Георги Първанов: Уважаеми господин вицепрезидент, уважаеми дами и господа, драги сънародници, зрители! Благодаря, че се отзовахте на поканата за участието в днешната ни среща – разговор.
Стана вече традиция по повод на годишнината ни от встъпването ни в длъжност да бъде организирана публична проява, на която заедно с вицепрезидента да се опитаме да направим не толкова отчет, колкото да предложим нашето виждане и оценка за предстоящото, за предизвикателствата, в които е изправена страната ни, в частност институциите.
Вместо досегашните по-тежки форми, обръщение към нацията, обръщение към парламента, решихме тази година да потърсим прекия диалог с журналистите, с гражданите. И най-напред бих искал да благодаря на БНТ за това, че се нагърби с нелеката роля на организатор и посредник в това общуване, включително и събирането и обобщаването на вашите въпроси, които и в момента се задават на откритата линия. Веднага бързам да поясня, че моето встъпление няма претенции за всеобхватност. Опитал съм се да формулирам ясно и обстойно приоритетите на президентската институция през втория мандат още преди една година, в клетвеното слово пред Народното събрание и не виждам никаква причина да ги актуализирам непрекъснато, както това правят някои институции и власти буквално до последния месец на управлението си. Важно е да се прецени доколко се следват тези приоритети. Разбира се, това най-добре ще прецените вие – медиите, гражданите, обществото. В изложението основният акцент е върху развитието, промените във функционирането на политическия модел. Ще се опитам да коментирам синтезирано дейността ни, с оглед на някои от основните президентски правомощия, това е вторият панел, така да се каже. И, разбира се, най-важното е да има достатъчно време за въпроси, както на журналистите, така и на гражданите. През изминалата година се сблъскахме с доста негативни явления, които изискват не просто констатация, а действеност, силна незаинтересованост и много ниска активност на два последователни избора, отчуждението и апатията, недоверието на гражданите в институциите и партиите вече е на критичния праг. И друг път сме коментирали дефицитите на политическите партии – силно стесняване на политическата им база, членската маса, избледняваща идентификация, затихващ организационен живот, слаба кондиция. И което е по-лошо, с всеки изминал ден, предполагам, че не само аз констатирам, че дебатът в българската политика се свежда до проблемите на партиите, до междуличностните отношения. Буквално в последните ден - два имаме няколко ярки примери на разменени тежки реплики от личен характер. Питам се това ли е перспективата на българските политически дебат? Доверието в партиите е обратнопропорционално на непрекъснато нарастващия им брой. Вече не знам колко, над 300 е броят на българските партии. Всеобщо е мнението, което аз споделям, че корупцията в политическия живот се запазва, въпреки усилията за нейното ограничаване, въпреки настойчивото действие на определени власти, за което имаме факти и от последните дни. Липсата на стабилност и принципност в изборното законодателство, в изборния процес допълнително засилва впечатлението, че гражданите не се чувстват истински представени в институцията. Затова, аз смятам, че промените в качеството и организацията на изборния процес се превръщат в необходимо, задължително, макар и недостатъчно условие да върнем доверието в политиката. Налага се мнението за необходимостта от оздравяване на политическата ни система, за съществени, качествени промени в начина на функциониране на политическия модел. Предлагам идеи в няколко направления, които след малко ще обобщя. Първо, промени в избирателната система. Второ, по развитието на пряката демокрация и най-сетне по Закона за политическите партии. По първата тема, когато става дума за промените в избирателната система, един дебат, който така или иначе започна и слава Богу с участието на политически субекти по целия спектър, аз твърдя, че първото, което трябва да направим е стъпка за утвърждаването на мажоритарното начало в рамките на смесена избирателна система. Смятам, че това може да върне част от доверието към управлението, да укрепи легитимността на изборните органи. Хората искат да избират личности. Все по-трудно се съгласяват, примиряват, ако щете, да участват в избора на изхабени или компрометирани политици, които умело, дълбоко са се скрили в пропорционалните партийни листи. Увеличаването на избирателната активност чрез личностния избор трябва да доведе до по-адекватно политическо представителство на интересите на българския народ. Като в същото време смятам, че ще ограничи ефекта за възможни изборни манипулации, включително купуването на гласове, клиентилизма, както и да намали относителната тежест на локалните популистки партии, каквито видяхме не малко по време на местните избори. Трябва да се сложи край на тенденцията за деформирането на представителната ни демокрация по формулата избор на управленски мнозинства от електорални малцинства. Така в своята цялост предложената