, защото е прекалено авангардно за тогавашния партиен архитектурен вкус. Специфичната извивка и елегантният парапет му придават въздушна лекота. “Опасното” стълбище става любим декор за българското кино и телевизията през 60-те и 70-те г. на ХХ в.

Днес по него се качват хората, които правят или влизат в новините, защото витото стълбище на БТА води до Националния Пресклуб и минава през другите два етажа на Агенцията.

Последният етаж

В началото на 70-те арх. Зидаров проектира разширение на сградата. На улицата между Полиграфическия комбинат и БТА трябвало да израсне 17-етажна тясна постройка. В мечтите си директорът Лозан Стрелков, една от най-колоритните личности в историята на БТА, вижда малък хотел, клуб-ресторант, панорамно кафе на покрива. Остава си с мечтите.

През 1969 г. Лозан Стрелков успява да изпълни друга своя мечта - последният етаж се превръща в първия за страната Нюзрум.

Пак на последния етаж е Залата, която днес е Пресклуб. Той минава през няколко прераждания. Пак на последния етаж са наредени и снимките на всички публични лица, посетили пресклуба.

110 години БТА  историите, новините, лицата
netinfo
Пресклубът

Замислен е като открито кафе, а през 1995 г. помещението на последния етаж става зала за пресконференции.

Националният Пресклуб на БТА

През 2003 г. Пресклубът се превръща в Национален пресклуб на БТА. Не става дума само за нова архитектура, за нови информационни технологии, става дума за нова философия. Политиците, бизнесът, управляващите трябва да идват при журналистите, а не обратно – такава е идеята на Националния пресклуб. От 2003 досега Национални пресклубове на БТА бяха открити във всички по-големи градове в България, между които: Велико Търново, Видин, Пловдив, Хасково, Бургас, Пазарджик и Стара Загора. Пресклубовете в страната и София бързо се превръщат в основно медийно средище за всякакви инициативи. През 2007 година в Националния пресклуб на БТА се проведе и 2000та пресконференция от неговото реновиране.

Инициативите

Дейността на Агенцията е част от комуникационната политика на държавата. Чрез коректната информация, която излъчва ежедневно, БТА изпълнява функциите си на обществена медия, работи за изграждане на позитивния образ на България по света, подкрепя популяризирането на българската култура и журналистика. Тази мисия на Агенцията, като национална информационна институция е не по-малко важна и приоритетна от всички останали нейни функции. БТА непрекъснато осъществява кампании и инициативи в тази насока:

Световни срещи на българските медии (София, 2005; Чикаго, 2006; Рим, 2007)

Те вече се превърнаха в традиция и са едно от основните медийни събития в годината.

Годишна среща на Асоциацията на световните информационни агенции (София, 2006)

Срещата събра световните лидери на информация в София, само два дена след доклада на ЕК, от който стана ясно, че България и Румъния ще бъдат поканени за членство в ЕС. Домакинството на България на подобна среща беше признание за страната и за бъдещото и членство в съюза.
110 години БТА  историите, новините, лицата
netinfo

Балкански литературен семинар: Последна страница (София, 2006)

Семинарът събра съвременни автори на Балканска литература в София. Издаден беше и сборника „Последна страница – Балканско издание” и бяха организирани литературни четения.

Балкански медиен семинар: Публичното мнение като фактор за членството в НАТО (Охрид, Македония, 2007)

Медиен семинар за обмяна на практики между страните-членки на НАТО и страните – кандидатки от Балканския регион.

Кампаниите

Нова визия на списание Паралели, 2004

Най-популярното седмично списание на БТА “Паралели” показа пред публика новото си лице на 22 април, 2004. След 40 години на медийния пазар то промени визията и тематиката си. В списанието вече влизат новините от България и българските лица, то е с модерна графика, нов формат и твърди, лъскави корици. Новата визия стартира с първата фотосесия в историята на “Паралели” с Елена Тихомирова, Мис “България 2003 г.

Концерт 50 години световен рок, 2004

На 13 декември, 2004 в зала 1 на НДК пяха най-големите български рок музиканти. Списание „Паралели” и БТА за първи път събраха на една сцена „Ахат”, „Щурците”, „Сигнал”, „Тангра”, „Контрол”, „Стари муцуни” и Васко Кръпката, за да отбележат и в България 50-ия рожден ден на световния рок. Концертът “Златните парчета на българския рок” бе предшестван от първата по рода си класация на най-обичаните български рок-песни. Класацията, включваща 50 златни парчета организираха списанието на БТА “Паралели” и предаването Българският Топ 100 по bTV. Така в България стартира честването на 50 годишния юбилей на жанра, родил се през 1954 г., когато за първи път в ефир прозвучава безсмъртното парче на Бил Хейли Rock Around The Clock. 60 авторитетни музиканти, издатели, музикални редактори, журналисти и програмни директори в радиостанции и телевизии от страната класираха своите фаворити. „Черната овца” на Ахат оглави класацията на 50-те най-обичани български рок парчета. В златната десетка на почетната рок-листа са „Оловният войник” (1984) на Тангра, „След десет години” (1977) на ФСБ, „XX век” (1980) на Щурците, „Бяла тишина” (1967) на Георги Минчев и Щурците, „Среща” (1980) на Щурците, „Пак ще се прегърнем” (1983) на ФСБ, „Две следи” (1980) на Щурците, „Високо” (1989) на ФСБ, „Обичам те дотук” (1987) на ФСБ.

