Посещенията на американски президенти в Близкия изток не са толкова рядко събитие. Необичайно е, че Джордж Буш се срещна с израелски министър-председател на негова територия след седем години на президентския пост, а нещо още по-рядко бе срещата на американски президент с палестински лидер на палестинска територия - в случая Рамала на все още окупирания Западен бряг, пише вестник "Индипендънт", цитиран от БТА.
Преди девет години такъв прецедент създаде Бил Клинтън, но да видиш Джордж Буш да си бъбри видимо дружески с президента Махмуд Абас след над час и половина официални разговори, си остава голяма изненада, констатира изданието.
Нетипични бяха също тонът и съдържанието на изявленията на Буш в Ерусалим. Той не само призова Израел да се изтегли от окупираните през 1967 година арабски земи, но и намекна, че е възможно да се изплатят компенсации на палестинците за решаване на проблема с бежанците, коментира изданието. Не бихме придали на това толкова дълбоко значение, но дали пък тук не става дума за по-реалистичен и прагматичен подход на американското правителство към близкоизточната главоблъсканица, пита всекидневникът. 
Колкото до палестинците, Буш показа все по-ясно осъзнаване на факта, че трайно решение трябва да удовлетворява не само палестинските ръководители, но и палестинския народ. Палестинците обаче са разделени. Газа е под контрола на Хамас и се разглежда като забранена територия. Ако близкоизточното мирно споразумение включва само палестинците от Западния бряг, това ще означава латентен проблем в бъдеще. Ако споразумението не обхваща всички, то няма да заслужава името си, посочва вестник "Индипендънт".
Колкото до палестинците, Буш показа все по-ясно осъзнаване на факта, че трайно решение трябва да удовлетворява не само палестинските ръководители, но и палестинския народ. Палестинците обаче са разделени. Газа е под контрола на Хамас и се разглежда като забранена територия. Ако близкоизточното мирно споразумение включва само палестинците от Западния бряг, това ще означава латентен проблем в бъдеще. Ако споразумението не обхваща всички, то няма да заслужава името си, посочва вестник "Индипендънт".
Друга гледна точка представя вестник "Гардиън". Според изданието напълно заслужена ирония е, че първото посещение на Джордж Буш в Израел съвпада по време със силните вълнения, предизвикани от неочаквания изход от първичните избори в щата Ню Хемпшър тази седмица. Нищо не би могло да подчертае по-изразително колко незначителна е последната година на Буш като президент.
Моментът, в който титулярът се превръща в неудачник, е различен при всяко американско правителство в зависимост от обстоятелствата. Тазгодишното съперничество в Ню Хемпшър доказа истината, че първото гласуване е емблематично и отклони изцяло вниманието от плановете на Буш да повлияе върху израелско-палестинския конфликт, отбелязва вестникът.
Още преди президентът да отпътува от Вашингтон, очакванията за визитата му бяха ниски. Шумно разтръбената от него среща на близкоизточните лидери в Анаполис през ноември бе последвана от предвидим кънтеж на кухо. За шестте седмици оттогава не се случи почти нищо и това, което подтикна Ехуд Олмерт и Махмуд Абас да се срещнат отново преди президентското посещение в Тел Авив онзи ден и да говорят за напредък, бе чиста любезност към Буш, посочва вестник "Гардиън". Ангажиментът на Буш към най-трудно преодолимия спор в света е закъснял, откъслечен и фалшив, а освен всичко друго - едностранчив. Изданието цитира изказване на бившия палестински министър Гасан Хатиб от тази седмица: "Палестинците смятат, че Буш е най-пристрастният към Израел от всички американски президенти в историята на САЩ". При всеки конфликт, отговорността за най-големите отстъпки пада върху по-силната страна, особена, ако тя носи по-голяма вина. Въпреки вчерашната си риторика обаче Буш не използва огромното влияние на Вашингтон върху Израел, за да сложи край на окупацията на Западния бряг и Източен Ерусалим, допълва британският всекидневник "Гардиън".