идея ни насочва към възприемането на смесена избирателна система, при която едновременно ще се усъвършенства пропорционалното представителство с неговите няколко предимства и в същото време се въвеждат три мажоритарни елемента - пряк избор на мажоритарни кандидати, преференциално гласуване, което дава възможност за отчитане индивидуалните качества на кандидатите в партийните листи и утвърждаване на съставна изборна бариера, която да отчита едновременно пропорционалния и мажоритарния елемент. В този смисъл описаният модел представлява съчетаване на пропорционалния и мажоритарния елемент, в съответствие с най-модерните тенденции в политическото представителство на страните-членки на ЕС, в някои от които смесената система е изпитана и осигурява жизнеспособно парламентарно управление. Разбира се, давам си сметка, че това трябва да стане в разумна степен. Защото смятам, че съотношението между мажоритарното и пропорционалното при една смесена избирателна система трябва да се реши в резултат на един сериозен политически дебат. Аз не бих искал да коментирам дали по-доброто решение е съотношение едно към едно, както беше при Великото Народно събрание, или едно към три. Нека да не тичам пред вятъра и да не вземам хляба на експертите, нека да преценим, защото много добре съзнавам значението на запазването на пропорционалното, защото присъствието на партиите в парламента и гаранция за политическа стабилност. Затова аз не бих подкрепил другата крайност, да се отиде изцяло към мажоритарен вот. Защото темата за политическата стабилност е ключова тема за развитието на България и за в бъдеще, както беше досега. Своите най-добри постижения в годините на прехода България постигна по времето на правителствата, които изпълниха докрай своя мандат, т.е. при наличието на една относителна политическа стабилност. И нямаме никакви основания да ревизираме това свое разбиране, аз поне не бих го направил. Т.е. пропорционалното не би трябвало да бъде изоставено напълно, то трябва да бъде усъвършенствано. Готов съм, уважаеми, госпожи и господа, на финала на дебата по изборното законодателство, който върви в момента, надявам се той да не е месец преди провеждането на самите избори, както обикновено се включва, на този финал аз да предложа официално на българския парламент да проведе референдум за въвеждането на смесена избирателна система. С това отивам към следващото си предложение. Наред с качествените промени във функционирането на представителната демокрация смятам, че трябва да направим необходимото за разширяването на пряката демокрация. И друг път съм казвал, че не е нормално България да е единствената страна-членка на ЕС, струва ми се, че не греша, в която по времето на демократичния й период не е проведен досега нито един референдум, нито едно допитване до народа. Аз самият преди време предложих референдум за присъединяването на България към ЕС. Не се срещнах достатъчна подкрепа, а и съпротива нямаше. Тихомълком тази тема беше подмината, но и аз признавам, че не бях достатъчно настойчив. Аз обосновах публично своето предложение, но не правих необходимата, решаващата крачка да го предложа официално на българския парламент за гласуване. Сега съм готов да отида до края. Нещо повече, заявявам, че ако парламентът по едни или други процедурни съображения не намери за необходимо да задвижи тази процедура, аз съм готов да събера необходимите подписи, за да бъде тя задействана, съгласно изискванията на Закона за допитването до народа. През годините на прехода е имало различни проблеми, които предполагаха непосредствена оценка на обществото и позицията на гражданите. Една от причините това да не стане е неработещият на практика Закон за допитване до народа. Аз намирам за разумни идеите, обосновани при подготовката от някои парламентаристи, на нови законодателни решения по проблема за референдумите. И недоумявам защо толкова време този въпрос се подмяна и не намира своето решение. Но използвам закъснението, за да формулирам своите виждания по два въпроса. Първо, в свои предишни изявления съм обосновал необходимостта на президентските правомощия, като се възприеме самостоятелна възможност държавният глава да предизвика национален референдум. Това не е въведено. За тази цел е необходима промяна в член 98, точка 1 от Конституцията на Република България. Поставям този въпрос, защото и досега много хора, разбираемо, те не са длъжни да познават това тълкуване на Конституцията, ме питат защо не съм предизвикал референдум по това или по нещо друго. Поради простатата причина, че президентът няма това правомощие. Президентът може да попита, да се обърне с молба към Народното събрание да задвижи процедурата. Мисля, че това не е в полза на тази идея да оздравим, да намерим друг облик, друга ефективност на българския политически модел. Аз бих направил подобно предложение и официално, за допитване до народа по този въпрос и по други конституционни промени, засягащи президентските правомощия, но заявявам това, че ще направя това във втората половина на мандата си, за да няма