Световната България, списание ЛИК, 2004

По време на празниците на изкуствата "Аполония" в Созопол през септември 2004 г. “ЛИК” организира хепънинг под наслов "Световната България". На 11 септември актрисата Параскева Джукелова и художникът Димитър Хинков изрисуват карта на българския дух върху макет на земното кълбо. Диаметърът на кълбото от корици на "ЛИК" е 2,08 м. Върху него са изписани имената на 17 известни български интелектуалци, които творят в различни точки на света. Свързани с червена нишка те очертават духовните граници на България върху световната карта. С това списанието изпраща своето послание - "Културата, духовното начало единствени могат да обединят хората и да преодолеят паралелите на насилието и разделението!" Символично по този начин в деня 11 септември, който винаги ще напомня за разрушителната стихия на тероризма, БТА противопоставя съзидателната сила на духовното начало.

Булстрад застрахова свободното слово, 2007

Първият Застрахователен Договор за медийна защита “Булстрад” сключи с БТА за срок от 1 година. По статут, приет от НС, агенцията е обективна и независима медия и според застрахователя носи най-малък застрахователен риск. Застраховката покрива отговорността на медията при изпълнение на професионалните й задължения да информира точно и коректно обществото. “Медийни рискове” се появи в точния момент, за да подкрепи медиите при спазването на Етичния кодекс на българските журналисти и синхронизирането с Европейското медийно законодателство. Заедно със сключването на застраховката в двора на БТА беше открита и пластика „Истината за словото” с автор Ставри Калинов.

Лицата 
110 години БТА  историите, новините, лицата
netinfo

Генерални директори на БТА през годините са били:

Оскар Искандеров (директор между 01.02 - 23.06.1989)

Йосиф Хербст (директор между 1913 – 1918)

Уволнен е през 1918 по нареждане на цар Фердинанд. Арестуван е през 1925, след което се води „безследно изчезнал”

Иван Радославов (директор между 1921-1923)

Тодор Павлов (директор между 1934-1924)

Иван Попов (директор между 1925-1933)

Тодор Христов (директор между 1933-1934)

Димитър Наумов (директор между 19.02-31.12.1935)

Никола Балабанов (директор между 1936-1938)

През 1923-1930 е представител на правителството при Итало-българския арбитражен съд в Рим. След 1945 емигрира в САЩ.

Георги Серафимов (директор между 1938-1940)

Йордан Мечкаров (директор между 1940-1941)

Александър Николаев (директор между 1941-1943)

Лекар рентгенолог с медицинско образование. Работил е Александровска болница и Софийската първостепенна болница.

Сава Гановски (директор между 1944-1945)

Философ и преподавател в Московския университет. Председател на Комитета за наука, изкуство и култура.

Владимир Топенчаров (директор между 1945-1949)

През 1936 емигрира във Франция, участва в Гражданската война в Испания. Председател на СБЖ.

Енчо Стайков (директор между 1950-1952)

Илия Кюльовски (директор между 1951-1955)

Елена Гаврилова (директор между 1951-1962 с прекъсвания)

Първата и единствената жена – Генерален директор на БТА.

Лозан Стрелков (директор между 1962-1981)

Генерален Директор на БТА почти 20 години – единствения генерален директор на агенцията с подобен стаж.

Боян Трайков (директор между 1981-1990)

Бил е генерален директор на БНР и председател на СБЖ.

Георги Груев (директор между 03-12.1990)

В БТА постъпва през 1961 и напуска агенцията точно 30 години по-късно. През това време е бил редактор, завеждащ отдел, заместник-главен директор и др.

Иво Инджев (директор между 1990-1993)

Стефан Господинов (директор между 1994-1995)

Николай Трендафилов (и.д. директор през юни 1995)

Милен Вълков (директор между 1995-1997)

Панайот Денев (директор между 1997-2002)

Стоян Чешмеджиев (директор между 2002-2003)

Максим Минчев (2003)

110 години БТА  историите, новините, лицата
netinfo
Факти, които не са широко известни

- БТА е единствената информационна агенция в света, която не е променяла името си.

- БТА е първата медия в България, сключила застраховката “Медийни рискове”.

- В агенцията се работи с петнадесет чужди езика, сред които китайски, арабски, гръцки, турски, полски, чешки и унгарски

- Най-”възрастните” издания на БТА са списанията ЛИК и Паралели, които започват да излизат през 1965 и сега са на 43 години. Най – „младото” издание е вестник Мисия, който този месец прави 4 години.

- Първият нюз рум в България е изграден в БТА през 1970 г.

- Агенцията притежава най-големия снимков архив в страната с над пет милиона снимки от 1952 г. до сега.