съмнението, че има някакъв личен мотив, че аз бих се възползвал във времето, което ми остава от подобна редакция. Заявявам го, защото смятам, че това работи в посока към една по-голяма ефективност в отношенията между институциите, че това не нарушава конституционно постановения баланс от 1991 година, баланс, който аз напълно възприемам и подкрепям. И не бих подкрепил ревизия в друга посока, каквито гласове има. Втори въпрос, по който струва ми се, че не достатъчно се разсъждава. Вече казах, че една от пречките, един от проблемите, да не се предизвика досега референдум, е съмнението, притеснението на възможните инициатори за това, че не може да се прескочи тази сериозна бариера от 50 плюс един от имащите право на глас. Аз си давам сметка, уважаеми дами и господа, че въпросът за легитимността на националните референдуми е твърде сложен. Смятам обаче, че изискването за този кворум може да бъде смекчено като се отиде към един по-нисък процент доколкото самата конституция не предвижда правила, по които да се преценява дали един референдум е редовно произведен, легитимен. Примерно, може да се приеме, че президентът и вицепрезидентът, че парламентът, органите на местната власт могат да бъдат избрани с далеч по-нисък процент на подкрепа, на участие на избирателите, и те са легитимни. А защо референдумът да не е легитимен при един относително по-нисък процент. Не блокира ли това изобщо възможността за развитието на пряката демокрация в България. Пак казвам това не е основна причина. Но сме длъжни да се вгледаме, да осмислим и подобни съпътстващи законодателни пречки. Аз смятам и предлагам да се разсъждава върху това, че е възможно нормативно решение, според което референдумът да е легитимен, ако в него са участвали не по-малък брой избиратели от гласувалите на последните парламентарни избори. Тъй като основното съмнение на конституционалистите, които аз разбирам, е да не се делегитимира парламента. Добре, ако това е притеснението, то тогава нека да приемем за критерии резултатите, получени от парламентаристите на последните избори, в смисъл участници в изборния процес. Това е един динамичен критерии. Този критерии признавам съм си го измислил аз и струва ми се, че няма такъв в европейската практика, по-далеч не сме правили проверка, но пък си струва да помислим и затова. Защото много месни референдуми, ние нямаме национален референдум, но много местни референдуми се провалят именно поради тази причина. И така ще бъде може би и за в бъдеще с националните такива. Поставям въпроса за кворума, за необходимия праг при националните референдуми и заради друг проблем, с които се сблъскваме по време на избори – качеството на избирателните списъци. Смятам, че този въпрос никак не е маловажен и че трябва най-сетне да преминем към неговото решаване, разбира се на базата на дълбоки консултации и обсъждане в посока… Аз ще изброя не малко идеи, може би не всичко от тях е приемливо. Но трябва да формулираме древния ред и на този дебат. Въвеждането на изискване за адресна регистрация на българските граждани в страната, изработване на избирателни списъци само по адресна регистрация, поддържане на постоянни избирателни списъци, които да се актуализират поне веднъж годишно без оглед на това дали в тази година се провеждат избори, въвеждането на еднократна регистрация на избирателите, съчетано с поредно национално преброяване на населението, осъществявани на организационни и функционални промени в ГРАО, ако щете дори нека да разсъждаваме върху темата за даването на избирателни книжки, в които се отразява фактът на участието в гласуването.Може би някои от тези предложения за доста крайни, но не можем ние всеки път да коментираме темата за 700-800 или не знам колко хиляди мъртви души, които тежат и на кворума, а може би по един или друг начин влияят върху самите избори. И накрая по темата за функционирането на политическия модел смятам, че в един нов закон за политическите партии, би следвало да се обмислят промени, които да гарантират ситуирането на партиите под контрола на гражданското общество и легитимацията на гражданското начало в тяхната дейност, гарантиране на реално политическо представителство на функциониращите в страната политически партии и тъй като това звучи декларативно ще се опитам да формулирам конкретни идеи за промени в тази посока. Първо, завишаване на критерии без да се суспендира политическия плурализъм, при учредяване, регистрация и функционирането на политическите партии.
Водещ: Уважаеми колеги журналисти, добър ден. Няколко думи за това как ще протече по-нататък днешното ни събитие. Само след броени секунди колеги журналисти, ще имате възможност да зададете своите въпроси към президента Георги Първанов и към вицепрезидента Ангел Марин. Малко по-късно ще чуем и въпросите, които Българската национална телевизия събра през последните три дни. А в момента всеки, който желае може да попита президента Първанов и вицепрезидента Марин, чрез специално отворения за това телефон 0800 14 441. И така, на ход са журналистите, заповядайте, колеги.
Валерия Велева, в-к “Труд”: Г-н президент, предлагате радикални промени в избирателната система, ще намерите ли за тях достатъчно политическа воля, за да можете да ги наложите, с оглед на центробежните сили в момента на днешния парламент - не особено консолидирана левица, раздробена десница и хаотичен център, и всички те достатъчно добре чувстващи се в това статукво? Как ще ги преодолеете? Това е първият ми въпрос. Вторият ми въпрос е, от началото на прехода досега всички парламенти и парламентарни мнозинства са били доста критични, по отношение увеличаване на президентските правомощия, вие сега предлагате една също значителна част в една нова посока на президентските правомощия, но за това отново ще би бъде необходимо квалифицирано мнозинство в този парламент. Как ще стане това? Къде ще намерите това квалифицирано мнозинство за промяна на Конституцията? С оглед на това колко трудно досега бяха намерени тези мнозинства за промените, които досега станаха в Конституцията. Благодаря ви.
Водещ: Други въпроси. Заповядайте, вестник “Стандарт”.
Любомира Кудокова, в-к “Стандарт”: Г-н президент, на темата за референдумите, сам казахте, че сте готов да свикате референдум за радикалните промени в политическата система, референдум за своите правомощия. Имайки предвид националните приоритети, за които вие говорихте и отстояването на националните интереси, готов ли сте да свикате референдум за повторното отваряне на III-ти и IV-ти блок? Къде другаде виждате евентуалните правомощия, с които би могла да помогне президентската институция и как оценявате кампанията, която започна за повторното им отваряне? Благодаря.
Водещ: И може би още един въпрос към момента. БТВ, заповядайте.
Марина Цекова, БТВ: Г-н президент, сам отбелязахте, че се срива доверието в политическите партии, че корупцията е в политическия живот. От последните дни има един корупционен скандал, който спря европарите за програмите в транспорта. Не трябваше ли правителството да бъде по-решително и предварително да освободи от поста шефа на Фонд “ Републиканска пътна инфраструктура”, преди Брюксел да ни поиска проверка за конфликта на интереса, който евентуално съществува в ръководството на фонда? Как ще коментирате изобщо скандала, който не ни поставя на авторитетно място сред партньорите ни?
Водещ: Благодаря. Натрупаха се няколко въпроса. Г-н президент.
Георги Първанов: Аз си давам сметка, г-жо Велева, че има много пречки пред реализацията на тези идеи, които предлагам. Въпросът не е във фрагментализацията на политическото, а в това число и на парламентарното пространство. Аз мисля, че лидерите, ако са истински лидери, ще разберат, че тук се крие един ключ за консолидацията на идейно-политическите пространства – на лявото, на дясното, на центъра. Аз винаги съм бил привърженик на засилването на гражданското, на професионалното, на експертното начало в политиката. Ще направя това отклонение, в най-тежките години като партиен лидер – 1998 - 2000 година, тогава, когато прогнозата за присъствието на Българската социалистическа партия в парламента беше доста тежка, не ни даваха повече от 50 места и тази прогноза, уви, се оправда, тогава по мое настояване в листите на БСП на избираемо място бяха включени 18 души, т.нар. гражданска квота. И аз твърдя, че това беше един печеливш експеримент. Забелязвам в последните години отстъпление от този стремеж да се залага на експертното, на гражданското във всички партии. Като че ли е много по-лесно, когато се редят листите да се даде терен, перспектива на хората от апарата. С цялото ми уважение, аз съм работил много, ценя хората, които изнасят на плещите си огромна работа. Но нито една партия не може да спечели, ако подрежда на избираемите си места само хора, които на всички нива от центъра до общинския съвет, се занимават с тясна организационна работа. Отварянето е необходимо.
Аз внимателно следя дебата, признавам, че от парламентарните партии от последните седмици не съм чул никой да се изкаже категорично в полза на вкарването на мажоритарен елемент в изборите. Има всякакви финтове, всякакви опити да се спечели от предстоящите избори. Това е нормално, всяка партия си гони целите. Но тук не виждам свежи идеи. Разбира се, аз надявам, че лидерите и централите в крайна сметка ще разберат, че присъствието на хора, каквито аз си позволих да поканя в моя инициативен комитет и каквито има още стотици, незабелязани, необхванати, само може да изтегли партийната листа. И в крайна сметка да реабилитира политиката. Оставям настрани факта, че ние, ако заложим мажоритарното начало, то тогава българинът ще може да избира. Ако не партия, личност. А е добре и партия, и личност, защото пак казвам, доброто е да заложим на паралелно действие между тези два компонента на избирателната система. Отново подчертавам да е ясно, че ако това мое предложение, бъде оставено на най-високия рафт в парламента, то ще направя всичко необходимо да събера гражданска подписка, тогава вече по-трудно ще се окаже, тъй като има допълнителни законни изисквания. Изобщо не смятам да приключа с тази идея тук, в тази зала.
Що се отнася до президентските правомощия, аз не за първи път предлагам някои от корекциите. Например, припомням, има една стара моя идея за това как да се преодолява президентското вето. Няма логика в това президентското вето да бъде преодолявано със същия брой гласове, с каквото то е прието - обикновеното мнозинство, с което управляващите си разполагат. Впрочем, като става дума за ветото да кажа и няколко думи за това – 20 пъти като президент съм наложил вето. Резултатът е равен. Девет от моите предложения са били приети безусловно, гласувани, досещам се сега за Закона за автомобилните превози, където бяха чути аргументите на моите експерти, обявени чрез моята институция, девет са и отхвърлени и две не са гласувани, което за мен все пак е косвено признание за силата на нашите аргументи. Но аз ще настоявам за това президентското вето да бъде преодоляно с един по-висок процент. Не прекомерно висок, не непреодолим, защото нямаме гаранция, че след мен, ако не веднага, а след някой друг мандат да дойде президент, който ще играе много твърдо, грубо и ще предизвика такъв конфликт, война между институциите, която може да взриви държавата. Не, аз не искам такова нещо.
Аз поставям рози въпрос, защото искам да поощрим, да стимулираме парламентаристите да правят по-качествени закони, по конституционно-съобразни закони, защото сега и в този парламент, както и през годините на целия преход, ние сме свидетели на откровен лобизъм. Както беше в случая със същия този закон за автомобилните превози. Някой някъде решава, че може мимоходом, неусетно да прокара постановка, която взривява държавата, обслужва определен кръг бизнес интереси. И ако президентът има по-силна роля в това отношение, мисля че най-малкото парламентаристите ще бъдат по-предпазливи. Разбира се, аз много бих искал някога президентът да има правото на законодателни инициативи, но не го предлагам, защото се доверявам на моите експерти, солидни конституционалисти, които са ми казали това означава смесване на правомощията на властите. Това може да заложи много капани във взаимодействието между институциите, в това число и за самия президент. И колкото и да ми се иска, има много идеи, които аз бих искал да облека в законодателна форма, законова форма, но така или иначе тук мисля, че промени не са необходими.
По референдумите за трети и четвърти блок за АЕЦ “Козлодуй” и темите за референдумите, в частност съдбата на АЕЦ. Уважаеми, госпожи и господа, не знам колко от вас си спомнят хрониката на тази епична битка, която водим няколко души в държавата, по-малко политици, повече от гражданските структури и от медиите по темата за съдбата на трети и четвърти блок на АЕЦ “Козлодуй”. Искам ясно да кажа, че това е не някаква самоцелна битка, някой го тълкуват като стремеж да се противопоставим на опита да се унизи националното ни достойнство. Не, не е това.
Аз съм водил тази битка, защото вярвам на аргументите на българските и на световните експерти. Защото познавам всички експертизи, направени за последните десетина години. И защото знам, че няма една експертиза, която да показва, че тези реактори са опасни, че те трябва да бъдат преждевременно закрити. Това ме мотивира още в първите месеци, ако се не лъжа, април 2002 година да направя един форум в сърцето на атомната централа, на “Козлодуй”, на който аз разработих специален план за действие за спасяването на малките, имам предвид трети и четвърти, но и първи и втори блок. Този план не получи сериозна подкрепа, признавам. След това имахме тежък спор с правителството, управлявало след 2001 година, най-тежък тогава, когато трябваше да се затвори глава енергетика, по мое му преждевременно затворена. Може би съзнателно, за да не набере ход обществената дискусия. Тогава ни се хвърли прах с идеята за партньорската проверка. Аз си позволих да предупредя и обществото, че така формулирана целта на партньорската проверка е порочна. Нас дойдоха да ни проверят дали сме готови да изпълним графика по затварянето на АЕЦ “Козлодуй”, на трети и четвърти блок, а не дали има още живот в тези два реактора. Както и стана. Наложи се да напиша специално писмо, не знам колко от вас си спомням, на държавните лидери - президенти и премиери, от Европа, с горещия призив да се обърне внимание на мнението на експертите, нищо повече. Тогава и в Брюксел и във всички европейски столици отговорът беше - вижте там, вие българите се разберете, защото едно приказвате вие, друго приказват другите политици и представители на правителството.
Не ви казвам нищо ново, това съм го споделял и друг път. Както и да е, толкова с историята. Ние сме подписали договора с ЕС и вече една година сме член на съюза. Единственият начин да постигнем нещо при все че възможностите за обръщане на тенденцията са твърде скромни, е да предизвикаме нова партньорска проверка, но вече с други цели, с ясни цели. Аз ще кажа още веднъж, ако ЕК се довери на международната агенция, защото тя собствен капацитет няма експертен, ние сме готови да направим същото, ние сме готови да приемем всеки резултат от тази експертиза, която една такава партньорска проверка на прави. Защото какво ще решим е един референдум по този въпрос. Мога да ври кажа още сега, че резултатът ще бъде 99,99 в полза на отварянето на трети и четвърти блок на АЕЦ “Козлодуй”. Защо не бива? Първо защото това е принципен въпрос, ние не можем да искаме да се провеждат референдуми по конкретно експертни въпроси. Ние можем да попитаме българския народ да има или да няма ядрена енергетика в България, да развиваме или не този сектор. Това е коректният подход. Защото ние не можем да поднесем на хората цялата солидна експертна аргументация в подкрепа на нашата теза. И второ, проблемът не е в българския народ, в българските граждани, проблемът е в това как да убедим европейците, нашите партньори.
Един референдум или друга форма на проучване на подкрепа, едва ли ще е най-силният ни аргумент, трябва да си го признаем честно. Аргументите трябва да бъдат професионални и трябва да бъдат експертни, защото имаме подписан договор. Този договор трябва да се спазва, ако има промени, то те трябва да стават със съгласието на всяка една от страните, подписали договора. Казах го пред някои от медиите, ще повторя и тук отчетливо - категорично съм против идеята, лансирана от наши приятели, консултанти, включени в процеса от самото начало, ние сами да си отворим блоковете, пък да видим какво ще кажат европейците. Има какво да кажат. Това ще върне нещата на изходната позиция, може би още по-зле. Такъв риск за бъдещето на България аз не съветвам да предприемаме. Кампанията е силна, аз я подкрепям. Струва си да извървим целия този път, независимо от, пак казвам, скромните ми очаквания, но внимателно да преценим аргументите, които ще ползваме в рамките на тази кампания.
Що се отнася до въпроса на БТВ, госпожа Цекова, за корупционния скандал. Вижте, аз тълкувам информацията за това временно спиране от страна на ЕК на част от средствата, именно като една възможност да се изясни кой кое в този скандал, кои са замесените и има ли реална заплаха за европейските пари, защото нека да е ясно ние имаме своите твърди ангажименти да браним както парите на нашиете, така и на европейските данъкоплатци. И тук компромиси не може да имаме. Но аз мисля, че точно действията на МВР, на прокуратурата показаха, че компромиси няма. Вярвам, че ЕК ще погледне точно от този ъгъл, затова, че няма недосегаеми, и се надявам, че своевременно правителството в диалог с ЕК, защото правителството е това, което води оперативния диалог с Еврокомисията, ще може да изчисти този въпрос. И когато това стане ясно вече съответният орган ще може да прецени има ли нужда от кадрови решения или не. Не съм аз кадровикът на изпълнителната власт, както и друг път съм казвал, така както не допускам да кадруват от другите власт в моята администрация.
Водещ: Уважаеми колеги журналисти, ще ви помоля за малко търпение, тъй като телефоните разбирам са прегрели и нека да чуем първите въпроси на гражданите, които ще ни представи Даниел Чипев.
Даниел Чипев: Добър ден и от мен. Разбира се, въпросите са много затова ние се опитваме да ги обобщим, защото темите си приличат, но запазваме нюансите в тона на нашите зрители. Първата реакция, която е дошла по телефона по време на вашето встъпително слово, г-н президент, е от Болярин, така се е представил, Велико Търново. Одобрявам идеята на президента за промяна в избирателните закони, но не смята ли президентът, че трябва да се засили контролът срещу купуването на гласове. Жаклин от София: Какво е отношението към задължителното гласуване?, Христо от София: Подкрепяте ли идеята за промяна в избирателната система, лансирана от лидера на СДС Пламен Юруков? Има се предвид това дори партия да няма мнозинство в парламента да може да състави правителство. Разбира се, много въпроси, които са свързани с вашата позиция за поведението на депутатите. Дали бихте инициирал първо референдум за намаляване на броя на депутатите? Какво е отношението на президента относно факта, че депутати, заместник-министри подават невярна информация в имотните си декларации? - това е въпрос на Стойне Димитров. И бихте ли се съгласили с тезата, ни пише Веселин Дробенов, че българският парламент се е превърнал в обиталище на крупни престъпници, а обещанията за социален просперитет са прах в очите на хората, хвърлян умело по време на предизборни кампании?
Георги Първанов: Ще започна от зад на пред. Първо ние можем да спорим много с парламента. Но аз съм, ще бъда и в бъдеще първият, които ще брани авторитетът на Народното събрание. Нека да не се отива от отделни факти към този краен нихилизъм. По-добро не може да се измисли. И аз мисля, че ако се създадат закони, които да държат политиците, не само парламентаристите, и в другите институции в едно напрежение, в добрия смисъл на думата, стъпка по стъпка ще можем да постигнем позитивен ефект. Няма да инициирам референдум за намаляване броя на депутатите, защото си давам сметка, уважаеми госпожи и господа, че всяко сваляне на границата на броя на депутатите, означава намаляване на представителството на българския народ в парламента. Аз винаги съм казвал, че двуполюсният модел не беше добър за България. Не твърдя, че коалиционното управление показва значително по-добри възможности, но все пак то предполага взаимен контрол, то предполага баланс. Понякога този стремеж към баланса води до едно обездвижване, до едно мудно действие, най-вече при кадровите решения и все пак аз си оставям привърженик на коалиционната форма на управление на този етап. Вярвам, че някога ще дойде времето, когато една партия ще може да спечели убедително и това ще е по-доброто, за да може да реализира чисто онези програмни ангажименти в името на които е избрана. Но ако това не стане, нека да не търсим други вратички, други способи за печеленето на служебни победи. Ето един от въпросите, свързан с идеята вече съществуваща в наша съседна страна, победителят да получава бонус, победителят да взема всичко, както се казва. Аз не приемам тази идея.
Нека да си представим, че победителят има 500 хиляди гласа, плюс минус толкова имаха двете водещи партии на последните два избора. Мисля, че 500 хиляди гласа са крайно недостатъчни за да може да се управлява цялата страна самостоятелно, не казвам безконтролно, макар че не е изключено и това. Така че вместо да търсят такива идеи за служебна победа, нека парламентаристите да развиват коалиционната си култура, защото твърдя, че последните месеци не дават ярки примери за подобна коалиционна култура. Напротив, свидетели сме на точно обратното. Пак ще кажа, загрубяването на междуличностните отношения оставя много по-трайни следи отколкото принципният дебат, които водят политиците по между си. А до изборите остават по-малко от година и половина. Впрочем аз не бих подкрепил идеята за задължително гласуване. Трябва да намерим други начини, дами и господа, да мотивираме българският избирател да отиде до урните. Ако ние въведем тази изборна повинност, позволявам си по-свободна аналогия, даваме ли си сметка какви политически чудовища може да роди един такъв избор. Защото насила накарания да гласува избирател, със сигурност ще даде своя глас на пук. Не мога да си представя за кого, защото тогава ще има доста кандидати в една такава усложнена обстановка. Така че и тук мисля трябва да бъдем много предпазливи.
Има много други начини да ремотивираме избирателите. Най-важният е да върнем доверието в политиката. Политика, която да решава проблеми. А не политика, която непрекъснато ни занимава с вътрешноорганизационни и междуличностни въпроси. Ето това е досадило вече на хората. И накрая… Всъщност тук стои въпросът за контрола срещу купуването на гласове. Аз развих две, според мен идеи, две теми при цялата им конкретика, които дават някаква възможност да ограничим това явление. Едното е въвеждането на мажоритарния елемент. Аз самият съм произнасял една крилата фраза, която върви от нашите разработки, може и от учебниците по политология, че много по-лесно се купувало отделен депутат отколкото цяла партия. Нищо подобно. Много по-малко пари ще му трябват на бизнесмена да купи ръководството на една партия, отколкото да купува по отделно 50-100 депутати. Това е положението. Разбира се трябва да се вземат мерки. Една от подобните мерки и идеи, които аз предлагам е например, ако се възприеме идеята за мажоритарен избор, да има окрупнени региони, когато става дума за този избор. Тогава е много по-трудно да купиш. Не е както в малката община да знаеш, че имаш три - четири хиляди избиратели и това ти решава въпроса. За неверните декларации.
Разбира се, бяха дадени много обяснения. Аз смятам, че първо си струва, видя се, че има ефект от работата на Сметната палата, но си струва, може би чрез законови промени, може би чрез допълнителни средства, които да бъдат отпуснати и нормативни възможности, пак казвам, да се засили капацитетът на Сметната палата, да може да отива една - две стъпки напред в този си стремеж. Разбира се и с възможност да изчиства своевременно проблемите. Защото имаше случаи, които аз чух, не познавам лично и които не мога да подведа под един знаменател. Някой е обявил своя имот в друга декларация, пропуснат е тук, и двата документа са публични, може би има техническо недоглеждане. Но има тежки случаи, случаи на прикрити доходи над 100 хиляди лева, прикрити отвсякъде, очевидно не съвсем. И тук няма място за никакво оправдание. Впрочем, аз съм се уморил да го приказвам, но ще кажа пак. Заради актуалността на дебата. Крайно време е зам.-министрите да се извадят от бордовете. Или ако се прецени, че държавната политика го изисква, то тогава нека да участват с едни скромни доходи, символични доходи, ненадвишаващи тяхната нормална заплата. Пак ще кажа, какво означа някой да получава между 100 и 800 хиляди лева. Такива баснословни суми срещнах в печата. Това за мен е недопустимо, това е неморално към избирателите. Тук не става дума за законовата страна на въпроса, а когато вече са и прикрити тези суми, това означава вече и нарушение на закона.
Даниел Чипев: Зрителите много се активизираха по темата за вашите правомощия. Имаме един въпрос от Виктор Иванов от София: Наскоро се срещнахте с руския държавен глава Владимир Путин, който е обвиняван в налагането на авторитарен режим в Русия, след като създаде и собствена партия. Вие стремите ли се към подобна схема и как ще гарантирате на гражданите на България, че сте демократично настроен, след като системно отбягвате да отговаряте на неудобни въпроси? Съби Господинов от Тервел: Президентска или парламентарна република, какво е мнението ви? И видяхме колко е тромава, това е мнението на нашия зрител, парламентарната република. Албена от София: Имате ли намерение след промяна на Конституцията в България да бъде установена президентска република както във Франция или Русия? Иво от София: Често заявявате, че не се виждате като лидер на партия, нито в ролята на премиер, тогава как виждате участието си в бъдещия политически живот след приключването на мандата ви. Както и имате ли планове за промяна на конституцията и въвеждането на президентска република както във Франция и в Русия?
Георги Първанов: След като съм тук, уважаеми госпожи и господа, тези въпроси звучат в ефир, и ще звучат вероятно до края може би по-агресивни, това може би е най-доброто доказателство за това, че няма забранени въпроси и че аз самият не бягам от такива. България се развива последователно по демократичен път от изборите, които при всичките ни съмнения, критики и тежки оценки, едно е сигурно, че се провеждат абсолютно демократично. Що се отнася до аналогията с Путин, темата “путинизация”. Аз имам усещането, че путинизация има, има усещането, че българската опозиция много се е путинизирала, защото става и ляга с името на Путин. Вижте, критикувайте българския президент. И го правите, аз виждам, че го правите доста успешно, обръщението ми е и към опозицията и към представителите на медиите, които общо взето не оставят брой или предаване, в което моето име да не присъства. И това е също израз на демократичността на институциите. Но повече нямам намерение да се обяснявам, нека да е ясно, оставям твърд привърженик на парламентарната република. Не бих подкрепил, зная, че тази теза звучи непопулярно… Зная, добре познавам проучванията, съгласно които повече са привържениците на президентската република и особено за един действащ държавен глава, няма нищо по-естествено от това да заиграе с тази нагласа, но аз не го правя. Защото съзнавам, че там рисковете са повече отколкото при парламентарната република. Така че апелирам, готов съм да съдействам на усилията да направим по-жизнеспособно парламентарното управление в България, но не да го нихилизираме, не да го отречем, още по-малко. Не ми задавайте, дами и господа, още въпроси за това какво ще правя след четири години. Имам твърде много работа за периода, които ми предстои до края на мандата. Нямам предизборна платформа за след четири години. Нормално е да се задават въпроси за бъдещето, за такъв хоризонт тогава, когато на човек му предстои да влезе в една или друга институция, а аз съм вътре в институцията. Има твърде много въпроси, надявам се да има твърде много идеи, които да можем да реализираме или поне да започнем и президентската, и всички други институции. Но това какво ще правя в личния си живот след това е тема, по която няма да разговарям, няма да коментирам докато не настъпи самият финал.
Даниел Чипев: Понеже бяха зададени вече въпросите, свързани с енергетиката, мисля, че тук е мястото да покажем и първите си видео въпроси. Въпроси, които предварително ни изпратиха нашите зрители на време много популярния адрес mynews@bnt.bg
